Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 412                                           26.10.2015 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На тринадесети октомври                                                                   2015 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар:  Н. Караджунова,

Прокурор: Юлиана Станева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 66 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Образувано е по искова молба М.Г.Ф., чрез адв. С.П. против Прокуратура на РБ с която моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищците сумата в размер на 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки  страдания в резултат на наложените мерки за неотклонение и воденото срещу него наказателно производство по ДП 67/2011 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора и НОХД № 388/2014 г. по описа на ОС Стара Загора, което впоследствие е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на прекратяване на наказателното производство - 23.10.2014 г., до окончателното заплащане на присъденото обезщетение, както и направените по делото разноски. По същество заявява, че е налице причинно-следствената връзка между претърпените вреди от ищеца и повдигнатото обвинение и престоя му в ареста.

 

Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез ОП Стара Загора взема становище, че счита за недоказани исковете претенции по основание и размер. В съдебно заседание, представителят на ОП Стара Загора изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства счита исковата претенция за основателна и доказана в размер, който следва да се определи по справедливост.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

От събраните по делото доказателства, се установява, че на 03.02.2011 г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.1 във вр. с чл.255, ал.З във вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.З във вр. с ал.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.26 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК по ДП № 67/2011 г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора.  

 

 

 


 

С Протоколно определение № 31/05.02.2011 г., постановено по ЧНД № 95/2011 г. по описа на ОС Ст.Загора, по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". С Постановление от 24.08.2011 г. на ОП Ст.Загора мярката за неотклонение е изменена в „Домашен арест". С Определение №178/11.03.2013 г. по ЧНД №129/2013 г. на ОС Ст.Загора, е отменена мярката за неотклонение „Домашен арест".

 

С Разпореждане № 1110/23.10.2014 г. по НОХД № 388/2014 г. по описа на ОС Ст.Загора, наказателното производство срещу ищеца е прекратено, на основание чл. 369, ал. 4 от НПК.

 

По делото са приети като писмени доказателства медицински документи от Министерството на правосъдието ГД “Изпълнение на наказанията” Областна служба Стара Загора, както и епикризи относно здравословното състояние на ищеца.

 

От показанията на разпитаният свидетел Н.И.Ф. се установява, че е съпруга на ищеца от 1988 г.. Били много добро и сплотено семейство. На 03.02.2011г. обвинили нея, майка на съпруга й и съпругът и в организирана престъпност. Свекъра и починала 2012г. от този стрес. Съпругът и бил в ареста 7 месеца. Сочи, че съпругът и е диабетик и хипертоник, с много високо кръвно и кръвна захар. Това затваряне за него било кошмар, защото нямало кой да издържа семейството. Майка му си продала всичко каквото имала. Средствата които получавали бил пенсиите на майка й и на свекърва й. Единствените пари, който попаднели от някъде ги слагали за гориво, за да отидат за свиждането, защото това било единственото му излизане от клетката – да се срещне със сина си. Не успели да присъстват на дипломирането на сина им. Не можал да се срещне с баща си докато бил жив - в момента, в който отказали да го освободят, баща му издъхнал. Съпругът и се е отчаял много. Като бил под домашен арест не можел да спи въобще. Зъбите му започнали да падат в ареста. Започнали и гастро - онкологични заболявания. Оперирали го от рак на дебелото черво на 29.05.2014 г.. Правел химиотерапия. Мускула постоянно го тормозил и по цяла нощ бил в тоалетната. Близките и приятелите ми се отдръпнали. Преди да се случи това съпругът и бил осъждан и лежал в затвора, но не знае за какво.

 

Свидетелят Д.Х.Д. установява, че познава ищеца повече от 20 год.. В началото на 2011 г. бил задържан под стража и  обвинен в ръководител на организирана престъпна група за някакво източване на ДДС. Сочи, че здравословното му състояние е на една развалина. Преди това бил физически много здрав, психически устойчив. Получил нарушение на вестибуларния апарат. После бил с високи показатели на кръвната захар. Получил диабет. Два пъти бил приеман в болница в Сливен на лечение. Имал проблеми със зъбите. 2014 г. му се появило онкологичното заболяване на дебелото черво и бил опериран в Стара Загора. Твърди, че близките и приятелите му го избягват и не контактуват с него затова, че бил обвинен като организатор на престъпна група. Знае че е осъждан и е лежал в затвора.

 

Свидетелят Г.М.Ф. установява, че всичко започнало на 03.02.2011 г.- тогава била акцията “Играчите” и били извършени арести на майка му, на баща му и на баба му и на други лица. След извършването на акцията и баща му и майка му били оставени в ареста с мерки до 72 ч. като майка му в последствие пуснали, а баща му останал в ареста около 7 месеца. Имал право да ходи при него на свиждане 2 пъти в седмицата. Състоянието му било ужасно - сринат психически, което продължавало да дава отражения до ден днешен и най - вероятно никога нямало да спре да дава отражение. Бил много притеснен как ще се справи семейството му. След като му променили мярката за неотклонение от задържане под стража в домашен арест започнали проявяванията на различни заболявания, като на първо място имал проблеми със зъбите и затова искал разрешение от прокуратурата, за да ходи на прегледи. Имал висока кръвна захар в същия период, като кулминацията на заболяванията дошла миналата година, когато го диагностицирал с рак на дебелото черво, който като стадии на развитие се е развивал преди да разберат. Много близки и приятели на баща му си променили отношението към него. Започнали да ги отбягват. Финансовото състояние на семейството било изключително сложно - наложило се баба му и дядо му да продадат почти всички имоти, за да се справят.

 

По делото е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза, от която се установява, че в представените медицински документи на ищеца се съдържат данни за неинсулинозависим захарен диабет с давност от 2006 г.. Няма данни за усложнения от диабета. Провежда лечение с метформин с добър контрол на кръвната захар. Няма индикации за прилагане на инсулиново лечение. Последните данни са от 2012 г. Към момента няма актуална информация за диабета, но това е заболяване, което не се излекува и персистира към момента. Няма влошаване във връзка с психо-емоционалното натоварване. През 2012 г. получил световъртеж от централен произход. Лекуван в болница и после амбулаторно. Апаратното изследване е показало запушване на паравертебрална артерия. Такова запушване се предизвиква от атеросклеротичен процес или притискане вследствие дегенеративни промени в гръбначния стълб, което не може да се свърже с психо-емоционално натоварване. В началото на м, юни 2014 г. получил чревна непроходимост и е бил опериран в условията на спешност. Установен е умерено диференциран аденокарцином на дебелото черво. След това е провел трикратна химиотерапия. Заболяването е уточнено на карцином на дебелото черво Т4 Н1 М1 4/П, т.е. четвърти клиничен стадий със засягане на лимфни възли и налични метастази. Причината за възникване на злокачествените тумори все още не е напълно изяснена. Една от теориите е срив на имунната система вследствие на психо-емоционално натоварване и оттам развитие на ракови клетки. Много пациенти свързват заболяването си с преживян стрес, но то се развива и при други, които са нямали стрес. При други пациенти, преживели силен стрес, то не се развива. Възможно е стресът да има отношение към етиологията на злокачествените заболявания, но връзката може да е само косвена.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г на ВКС, когато се претендира обезщетение на основание незаконност на взета мярка "задържане под стража" по чл. 2, т.1 от ЗОДОВ едновременно с обезщетение на основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ - образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, държавата отговаря само по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. Следователно съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

 

В случая обстоятелството, че в предоставения едномесечен срок по  чл. 369, ал.4 НПК прокурорът е внесъл обвинителен акт, в който са констатирани съществени процесуални нарушения, представляващи абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото в съдебна фаза, следва да бъде приравнено на бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и оттам на невнасяне на обвинителен акт в дадения от съда срок по смисъла на  чл. 369, ал.4, пр.1 НПК. Поради това, Прокуратурата носи отговорност и нанесените на пострадалия вреди, които са в причинна връзка подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗОДОВ, съгласно т. 7 от цитираното ТР № 3/2004 г. В този смисъл е и постановеното по чл. 290 ГПК, решение № 258 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г., III г. о., ГК. Прекратяването на наказателното производство по отношение на ищеца, на основание  чл. 369, ал.4 НПК обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяването по смисъла на  чл. 369, ал.4 НПК на наказателното дело, е основание за носене на отговорност от държавата в лицето на ПР България по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

 

По отношение на претенцията, че наложената мярка "задържане под стража" е незаконосъобразна, съдът е длъжен да направи преценка налице ли е незаконосъобразно задържане и довело ли е то причиняване на твърдяните от ищцата неимуществени вреди. Ако прецени, че условията са налице, съдът следва да отчете тези неимуществени вреди при определяне на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като в този случай обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

 

В тази връзка, въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че първоначално мярката "задържане под стража" е наложена законосъобразно, тъй като към 03.02.2011 г. когато е постановено първоначално задържане под стража на ищеца, тежестта на престъплението, в което е обвинен може да обоснове прилагането именно на тази мярка за процесуална принуда. С Постановление от 24.08.2011 г. на ОП Ст.Загора мярката за неотклонение е изменена в „Домашен арест". поради което съдът приема, че изпълнението на мярката задържане под стража в размер на 7 месеца надвишава сроковете на разумност и се явява незаконосъобразна. След отмяната й, съобразно ЗОДОВ Прокуратурата следва да отговаря за причинените вреди вследствие незаконното задържане под стража.

 

След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите, които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 40 000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо три години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, а именно 2011-2014 година ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. В случая следва да се отбележи, че незаконното обвинение се е отразило негативно на здравословното състояние на ищеца. Видно от представените писмени доказателства и разпитаните свидетели, ищецът е имал здравословни проблеми, които са се влошили. Започнали са проблеми със зъбите, високи нива на кръвната захар и гастро - онкологични заболявания. Вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза заключава, че възможна причина за тежкото онкологично заболяване на ищеца е срив на имунната система, вследствие на психо-емоционално натоварване и оттам развитие на ракови клетки.

 

При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Посочените размери на обезщетението съдът определи, като съобрази, че по делото няма доказателства в резултат на това да са пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му, както и да се е стигнало до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Освен това, справедливото обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства и в този смисъл следва да се вземе предвид, че няма данни в резултат на незаконните обвинения както професионалния му така и обществен живот да са променени безвъзвратно в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения.

 

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е частично основателна до размера на 40 000 лева, като в останалата част до общо претендирания размер от 1 000 000 лева, съответно същата следва да бъде отхвърлена. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата  на влизане в сила на разпореждането на съда  за прекратяване на наказателно производство срещу ищеца - в случая към 23.10.2014г.. Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който възниква отговорността по ЗОДОВ – 23.10.2014г..

 

            По отношение на разноските:       ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв.; 417,6 лв. възнаграждение за вещи лица и 4000 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв. и 417,60 лв., възнаграждение за вещи лица. Адвокатския хонорар следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 160 лв. или разноски в общ размер на 641,16 лв..

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на М.Г.Ф., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П., на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано ДП 67/2011 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора и НОХД № 388/2014  г. по описа на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.10.2014 г., както и направените по делото разноски в размер на 641,16 /шестстотин четиридесет и един лев и 16 ст./, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1 000 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :