Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 415                                            28.10.2015г.                      град Стара Загора

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на двадесет и втори октомври 2015 година

в публичното заседание в следния състав:      

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 99 по описа за 2014 година по описа на съда,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховане/КЗ/ във вр. с чл.55 и сл. и чл.82- 86 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.

 

В първоначалната си Искова молба и в Уточняващата си молба ищцовото юридическо лице- публичноправния субект ”Гаранционен фонд”- гр.София претендира по пътя на регреса от ответника- пълнолетния български гражданин И.А. Й. от гр.С.З. исковата сума от общо 122 252.24 лв., представляваща сбора от изплатена сума по щета № 79н/03.08.06г., съгласно присъдените с влезли в сила решения по гр.д.N 1401/2007г. на СГС, в.гр.д.№ 1317/2009г. на САС, к.т.д.№ 677/2010г. на ВКС, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, като сочи подробни фактически и правни основани за исковите си претенции по чл.288, ал.12 от КЗ във вр. с чл.55 и сл. от ЗЗД, тъй като след изплащане на обезщетенията, ведно със следващите ги акцесорни задължения за лихви и разноски, „Гаранционен фонд"- София е встъпил в правата на удовлетворените лица срещу длъжника и виновен причинител на вредите- ответника И.А.И. от гр.С.З.. „Гаранционен фонд" заявява, че е изпратил регресна покана с обратна разписка с изх.№ ГФ-РП-349/07.07.2014г. до ответника И.А.И. за възстановяване на сумите, изплатени на З.В.И. и А.Д.И. - наследници на М.А.Д., но въпреки това, той не е платил нищо на ищеца. Поради което претендира платените суми в размер на общо 122 252.24 лв. като главница, ведно със законната лихва върху тази главница на основание чл.84, ал.З във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, от датата на завеждане на иска в съда/11.09.2014г./ до окончателното изплащане на сумите. Претендира и всички направени по делото разноски.

 

 

Процесуалният му представител не е пледирал лично в последното открито съдебно заседание по делото на 21.05.2015г. Представил е предварителна писмена Защита по делото, с която подробно обосновава своите искови претенции по основание и размер, както от фактическа, така и от правна страна. Счита, че съгласно приложената към исковата молба присъда, постановена по НОХД № 834/2004 година по описан на Окръжен съд - Стара Загора, безспорно се установява, че ответникът И.А.И.- ЕГН **********, е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и за причинените вследствие увреждания на здравето на З.В.И., както и за смъртта на дъщеря й М.А.Д.. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на   дееца.".    С   противоправното   си    поведението   ответникът   И.А.И.- ЕГН **********, е причинил пътно-транспортно произшествие, документирано с протокол за ПТП660197/27.06.2004 г. И.А.И. е управлявал лек автомобил „Москвич" с ДН № СТ 2369 СР, собственост на Д.Я.Г., ЕГН **********, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си 1,79 на хиляда, и при движение с несъобразена скорост, е изгубил контрол над автомобила и се е качил на десния тротоар. В резултат на това, управляваният от ответника И.И. лек автомобил е блъснал намиращата се на тротоара З.В.И., която държала на ръце сина си Д.А.Д., на 1 година и 8 месеца. В резултат на удара, З.В.И. и синът й били отхвърлени напред и надясно. След това, предната дясна част на лекия автомобил, в зоната на предния десен фар, ударила пострадалата М.А.Д., която се намирала на тротоара, до майка си З.В.И. и до по-малкия си брат. Лекият автомобил е ударил М.А.Д. в предната част на тялото, с последващо притискане върху стълб, вследствие на което детето е почитало на място. Към момента на причиняване на ПТП, ответникът е управлявал лек автомобил „Москвич" с ДН № СТ 2369 СР, собственост на Д.Я.Г., в нарушение на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.117 от ЗДвП и на чл.259 от КЗ - без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". За извършените нарушения на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.117 от ЗДвП на ответника И.И. е бил съставен АУАН бл. № 370768/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;", а съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/' Ответникът е нарушил и задълженията и забраните, установени с разпоредбите на чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.", и на чл.117 от ЗДвП: „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре." С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 834/2004 година по описан на Окръжен съд - Стара Загора, ответникът И.А.И., ЕГН **********, е намерен за виновен за настъпване на процесното ПТП и за причинените вследствие увреждания на здравето на З.В.И., както и за смъртта на дъщеря й М.А.Д.. З.В.И., ЕГН ********** (майка на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) и А.Д.И., ЕГН ********** (баща на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) са се обърнали към „Гаранционен фонд" за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди на основание чл 88, т.1, б. „6" от Закона за застраховането(отм.)- сега чл.288 от Кодекса за застраховането/КЗ/, а именно поради обстоятелството, че лекият автомобил „Москвич" с ДН № СТ 23-69 СР, с който е било причинено процесното ПТП, е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". По случая доверителят ми „Гаранционен фонд" е образувал преписка по щета № 79н/03.08.2006 година, по която Управителният съвет на Фонда се е произнесъл с отказ. Молителите З.В.И. и А.Д.И. са завели срещу доверителя ми „Гаранционен фонд" гр. дело № 1401/2007 година по описа на СГС, в.гр.дело № 1317/2009 година по описа на САС и к.т.дело № 677/2010 година на ВКС, по които дела ответникът И.А.И., ЕГН ********** е участвал като трето лице - помагач на „Гаранционен фонд".  С решенията, постановени по горните дела, „Гаранционен фонд" е осъден да заплати на З.В.И. и А.Д.И. обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата от общо 60000 лева (2 х 30 000 лева), ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лева, считано от 27.06.2004 година до окончателното изплащане, както и сумата от 1837 лева - за адвокатско възнаграждение и 2400 лева - държавна такса. Въз основа на постановените решения, З.В.И. и А.Д.И. са се снабдили с изпълнителни листове и са образували срещу „Гаранционен фонд" следните изпълнителни дела: изп.дело №219/2010 година и изп.дело №220/2010 година - и двете по описа на ЧСИ Веселка Любенова, рег. № 780 на КЧСИ. С покана за доброволно изпълнение, с изх. № 2152/22.04.2010 година, по изп.дело №219/2010 година, ЧСИ Веселка Любенова е поканила доверителя ми „Гаранционен фонд" да заплати съответните искови суми за главница, лихви и разноски. С покана за доброволно изпълнение, с изх.№ 2151/22.04.2010г. по изп.д.№ 220/2010г. ЧСИ- Веселка Любенова е поканила ищеца „Гаранционен фонд" да заплати сумите 1 837 лв. главница /разноски      за      адв. възнаграждение в исковото производство, и 272, 35 лв. за разноски по изпълнението. На 26.04.2010г. „Гаранционен фонд" е извършил плащания съобразно изпратените покани за доброволно изпълнение и запорни съобщение, в общ размер на сумата от 119 352, 24 лв. подробно разбити по основание е размер. Към така извършените от ищеца „ГФ"- София плащания следва да се прибави и сумата от 2 400 лв., представляваща държавна такса, която по силата на влязлото в сила
решение   по   гр.д.№   1401/2007г.   по  описа   на   СГС   „Гаранционен фонд" е осъден да заплати. Като ищецът „ГФ”- София е заплатил сумата от 2 400 лв. на 02.12.2013г. С това плащане общо заплатените от „Гаранционен фонд" суми във връзка с щета № 79н/03.08.2006г., възлизат на сумата от 122 252, 24 лв./сто двадесет и две хиляди двеста петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/.

След изплащане на обезщетенията, ведно със следващите ги   акцесорни   задължения   за   лихви   и   разноски,   доверителят   ми „Гаранционен фонд", е встъпил  в правата  на удовлетворените лица срещу длъжника   и  виновен   причинител   на  вредите  И.А.И.- ЕГН **********. С оглед на това обстоятелство, „Гаранционен    фонд" е изпратил регресна покана с обратна разписка с изх. N9 ГФ-РП-   349/07.07.2014     г.     до     ответника     И.     А.     И.     за възстановяване на сумите, изплатени  на З.В.И. и А.Д.И. - наследници на М.А.Д., но въпреки това, той не е платил нищо на доверителя ми. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че общият размер на обезщетенията, ведно с разноските и лихвите, които е заплатил доверителят ми в полза на съда за държавни такси и на съответния съдебен изпълнител по заведените срещу него искови производства и изпълнителни производства във връзка с изплащането на обезщетенията на З.В.И. и А.Д.И., които Гаранционен фонд е изплатил по щета № 79н/03.08.2006 година е 122 252,24 лв.Във връзка с направеното с отговора на искова молба по
реда на чл.131 от ГПК от особения представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност, моля да вземете предвид
следното:                                                                                                          

Счита възражението за напълно неоснователно. Това е така, защото „Гаранционен фонд" е изплатил обезщетения на наследниците на М.А.Д. за репариране на произтеклите от непозволеното увреждане на ответника вреди на 26.04.2010 г, /видно от приложените към исковата молба доказателства/, поради което от този момент, на основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането, е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното. Тъй като се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо от непозволено увреждане, а съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД, при този вид задължения длъжникът се смята в забава и без покана, тоест от момента на плащане на обезщетенията на наследниците на починалото лице е започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, която изтича на 26.04.2015 г. Исковата молба е депозирана през месец септември 2014 година, поради което искът не е погасен по давност. Съгласно т.14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важи общата петгодишна давност, а течението й започва от момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите. Още повече, че в случая не се касае за погасителна давност относно обезщетенията от договори, тъй като ответникът няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", т.е. не са налице договорни отношения. Освен това, „Гаранционен фонд", не е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането, а юридическо лице, създадено по силата на закон - Закона за застраховането /отменен/, а понастоящем -Кодекса за застраховането и имащо точно определени правомощия, уредени детайлно в закона. С настоящото становище заявявам изрично, че доверителят ми е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие, като това изявление правя с оглед избягване постановяване на неприсъствено решение по делото. Моли настоящия първоинстанционен съд да постановите решение, с което да уважите изцяло предявената искова претенция на доверителя ми, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски.

 

       В уточняващата си Молба от 17.06.2015г./л.133 от делото/ ищецът сочи, че регресната поканата е била изпратена на 10.07.2014г., ***, който адрес, видно от Удостоверение с рег. № 878/30.05.2014г. на МВР- София, СДВР, Сектор „Български документи за самоличност", къде е постоянният адрес на ответникът И.А.И.- ЕГН **********, притежаващ лична карта, издадена на 04.10.2013г. Поканата не е била връчена на ответника, тъй като видно от известието за доставяне на „Български пощи"- ЕАД, обратната разписка пратката е била оформена като не връчена на 15.07.2014 г. и е била върната на „Гаранционен фонд" с отбелязване - „Получателят се е преместил на друг адрес". Счита, че ищецът е изпълнил всичко необходимо, за да връчи регресната   покана с изх.№ ГФ-РП-349/07.07.2014 г., изпратена до И.А.И., включително е направил справка за адресната регистрация на ответника и му е бил издаден официален свидетелстващ документ, отговарящ на изискванията на чл. 179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Ответникът не е изпълнил задължението си за уведомяване на компетентните органи за промяната на адресната си регистрация, и считам, че не следва да извлича полза от неспазването и нарушаването на това си задължение.

 

Във връзка с направеното с отговора на искова молба по реда на чл.131 от ГПК от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност, моли съда да вземе предвид следното :

Възражението за погасителна давност е напълно неоснователно, тъй като „Гаранционен фонд" е изплатил обезщетения на наследниците на М.А.Д. за репариране на произтеклите от непозволеното увреждане на ответника вреди на 26.04.2010г., /видно от приложените към исковата молба доказателства/, поради което от този момент, на основание чл.288, ал.12 от КЗ, е  встъпил   в   правата   на увреденото лице до размера на платеното. Тъй като се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо от непозволено увреждане, а съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД, при този вид задължения длъжникът се смята в забава и без покана, тоест от момента на плащане на обезщетенията на наследниците на починалото лице е започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД обща 5- годишна давност, която изтича на 26.04.2015г./след завеждане на  иска в съда/. Исковата молба е депозирана през месец септември 2014 година, поради което искът не е погасен по давност. Съгласно т.14 от Постановление № 7/77г. от 04.10.1978г. на Пленума на ВС, за регресните искове важи общата петгодишна давност, а течението й започва от момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите. Още повече, че в случая не се касае за погасителна давност относно обезщетенията от договори, тъй като ответникът няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", т.е. не са налице договорни отношения. Освен това, „Гаранционен фонд", не е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането, а юридическо лице, създадено по силата на закон- Закона за застраховането /отменен/, а понастоящем - Кодекса за застраховането, и имащо точно определени правомощия, уредени детайлно в закона.

Във връзка с оспорването от страна на ответника на предявения иск по основание, сочи следното :

От приложената към исковата молба присъда, постановена по НОХД № 834/2004 година по описан на Окръжен съд - Стара Загора, безспорно се установява, че ответникът И.А.И., ЕГН **********, е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и за причинените вследствие увреждания на здравето на З.В.И., както и за смъртта на дъщеря й М.А.Д.. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.". С противоправното си поведението ответникът И.А.И., ЕГН **********, е причинил пътно-транспортно произшествие, документирано с протокол за ПТП660197/27.06.2004 г. И.А.И. е управлявал лек автомобил „Москвич" с ДН № СТ 2369 СР, собственост на Д.Я.Г., ЕГН **********, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си 1,79 на хиляда, и при движение с несъобразена скорост, е изгубил контрол над автомобила и се е качил на десния тротоар. В резултат на това, управляваният от ответника И.И. лек автомобил е блъснал намиращата се на тротоара З.В.И., която държала на ръце сина си Д.А.Д., на 1 година и 8 месеца. В резултат на удара, З.В.И. и синът й били отхвърлени напред и надясно. След това, предната дясна част на лекия, автомобил, в зоната на предния десен фар, ударила пострадалата М.А.Д., която се намирала на тротоара, до майка си З.В.И. и до по-малкия си брат. Лекият автомобил е ударил М.А.Д. в предната част на тялото, с последващо притискане върху стълб, вследствие на което детето е почитало на място. Към момента на причиняване на ПТП, ответникът е управлявал лек автомобил „Москвич" с ДН № СТ 2369 СР, собственост на Д.Я.Г., в нарушение на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.117 от ЗДвП и на чл.259 от КЗ - без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". За извършените нарушения на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.117 от ЗДвП на ответника И.И. е бил съставен АУАН бл. № 370768/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.З, т, 1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;", а съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." Ответникът е нарушил и задълженията и забраните, установени с разпоредбите на: чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.", и на чл.117 от ЗДвП: „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре." С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 834/2004 година по описан на Окръжен съд - Стара Загора, ответникът И.А.И., ЕГН **********, е намерен за виновен за настъпване на процесното ПТП и за причинените вследствие увреждания на здравето на З.В.И., както и за смъртта на дъщеря й М.А.Д.. З.В.И., ЕГН ********** (майка на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) и А.Д.И., ЕГН ********** (баща на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) са се обърнали към „Гаранционен фонд" за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.88, т.1, б.„б" от Закона за Застраховането (отм.) - сега чл.288 от Кодекса за застраховането/КЗ/, а именно поради обстоятелството, че лекият автомобил „Москвич" с ДН № СТ 2369 СР, с който е било причинено процесното ПТП, е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". По случая доверителят ми „Гаранционен фонд" е образувал преписка по щета № 79н/03.08.2006г., по която Управителният съвет на Фонда се е произнесъл с отказ. Молителите З.В.И. и А.Д.И. са завели срещу доверителя ми „Гаранционен фонд" гр.Д.№ 1401/2007г. по описа на СГС- София,   в.гр.д.№ 1317/2009г. по описа на САС и к.т.д.№ 677/2010г. на ВКС, по които дела ответникът И.А.И.- ЕГН ********** е участвал като трето лице - помагач на „Гаранционен фонд".

              С решенията, постановени по горните дела, „Гаранционен фонд" е осъден да заплати на З.В.И. и А.Д.И. обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата от общо 60000 лева (2 х 30 000 лева), ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лева, считано от 27.06.2004 година до окончателното изплащане, както и сумата от 1837 лева - за адвокатско възнаграждение и 2400 лева - държавна такса. Въз основа на постановените решения, З.В.И. и А.Д.И. са се снабдили с изпълнителни листове и са образували срещу „Гаранционен фонд" следните изпълнителни дела-  изп.дело №219/2010 година и изп. дело №220/2010 година - и двете по описа на ЧСИ Веселка Любенова, рег. № 780 на КЧСИ. С покана за доброволно изпълнение, с изх. № 2152/22.04.2010 година, по изп.дело №219/2010 година, ЧСИ Веселка Любенова е поканила доверителя ми „Гаранционен фонд" да заплати съответните суми. С покана за доброволно изпълнение, с изх.№ 2151/22.04.2010г. по изп.дело № 220/2010г., ЧСИ Веселка Любенова е поканила ищеца „Гаранционен фонд" да заплати съответните суми. На 26.04.2010г. „Гаранционен фонд" е извършил плащания съобразно изпратените покани за доброволно изпълнение и запорни съобщение, в общ размер на сумата от 119 852, 24 лв., подробно разбити по основание и размер. Към така извършените от ищеца „Гаранционен фонд" плащания следва да се прибави и сумата от 2 400 лв.- представляваща държавна такса, която по силата на влязлото в сила решение  по  гр. дело     1401/2007г. по  описа  на  СГС „Гаранционен фонд" е осъден да заплати. Ишецът „Гаранционен фонд" е заплатил сумата от 2 400 лева на 02.12.2013 година. С това плащане общо заплатените от „Гаранционен фонд" суми във връзка с щета № 79н/03.08.2006 година, възлизат на сумата от 122 252,24 лева/сто двадесет и две хиляди двеста петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/.

След изплащане на обезщетенията, ведно със следващите ги акцесорни задължения за лихви и разноски, ищецът “Гаранционен фонд", е встъпил в правата на удовлетворените лица срещу длъжника и виновен причинител на вредите И.А.И.- ЕГН **********. С оглед на това обстоятелство, „Гаранционен фонд" е изпратил регресна покана с обратна разписка с изх.№ ГФ-РП-349/07.07.2014г. до ответника И.А.И. за възстановяване на сумите, изплатени на З.В.И. и А.Д.И. - наследници на М.А.Д., но въпреки това, той не е платил нищо на доверителя ми. Регресната поканата е била изпратена на 10.07.2014г. на адрес в **. който адрес, видно от Удостоверение с рег. № 878/30.05.2014г. на МВР- СДВР, Сектор „БДС", е постоянният адрес на ответникът И.А.И.- ЕГН **********, притежаващ лична карта, издадена на 04.10.2013г. Поканата не е била връчена на ответника, тъй като видно от известието за доставяне на „Български пощи" ЕАД, обратната разписка пратката е била оформена като невръчена на 15.07.2014г. и е била върната на „Гаранционен фонд" с отбелязване - „Получателят се е преместил на друг адрес". Следователно ищецът е изпълнил всичко необходимо,, за да връчи регресната покана с изх. № ГФ-РП-349/07.07.2014 г., изпратена до И.А.И., включително е направил справка за адресната регистрация на ответника и му е бил издаден официален свидетелстващ документ, отговарящ на изискванията на чл. 179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Ответникът не е изпълнил задължението си за уведомяване на компетентните органи за промяната на адресната си регистрация, и считам, че не следва да извлича полза от неспазването и нарушаването на това си задължение.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че общият размер на обезщетенията, ведно с разноските и лихвите, които е заплатил доверителят ми в полза на съда за държавни такси и на съответния

съдебен изпълнител по заведените срещу него искови производства и изпълнителни производства във връзка с изплащането на обезщетенията на З.В.И. и А.Д.И., които Гаранционен фонд е изплатил по щета № 79н/03.08.2006 година е 122 252,24 лева. С настоящото становище заявявам изрично, че доверителят ми е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие, като това изявление правя с оглед избягване постановяване на неприсъствено решение по делото. Моли да постановите решение, с което да уважите изцяло предявената искова претенция на доверителя ми, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски.

 

Ответникът- пълнолетния български гражданин И. А. И. от гр.С.З., чрез служебно назначения му особен представител- адвокат представя писмен Отговор на ИМ, в който сочи следното :

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Счита, че така предявеният иск за допустим. Очевидно правен спор между страните е налице, което обуславя наличие на правен интерес у ищеца за водене на настоящото дело. Искът произтича от надлежна страна и следва да бъде разгледан от Окръжен съд Стара Загора като компетентен първоинстанционен съд.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

ОСПОРВА ИЗЦЯЛО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК по ОСНОВАНИЕ И РАЗМЕР. Счита, че с оглед на представените с исковата молба доказателства не може да се направи обоснован извод, че искът се явява основателен и доказан. Позовава се на изтекла погасителна давност за заплатените от ищеца суми. Ищцовото дружество иска от съда на основание чл.288, ал.12 от КЗ да осъди ответника да заплати сумата от 122 252, 24 лв., както сбор от изплатена сума по щета № 79н/03.08.06г. съгласно присъединените с влезли в сила решения по гр.д.№ 1401/2007г. на СГС , в.г.д.1317/2009г. на САС и к.т.д№ 677/2010г на ВКС, в едно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Счита иска в частта за дължимите лихви за погасен поради изтекла давност /визирана в чл.111, ал.З от ЗЗД 3- годишна давност за вземанията за лихви/ и изцяло неоснователен. Пледира, че исковете за главници, лихви и разноски са погасени по давност и поради това моли същите да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно със законните последици. Представя Писмена защита, в която излага подробно защитните си тези. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение с което да отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани комулативно предявените искове срещу представлявания от него ответник И. А. И., ведно със законните последици от това.

 

СЪДЪТ, като се запозна с направените в исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното:

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Предявените обиктивно и субективно съединени облигационни искове  са процесуално допустими, тъй като очевидно е налице висящ правен спор между страните, което обуславя наличие на правен интерес у ищеца за водене на настоящото дело против ответника. Исковете произтичат от надлежна активно легитимирана страна и следва да бъдат разгледани по същество от настоящия Окръжен съд- Стара Загора, като родово и местно компетентен първоинстанционен съд. Исковете отговарят на формалните законови изисквания по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

          ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Молба изх. № 92-7908/10.09.2014г.  от ищеца, Протокол за ПТП  от 27.06.2004г., Присъда № 7/27.01.2005г. на СОС Мотиви към присъдата, Решение № 236/24.03.2006г. на ВКС, Решение № 72/03.11.2008г. на СГС, Решение № 167/22.02.2010г. на АС София, Решение № 209/26.11.2012г. на ВКС, Покана за доброволно изпълнение изх. № 2152/22.04.2010г. на ЧСИ В.Любенова, Запорно съобщение до трето задължено лице изх. № 2229/22.04.2010г. на ЧСИ, Покана за доброволно изпълнение изх. № 2151/22.04.2010г. на ЧСИ В.Любенова, Запорно съобщение до трето задължено лице изх. № 2197/22.04.2010г. на ЧСИ, Уведомление от СГС  от 14.11.2013г., Справка от 03.06.2006г. по Щета № Н 79, Удостоверение рег. №РяБ – 878/30.05.2014г. на МВР София, Регресна покана изх. №ГФ-РП 349/07.07.2014г. на ГФ, Протокол № 2/26.06.2014г., Протокол № 18/26.06.2014г. на ГФ, Решение №669-ГФ от 18.07.2014г. на КФН, Уточняваща молба от ищеца от 06.10.2014г., Пълномощно изх. № ПМ-33/20.12.2013г. на ищеца, Граждански договор № 34/19.12.2013г. на ищеца, Писмо изх. № 8816/10.10.2014г. на ЧСИ, Писмо изх. № 23590/27.10.2014г. на СГС, Молба от адв. Николова от 31.10.2014г., Вн. бележка от 03.11.2014г., Писмо изх. № 10-11-13727/14.11.2014г. на Община- С.З., Молба от адв. Николова от 25.11.2014г., Писмо изх. № 10873/02.12.2014г. на ЧСИ, Вн.бележка от 12.12.2014г., Молба от ищеца от 15.12.2014г., Уведомително писмо по ГПК изх. № 107/16.01.2015г. на АК- С.З., Отговор на ИМ от 09.02.2015г., Писмено становище от адв. Марински от 18.03.2015г., Пълномощно изх. № ПМ-16/12.12.2014г. от ГФ, Пълномощно от 17.03.2015г., Удостоверение от 12.02.2015г. на “Информационно обслужване” АД- гр.Пловдив, Писмо от 06.04.2015г. на СГС, Молба от адв. Марински от 28.04.2015г., Вн. бележка от 28.04.2015г., получено по факс и същата молба получена по пощата, Молба от адв. Марински от 28.04.2015г., Вн. бележка от 28.04.2015г., Молба от адв. Марински от 15.05.2015г., Молба от адв. Марински от 18.05.2015г., Писмено становище от адв. Марински от 19.05.2015г., Молба от адв. Т. от 21.05.2015г. с приложена към нея декларация, и от приложените изп.д. № 20107800400220/2010г. на ЧСИ Веселка Любенова с район на действие Софийски градски съд, гр.д. №1401/07г. на СфГС и нохд №834/2004г. на СОС, на 27.06.2004г. е настъпило ПТП в гр.С.З., като водачът- ответника И.А. Й.- ЕГН ********** от гр.С.З., е управлявал л.а. „Москвич" с ДН № СТ 23-69 СР, собственост на трето лице Д.Я.Г.- ЕГН **********, в  пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта си 1,79 на хиляда, и при движение с несъобразена скорост, е изгубил контрол над автомобила и се е качил на десния тротоар. В резултат на това, управляваният от ответника И. Й. лек автомобил е блъснал намиращата се на тротоара З.В.И., която държала на ръце сина си Д.А.Д., на 1 година и 8 месеца. В резултат на удара, З.В.И. и синът й били отхвърлени напред и надясно. След това, предната дясна част на лекия автомобил, в зоната на предния десен фар, ударила пострадалата М.А.Д., която се намирала на тротоара, до майка си З.В.И. и до по-малкия си брат. Лекият автомобил е ударил М.А.Д. в предната част на тялото, с последващо притискане върху стълб, където детето е почитало на място. С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 834/2004г. по описан на ОС- С.З., ответникът И.А. Й.- ЕГН **********, е намерен за виновен за настъпване    на    процесното    ПТП    и    за    причинените    вследствие увреждания   на   здравето   на   З.В.И.,   както   и   за смъртта на дъщеря й М.А.Д.. Впоследствие З.В.И.- ЕГН ********** (майка на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) и А.Д.И.- ЕГН ********** (баща на починалата в резултат на ПТП-то
М.А.Д.) са се обърнали към „Гаранционен фонд"
за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди на основание
чл.88, т.1, б. „б" от тогавашния Закона за застрахованито/ЗЗ/-(отм.)/сега чл.288 от
КЗ/- а именно поради обстоятелството, че
лекият автомобил „Москвич" с ДН № СТ 23-69 СР, с който е било
причинено процесното ПТП, е бил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност". По случая „Гаранционен фонд" е образувал преписка по щета № 79н/03.08.2006г., по която УС на ГФ се е произнесъл с
отказ. Молителите З.В.И. и А.Д.И. са завели срещу ГФ- София  гр.д.№ 1401/2007г. по описа на СГС, в.гр.д.№ 1317/2009г. по описа на САС, и к.т.д.№ 677/2010г. на ВКС, по които дела ответникът И.А. Й.- ЕГН ********** е участвал като трето лице- помагач на страната на „Гаранционен фонд". С решенията, постановено по горните дела, „Гаранционен фонд"- София е бил осъден да заплати на З.В.И. и А.Д.И. обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата от общо 60 000 лв.(2 х 30 000 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лв., считано от 27.06.2004г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 837 лв. за адвокатско възнаграждение и 2 400 лв. за държавна такса. Въз основа на постановените решения, З.В.И. и А.Д.И. са се снабдили с изпълнителни листове и са образували срещу „Гаранционен фонд" 2 бр. изп.дела № 219/2010г. и изп.д.№ 220/2010г.- и двете по описа на ЧСИ- Веселка Любенова- гр.София, рег. № 780 на КЧСИ. С покана за доброволно изпълнение, с изх. № 2152/22.04.2010 година, по изп.д.№ 219/2010 година, ЧСИ- Веселка Любенова е поканила длъжника Гаранционен фонд- София да заплати следните суми - 60 000 лв./главница/, 46 067, 40 лв./законна лихва върху главницата/, считано от 24.06.2004г. до  22.04.2010г./денят,   в  който  е
изведена поканата за доброволно изпълнение/,
5 000 лв./присъдени разноски/ и 6 607, 62 лв./разноски по изпълнението/. Впоследствие с покана за доброволно изпълнение, с изх.№ 2151/22.04.2010г., по изп.д.№ 220/2010г., ЧСИ- Веселка Любенова е поканила длъжника Гаранционен фонд- София да заплати следните суми-
1 837 лв. главница/разноски      за      адвокатско възнаграждение в исковото производство/ и 272, 35 лв./разноски по изпълнението/. На 26.04.2010г. длъжникът Гаранционен фонд- София е извършил плащания съобразно изпратените покани за доброволно изпълнение и запори и съобщение, в общ размер на сумата от 119 852, 24 лв., подробно разбити по основание е размер, както следва- плащане по изп.д.№ 219/2010 година/60 000 лв.- главница, 46 135, 27 лв.- законна   лихва   главницата,   считано  от 24.06.2004г. до 26.04.2010г., 11 607, 62 лв./или 5 000  лв.+ 6 607, 62 лв./- общо разноски, и плащане по изп.д.№ 220/2010г.- 2 109, 35 лв./или 1 837 лв. + 272, 35 лв./- общо разноски. Към така извършените от ГФ плащания следва да се прибави и сумата от 2 400 лв., представляваща държавна такса, която по силата на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1401/2007г. по описа на СГС, ГФ- София е бил осъден да я заплати, като той е заплатил сумата от 2 400 лв. на 02.12.2013г. С това плащане общо заплатените от „Гаранционен фонд"- София суми във връзка с щета № 79н/03.08.2006г., възлизат на сумата от 122 252, 24 лв. След изплащане на обезщетенията, ведно със следващите ги акцесорни задължения за лихви и разноски, ищецът „Гаранционен фонд" е бил встъпил в правата на удовлетворените лица/кредитори/ срещу длъжника и виновен причинител на вредите- ответника И.А. Й.- ЕГН **********. С оглед на това обстоятелство, „Гаранционен фонд" е изпратил регресна покана с обратна разписка с изх.№ ГФ-РП-349/07.07.2014г. до ответника И.А. Й. от гр.С.З. за възстановяване на сумите, изплатени на З.В.И. и А.Д.И./наследници на М.А.Д./, но въпреки това, той не е платил нищо на ищеца до настоящия момент.

ОТНОСНО ИЗИСКУЕМОСТТА НА ИСКОВИТЕ СУМИ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства, представени от страните и служебно изискани от настоящия първоинстанционен ОС- С.З., Регресната поканата от ищеца към ответника относно щета № ГФ- Н- 79/03.08.2006г. е с изх.№ ГФ- РП-349/07.07.2014г./л.31, стр.1 от делото/, като същата е подадена в пощенска станция № 6- София, пощ.код № 1377 на 15.07.2014г. с Обратна разписка за връчване на ответника И.А. ***, стр.2 от делото/, но на същата липсват данни/щемпели/ да е постъпвала в пощенска станция- С.З. и да е връчвана по някакъв начин на длъжника- ответник. Респективно за него да е започнал да тече от някаква конкретна дата на връчване законния 1- месечен срок за доброволно плащане към кредитора му- ищеца ГФ- София по реда на чл.288, ал.12 от КЗ, както е отразено в абзац 4 на самата Регресна покана.

Следователно, тъй като ответникът И.А.И., ЕГН **********, е намерен за виновен за настъпване на процесното ПТП и за причинените вследствие увреждания на здравето на З.В.И., както и за смъртта на дъщеря й М.А.Д., то напълно мотивирано и законосъобразно З.В.И.- ЕГН ********** (майка на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) и А.Д.И.- ЕГН ********** (баща на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) са се обърнали към ищеца „Гаранционен фонд"- София за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.88, т.1, б.„б" от Закона за застраховането/ЗЗ/(отм.), а сега чл.288 от Кодекса за застраховането/КЗ/, а именно поради обстоятелството, че л.а. „Москвич" с ДН № СТ 23-69 СР, с който е било причинено процесното ПТП, е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". По случая ищецът „Гаранционен фонд" е образувал преписка по щета № 79н/03.08.2006г., по която Управителният съвет на Фонда се е произнесъл с отказ. Молителите З.В.И. и А.Д.И. са завели срещу ищеца „Гаранционен фонд" по- рано гр.дело № 1401/2007г.   по  описа   на   СГС,   в.гр.д.     1317/2009г. по описа на САС и к.т.дело № 677/2010г. на ВКС, по които дела ответникът И.А.И.- ЕГН ********** е участвал като трето лице - помагач на страната на тогавашния ответник/сега ищец/ „Гаранционен фонд"- гр.София. С решенията, постановени по горните гр.дела, „Гаранционен фонд" е осъден да заплати на З.В.И. и А.Д.И. обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата от общо 60 000 лв.(2 х 30 000 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лева, считано от 27.06.2004г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 837 лв.- за адвокатско възнаграждение и 2 400 лв. за Държавна такса. Възоснова на постановените решения, З.В.И. и А.Д.И. са се снабдили с изпълнителни листове и са образували срещу ищеца по настоящото гр.дело „Гаранционен фонд" следните изпълнителни дела с № 219/2010г. и № 220/2010г.- и двете по описа на ЧСИ- Веселка Любенова, рег. № 780 на КЧСИ- София. С поканата за доброволно изпълнение изх.№ 2152/22.04.2010г. по изп.дело № 219/2010г., ЧСИ- Веселка Любенова е поканила длъжника й/ищец по настоящото гр.д./ „Гаранционен фонд" да заплати следните суми- 60 000 лв. главница, 46 067, 40 лв. законна лихва върху главницата, считано от
24.06.2004г. до 22.04.2010г./денят,  в който е
изходирана поканата за доброволно изпълнение/, 5 000 лв. за присъдени разноски и 6 607, 62 лв. разноски по изпълнението. С покана за доброволно изпълнение изх. № 2151/22.04.2010 година, по изп.дело № 220/2010г. ЧСИ- Веселка Любенова е поканила ищеца „Гаранционен фонд"- София да заплати следните суми- 1 837 лв.    главница/разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство/, и 272, 35 лв. разноски по изпълнението. На 26.04.2010г. ищецът „Гаранционен фонд"- София е извършил плащания съобразно изпратените покани за доброволно изпълнение и запорни съобщение, в общ размер на сумата от 119 852, 24 лв., подробно разбити по основание е размер както следва- плащане по изп.дело № 219/2010г., 60
 000 лв. главница, 46 135, 27 лв. законна  лихва върху главницата,  считано  от
24.06.2004г. до 26.04.2010г., 11 607, 62 лв. общо
разноски, както и плащане по изп.дело № 220/2010г.- 2109, 35  лв. общо
разноски. Към така извършените от ищеца „ГФ"- София плащания следва да се прибави и сумата от 2 400 лв., представляваща Държавна такса, която по силата на влязлото в сила решение  по  гр.д. №   1401/2007г. по  описа  на  СГС, „Гаранционен фонд" е осъден да заплати, като действително „Гаранционен фонд" е заплатил сумата от 2 400 лв. на 02.12.2013 година. С това плащане общо заплатените от „ГФ" суми във връзка с щета № 79н/03.08.2006г. възлизат на сумата от 122 252, 24 лв.

След изплащане на обезщетенията, ведно със следващите ги акцесорни задължения за лихви и разноски, “Гаранционен фонд", е встъпил в правата на удовлетворените лица срещу длъжника, който е и виновен причинител на вредите И.А.И.- ЕГН **********. С оглед на това обстоятелство, „ГФ" е изпратил регресна покана с обратна разписка с изх. № ГФ-РП-349/07.07.2014г. до ответника И.А.И. за възстановяване на сумите, изплатени на З.В.И. и А.Д.И./наследници на М.А.Д./, но въпреки това, той не е платил нищо на ищеца. Регресната поканата е била изпратена на 10.07.2014г. на адрес в ***. който адрес/видно от Удостоверение от 30.05.2014г. на МВР, СДВР, Сектор „Български документи за самоличност", е постоянният адрес на ответникът И.А.И.- ЕГН **********, притежаващ лична карта, издадена на 04.10.2013г.

Поканата не е била връчена на ответника, тъй като видно от известието за доставяне на „Български пощи" ЕАД, обратната разписка пратката е била оформена като невръчена на 15.07.2014 г. и е била върната на „Гаранционен фонд" с отбелязване - „Получателят се е преместил на друг адрес", с което ГФ е изпълнил всичко необходимо, за да връчи регресната покана с изх.№ ГФ-РП-349/07.07.2014 г., изпратена до И.А.И., включително е направил справка за адресната регистрация на ответника по ЗГР и му е бил издаден официален свидетелстващ документ, отговарящ на изискванията на чл.179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Ответникът не е изпълнил задължението си за уведомяване на компетентните органи за промяната на адресната си регистрация, и не следва да извлича полза от неспазването и нарушаването на това си задължение.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че общият размер на обезщетенията, ведно с разноските и лихвите, които е заплатил доверителят ми в полза                           и на съответния съдебен изпълнител по заведените срещу него искови производства и изпълнителни производства във връзка с изплащането на обезщетенията на З.В.И. и А.Д.И., които Гаранционен фонд е изплатил по щета № 79н/03.08.2006г. е 122 252, 24 лв.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ДЪЛЖИМИТЕ СУМИ ОТ ОТВЕТНИКА КЪМ ИЩЕЦА :

Тъй като с влязла в сила присъда по НОХД № 834/2004 година по описан на ОС- С.З., ответникът И.А.И.- ЕГН **********, е намерен за виновен за настъпване на процесното ПТП и за причинените вследствие увреждания на здравето на З.В.И., както и за смъртта на дъщеря й М.А.Д., и тъй като З.В.И.- ЕГН ********** (майка на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) и А.Д.И.- ЕГН ********** (баща на починалата в резултат на ПТП-то М.А.Д.) са се обърнали към „Гаранционен фонд" за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.88, т.1, б.„б" от ЗЗ(отм.)- сега чл.288 от КЗ, поради обстоятелството, че л.а.„Москвич" с ДН № СТ 23-69 СР, с който е било причинено процесното ПТП, е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", по случая ищецът „Гаранционен фонд" е образувал преписка по щета № 79н/03.08.2006г., по която УС на ГФ се е произнесъл с отказ. Молителите З.В.И. и А.Д.И. са завели срещу „Гаранционен фонд" гр.д.№ 1401/2007г. по описа на СГС, в.гр.д.№ 1317/2009г. по описа на САС и к.т.дело № 677/2010 година на ВКС, по които дела ответникът И.А.И.- ЕГН ********** е участвал като трето лице- помагач на „Гаранционен фонд". Понеже с решенията по горните дела, „Гаранционен фонд" е осъден да заплати на З.В.И. и А.Д.И. обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата от общо 60000 лева (2 х 30 000 лева), ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лева, считано от 27.06.2004 година до окончателното изплащане, както и сумата от 1837 лева - за адвокатско възнаграждение и 2400 лева - държавна такса, въз основа на постановените решения, З.В.И. и А.Д.И. са се снабдили с изпълнителни листове и са образували срещу „Гаранционен фонд" следните изпълнителни дела: изп.дело № 219/2010 година и изп.дело № 220/2010 година - и двете по описа на ЧСИ Веселка Любенова, рег. № 780 на КЧСИ. С покана за доброволно изпълнение, с изх. № 2152/22.04.2010г., по изп.дело № 219/2010г., ЧСИ Веселка Любенова е поканила „Гаранционен фонд" да заплати общо дължимата сума за главница, законна лихва върху главницата, считано от
24.06.2004г. до 22.04.2010г./денят в който е
изведена поканата за доброволно изпълнение/,
присъдените разноски и разноските по изпълнението, а така също с покана за доброволно изпълнение с изх.№ 2151/22.04.2010г. по изп.д.№ 220/2010г., ЧСИ Веселка Любенова е поканила ищеца “Гаранционен фонд" да заплати следните и съответните суми за главница/разноски      за      адвокатско
възнаграждение в исковото производство/ и за разноски по самото изпълнение. На 26.04.2010г. ищецът “Гаранционен фонд" е извършил плащания съобразно изпратените покани за доброволно изпълнение и запорни съобщение, в размер на сумата от общо 119 352, 24 лв., подробно описана в ИМ, като с допълнителното плащане общо заплатените от „Гаранционен фонд" суми във връзка с щета № 79н/03.08.2006г. възлизат на сумата от 122 252, 24 лв.

Видно от горепосочените приети по делото писмени доказателства и видно най- вече от писменото заключение на приетата по делото и неоспорена от ответника съдебно- счетоводна експертиза, общият  размер  на  обезщетенията,  ведно  с  разноските  и  лихвите  които  е  заплатил
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД в полза на съда за държавни такси, както и на съответния съдебен
изпълнител по заведени срещу него искови производства и изпълнителни производства във
връзка с изплащането на обезщетенията на З.В.И. и А.Д.И.
които ГФ- София е изплатил по щета № 79н/03.06.2006г. е 122 252, 24 лв., посочени подробно в ч.
IV. Констативно- съобразителна част. Като отделните плащания от Гаранционния фонд- София по щета № 79н/03.06.2006г. са направени съответно :

-  26.04.2010 г. - 60 000 лв. по ИД № 20107800400219 пълно плащане главница, пл. по запор № 85434;

-  26.04.2010 г. - 5 000, 00 лв. по ИД № 20107800400219 пълно пл. държавна такса, пл. по запор 85434;

-  26.04.2010 г. - 46 067, 40 лв. по ИД № 20107800400219 пълно пл. др. лихва, пл. по запор 85434;

-  26.04.2010 г. - 6 607, 62 лв. - по ИД № 20107800400219 пълно пл. законова такса, пл. по запор 85435;

-  26.04.2010 г. - 67,87 лв. - по ИД № 20107800400219 пълно пл. закон, лихва, пл. по запор 85435;

-  26.04.2010 г. - 272, 35 лв. - по ИД № 20107800400220 пълно пл. закон. Такса, пл. по запор 85435;

-  26.04.2010 г. -1 837, 00 лв. по ИД № 20107800400220 пълно пл. главница, пл. по запор 85435;

-  02.12.2013 г. - 2 400, 00 лв. по ДТ по ГД 1401/07 СГС ГО 1-6С-В щета 79н/03.06.2006.

         Също така е видно, че от ответника към ищеца няма извършено нито едно плащане- нито до датата на завеждане на делото в съда/11.09.2014 г./, нито до датата на предоставяне на вещото лице на документите
от ищцовия Гаранционен фонд- София/30.04.2015г./.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по делото няма искани, допускани и събирани по искане на страните или служебно от съда на никакви гласни доказателства.

Следователно ответникът дължи на ищеца цялата ищцова сума от общо 122 252, 24 лв., на основание чл.288, ал.12 от КЗ във вр. с чл.55 и сл. от  ЗЗД, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ЗАКОННИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като е налице забава на длъжника- ответник/незастрахования извършител на ПТП/  към кредитора му- ищец/публично- правния субект ГФ- София по ЗЗ/отм./- респективно по сега действащия КЗ/, на основание чл.288, ал.12 от КЗ във вр. с чл.55 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД, ответникът дължи на ищеца законната лихва върху главницата от 122 252, 24 лв., от датата на завеждане на иска в съда/11.09.2014г./ до окончателното изплащане на сумите.

 По делото няма предявявани искови претенции за заплащане на мораторни лихви, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НАСТЪПИЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ЗА ГЛАВНИЦИТЕ И ЛИХВИТЕ :

Ищцовият публичноправен субект „Гаранционен фонд"- гр.София е изплатил обезщетения на наследниците на М.А.Д. за репариране на произтеклите от непозволеното увреждане на ответника вреди на 26.04.2010г./видно от приложените към исковата молба доказателства/, поради което от този момент на основание чл.288, ал.12 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното. Понеже се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД при този вид задължения длъжникът се смята в забава и без покана- тоест от момента на плащане на обезщетенията на наследниците на починалото лице е започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД обща 5- годишна погасителна давност, която би изтекла на 26.04.2015г., но депозирана на 11 септември 2014г. Искова молба по делото е спряла теченето на давността, поради което искът не се явява погасен по давност. В този смисъл е и постоянната, непроворечива и единна практика на ВКС- София, тъй като съгласно т.14 от ППВС № 7/77г. от 04.10.1978г. на ВС- София, за регресните искове/като процесните/ важи общата 5- годишна давност, а течението й започва от момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите лица. Още повече, че в случая не се касае за погасителна давност относно обезщетенията от облигационни отношения/договори за застраховка/, тъй като ответникът не е имал сключен   договор   за   задължителна   застраховка „Гражданска отговорност"- т.е. не са налице договорни отношения, а нормативно определени такива. Наред с това ищецът „Гаранционен фонд"- София не е “застраховател” по смисъла на действащия КЗ, а особено юридическо лице, създадено по силата на тогава действалия закон/Закона за застраховането/ЗЗ/- отм., а понастоящем Кодекса за застраховането/КЗ/, и имащо точно определени правомощия, уредени детайлно в този устройствен за него особен закон. Поради което той и не е регистриран като търговско дружество/АД или ЕАД/ по ТЗ като всички застрахователни и презастрахователни компании в Република България.

Поради което възражението на процесуалния особен представител- адвокат на ответника по делото, за изтекла според него и кратка 3- годишна, и обща 5- годишна давност за процесните вземания на ищеца против ответника, се явява изцяло неоснователно и недоказано, и следва да се бъде уважавано, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

         Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка отстраните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му ПАС- Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.288, ал.12 от КЗ във връзка с чл.55 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                     Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ОСЪЖДА ответника И.А. Й.- ЕГН **********,***- къща, да заплати на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”- ЕИК 121446665, гр.София- 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4 сумата 122 252, 24 лв./сто двадесет и две хиляди двеста петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ по щета № 79н/03.06.2006г., ведно със законната лихва върху главницата 122 252, 24 лв. от 11.09.2014г. до окончателното изплащане на сумите.

 

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :