Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 390                               14.10.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 16 септември                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1335 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Г.Р., подадена от адв. П. Н., против решение № 275 от 30.03.2015 г., постановено по гр.дело № 696/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.        

         Въззивникът счита, че решението в частта, в която е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за сумата над 120 лв. до присъдените 200 лв. месечно като баща на непълнолетния си син А.С.Р., чрез неговата майка и законен представител Е.А. К.– Р. от момента на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, е неоснователно, неправилно и недоказано, т.е. незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон  и в нарушение на процесуалните правила. Намира, че исковите претенции на ищеца са недоказани като излага подробни съображения за това, както и че посочените неясноти в мотивите на решението водят до липса на мотиви и необоснованост на решението. Моли съдът да отмени обжалваното решение на Районен съд Стара Загора като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска по чл.150 от СК за увеличаване на издръжката за сумата над 120 лв., както и да му се присъдят направените разноски в първата и въззивната инстанция съразмерно уважената част от исковете.

         Въззиваемият А.С.Р., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Е.А. К.– Р. чрез пълномощника си адв.Г.Й. взема становище, че подадената въззивна жалба е напълно неоснователна и в нея се правят несъстоятелни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Излага подробни съображения за това и счита че без утежняване на финансовото си състояние въззивникът може да заплаща присъдената издръжка, тъй като в чл.141 от СК е посочен редът на лицата, които имат право на издръжка, като децата са на първо място. Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и в сила решението на РС, тъй като съдът е обсъдил задълбочено доказателствата по делото и съобразявайки се с разпоредбите на  материалния закон е постановил едно справедливо решение.

Дирекция “Социално подпомагане“ гр.Стара Загора редовно и своевременно призовани не изпращат представител.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск за увеличаване на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 от СК.

Видно от представеното като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 395/29.02.2000г. на Община гр.Стара Загора се установява, че непълнолетното дете А.С.Р. е роден на *** г. и към настоящия момент е на 15 години, както и че родители на детето са страните по делото Е.А.К. и С.Г.Р..

Не е спорно по делото, че по гр. дело № 663/ 2005 г. по описа на РС Стара Загора съдът е постановил решение, с което е предоставил упражняването на родителските права върху детето на майката, като бащата е бил осъден да заплаща 70 лв. ежемесечна издръжка.

Видно от представеното удостоверение изх.№136 от 02.02.2015г. на ГПЧЕ "Ромен Ролан” гр.Стара Загора, детето А.С.Р. през учебната 2014/2015г. е ученик в 8”г” клас.

Майката Е.А. К.– Р. е представила удостоверение изх.№042 от 29.01.2015г., издадено от XI ОУ“Николай Лилиев” гр. Стара Загора, от което е видно, че получава средно месечно възнаграждение в размер на 807,71 лв. или за периода от месец януари до м. декември 2014г. включително същата е получила трудови възнаграждения общо в размер на 9 692,49 лв. Няма доказателства същата да получава  помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 35 лв. за детето А., както се твърди във въззивната жалба от въззивника. Представила е и декларация за материално и имотно състояние и семейно положение, от която се установява, че няма други доходи, притежава 1/6 ид.ч. недвижим имот в гр. Стара Загора по наследство.

Въззивникът С.Г.Р. е представил удостоверение изх. № 143 от 17.02.2015г.на РЦПИОВДУСОП гр. Стара Загора, от което е видно, че получава средно месечно възнаграждение в размер на 791 лв. или за периода от месец февруари 2014г. до м. януари 2015г. включително същият е получил трудови възнаграждения общо в размер на 9493,72 лв. Представил е и експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че същия е с  влошено здравословно състояние – страда от астма с преобладаващ алергичен компонент, за което му е определена 36% трайно намалена работоспособност. Като противопоказания за условия на труд е посочено – тежък физически труд, неблагоприятен микроклимат. Представил е и декларация за материално и имотно състояние и семейно положение, от която се установява, че няма други доходи и не притежава недвижим имот, посочил е че притежава като лична собственост лек автомобил. 

По делото пред Старозагорския районен съд е представен подробен социален доклад от Дирекция социално подпомагане гр. Стара Загора.

         Пред въззивната инстанция не са представени други доказателства.

         При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размера на 200 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, тази издръжка те дължат безусловно – независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си когато се касае до ненавършили пълнолетие деца, както е в конкретния случай. Детето А.  е родено на ***г. и към момента е на 15 години и 7 месеца.    

С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че районния съд правилно е определил, че с оглед нуждите на детето и възможностите на родителите му, за издръжката на детето са необходими и възможни 300 лв. месечно, като от тази сума въззивникът следва да поеме сумата от  200 лв., а останалите, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето следва да се поемат от майката на детето. Възможностите на двамата родители са сравнително изравнени, а следва да се има предвид, че майката е тази, която полага и допълнителни грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Освен това по отношение на възражението, което се прави във въззивната жаба от въззивника, че същия полага грижи за своята майка и живее в едно домакинство с нея и двамата си братя, които са трайно безработни, поради което се налага той да полага грижи и за тях, въззивният съд намира, че следва да отбележи, че в разпоредбата на чл.141 от СК е определен реда на лицата, които имат право на издръжка, а именно задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

Ето защо в настоящия случа задължението за издръжка към ненавършилото пълнолетие дете е от първи ред и въззивникът е длъжен да осигури неговата издръжка на първо място, поради което това възражение е абсолютно неоснователно.

С оглед на гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, издръжката е определена правилно и съответства на нуждите на детето и възможностите на родителите.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемата е поискала присъждане на разноските, които е направила. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 250 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 275 от 30.03.2015 г., постановено по гр.дело № 696/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Г.Р., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на непълнолетното дете А.С.Р., ЕГН ********** действащ със съгласието на майка си Е.А.К., ЕГН  **********, двамата с адрес: *** сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: