Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 401                                      20.10.2015 г.                        гр.Стара Загора

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав

на осми октомври 2015г.

в публично заседание в следния състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

при секретаря П.Г.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.д.№ 64 по описа за 2014г. на ОС- С.З.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.45 и чл.49 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ.

 

Ищецът- 1 бр. малолетно физическо лице К.Б.Д. *** чрез своя баща и законен представител Б.М.Д. *** в исковата си молба/ИМ/, че на 30.09.2010 г. около 17, 00 ч. заедно със сестра си Р.Б.Д. отишли в клуба по борба в град Р., където К. тренирал. Клубът се помещавал в бившата сграда на Гражданска защита, в имот УПИ V-109 по действуващия ПУП на град Р.. След тренировката ищецът заедно със сестра си и друго дете- Н.Г., техен приятел, останали да поиграят на игрището за „Пейнтбол", което е в съседство със залата за борба. След като поиграли, децата се отправили към частен съседен имот, който е неограден и неподдържан, и в който по това време се намирала изоставена тежкотоварна и подемна техника, ползвана в миналото от „Трансформации и Електропроводи"- АД, гр.София. Тези безстопанствени камиони били разположени в сервитутната зона на отклонение от ВЕ/въздушен електропровод/, по което отклонение „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД гр.П. снабдявала с ел. енергия Гражданска защита. Стигайки до изоставените 2 камиона- товарен автомобил „ЗИЛ 131" и автокран „МАЗ", ищецът К.Д. и неговия приятел се качили на кабината на единия от камионите и започнали да се катерят върху фургон в каросерията, доближавайки се до жиците на отклонението от ВЕ. Тогава сестра му извикала на К.Д. да слиза, но той не я послушал. Затова тя решила да се качи на фургона, за да свали от там брат си/ищеца/ и неговия приятел. В момента, в който се качила на камиона, Р.Д. видяла светлина над себе си и чула звук, наподобяващ бръждене - волтова дъга, която поразила К.Д. и той паднал в нейните крака, а след това и на земята, където останал със затворени очи. От мястото на инцидента пострадалия К.Д. веднага е бил транспортиран до Бърза помощ- Р., а от там в МБАЛ- гр.Стара Загора, и на следващия ден бил транспортиран и настанен за лечение в МБАЛ „Свети Георги"- град П.. В резултат на инцидента/ термично действие на електрически ток/ малолетния ищец К.Д. бил получи изгаряне на ляв горен крайник и двете стъпала от П-ра АБ - III степен, на обща площ 13 % от тялото, с наложила се в последствие ампутация на втория пръст на лявата ръка и от първи до четвърти пръсти на двете ходила и развила се контрактура на горния ляв крайник. Това довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка и двата крака на детето, които щели да му останат за цял живот. Към настоящия момент/5 г. след инцидента/, болките и страданията на пострадалия ищец продължавали и по думите на лекарите така ще бъде до края на живота му. Продължавало и ходенето по болници и лечението му. Съгласно Експертно решение № 1201/ 12.05.2014 г. на ТЕЛК Общи заболявания II състав при МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович"- АД, гр.Стара Загора, пострадалия имал 92 % степен на увреждане и нужда от чужда помощ. По повод на гореописания инцидент Районна прокуратура - Р. образува наказателно производство срещу А.С.Д. - Ръководител на КЕЦ -Р. - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" ЕАД град П.. Заявява, че с Решение № 97/05.02.2014г. на РС- С.З., постановено по АНД № 1009/2013г., потвърдено с Решение № 62/10.05.2014г. на ОС- С.З., постановено по ВАНД № 1052/2014г., обвиняемият по него- длъжностното лице А.Д. е бил признат за виновен в това, че на 30.09.2010г. е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на малолетния пострадал К.Д., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като е допуснал паркирането на машини - товарен автомобил „ЗИЛ 131" и автокран „МАЗ" в сервитутната зона на отклонение от ВЕ, захранващо абонат на ел. енергия - Гражданска защита-Р., с което бил нарушил чл.177, ал.1, т.2 и чл. 176 от Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, което представлявало престъпление по чл.134, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.2 от НК. Заявява, че към момента на инцидента/30.09.2010г./ А.С.Д. е изпълнявал ръководна длъжност в „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, град П.- Ръководител на КЕЦ - Р., и съгласно нивото му в йерархията на ръководни длъжности в ЕВН е следвало да спазва всички закони, подзаконови нормативни актове и вътрешни актове за безопасност на мрежата, обслужвана от КЕЦ -Р.. В длъжностната му характеристика е записано, че носи обща отговорност за безопасността в КЕЦ, относно цялата захранвана и обслужваща мрежа. Претендира, че на основание горепосоченото и съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД гр.П., в качеството на работодател/възложител на работа/ на А.С.Д. отговаря за вредите, които последният е причинил при и по повод изпълнението на тази работа. Както и че съгласно Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г., ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, гр.П. поема грижата за правилната експлоатация и текущата поддръжка на цялата електроразпределителна мрежа средно и високо напрежение, по която се пренася фактурираната от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"- ЕАД, гр.П. ел. енергия, в т.ч. и за отклонението/ВЕ, под който е станал процесния инцидент/ от основната въздушна линия на електроразпределителната мрежа 20 кВ „Митьо Станев" до трафопоста, предназначен за Гражданска защита. Счита, че съгласно чл.64 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ в полза на лицата, които експлоатират енергийни обекти/какъвто е процесния ВЕ/, възникват сервитути, за които титулярът на правото- „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, гр.П. е длъжен да следи за безопасното състояние на сервитутната зона и да предприема действия за спазване изискванията на наредбите по чл.83 от ЗЕ. Според него законът ясно е разграничил правото на собственост по чл.117 от ЗЕ и сервитутното право по чл.64 от ЗЕ по отношение на въздушните електропроводи и е възложил отговорността по отношение безопасността на сервитутната зона на титуляра, който я експлоатира. Предвид гореизложеното и на основание чл.49 от ЗЗД, чл.64 и 83 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД той предявява настоящите искове, поради което моли ответникът  като възложител на работа на А.С.Д. - Ръководител на КЕЦ- Р. в „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД,  гр.П., и като титуляр на сервитутното право на енергиен обект/ВЕ/, който е длъжен да следи за безопасното състояние на сервитутната зона и да предприема действия за спазване изискванията на наредбите по чл. 83 от ЗЕ, да заплати на пострадалия ищец К.Б.Д. за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания в следствие на причинената средна телесна повреда/изгаряне на ляв горен крайник и двете стъпала от П-ра АБ - III степен на обща площ 13 % от тялото/ с наложила се в последствие ампутация на втория пръст на лявата ръка и от първи до четвърти пръсти на двете ходила и развила се контрактура на горния ляв крайник, общо 120 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на причиняване на вредите/30.09.2010г./ до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

                                                                                                                                                                         Ответникът- юридическото лице/ТД по ТЗ/ “ЕВН България Електроразпределение”- ЕАД, гр.П. в Отговора си на ИМ сочи, че предявените искове счита за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, а относно фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, независимо, че е налице влязъл в сила съдебен акт, излага съображения за това, че основания за ангажиране на отговорността на ЕВН България Електроразпределение ЕАД на основание чл.49 от ЗЗД не е налице, тъй като според него утвърдената практика на съдилищата относно отговорността по чл.49 от ЗЗД сочи, че тя настъпва след като натоварено лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Тоест счита, че за да е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът да има вина за причинените вреди; лицето, причинило вредата е действало противоправно. А от твърденията в исковата молба не се навеждат твърдения за нито една от посочените предпоставки. Признава, че действително ЕВН България Електроразпределение ЕАД е титуляр на Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, за дейността „разпределение на електрическа енергия", (чл. 39, ал. 1, т.З от Закона за енергетиката (ЗЕ), на обособената територия на Югоизточна България, на която територия е пострадало и детето К.Б.Д.. Но счита, че отговорността, правата и задълженията на електроразпределителното дружество обаче, породени от лицензията обаче, не са безгранични и всеобхватни в пространството и спрямо лицата, независимо от действията им. Твърди, че ЕВН България Електроразпределение ЕАД експлоатира електроразпределителната мрежа до границата на собственост на съоръженията, до която по закон (или по договор) е длъжно да пренася и разпределя ел.енергия, че при присъединяване на електропровод, собственост на потребител, към въздушен електропровод на преносното или съответното разпределително предприятие, какъвто е настоящия случай, границата на собственост е клемите за присъединяване на проводниците - при въздушен електропровод (чл. 29, ал.2, т.2 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.). Цитира разпоредбата на чл.117, ал.5 от ЗЕ (обн. - ДВ, бр. 107 от 2003 г., действащ през процесния период), че електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител на електрическа енергия за стопански нужди, какъвто е настоящия случай, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Счита, че детето К.Б.Д. е пострадало на място, в сервитута на съоръжение, намиращо се далеч след тази граница, където и по отношение на което съоръжение, електроразпределителното дружество не само няма задължения и отговорности, а няма и права. Няма право да поддържа, да се намества в поддръжката, контролира и най-малко пък да се разпорежда с вещи (товарен автомобил „ЗИЛ 131" и АВТОКРАН „МАЗ"), намиращи се в сервитута на съоръжение, чийто титуляр е не то, а собственика, респ. ползвателя на съоръжението.

Твърди, че от мотивите на влязлото в сила решение № 97 от 05.02.2014 г., постановено по АНД № 1009 /2013 г. на РС-Стара Загора, потвърдено с Решение № 62 от 10.05.2014 г., постановено по ВАНД № 1052/2014 г. на ОС - Стара Загора става ясно, че ЕВН България Електроразпределение ЕАД не е собственик на отклонение от основната въздушна линия на електроразпределителната мрежа 20 кВ „Митьо Станев" до трафопоста, предназначен за Гражданска отбрана, под което отклонение е станал процесният инцидент). Отклонението не се намира и под негов надзор, тъй като цялото е след границата на собственост, до която Дружеството има задължение пренася ел.енергия. Заявява, че ЕВН България Електроразпределение ЕАД не е собственик, нито експлоатира отклонение от основната въздушна линия на електроразпределителната мрежа 20 кВ „Митьо Станев" до трафопост, предназначен за Гражданска отбрана. Липсвала договорна или правна норма пък, която да го задължи като работодател да възложи на работник или служител да навлезе в чужд имот, за да поддържа и надзирава съоръжение, собствено на потребител, както и да упражнява правата на титуляра на сервитута по чл.64 от ЗЕ. Напротив - често подобно поведение и самоинициатива се преследват от собствениците на съоръжения и третира от държавните органи като неправомерни и самоуправни действия на Дружеството. Счита, че съгласно чл.117, ал.5 от ЗЕ (обн. - ДВ, бр. 107 от 2003 г., действащ през процесния период) електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител на електрическа енергия за стопански нужди, какъвто е настоящия случай, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Заявява, че ЕВН България Електроразпределение ЕАД не експлоатира процесното отклонение, поради това НЕ Е и няма как да е и титуляр на сервитут по чл.64, ал.1 от ЗЕ във връзка с Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти/ДВ № 88/08.10.2004г./, възникнал в полза на собственика на съоръжението. Продължава да твърди, че ЕВН България Електроразпределение- ЕАД не е възлагало работа на А.С.Д., която да включва грижа, поддръжка или каквито и да се било други задължения, свързани с процесното отклонение, което се намира след границата на собственост на съоръженията, до която се простират лицензионните права и задължения на дружеството. Счита, че такава работа не произтича и по силата на ЗЕ или Лицензията на ЕВН България Електроразпределение- ЕАД, като служебните задължения на А.С.Д. били свързани с електроразпределителна мрежа, чрез която Дружеството осъществява лицензионната си дейност, в чийто обхват не влизало процесното отклонение, тъй като чрез него не се снабдявали с ел.енергия повече от едни потребител. За ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ЕВН България Електроразпределение ЕАД като възложител на работата на основание чл.49 от ЗЗД ищецът трябвало да докаже при условията на пълно и главно доказване виновно поведение на лице, на което е възложена пряко от ЕВН България Електроразпределение- ЕАД определена работа, при или по повод на която са причинени претендираните вреди. Такова възлагане не било налице, не е било налице и виновно бездействие от страна на А.Д., поради което липсвали основания за ангажиране на отговорността на ЕВН България Електроразпределение- ЕАД.

Във връзка с чл.51, ал.2 от ЗЗД твърди, че е било налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като поведението на пострадалото дете не отговаряло на обичайното поведение на 8 годишно дете- касаело се за навлизане в чужд имот, без знанието и разрешението на собственика, независимо дали е налице лесен достъп или не, като е било налице противоправно поведение от страна да детето, както и на родителите му, които не са били упражнявали дължимите грижи към детето си, не са изпълнявали родителските си задължения с оглед малолетието на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителите не са осигурили и дължимия, а и изискуем по силата на закона постоянен надзор по отношение на малолетното дете  съгласно чл.125, ал.З от СК. Счита, че предявени исковете са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят. Претендира за направените от него разноски по делото.

 

.Третото лице- помагач юридическото лице/ТД по ТЗ/- ЗК”Уника- АД”- гр.София по чл. 219 от ГПК на страната на ответното дружество сочи в Отговора си на ИМ, че счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни, като излага подробни аргументи в този смисъл. Моли исковете да се отхвърлят изцяло, ведно със законните последици от това.

 

            Контролиращата страна- публичноправния субект ДСБ-ОЗД- гр.Р., обл.С. не е взела писмено Становище по иска. Представила е 2 бр. Социални доклади/първоначален и последващ/, в които отразява състоянието на ищеца в различните периоди от време в рамките на настоящото гражданско съдебно производство по делото.

 

            СЪДЪТ, след като се запозна с изложеното в Исковата молба и в Отговора на исковата молба, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебните експертизи, със становищата на всяка една от страните и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

Исковете за парично обезщетяване на причинени в резултат на извършеното деяния- деликт, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

Относно материалната основателност :

Между страните по делото не се оспорва материалната основателност на исковете за парично обезщетяване на причинените от ответника в резултат на непозволеното увреждане/деликта/ и неимуществени вреди. Искът е предявен от ищците срещу доставчика на ел.енергия и собственик на ел.мрежата- високо напрежение в района на инцидента, и застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност" като трето лице- помагач на страната на ответника, което обуславя правния им интерес и допустимостта на иска. С оглед цената на иска, същият е родово подсъден на Окръжен съд- Стара Загора като първа инстанция, а с оглед мястото на инцидента в гр.Р., обл.С.- от настоящия местно компетентен ОС- С.З.. Оспорва се от ответника и от третото лице- помагач на негова страна, както тяхното основание, така и техния размер, който те смятат за недължим и за твърде завишен, както и с оглед алтернативно твърдяното от тях съпричиняване от пострадалия съгласно чл.52 от ЗЗД и прилагането на редукцията за това. В тази връзка в правния мир е налице влязло в законна сила осъдително Решение № 97/05.02.2014г. по АНД № 1909/2013г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., частично изменено с въззивно Решение № 62/10.05.2014г. по ВАНД № 1052/2014г. по описа на ОС- С.З., което има силата на присъдено нещо за страните и има законова задължителна сила за страните по настоящото дело и за настоящия граждански съд по смисъла на императивната разпоредба на чл.296- 299 от ГПК.

По въпроса за вината и отговорността на длъжностното лице А.С.Д., работещ тогава като Ръководител на КЕЦ- гр.Р., има влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд. Съгласно т.8 от Постановление № 7/30.12.1959г. на Пленума на ВС, присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за настоящия граждански съд, разглеждащ иска по чл.49 от ЗЗД. Отговорността на ответното търговско дружество/публичен електродоставчик/ има гаранционно-обезпечителна функция, поради което тя не произтича от някаква вина на това дружество, а от обстоятелството, че е възложило работата на А.С.Д./Ръководител на КЕЦ – Р./, обстоятелство, по което не може да има спор с оглед на длъжностната характеристика на последния. Ето защо извън предмета на делото е събирането на доказателства за установяване липсата на вина на ответника- за наличието на такава има влязъл в законна сила наказателен съдебен акт, който има силата на присъдено нещо за страните, настоящия граждански съд и всички учреждения в държавата.

 

По делото се спори от страна на ответника и третото му лице- помагач, че цитираното решение на наказателния съд не е задължително за гражданския, тъй като такава сила имала само присъдата, но не и решението по чл. 78а от НК. Но понастоящем по този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС- София, съдържаща се в ТР № 5/05.04.2006г., постановено по г.д. № 5/2005г. на ОСГК на ВКС- София, като в него е посочено, че актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.222 от ГПК/отм./- аналогичен на чл.300 от действащия в момента ГПК, са задължителни за настоящия гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Дори разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК разширява кръга на задължителните актове, като включва в тях решенията на наказателните съдилища, включително и тези за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, какъвто е настоящият казус. Следователно при решаване на делото настоящият съдебен състав следва да се съобрази именно с тази задължителна съдебна практика. Освен това, по въпроса за задължителната сила на решението на наказателния съд по чл.78а от НК е налице положително разрешение в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 14/04.05.2011г. на IV ГО на ВКС, постановено по гр. дело № 1493/2009г., както и в Решение № 47/23.07.2012г. на I ТО на ВКС, постановено по т.д. № 340/2011г. Тази практика е по -нова от цитираната от ответника и третото му лице- помагач, в която е приет противоположния вече отхвърлен и преодолян извод.

Но дори и да се приеме, че в своето Решение настоящият съдебен състав не е обвързан от цитираното по-горе и влязло в сила Решение № 97/05.02.2014 г. на СтРС, постановено по АНД № 1009/2013 г., то събраните в хода на това производство доказателства категорично обосновават отговорността на ответното търговско електроразпределително дружество/ЕАД/ за причинените на пострадалия неимуществени вреди- болки и страдания. По делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, според заключението на която поддържането и експлоатацията на участъка, в който е възникнал инцидента, трябва да бъде от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" ЕАД- град П., тъй като при него се разпределя фактически ел. енергия за клиента. Според заключението на вещото лице, съобразно издадената лицензия ответникът е този, който носи отговорност за този участък, независимо кой е собственика, тъй като оператор на публична услуга това дружество отговаря за нейното състояние. Според заключението на експерта към момента на злополуката сервитутната зона не е била спазена, тъй като е имало в нея паркирани МПС и багери. По този начин, към момента на злополуката не са били спазени изискванията на чл. 14 и 15 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и това е било една от причините да стане злополука. А ако провеса на проводника е бил до 7 м./както е по нормите/, то тогава нямало да възникне електрическа дъга и съответно злополуката с детето- ищец. Така представеното заключение не бе оспорено нито от ответника, нито от третото лице помагач. Предвид гореизложеното се налага безспорния извод, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" ЕАД град П. следва да носи отговорност за причинените на доверителя ми болки и страдания, тъй като същите са в резултата на виновно неизпълнение на задължения от страна на длъжностно лице от дружеството.

Причина за възникналия инцидент е и поведението на малолетното дете, наред с неизпълнение задълженията на длъжностното лице А.С.Д. - Ръководител на КЕЦ- Р., довели до нарушаване изискванията на чл.177, ал.1, т.2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането и чл. 176 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и това се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза. Вярно е, че тежкотоварната и подемна техника се е намирала в частен имот, но този имот, видно от приложеното по делото АНД № 1009/2013г., е бил неограден и неподдържан. Действително не може да се вмени в задължение на едно 8-годишно тогава дете да знае, че става въпрос за частен или какъвто и да е чужд имот и че не може да влиза в такъв имот. Ако този имот е бил ограден и обезопасен, то тогава най- вероятно детето не би могло да стигне до тази техника и да се покатери на нея.

За установяване болките и страданията, които детето К.Д. е изпитвало след инцидента, по делото са допуснати и разпитани трима свидетели. Според св. В.А. детето се намирало в тежко състояние. По време на престоя му в болницата бил на обезболяващи, тъй като се налагало да вземат кожа от гърба му и да я слагат на обгорелите места. Според нея детето непрекъснато плачело. Според свидетелката към настоящия момент детето изпитвало комплекси. Ходело с дълги панталони и ризи с дълъг ръкав и не можело да се обслужва само. Твърди, че и в момента то изпитвало болки. Според св. Р.П. дълго време след инцидента детето плачело и викало, че изпитва болки. Според нея то е инвалид и не можело да движи лявата си ръка. Твърди също, че детето нямало пръсти на краката и по тази причина не можело да ходи добре. Според нея К.Д. е емоционално разстроен, тъй като децата му се подигравали и то наричали „едноръчко". Според св. Иван И. преди инцидента детето е било жизнерадостно и добър борец, но след това психически и физически приличало на развалина.

По делото е назначена и комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза. Според експертите, в резултат на инцидента К.Д. е получил трайно затрудняване на движението на лявата ръка и на двата крака, което ще остане за цял живот. Според двамата експерти като резултат от претърпения инцидент по-голяма е вероятността причинените травми да доведат до осакатяване на детето и до трайна промяна на личността му от гледна точка на неговото психическо състояние.

Предвид гореизложеното са изцяло основателни предявените искове, както изцяло по основание, така и в значителна степен по размер. В резултат на претърпения инцидент на 30.09.2010г. детето К.Д. е останало инвалид за цял живот, като според експертите неговото състояние /физически и психическо/ не само че няма да се подобри, но тъкмо обратното. Прогнозата на експертите е за влошаване на здравето на детето.

Във връзка с претенцията за обезщетение спрямо ответното търговско дружество, е изцяло неоснователно становището на третото лице- помагач за погасяване по давност на иска за законна лихва върху претендираната сума, тъй като съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане, давността започва да тече от откриването на дееца. В настоящият случай това би означавало от влизане в сила на цитираното Решение № 97/05.02.2014г. на СтРС, постановено по АНД № 1009/2013 г., в което е посочен извършителя на деянието и му е наложено съответното наказание. Именно определянето на лицето- извършител на деянието, обуславя и исковата претенция към ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, град П. по реда на чл.49 от ЗЗД, в качеството му на възложител на работа на А.С.Д. - Ръководител на КЕЦ– Р. съгласно служебната му длъжностна характеристика.

 

         Относно вида и размера на обезщетенията :

        Видно от събраните по делото писмени доказателства- СМЕ по писмени данни № 121/2011г., Експертно решение № 1201/12.05.2014г. на МБАЛ- С.З., Решение № 62/10.05.2014г. на СОС, Молба от адв. М. от 03.06.2014г., Нова ИМ от 03.06.2014г., Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 50/***г***, Удостоверение № 325/23.01.2009г. на РРС, Писмо изх. № 1317/04.06.2014г. на СРС, Молба от ДСП- Р. изх. №ЗД-11/0074/18.06.2014г., ведно с приложен социален доклад към нея, Отговор на ИМ от 16.07.2014г., ведно с приложени доказателства под опис към него, Становище от адв. М. от 31.07.2014г., Отговор на ИМ от ответника от 19.09.2014г., Пълномощно № 4/01.03.2013г., Становище от адв. М. от 06.10.2014г., Отговор на становище от 27.10.2014г.,  на 30.09.2010 г., около 17, 00 часа в гр.Р., обл.С., пострадалия- малолетния ищец К.Б.Д. отишъл в клуба по борба в град Р., където той тренирал. Клубът се помещавал в бившата сграда на Гражданска защита, в имот УПИ V-109 по действуващия ПУП на град Р.. След тренировката ищецът К.Д., заедно със сестра си и друго дете Н.Г., техен приятел, останали да поиграят на игрището за „Пейнтбол", което е в съседство със залата за борба. След като поиграли, трите деца се отправили към частен съседен имот, който е неограден и неподдържан, и в който по това време се намирала изоставена тежкотоварна и подемна техника, ползвана в миналото от „Трансформации и Електропроводи"- АД, град София. Тези безстопанствени камиони били разположени в сервитутната зона на отклонение от ВЕ/въздушен електропровод/, по което отклонение „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, град П. снабдявала с ел.енергия Гражданска защита. Стигайки до изоставените 2 бр. камиони- товарен автомобил „ЗИЛ- 131" и автокран „МАЗ", ищецът К. и неговия приятел се качили на кабината на единия от камионите и започнали да се катерят върху фургон в каросерията, доближавайки се до жиците на отклонението от ВЕ. В момента, в който сестрата на К. се качила на камиона, тя видяла светлина над себе си и чула звук, наподобяващ бръждене/волтова дъга/, която поразила ищеца К. и той паднал в нейните крака, а след това и на земята, където останал със затворени очи. От мястото на инцидента К. веднага е бил транспортиран до Бърза помощ- гр.Р., а от там в МБАЛ- град Стара Загора. На следващия ден бил транспортиран и настанен за лечение в МБАЛ „Свети Георги"- град П.. В резултат на инцидента/термично действие на електрически ток/ малолетния ищец  К.Д. получил изгаряне на ляв горен крайник и двете стъпала от П-ра АБ- III степен, на обща площ 13 % от тялото, с наложила се в последствие ампутация на втория пръст на лявата ръка и от първи до четвърти пръсти на двете ходила и развила се контрактура на горния ляв крайник. Това доведе до трайно затруднение на движението на лявата ръка и двата крака на детето, които ще останат за цял живот. Към настоящия момент - близо 3 години и 8 месеца след инцидента, болките и страданията на сина ми продължават и по думите на лекарите така ще бъде до края на живота му. Продължава и ходенето по болници и лечението му. Съгласно Експертно решение № 1201/12.05.2014г. на ТЕЛК- Общи заболявания- II състав при МБАЛ„Проф. Д-р Стоян Киркович"- АД, град С.З., пострадалия ищец имал 92 % степен на увреждане и нужда от чужда помощ.

По повод на гореописания инцидент в РП- гр.Р., обл.С. е образувано наказателно производство срещу длъжностното лице- пълнолетния български гражданин А.С.Д., работещ като Ръководител на КЕЦ- Р. при ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, град П.. Впоследствие с Решение № 97/05.02.2014г. на РС- С.З., постановено по АНД № 1009/2013г., потвърдено и частично изменено с въззивно Решение № 62/10.05.2014г. на ОС- С.З., постановено по ВАНД № 1052/2014г., обвиняемият по делото А.Д. е признат за виновен в това, че на 30.09.2010г. е причинил по непредпазливост СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на малолетния пострадал- ищеца К.Д., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като е допуснал паркирането на машини/товарен автомобил „ЗИЛ 131" и автокран „МАЗ"/ в сервитутната зона на отклонение от ВЕ, захранващо абонат на ел. енергия Гражданска защита- Р., с което е нарушил чл.177, ал.1, т.2 от Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането и чл. 176 от същата Наредба във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, което е признато за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.2 от НК. Доказано е по несъмнен и безспорен начин, че към момента на инцидента/30.09.2010г./ лицето А.С.Д. е изпълнявал ръководна длъжност при ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, град П. - Ръководител на КЕЦ - Р., и съгласно нивото му в йерархията на ръководни длъжности в ЕВН е следвало да спазва всички закони, подзаконови нормативни актове и вътрешни актове за безопасност на мрежата, обслужвана от КЕЦ -Р.. В длъжностната му характеристика е записано, че носи обща отговорност за безопасността в КЕЦ, относно цялата захранвана и обслужваща мрежа.

 

          Видно от събраните гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото 3 бр. свидетели- всички те пълнолетни български граждани, без родство с ищеца и без особени отношения с ответника и третото лице- помагач, се установи следното :

 

           Свидетелката В.К.А. заявява, че живее в ***, и познава пострадалия ищец и баща му. Бащата се обадил на дядо му, че детето К. го е ударило ток. След това отишли в гр.Р. и след това в гр.С.З., и до сутринта са го закарали пострадалия в П.. Детето тренирало борба. Наложило се баща му да го гледа след операциите и се наложило да се върне от гр.Р. да оправи болничните си и тя да отиде да го гледа, като 5 дни го гледала. Детето психически преживявало, ужасно било, над коленете надолу всичко било смъкнато, ръчичката му била само кокал. В деня му правели операции, отзад събирали кожи, за да може да се закърпи и то непрекъснато плачело. Давали му обезболяващи. Това било в края на м.септември, и през м.декември го изписали. Не била ходила в гр.Р. често, но много време го гледали в къщи- може би месец – два. През м.декември дошли в ** и то не можело да си държи главата, седяло на столче. Тя е присъствала само в болницата. През м.март започнал да се чувства малко по-добре. Към настоящия момент изпитва комплекси, лятно време ходи с дълги панталони и блузи с дълъг ръкав, на ръката си слага ръкавица с рязани пръсти, сам се къпи само с дясната ръка. Копче не може да закопчава, купуват му обувки с ластика, защото работи само с една ръка. Иначе преди инцидента бил много жизнено дете. На крачетата имал болки, никога не се събувал бос, трудно се обслужвал сам, ходил на училище, но не можел да се обслужва, както с две ръце. Миел си главата с дясната ръка, изпитвал комплекси. Като идвал му мажели ръчичката с крем, но то се притеснявало и не тя не била  виждала какъв е крема. След изписване от болница е виждала детето в къщи, но не може да си спомни колко време останало на легло детето. Учело си, дори и в болницата идвал учител, но много време не можал да тръгне на училище, защото не можел да обува крачетата си.

 

Свидетелката Р.М.П.  заявява, че живее в ***. В деня на произшествието се обадил бащата на детето, че станал инцидент- в края на м.септември 2010г., и отишли с нейния съпруг при бащата на детето в гр.Р., обл.С.. Там им казали, че са откарали детето в болницата в гр.С.З.. Дойдохме в С.З. към 19– 20 ч. вечерта. На следващата сутрин транспортирали детето в болница в гр.П., и тя тогава видяла детето- било завито и само главата му се виждала, стояло и гледало само. Успели да го питат само дали боли и той казал “не”, само гледал. След това 15 дни не ги пускали в отделението, и чак след това го видели. Детето тогава било жив труп, плачело и казвало “бабо, много ме боли”. Викало “леличко къде сте, леличко, помогни ми, че много ме боли.” След изписването в къщи баща му полагал грижи за него, след това тя, на ръце го носел баща му. Не може да каже колко месеца е продължило лечението му. Всеки ден ходила и му правела превръзки. Месеци продължило лечението му. Учебната 2010– 2011г. я загубило, и от 2012г. детето тръгнало на училище. Сега било в състояние на инвалид, лявата ръка не можело да я движи, пръсти на краката нямало и не можело да ходи добре. Излизали му някакви неща на едното краче, явно растели някакви неща. Тя го къпела, тя му мажела филийки. С една ръка трудно се обслужвало това вече в 6 клас момче- вече става мъж, разстроено е, децата му се подигравали, че е едноръко, че е сакат.  Не живеели с него в едно домакинство.

 

Свидетелят И.В. И. заявява, че живее в гр.Р., обл.С.. През края на м.09.2010г., доколкото знае ищецът е бил на тренировка и се е качил на фургон и там имало жици, които са кабели с високо напрежение, там се е хванало и е горяло. Преди това го знае като жизнерадостно дете, много добър борец. След този случай и психически, и физически е като развалина, макар, че се държи мъжки детето. Когато се събрали колеги и събрали помощи, ходили да дават кръв и тогава го видели за първи път в болницата. Според него детето тогава било много зле- всичко го боляло, оплаквал се от болки в крачетата и ръчичката. Преди инцидента детето било толкова жизнено, здраво, яко, при една борба дори застанал срещу по-големи и цялата зала му станала на крака. Сега било разстроено психически и физически, ръчичката му била колкото да може само да се обслужва. Състоянието му не е добро, доколкото са коментирали с таткото все още има усложнения от раните, които е получил. Продължава лечението, като страшно много пари се хвърлили от семейството за него. Като бащата сам си гледал децата и много неща направил за пострадалия.

 

           От друга страна- видно Заключението на съдебно- техническата експертиза  по делото, в района на инцидента има еднолинейна електроразпределителна мрежа, като няма данни за собствеността на мрежата в мястото на инцидента. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от Общите условия/ОУ/ на ЕВН- ЕР- П. границата на собственост на лицензираните електрически съоръжения се определя съгласно действащото законодателство. Мястото на злополуката се намира между отклонението от ВЕ”М.Станев”- 20 кВ и трансформаторния пост за ГО, във второто отклонение от ТПГО към началото на отклонението. Към датата на инцидента на място са се намирали само 3- фазови проводници на процесната електроразпределителна мрежа, които са били разположени на разстояние повече от 15 см., което е нормативно минимално допустимо за нормалната експлоатация на процесната ел.мрежа съгласно изискването по чл.575, таблица 16 от Наредба № 3/2014г. за устройство на електрическите и електропроводни линии. След злополуката е бил измерен провес на най- ниския проводник, на който е станала злополуката с резултата от 3, 90 м. до 4, 12 м. разстояния до земята. Съгласно чл.177, ал.11, т.2 от Наредба № 16-116/02.08.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, най- големия провес на най- ниския проводник до земята не трябва да бъде по- малък от 7 м. Следователно на мястото на инцидента проводникът е бил на много по- ниска/от 3, 90 м. до 4, 12 м./ височина от нормативно минималната от 7 м. Същевременно е била спазена и сервитутната зона- по 2 м. от крайните проводници на процесната мрежа, което е общо 4 м. ширина на тази защитна зона, която по време на злополуката е била нарушена. При качването си върху фургона на камиона, преди да захване проводника, разстоянието между пострадалия и проводника става достатъчно малко, мястото силно се йонизира и възниква електрическа дъга между лявата ръка на момчето и фазовия проводник, като от силата на разряда и от силното нажежаване на въздуха около дъгата, потърпевшият е отблъснат и пада на покрива на фургона. Височината на фургона върху камиона е 2, 50 м., която е била достатъчна за допускане на злополуката. При посягането на момчето към фазовия проводник от 20 кВ, е възникнала електрическа дъга поради нарушаване на изолационното разстояние на проводника спрямо земята, възникнало е 1- фазно късо съединение към земята и се е образувала волтова дъга. Протекъл е голям ток на късото съединение, последователно през фазовия проводник от подстанция ЦРБ с напрежение 20 кВ, през лявата ръка на пострадалия, през краката на пострадалия, през колелата на камиона, през земята и директно заземения звезден център на вторичната страна 20 кВ на силовия трансформатор в подстанция ЦРБ. Протеклия голям ток обаче бързо е прекъснат при падането на пострадалия, като е можело пораженията върху него да бъдат още по- големи, ако токът е минал през цялото му тяло и ако то беше паднало на земята, а не на покрива на фургона.

            Същевременно не е установено документално точно къде минава границата на собствеността между Община- гр.Р., обл.С. и ответника “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”- ЕАД, гр.П., КЕЦ- гр.Р.. Електрическата енергия обаче се пренася и разпределя от отклонението от ВЕ”М.Станев” до ТП”Гражданска защита” с напрежение 20 кВ, като през него преминава фактурираната ел.енергия от ЕВН- ЕР, и тази дейност се осъществява от ЕВН- ЕР. Следователно този участък се експлоатира от ответника ЕВН- ЕР- П.. Процесния участък/отклонението до ТП-ГЗ се експлоатира от ответника ЕВН-ЕР-П., като ел.енергията се разпределя и пренася от ЕВН-ЕР- П. и от ТП-ГЗ до сградата на ГЗ, и е фактурирана за клиента от ЕВН- ЕР- П.. Лицензията за електроразпределение на ответника ЕВН-ЕР- П. е валидна за цялата разпределителна мрежа, която е определена с нея, в зависимост от собствеността й. На територията на лицензирането на ЕВН, собствениците могат да дадат за експлоатация своята мрежа, като сключат договор с ЕВН- ЕР или дружеството да я купи. Правата и задълженията на ползвателя по договор за ползване на електроразпределителната мрежа са да осигурява пренасянето и разпределението на ел.енергията за клиентите, да я разширява, да ликвидира аварии по мрежата, да се грижи за спазване на безопасността при нормалната й експлоатация, да се грижи за качеството на пренасяната ел.енергия и други. Следователно съгласно лицензията ЕВН-ЕР- П. следва да се грижи и за тази част от електроразпределителната мрежа, която не е собственост на клиентите и по която се пренася ел.енергия от ЕВН- ЕР, фактурираната от дружеството за клиентите.

 

            Видно Заключението на съдебната медицинско- психиатрична експертиза  по делото, пострадалият малолетен ищец К.Б.Д. е получил при инцидента на 30.09.2010г. в гр.Р. следните травматични увреждания- електрическо изгаряне на ляв горен крайник и двете стъпала от Н-ра ЛБ -III степен на обща площ 13% от цялото тяло с последваща ампутация на втория пръст на лявата ръка и пръстите на двете ходила от 1 до 4, тежка контрактура и маразъм/агрофия/ на ляв горен крайник. Като описаните увреждания са в резултат на термичното въздействие на електрическият ток и добре отговарят да са получени по време и начин отразени в материалите по делото. И в резултат на гореописаните увреждания при пострадалият К.Б.Д. е налице трайно затрудняване на движението на лявата ръка и двата крака,което ще е за цял живот, като пораженията на ръката могат във времето до доведат до осакатяване. Следователно така получените травматични увреждания са довели до посттравматично стресово разстройство, което има протрахиран ход, може да продължи с години и да премине в трайна промяна на личността на пострадалия.

 

Съдът кредитира изцяло заключенията на двете съдебни експертизи по делото/техническа и комплексна медицинско- психиатрична/, тъй като са изготвени пълно, компетентно и мотивирано, отговорили са на всички поставени им въпроси и не е налице възражения против която и да е от тях от никоя страна по делото.

 

Следователно предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на 2 бр. съдебни експертизи, настоящия първоинстанционен съд счита, че искът против единствени ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, гр.П. е процесуално допустим и този ответник е единствения пасивно легитимиран да отговаря на процесните облигационни искови претинции, тъй като съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД- този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, които това лице е причинило при или по повод изпълнението на тази работа. От представените по делото доказателства е видно, че към момента на инцидента/30.09.2010г./ длъжностното лице А.С.Д. е изпълнявал ръководна длъжност в „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, гр.П. като Ръководител на КЕЦ- гр.Р., обл.С.. Съгласно възложената му от ответното търговско дружество- електродоставчик работа/видно от приложената длъжностна характеристика/, той е следвало да спазва всички закони, подзаконови нормативни актове и вътрешни актове за безопасност на мрежата, обслужвана от КЕЦ- Р.. В длъжностната му характеристика изрично е записано, че носи обща отговорност за безопасността в КЕЦ, относно цялата захранвана и обслужваща мрежа. С влязлото в законна сила Решение № 97/05.02.2014г. на РС- С.З., постановено по АНД № 1009/2013 г., потвърдено с частично изменителното Решение № 62/10.05.2014г. на ОС- С.З., постановено по ВАНД № 1052/2014 г., обвиняемият  по него А.Д. е признат за виновен в това, че на 30.09.2010г. е причинил по непредпазливост СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на ищеца- детето К.Д., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като е допуснал паркирането на машини - товарен автомобил „ЗИЛ 131" и автокран „МАЗ" в сервитутната зона на отклонение от ВЕ, захранващо абонат на ел. енергия- Гражданска защита- гр.Р., обл.С.. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.49 от ЗЗД ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, град П., като възложител на работа на длъжностното си лице А.Д., следва да носи отговорност за вредите, които последният е причинил на пострадалия- малолетния ищец К.Д. при или по повод изпълнението на възложената му работа.

Наред с това съгласно текста на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ при разширение на съществуващи или при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект/в случая „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, град П./ възникват сервитути. А съгласно разпоредбата на чл.83, ал.3 от ЗЕ техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката. Същите се уреждат по- детайлно с подзаконов нормативен акт- Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. В чл.14, ал.1, т.4 от тази Наредба е записано изрично, че в сервитутната зона на енергиен обект за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия не се допуска паркиране на всички видове превозни средства. А съгласно чл.15, т.1 и т.3 от същата тази Наредба, при упражняване на сервитутното право титулярът/в случая ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, гр.П./ е длъжен да възстанови терена на сервитутната зона след строителството и ремонта, да следи за безопасното състояние на сервитутната зона и да предприема действия за спазване изискванията на наредбите по чл. 83 от ЗЕ. Съгласно Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г., ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"- ЕАД, гр.П. поема грижата за правилната експлоатация и текущата поддръжка на цялата електроразпределителна мрежа средно и високо напрежение, по която се пренася фактурираната от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"-ЕАД, гр.П. ел. енергия/в т.ч. и за отклонението ВЕ, под който е станал процесния инцидент/ от основната въздушна линия на електроразпределителната мрежа 20 кВ „Митьо Станев" до трафопоста, предназначен за Гражданска защита/ГЗ/. От това следва, че ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"- ЕАД, гр.П. е титуляр на сервитутното право, незивисимо от това чия собственост е въпросното съоръжение. Предвид на което, като титуляр на сервитутното право, “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"- ЕАД, гр.П. носи отговорност на нарушаване разпоредбите на чл.15, т.1 и т.3 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.

Предвид естеството на нарушението от ответника, вида и размера на нанесените на пострадалия малолетен ищец вреди, тежестта на увреждането/пожизнено/ и твърде продължителния период на неговото настоящо и бъдещо възстановяване/физическо и психическо/, и константната и непротиворечива съдебна практика на ОС- С.З., ПАС- П. и ВКС- София по аналогични казуси през последните години, настоящият първоинстанционен граждански съд счита, че искът е изцяло основателен и доказан в пълния му размер от претендираните общо 120 000 лв. Поради което следва да бъде уважен изцяло ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО РЕДУКЦИЯТА ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ОТ ЗЗД :

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на съдебно- техническата и съдебната медико- психиатрична експертиза, с поведението си, качвайки се на висок фургон, находящ се в неохраняемо място, под провиснали електропроводи за високо напрежение,  пострадалият в немалка степен е допринесла за настъпването на деликта и за последвалите вредите от него по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД- както лично като малолетно дете, така и от страна на двамата му родители, които имат законови задължения да се грижат за неговото здраве, поведение и безопасност. Безспорно е установено в хода на делото едно противоправно поведение от страна да малолетното дете/тогава на 8 г. възраст/, както и на родителите му, които не са упражнили дължимите и изискуеми грижи към малолетното си дете, не са изпълнявали родителските си задължения с оглед малолетието на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. По- точно родителите не са осигурили дължимия и изискуем по силата на закона постоянен надзор по отношение на малолетното дете съгласно императивната разпоредба на чл.125, ал.З от СК. Те не са се погрижили детето да придобие начални, най- общи и изискуеми за съмосъхранение и защита знания за заобикалящата го действителност, да има правилно за възрастта си възприятие за местата и вещите за игра и забавление, които да не го поставят в опасни за здравето и живота му ситуации. Съгласно чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/ родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12- годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психически и нравствено развитие. А в конкретния случай безспорно детето е било оставено без родителски надзор и то не в непосредствена близост до дома, в който живее. Причинната връзка между поведението на родителите - липсата на надзор, както и на самото дете/необосновани, неоправдани действия/, като детето се е качило на кабината на единия от камионите и се е катерело върху фургон в каросерията, и е продължило да извършва това, въпреки че се е доближавало да жиците на отклонението, и настъпилия вредоносен резултат е неоспорима, поради което в при присъждане на паричното обезщетение за вреди, същото следва да бъде намалено, тъй като пострадалото дете е допринесло съществено за самоувреждането си.

    Поради което съдът счита, че вината и отговорността за настъпилия инцидент имат в приблизително еднаква степен както длъжностното лице на ответника, така и пострадалия малолетен ищец и неговите родители.

       Предвид на което претендираните и доказани по- горе суми за размерите на паричните обезщетения за причинени неимуществени вреди следва да се намалят значително, поне с 1/3 част, до размера на сумата 80 000 лв. Така ответникът следва да заплати на ищеца сумата 80 000 лв. парично обезщетение за причинени от неговото длъжностно лице неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултата на токовия удар, и последици от това. В останалата част над уважените 80 000 лв. искът следва да се отхвърли, до първоначално претендираните общо 120 000 лв., ведно със законните последици от това.                                                                      

 

        ОТНОСНО МОРАТОРНАТА ЛИХВА :

Поради гореизложеното и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.З от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението от 80 000 лв. следва да бъде начислена от датата на увреждането/30.09.2010г./, а не от някаква друга евентуална дата. Това е съобразено с новата съдебна практика, както и с промените в лимита на отговорността на застрахователните дружества и минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", по § 27, ал.2, т.1, б."а" за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при едно пострадало лице. Тъй като загубата на малолетния ищец е оценена с висока степен на морална защита, то претендираната сума от ответника за обезщетение е в значителна степен справедлива и в най- пълна възможна степен овъзмездява претърпените от ищеца вреди, болки, страдания и продължителни лечения. На основание чл.86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху така определеното обезщетение от 120 000лв., считано от датата на деликта/30.09.2010г./ до окончателното заплащане на дължимите суми.

 

                  ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА :

Предвид частичното уважаване на исковите претенции и освобождаването на ищеца от дължимата ДТ, ответникът следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъден да заплати дължимата ДТ, представляваща 4 %  върху уважената част от исковата сума/80 000 лв. парично обезщетение/ в размер на общо 3 200 лв., която да се приведе по приходната сметка на ОС- С.З. в обслужващата го “ЦКБ- АД”, клон С.З., в полза на Органите на съдебната власт, в приход на Висшия съдебен съвет- гр.София. 

 

ОТНОСНО ТРЕТОТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ :          

          Съгласно законовите разпоредби на чл.218- 233 от ГПК, настоящото съдебно Решение има установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна.

 

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния Апелативен съд- гр.П. съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК.                                                

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.45- 52  във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- С.З..

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ответника “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”- ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр.П., р-н Централен, ул.”Христо Г. Данов” № 37 да заплати на ищеца К.Б.Д.- ЕГН ********** *** общо сумата 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/ парично обезщетение за претърпени на 30.09.2010г. в гр.Р., обл.С. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху 80 000 лв. от 30.09.2010г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска на ищеца срещу ответника за сумата над присъдените 80 000лв. до претендираните 120 000 лв., като неоснователна и недоказана.

 

ОСЪЖДА ответника “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”- ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр.П., р-н Централен, ул.”Христо Г. Данов” № 37 да заплати върху уважената част от исковете дължимата Държавна такса в размер на 3 200 лв./три хиляди и двеста лева/ по приходната сметка на ОС- С.З. в обслужващата го “ЦКБ- АД”, клон С.З., в полза на Органите на съдебната власт, в приход на Висшия съдебен съвет- гр.София.     

РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна съгласно чл.218- 233 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- гр.П..

 

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :