Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  371/01.10.2015 г.                                        Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и четвърти септември                                      Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                              Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                              2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1326 по описа за 2015 година.

 

      Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Мини “М.” ЕАД гр. Р., представлявано от изп. Директор А. П. А., с която обжалват постановеното първоинстанционно решение № 257/05.05.2015г., по описа на РС-Р., постановено по гр. Дело № 57/2015г., по описа на същия съд, с което първоинстанционният съд е уважил единия предявен обективно-съединен иск за заплащане на сума за обезщетение в размер на 691.52 лева и е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Дружеството-въззивник Мини “М.” ЕАД гр. Р. ,не е доволно от постановеното първоинстанционно решение, поради което го обжалват в законоустановения срок и молят решението на районния съд да бъде отменено в частта, с която е уважен предявения иск за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. С оглед на обстоятелството, че размерът на обезщетението по чл. 220, ал. от КТ се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение, но обезщетението следвало да се изчислява на базата на неотработените работни дни считано от предизвестието. Считат изводите на съда са напълно погрешни и необосновани.

 

Сочат, че работодателят е изчислил дължимото обезщетение при спазване на събраните доказателства по делото и изискванията на чл. 228, ал. 1 КТ като за база е използвано БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението – тоест брутното трудово възнаграждение за м. ноември 2014г. – 3 457.58 лева. Броят на работните дни за м. ноември 2014г. е бил 20 работни дни, като сумата 3 457.58 лева следвало да бъде разпределена на 20, като се получава средно дневно брутно трудово възнаграждение в размер на 172.879 лева. Работните дни за периода на не спазения срок на предизвестието са 16 работни дни тоест, 16 работни дни по 172.879 лева и оттам се получава сумата 2 766.06 лева. И тази сума е била изчислена на база неотработените дни нане спазения срок на предизвестие.

 

Предвид изложеното във въззивната жалба молят на основание чл. 271 ГПК да бъде отменено решението на РС-Р. в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и да бъде постановено друго решение с което да се реши спора по същество.

 

Претендират за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Не правят искане за събиране на доказателства по делото.

 

               Въззивникът Мини “М.” ЕАД – град Р., редовно и своевременно призовани, за тях се явява юриск. С.Ж., който заема становище, че въззивната жалба се явява неоснователна и моли да бъде отменено постановеното решение от РС-Р., като неправилно и незаконосъобразно, да се уважи предявения иск и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

 

    Въззиваемата П.Р.М. - редовно и своевременно призована, лично се явява и с адв. Е.Е., като заемат становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде изцяло отхвърлена по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото и се потвърди решението на първоинстанционния съд.  

 

    Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 220, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от КТ.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемата е била в трудово правоотношение с ответното дружество-въззивник, като между страните е сключен трудов договор № 10 от 15.07.2013 г. за изпълнение на длъжността „главен счетоводител” при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2220 лв., към което следва да се начислят допълнителни трудови възнаграждения, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 16.12.2014 г., както и че ищцата не е работила през едномесечния период на предизвестието. В хода на цялото производството страните не спорят относно тези обстоятелства, както и относно обстоятелството, че на 15.12.2014 г. на въззиваемата са връчени предизвестието за прекратяване на трудовия договор, в което е посочено, че трудовият договор ще бъде прекратен от следващия връчването работен ден и съответно заповед под № 31/13.12.2014 г., в която е посочено, че се прекратява трудовият договор, считано от 16.12.2014 г. и на основание чл. 220, ал. 1 КТ да се изплати обезщетение в размер на БТВ за 16 работни дни.

При така посочените като безспорни обстоятелства следва извод, че основанието за заплащане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е доказано, като страните спорят единствено относно размера на обезщетението.

 

Пред съда е поставен правният въпрос дали обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изчислено по правилата на чл. 228 КТ, се дължи за всички дни през периода на неспазеното предизвестие или само за неотработените работни дни. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. За да се отговори на поставения правен въпрос следва да се изходи от целта на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ и в частност кои вреди то обезщетява. Нормалното развитие на трудовото правоотношение предполага в срока на предизвестие работникът или служителя да полага труд, за което му се дължи трудово възнаграждение. С разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ законът дава една правна възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение преди изтичането на предизвестието, като работникът ще следва да получи под формата на обезщетение пропуснатия да реализира като трудов доход резултат пред този период на неспазено предизвестие. В този смисъл обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ репарира вредата за работника от неполучаване на трудово възнаграждение през периода на неспазеното предизвестие. Законодателят използва израза „неспазения срок от предизвестието”, без да се уточнява дали се касае за работни или календарни дни. Съдът намира, че както трудовото възнаграждение се дължи за положен труд, т.е. за работни дни, така и обезщетението по чл. 220, ал. 1 се дължи за неотработените работни дни през периода на неспазеното предизвестие.

 

Въпреки развитите по-горе съображения, че обезщетението се дължи за неотработени работни дни, съдът намира оплакването  на предприятие-въззивник, развито във въззивната жалба за определяне на конкретния размер на обезщетението неправилно и противоречащо на целта на обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ да репарира загубения от работника трудов доход през периода на неспазеното предизвестие. И това е така, защото ако работникът полагаше труд през периода на неспазеното предизвестие, щеше да получи дължимото му се трудово възнаграждение в пълен размер. В случая работодателят се е възползвал от правото си да прекрати договора още на първия ден от предизвестието, поради което дължи на работника обезщетение за целия неспазен срок на предизвестието. Неправилно е да се разделя БТВ на всички календарни дни от месеца и да се заплаща само на броя отработените работни дни, както е процедирало ответното предприятие-въззивник.

 

Базата за определяне на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е посочена ясно в чл. 228, ал. 1 КТ и това е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено от работника или служителя месечно БТВ. Поради това обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ в конкретния случай следва да се изчисли по правилата на чл. 228 КТ, т.е. въз основа на БТВ за месец ноември 2014 г., който се явява предхождащия възникването на основанието за обезщетението месец.

 

По делото е прието от първостепенния съд изслушаното  заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, според което БТВ за месец ноември 2014 г. е в размер на 3357,75 лв., което включва основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2220 лв., допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и прослужено време в размер на 555,00 лв. и компенсация за месец ноември 2014 г., начислена през месец декември 2014 г., в размер на 582,75 лв. За размера на БТВ за месец ноември 2014 г. е прието по делото и индивидуална ведомост за трудовото възнаграждение на ищцата /фиш за заплата на л. 8/. Съдът намира, че в БТВ за месец ноември 2014 г. следва да се включат и трите посочени от вещото лице компонента, като по отношение на първите два /основно трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит/ това е безспорно, а по отношение на третия – компенсацията за месец ноември 2014 г., начислена през месец декември 2014 г., съдът съобрази и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, по конкретния въпрос, че компенсацията следва да се включи в БТВ при определяне на размера на обезщетенията /решение № 257 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 7716/2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Практиката на ВКС по чл.290 е задължителна за всички съдилища в Републиката.

 

За пълнота на изложението въззивният съд намира, че първоинстанционния съд е разгледал подробно и посочил и конкретния начин на изчисление на обезщетението за неотработените работни дни на база БТВ за месец ноември 2014 г. в размер на 3357,75 лв. В тази насока съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

 

Разпоредбата на закона е ясна и непротиворечива. Видно е, че законодателят не държи сметка за присъствените и неприсъствените дни през периода на неспазеното предизвестие. Същият ясно и категорично е приел, че обезщетението следва да се равнява на последното получено от работника или служителя пълно месечно брутно трудово възнаграждение. Това е така, защото както правилно е приел първоинстанционния съд, доколкото е видно от трудовия договор на ищцата, трудовото й възнаграждение е уговорено месечно, а не подневно, което означава, че ако предизвестието бе отработено, то същата би получила пълното си възнаграждение, така както е уговорено без значение от официални празници и др. неприсъствени дни. 

Горните правила са преповторени и допълнително доразвити и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (наредба). В чл. 17 от наредбата, ясно е казано, че обезщетението по чл. 228 от КТ е пълния размер на последното брутно трудово възнаграждение, ведно с допълнителните трудови възнаграждения но наредбата и КТД.

Съдът не възприема възражението на въззивника относно приложението на разпоредбата на чл. 19 от Наредбата, според която, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец въобще през целия срок на трудовото си правоотношение. брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

 

Това означава, че в практиката са възможни два варианта за изчисления. При наличие на пълен предходен отработен месец - последното пълно брутно трудово възнаграждение, а при липса на пълен месец въобще - полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение умножено по броя на работните дни за същия месец.

В този смисъл и доколкото е безспорно, че последният пълен отработен месец на въззиваемата е месец ноември 2014г., то дължимото й обезщетение следва да се равнява на полученото трудово възнаграждение за този месец без значение присъствените и неприсъствени дни през месеца на неотработеното предизвестие.

Ето защо съдът счита, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд - Раднево правилно и законосъобразно и като такова, Моля да бъде потвърдено изцяло.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Е.Е., съобразно договор за правна защита и съдействие /л. 19 от делото/.

 

На основание чл.280, ал.1 от ГПК тъй като цената на иска е под 5 000 лева, а именно 682.03 лева, настоящото Решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/05.05.2015г. постановено по гр.дело № 58/2015г., по описа на Р. районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Мини “М.” ЕАД – град Р. с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. “Г. Д.” № ., представлявано от инж. А. А. – изпълнителен директор,  да заплати на П.Р.М. с ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените разноски от въззиваемия по делото пред въззивната инстанция.

 

      Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. 

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                      2.