Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 376/02.10.2015г.                                                Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  Граждански състав

На 02.10.                                                                                        Година 2015

в  закрито заседание, в следния състав:

                                               

                                     Председател:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                       

                                           Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

         

                                                           2.  НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1328 по описа за 2015 година

 

 

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по постъпила жалба от длъжниците А..Г...С. и М..К...С..., с правно основание чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу действията на ЧСИ Г. И. с район на действие Окръжен съд – С., по изпълнително дело № 2087/2013г., по описа на  ЧСИ, изразяващи се в опис, оценка, продажба и провеждане на публична продажба и издаване на постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнителното дело на собствения им имот, находящ се в село Долно Изворово, община Казанлък, подробно описан в жалбата по искане на взискателя “Алфабанк” АД, съгласно изпълнителен лист от 08.10.2013г. за сумата 12 978 лева в полза на взискателя и допълнителни суми за ЧСИ 1237.62 лева и др. суми още 544.49 лева или общо 15 143.11 лева. Обжалват разпределението което им е предявено от дата 11.05.2015г. по горепосоченото изпълнително дело, съобразно получените суми по същото.

 

Жалбата е подадена от жалбоподателите,  която на практика се явява с правно основание чл. 462, ал.2 ГПК и е процесуално допустима, тъй като разпределението е извършено с протокол за предявяване на разпределение на 11.05.2015г., а жалбата е постъпила при ЧСИ на 14.05.2014г., тоест в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

В жалбата жалбоподателите твърди, че с решение на РС-Казанлък, постановено по гр. дело № 837/2014г. от 17.04.2015г. било прието за установено, че вземането по изп. лист е коректно.

 

 

Твърдят също, че бил издаден и втори изпълнителен лист освен с този с който е образувано изпълнителното дело, който бил издаден по реда на заповедното производство. По тази претенция окончателното решение било съобщено на длъжниците на 21.04.2015г. касаещо установителния иск по общия ред, след оспорената заповед за изпълнение и изпълнителния лист по чл. 417 ГПК.

 

Считат, че е налице съществено нарушение на процедурата по разпределението и съответно извършването на публичната продан по съображенията подробно изложени в жалбата на жалбоподателите Сугареви, съответно на листи 5, 6 и 7 от настоящото дело № 1328/2015г.

 

Считат, че е нарушено правото им на защита  и че разпределението не е извършено правилно и законосъобразно в съответствие с изискванията на закона – чл. 462 от ГПК.

 

 С оглед на гореизложеното, моли, да бъдат отменени като незаконосъобразни горепосочените действия на ЧСИ Г. И., с район на действие Окръжен съд – С., изразяващи се в извършване и предявяване на разпределение по изпълнително дело № 2087/2013г., както и относно разноските по изпълнението, тъй като същите били прекомерно завишени и неадекватни на фактическата и правна сложност на делото, като молят същите да бъдат намалени по справедливост и с оглед характера на това производство и съобразно минималните Тарифи и Наредби за тяхното определяне.

 

Подробни съображения и доводи са изложени в жалба на жалбоподателите С.С.и.

Не правят искане за събиране на други доказателства и за присъждане на разноски.

 

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от  Търговска банка “Алфабанк” АД, с което молят да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респ. като се остави като необоснована и недоказана жалбата на жалбоподателите С., подадена срещу разпределението извършено на 11.05.2015г. по изп. дело № 2087/2013г., по описа на ЧСИ Гергана Илчева, както и в частта за разноските присъдени по същото изпълнение.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

 

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима и подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, поради съображенията подробно изложени по-горе.

        По съществото си, подадената жалба е неоснователна, поради следните съображения:

 

 

Изпълнително дело № 201376504002087 по описа на ЧСИ Г. И., рег. № … в Камарата на Частните съдебни изпълнители е образувано по молба с вх. № 28472/10.12.2013г. на „Алфа Банк" АД, към която е приложен изпълнителен лист от 08.10.2013г., издаден по ч. гр. д. № 2331/201 Зг. по описа на К. районен съд, с който А.Г. С. и М.К. С.а са осъдени солидарно да заплатят на взискателя подробно описаните в изпълнителния лист суми. Задължението произтича от частично претендирано вземане на взискателя „Алфа Банк" АД по Договор за ипотечен кредит № 73 - 36/23.01.2007г., като видно от приложения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 01.02.2007г. за обезпечаване изплащането на заетата сума, лихви, комисионни и разноски ипотекарните длъжници А. Г. С. и М. К. С. са учредили ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот IV - 336 в квартал 35 по плана на с.Д., община К., обл. С., одобрен със Заповед № 22/ 1987г., с площ на УПИ от 1055 кв.м., ЗАЕДНО е построената е него масивна жилищна сграда ниско свързано застрояване, със застроена площ 182,17 кв.м.

 

Длъжниците и жалбоподатели са получили поканите за доброволно изпълнение на 20.01.2014г. С поканите за доброволно изпълнение длъжниците са били уведомени за наложената възбрана върху ипотекирания недвижим имот, както и за насрочения опис на имота за 10.02.2014г. На 10.02.2014г. съдебният изпълнител е извършила опис на процесния имот, а който длъжниците са присъствали.

По делото са били насрочени следните публични продажби на описания недвижим имот:

1/ Първа публична Продан - за периода от 01.08.2014г. - 01.09.2014г. при начална цена за имота 97 792 лева. Тази продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувач;

2/ Втора публична продан - за периода от 20.10.2014г. - 20.11.2014г. при начална цена за имота 78 233,60 лева — 80 на сто от цената при предходната Продан. Тази продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувач;

3/ Първа публична продан - за периода от 04.02.2015г. - 04.03.2015г. при начална цена за имота 70 410 лева. За купувач на имота е обявен М.Р. Ч., подал единствено валидно наддавателно предложение, за сумата от 71 250 лева, който е внесъл предложената от него цена в законоустановения срок съгл. чл. 492, ал.З от ГПК.

 

 Въззивният съд намира, че с писмена молба вх. № 5929/08.04.2015г., взискателят „Алфа Банк" АД е представил по делото и втори изпълнителен лист срещу жалбоподателите, издаден по гр. д. № 619/2015г. но описа на Районен съд - гр. К., с искане за присъединяване на вземането им по този лист в производството по изпълнително дело № 20137650402087. С резолюция от 09.04.2015г. съдебният изпълнител е приела за събиране в производството по изп. дело № 20137650402087 присъдените с изпълнителния лист суми, представляващи остатъка от задължението на А. и М. С. към взискателя по Договора за ипотечен кредит № 73-36/2007г. и е изпратила нови покани за доброволно изпълнение до длъжниците с включени суми съгласно изпълнителния лист от 2015г., които те са получили на 22.04.2015г. След като постановлението за възлагане на продадения недвижим имот е влязло в законна сила на 03.04.2015г., съдебният изпълнител с оглед спазване изискванията на чл.458 от ГПК и чл.136 от ЗЗД, е изискала от НАП и община Казанлък справка за публичните задължения на страните и за неплатения данък за продадения недвижим имот и след получаването им е изготвила протокол за разпределение на постъпилата сума. На 11.05.2015г. съдебният изпълнител е предявила изготвеното разпределение, на което са присъствали и жалбоподателите, редовно уведомени, като съответно в законния срок са депозирали и настоящата писмена жалба.

            Срещу изготвеното разпределение са разпоредбите на чл. 462 и чл. 463 от ГПК. Предвид цитираните разпоредби и установеното по делото, депозираната жалба е допустима — подадена е в предвидения тридневен срок, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ.

Въззивният съд счита, че разпределението е постановление на съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко от тях, като се извършва винаги, когато взискателите са повече от един. Разпределението се извършва, като се подреждат по реда на привилегиите,  определени  в  чл.136  ЗЗД, участващите в  разпределението  притезания  и  се поставят на последно място притезанията на хирографарните кредитори.

Видно от съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, на 14.04.2015 г., ЧСИ Г. И. с рег.№ … е изготвила разпределение на постъпилите по изпълнително дело № 20137650402087 суми. Разпределението е между взискателя „А." АД, присъединения взискател Държавата за публичните задължения на длъжниците и Община К. за дължимия местен данък за продадения недвижим имот. След изготвянето на разпределението на сумите, ЧСИ е насрочила дата за предявяването му за 11.05.2015 година от 14.00 часа. За тази дата взискателят, длъжниците и присъединените взискатели са редовно уведомени.

Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение. В тази връзка следва да се има предвид, че в ГПК не е предвиден срок за съставяне на самото разпределение, както и за неговото предявяване на страните. Датата на предявяване на разпределението има значение, доколкото от нея започва да тече срока за обжалване на разпределението, извършено от съдебния изпълнител. В този смисъл, описаните в жалбата обстоятелства относно момента на предявяване на разпределението не навеждат на нарушение, представляващо основание за отмяна на атакуваното действие на ЧСИ Г. И..

Възражението, че ЧСИ е следвало да върне на длъжниците сумата, получена вследствие проведената публична продан на ипотекирания в полза на взискателя имот, надвишаваща присъдената с първия изпълнителен лист, също се явява неоснователно. В конкретния случай, взискателят е образувал изпълнителното дело на основание изпълнителен лист за заплащане на присъдените с него стаи, които се явяват част от задължението по Договор за ипотечен кредит № 73 — 36/2007г., сключен между банката — кредитор и длъжниците. Жалбоподателите са и ипотекарни длъжници — собственици на недвижимия имот, предмет на принудително изпълнение, като в Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека изрично е отбелязано и същите са се съгласили, че имота обезпечава изплащането на цялата заета от банката -кредитор сума, в размер на 42 000 евро, заедно с лихвите, комисионните и разноските. Дори и към момента на изготвяне на разпределението, кредиторът да не разполагаше с втория изпълнителен лист, за съдебния изпълнител не е налице задължение да върне остатъка от сумата, надхвърляща претенцията по първия лист. Видно от изричната разпоредба на чл.459 от ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение, чрез налагане на запор или възбрана, съответно съгл. ал. 2 на текста ипотекарния /какъвто е настоящият случай/ и заложния кредитор, както и този с право на задържане, се смятат за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата част на този кредитор се запазва до представяне на изпълнителен лист, а при отмяна на обезпечението, заделената сума се разпределя отново или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. Волята на законодателя е с тази разпоредба да защити правата на кредитори, които все още нямат изпълнителен титул, вземанията им още не са признати с подлежащ на изпълнение акт, но чиито вземания са обезпечени било по реда на чл. 390 и сл. от ГПК, било чрез залог или ипотека върху имущество, поради което е и предвиден този особен ред за защита — присъединяване по право, запазване на сума за обезпеченото вземане до представяне на изпълнителен титул. Т.е. правото на банката по чл. 459, ал.2 от ГПК, като ипотекарен кредитор,  се  изразява във  възможността  й  при разпределение  на  суми  от  продажбата на ипотекирания имот, заради привилегията по чл.  136, ал.1, т.З от ЗЗД, да й бъде заделена съответна такава за обезпеченото вземане, до снабдяване с изпълнителен лист.

 

Съдът намира, че сумата от реализираната публична продан на ипотекирания имот няма да покрие вземането на банката по двата изпълнителни титула, тъй като общото вземане на банката е над 100000,00 лева (сто хиляди лева), а имотът е продаден за 71 250,00 лева (седемдесет и една хиляди двеста и петдесет лева). Тоест, неоснователни са били исканията на длъжниците да им бъде върната част от сумата, получена от публичната Продан. Към датата на разпределението -14.04.2015г. - банката е разполагала с два изпълнителни листа по и.д. 2087/2013 и напълно законосъобразно ЧСИ Г. И. е изготвила протокола в този му вид, като е взела предвид цялото вземане на банката и по двата представени по изпълнителното дело изпълнителни листове. Няма как да се върне сума на длъжниците, тъй като същите имат непогасени задължения към банката-кредитор. Връщането би означавало да се засегнат признатите и гарантирани от закона правни интереси на взискателя.

Твърденията на жалбоподателите, че съдебният изпълнител „необичайно изчаквал взискателя" да се снабди с изпълнителен лист са неоснователни. Още повече процесуалният закон не предвижда преклузивен срок, в който да бъде извършено разпределението на събраните суми по делото.

     Неясен е доводът на пълномощника на жалбоподателите, изложен в т.З от жалбата. Вземанията на държавата за публичните задължения на длъжниците и вземанията на общината за данъци за продадения имот от стойността на този имот не са идентични, какъвто извод се налага от разсъжденията на пълномощника. На осн. чл. 485 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. А съгл. чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД общината е привилегирован кредитор за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или МПС. Затова след всяка публична продан на недвижим имот, за който се дължи данък или МПС, съдебният изпълнител изисква от съответната община справка за неплатените и дължими от собственика на имота данъци за съответния имот.

 

      Неоснователно е и оспорването на разноските по изпълнителното дело, тъй като същите не са прекомерно завишени. Разноските, заплатени на съдебният изпълнител, са определени в Тарифа към Закона за ЧСИ. Разноските за адвокатски хонорар са начислени в съответствие с наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения   и  тарифа   за  таксите   и  разноските  към закона    за    частните    съдебни    изпълнители,    тоест    това   са      минимално дължимите адвокатски възнаграждения, съобразно последното изменение на същата Наредба № 1 с ДВ бр.28/28.03.2014 год.

 

    Въззивният съд намира, че направените оплаквания в жалбата на  жалбоподателите С. се явяват изцяло в противоречие с реалната обективна обстановка по делото, относима към провежданото на публичната продан на процесния недвижим имот, подробно описан по-горе.

 

    С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че  жалба на жалбоподателите Сугареви се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, ведно с всички законни последици от това.

 

    На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

       

    Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2 и 3 и чл.492, ал.2 от ГПК.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7907/14.05.2015г., подадена от длъжниците А. Г.С.ЕГН ********** и М. К.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес с.Д., община К., с правно основание чл. 462, ал. 2 от ГПК, срещу действията на ЧСИ Г. И. с район на действие Окръжен съд – С., по изпълнително дело № 2087/2013г., по описа на  ЧСИ, изразяващи се в извършване и предявяване на разпределение по изпълнително дело № 2087/2013г., както и относно разноските по изпълнението, тъй като същите били прекомерно завишени и неадекватни на фактическата и правна сложност на делото, като молят същите да бъдат намалени по справедливост и с оглед характера на това производство и съобразно минималните Тарифи и Наредби за тяхното определяне, като НЕОСНОВАТЕЛНА  и НЕДОКАЗАНА.

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА гореописаните обжалвани действия на Частен съдебен изпълнител Гергана Илчева рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – гр. Стара Загора,  обективирани в изразяващи се в в извършване и предявяване на разпределение по изпълнително дело № 2087/2013г., както и относно разноските по изпълнението, тъй като същите били прекомерно завишени и неадекватни на фактическата и правна сложност на делото, като ПРАВИЛНИ И ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ в тази им част.

                                                                             

    ВРЪЩА изпълнително дело № 2087/2013г. на Частен съдебен изпълнител Г. И., с рег. №…, с район на действие Окръжен съд – С., за продължаване на изпълнителните действия по същото.  

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                             2.