Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 392…………………14.10.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шестнадесети септември……………………………….…………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В. ………………………….…………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1330…..по описа за 2015……………...година.

 

        Обжалвано е решение № 356 от 21.04.2015 г., постановено по гр.дело № 671/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ж.Р.Ж. против “Арда тур” ЕООД гр.Хасково искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.

 

        Въззивникът Ж.Р.Ж., чрез пълномощника си адв.М.М., счита, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Заповедта за уволнение била немотивирана и следвало да се отмени, без делото да се разглежда по същество. Моли решението да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат уважени. 

 

        Въззиваемият “Арда Тур” ЕООД гр.Хасково в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и 2 КТ. Ищецът Ж.Р.Ж. твърди в поправената си искова молба, че работел при ответника на длъжност „водач на автобус”. От започването на работа до 19.01.2015 г. нямал забележки или нарушения на трудовата дисциплина. Изпълнявал поставените му задачи отговорно и дисциплинирано. На 19.01.2015 г. му била връчена заповед № 9, с която бил наказан с дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта била без мотив, а твърдението за уволнението му, че бил допуснал ПТП поради виновно поведение било невярно. Правата му по трудовото му правоотношение с ответника били нарушени и уволнението му било незаконосъобразно. Моли съда да признае уволнението за незаконно и отмени заповед № 9/19.01.2015 г. и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност- „водач на автобус" в ответното дружество.

   

        Ответникът „Арда тур” ЕООД гр.Хасково в отговора си по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдението, че заповедта била мотивирана, спазени били изискванията на закона и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно било установено допуснатото виновно от ищеца тежко ПТП, при което имало пострадали пътници и били причинени значителни материални щети.

 

        По делото не е спорно, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество от 12.07.2013 г. на длъжността „водач на автобус” с основни отговорности, присъщи за длъжността съгласно връчената му на 12.07.2013 г. длъжностна характеристика, а именно: да осъществява превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания при гарантиране на сигурността им; стриктно да спазва правилата за безопасност на движението през време на превозването им; да отговаря за правилната експлоатация на повереното му МПС, като носи отговорност и за причинените повреди на повереното му МПС и товара в него при виновно причинени автопроизшествия /л.46/.

 

       На 19.01.2015 г. със заповед № 9 трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.190, ал.1, т.7, във връзка с чл.188, т.3 КТ. Като мотиви в заповедта е посочено обстоятелството, че на 14.01.2015 г. в 23.35 часа работникът допуснал ПТП поради виновно поведение, вследствие на което са пострадали четирима човека и са нанесени имуществени щети /л. 6/. За доказване на последните ответникът е представил с отговора си фактури, които ищецът не е оспорил и от които е видно, че за ремонта на повредения при ПТП автобус на ответника, управляван от ищеца, ответникът е закупил части за ремонта му на стойност 73274.46 лв. Представено е и копие от присъда на Районен съд Суботица, Република Сърбия от 15.01.2015 г. със заверен превод от сръбски. Присъдата не е легализирана съгласно изискванията на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. В приложените в личното трудово досие писмени обяснения на ищеца /л.47/ от 19.01.2015 г. относно случилото се на 14.01.2015 г. в 23.35 ч. в Република Сърбия на магистралата на 35 км от гр.Суботица, дадени на основание чл.193 КТ, същият е заявил, че последният му спомен преди катастрофата бил, че погледнал тахографа и видял, че му остават 17 минути докато го смени колегата му, и това бил спомена му преди управляваният от него автобус да навлезе в банкета и да започне да тресе. Помъчил се да го овладее, като започнал да дърпа наляво волана му, но автобусът слизал надолу в канавката и след това спрял на една страна в същата.

 

        По делото е разпитана като свидетелка С.К.Н.- организатор транспорт международни линии в ответното дружество. Същата обяснява, че посетила мястото на катастрофата, след като вечерта й се обадила стюардесата на автобуса А.Е.Ш. и й съобщила за случилото се. Тръгнали веднага с управителя на фирмата С.И. и един от шофьорите. Когато пристигнали автобусът все още бил на мястото на катастрофата, обърнат на дясната страна в канавката. Пътниците вече ги нямало и разбрали, че някои са в болница, а други- в полицията. При автобуса се намирали само двама шофьори, които били с изпокъсани дрехи, изцапани, боси, защото заедно със стюардесата извеждали пътниците от люка на автобуса, тъй като вратите били затиснати при падането му. След пристигането им в Суботица заварили стюардесата, някои от пътниците и Ж. /ищеца/ в полицията. Разбрали, че пострадалите били извозени с линейки. Автобусът бил закаран на експертиза в Сърбия и се установило, че е технически изряден. Било образувано дело срещу Ж. в Сърбия и се установила неговата вина. Свидетелката установява също, че когато се видяла с Ж. в полицията непосредствено след катастрофата, той й разказал, че управлявайки автобуса на 14.01.2015 г. около 23.30 часа, на около 40 км преди гр.Суботица в Сърбия, погледнал тахографа, за да установи колко време му оставало до смяната с другия шофьор, поради което дал рязко на дясно волана му, автобусът изхвърчал в дясната канавка на магистралата, паднал на дясната си страна, където били вратите му, които поради това не могли да се отворят. Вторият шофьор, който бил тежко пострадал, потвърдил думите му, а също така казал, че го предупредил да внимава къде кара и да изправи автобуса. Свидетелката твърди, че пътници от автобуса били много уплашени и се обадили на близките си след ПТП- то, за същото се разчуло много бързо, поради което не само медиите, но и от Министерството на транспорта се обаждали на управителя, а направилите вече резервации за превоз при него други пътници, масово ги отменяли поради същото ПТП, от което се възползвали конкурентни на ответника фирми, който поради това ПТП изгубил доверието на хората. Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценявайки ги съобразно правилата на чл.172 ГПК. Същите са последователни и логични, подкрепени от останалите доказателства по делото.

 

        При така установените обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: Единственият довод на ищеца за незаконност на дисциплинарно уволнение е, че заповедта, с което му било наложено това наказание била немотивирана, което не му давало възможност да се защити. Този довод се поддържа и във въззивната жалба. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана. В настоящия случай изискванията на чл.195, ал.1 ГПК са спазени. В процесната заповед е посочен нарушителят, нарушението, кога е извършено и в какво се изразява същото- във виновно причиненото от ищеца ПТП на 14.01.2015 г. в 23.35 часа, вследствие на което са пострадали четирима човека и са нанесени имуществени вреди. Посочено е и основанието, на което се налага наказанието – чл.190, ал.1, т.7 КТ. Описаното по този начин в процесната заповед дисциплинарно нарушение дава пълна възможност за защита на уволнения с нея ищец. От друга страна, фактът на осъществяване на това дисциплинарно нарушение от ищеца е установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на свид.Н.; писмените  обяснения на работника, съставляващи извънсъдебни признания за техниката и причините за настъпването на произшествието; представените от ответника и неоспорени от ищеца фактури. Безспорно е установено, че на посочената в заповедта дата- 14.01.2015 г. и час 23.35, превозвайки по магистрала в Сърбия пътници по редовната автобусна линия на ответника Хасково – Прага, ищецът се навел в движение да погледне тахографа на управлявания от него автобус, за да установи колко време му остава да го управлява, с което в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е отклонил вниманието си, автобусът навлязъл в банкета и започнал да тресе, при което се помъчил да го овладее, но автобусът продължил да “слиза надолу”, и паднал на дясната си страна в канавката. Тези обстоятелства ищецът сам е описал в обясненията си от 19.01.2015 г. С тези си действия той виновно причинил процесното ПТП, при което са получили телесни увреждания множество пътници и са причинени имуществени вреди на ответника, изразяващи се в повреди по автобуса.  Ищецът виновно е нарушил и трудовите си задължения, посочени в раздел II, т.1 и 2, и раздел III, т.2 от длъжностната му характеристика- да осъществява превоза на пътници по утвърдените маршрутни разписания на ответника при гарантиране на сигурността им и стриктно да спазва правилата за безопасност на движението през време на превозването им, като не причинява повреди на повереното му МПС с виновно причинени автопроизшествия. При това положение и възражението му, че не е причинил виновно процесното ПТП, е неоснователно.

 

        При налагане на дисциплинарното наказание е спазена и процедурата по чл. 193 КТ. Впрочем, довод за противното не е въведен с исковата молба, а в становището по същество на пълномощника на ищеца се твърди, че нямало нарочен акт на работодателя за изискване на тези обяснения. Тези твърдения са неоснователни. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства. Безспорно е в случая както, че работодателят е изискал и работникът е дал писмени обяснения във връзка с дисциплинарното нарушение, така и че това е станало преди издаване на заповедта, видно и от посочването им в процесната заповед, макар и неправилно наречени молба № 9 от 19.01.2015 г. При определяне на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, работодателят е взел пред вид тежестта на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина- виновно причинено от него ПТП с множество пострадали пътници и причинени имуществени вреди; обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца, т.е. наказанието е съобразено с критериите, визирани в чл.189 КТ.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че уволнението на ищеца /сега въззивник/, извършено с процесната заповед, е законно, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.          

 

        Искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е акцесорен по отношение на този по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Неоснователността на иска за отмяна на уволнението води до неоснователност и на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.

 

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 356 от 21.04.2015 г. , постановено по гр.дело № 671/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основание по чл.280 ГПК.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: