Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 407 …………………23.10.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и трети септември………………………………………...Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1343……по описа за 2015……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 174 от 26.03.2015 г., постановено по гр.дело № 375/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, с което e признато за установено по отношение на Община Казанлък, Р.С.Р. и М.Д.Р., че Д.К.Д. е собственик на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 613 кв.м в м. „До село-запад”, представляваща  ПИ № 020014 по картата на възстановена собственост на землището на гр.Шипка, община Казанлък, при граници на имота: им.№ 020015- нива; им.№ 020013- нива, им.№ 000213- населено място и им.№ 000212- полски път, на основание давностно владение и  Р.С.Р. и М.Д.Р. са осъдени да предадат на Д.К.Д. собствеността и владението върху този имот. Със същото решение е развален на основание чл.87, ал.3 във вр. чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД договор № Д08-150/17.12.2012 г. за покупко-продажба на общински имот чрез публичен търг с явно наддаване по реда на гл.VІ от Наредба №15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС- Казанлък, вписан в СВ- Казанлък, вх.рег.№ 8236/17.12.2012 г., акт…, том …, нот.дело № …, сключен между Община Казанлък- продавач и Р.С.Р.- купувач за покупко-продажбата на процесния недвижим имот  и Община Казанлък е осъдена да заплати на Р.С.Р. сумата 2298 лв.- покупната цена по договора за продажба и сумата 45.96 лв.- местен данък по ЗМДТ.

 

        Въззивникът Община гр.Казанлък счита, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно съдът приел, че имотът не попадал в обхвата на нормата на чл.19 ЗСПЗЗ. Освен това счита, че неправилно и в противоречие с чл.79 ЗС съдът приел, че ищецът е доказал владение върху имота- не бил доказан нито субективния елемент, защото имотът бил ползван не само от ищеца, но и от множество жители на гр.Шипка, нито обективния елемент- ищецът да е владял имота в 10-годишен период явно, непрекъснато и необезпокоявано. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да бъдат отхвърлени евентуално предявените обратни искове от Р. и М. Р.. Претендира за направените пред двете инстанции разноски.

 

        Въззиваемият Д.К.Д. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.В.Ц. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното решение.

 

        Въззиваемите Р.С.Р. и М.Д.Р. също не са подали писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.В.А., заявяват, че оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, а първоинстационният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са били предявени при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване искове чл.124, ал.1 ГПК срещу Община Казанлък; по чл.108 ЗС срещу Р.С.Р. и съпругата му М.Д.Р. и при условията на евентуалност обратни искове срещу Община Казанлък, предявени от Р.С.Р. на основание чл.87, ал.3, вр. с чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. с чл.189, ал.1, изр.2 ЗЗД. Ищецът Д.К.Д. е твърдял, че с нотариален акт № …, том …, н.дело № …г. е бил признат за собственик на празно дворно място, с площ от 300 кв.м, находящо се в чертите на с.Шипка, понастоящем гр.Шипка, което място било обособено в парцел VІІ-110 в кв.26 по плана на селото при съседи: улица, Н.В. и ТКЗС. Имотът придобил по наследство и давностно владение, продължило повече от десет години. Общата площ на притежаваното място била 620 кв.м, като за разликата над 300 кв.м не се снабдил с документ за собственост. Притежаваният от него недвижим имот винаги е попадал в регулацията на населеното място. Имотът ползвал и владял необезпокоявано от когото и да било, като упражнявал фактическа власт върху него- отглеждал плодни дръвчета, изградил ограда. Едва в последните две- три години нямал възможност лично да се грижи за собствения си имот, поради която причина възложил на съседите да извършват отделни действия по опазването му от външни посегателства, в това число да се грижат за плодните дръвчета и окосяват тревата. През лятото на 2013 г. посетил имота и установил, че същият е разграден и в него явно се осъществяват действия от трети лица. При случаен разговор с кмета на гр.Шипка разбрал, че имотът бил актуван от Община Казанлък като общински; обявен на търг, а в последствие и продаден като земеделска земя на Р.Р. през м. декември 2012 г. Твърди, че при геодезическо заснемане за установяване на границите на притежавания от него поземлен имот се установило, че имотът му попадал върху ПИ № 020014, с площ от 614 кв.м по КВС на гр. Шипка и представлявал нива, при граници: ПИ № 020024, ПИ № 020015, ПИ № 020212 и външна регулационна линия. Ищецът счита, че договорът за продажбата на имота му не е породил целените правни последици и преобритателят не е придобил правото на собственост върху имота, тъй като Община Казанлък не била собственик на имота и не можела да прехвърли права, каквито не притежава. Имотът бил неправилно актуван като общински, не попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ и незаконосъобразно бил включен във фонда на земеделските земи по чл.19 от същия закон. Твърди, че никога не е губил владението върху имота си, тъй като не бил отнеман в полза на ТКЗС или други образувания, не бил одържавяван и не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ или друг закон.

 

        Ответникът Община Казанлък в отговора си по чл.131 ГПК е оспорил претенциите на ищеца. Счита, че ЗСПЗЗ се прилагал и за заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисвала и управлявала. Имотът съставлявал земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, находящ се извън регулационния план, в землището на гр.Шипка, записан като остатъчен фонд по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и след влизане в сила на плана за земеразделяне станал общинска собственост. Счита, че върху имота не тече придобивна давност, поради което ищецът не можел да го придобие по давност. Ищецът не твърдял да е противопоставил по някакъв начин владението си на Община Казанлък, не сочел имотът да е деклариран в Дирекция „Местни данъци и такси". По разписен списък към кадастралния план за имот пл. № 110 нямало записване на собственик по н.а. №…, т. …, н.д. №…г. Със заповед №190/24.07.1989 г. на кмета на Община Казанлък бил одобрен сега действащия кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.Шипка, като изработването на плана било обявено в ДВ бр.15/21.02.1989 г., а одобряването му - в ДВ бр.67/29.08.1989 г. В тази връзка са постъпили възражения от собствениците на имоти, попадащи в обхвата на плана, но ищецът не бил измежду тях. Това обстоятелство обосновавало, че ищецът по никакъв начин не бил владял имота, още по-малко непрекъснато. Имотът не можел бъде обект на придобивна давност предвид забраната на чл.6 ЗС, в редакция до изменението ДВ бр.33/1996 г., а след този момент до предявяване на иска не бил изтекъл предвиденият в закона 10 годишен давностен срок, тъй като с §1 от ЗИДЗС /ДВ, бр.46/2006 г./ придобивната давност за общински имоти била спряна. Ищецът не сочел обстоятелства и доказателства за запазване на собствеността върху имота, за да се приеме, че приложението на чл.86 ЗС и чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е изключено, поради което релевираният период на владение върху имота до ноември 1997 г. бил ирелевантен за настъпване на правните последици на придобивната давност. Счита за ирелевантно обстоятелството дали имотът е бил включен в блок на ТКЗС или не, тъй като на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежали всички имоти, независимо дали са били включени в блок на ТКЗС, а земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ обхващали земеделските имоти, останали след възстановяване на собствеността и за тях не са се явили собственици, които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисвали от общината по силата на закона и от влизане в сила на картата на възстановената собственост /КВС/ и общината ставала техен собственик.

 

        Пред първоинстанционния съд е постъпил отговор и от другия ответник Р.С.Р., както и обратен иск от него срещу Община Казанлък.

 

        Районният съд е намерил исковете за основателни и с атакуваното решение е признал за установено по отношение на Община Казанлък, че Д.Д. е собственик на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 613 кв.м, в местността „До село-запад", представляваща поземлен имот № 020014 по картата на възстановена собственост на землището на гр.Шипка, община Казанлък, при граници на имота: им.№ 020015 -нива; им.№ 020013- нива, им.№ 000213 - населено място и им.№ 000212 -полски път, на основание давностно владение; осъдил е Р.Р. и М.Р. да предадат на Д.Д. собствеността и владението върху описания имот; развалил е на основание чл.87, ал.3 във вр. чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД договор № Д08-150/17.12.2012 г. за покупко-продажба на общински имот чрез публичен търг с явно наддаване по реда на гл.VІ от Наредба №15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Казанлък, вписан в СВ- Казанлък с вх.рег.№ 8236/17.12.2012 г., акт …, том …, н.д.№ …, сключен между Община Казанлък като продавач и Р.С.Р. като купувач за покупко-продажбата на недвижим имот: земеделска земя с площ от 613 кв.м, в местността „До село-запад", представляваща поземлен имот № 020014 по картата на възстановена собственост на землището на гр.Шипка, община Казанлък при граници на имота: им.№ 020015- нива; им.№ 020013- нива, им.№ 000213 - населено място и им.№ 000212 -полски път; за сумата 2298 лв. и е осъдил Община Казанлък, да заплати на Р.Р. сумата 2298 лв., съставляваща покупната цена по договора за продажба и сумата 45.96 лв.- местен данък по ЗМДТ, ведно със законната лихва.

 

        Решението не е обжалвано от ответниците Р. и М. Р.. Въззивната жалба съдържа възражения само по отношение на установителния иск за собственост, при което съдът приема, че тя се отнася само до частта от решението, с което е уважен този иск срещу Общината. Липсва означение, че жалбата се отнася и до предявените от Русеви искове. Освен това Общината и Р. не са необходими другари и всеки от тях отговаря по предявения срещу него иск. В частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС срещу Р., решението е влязло в сила като необжалвано.

 

        От събраните пред първоинстанционния съд доказателства е установено, че ищецът /сега въззиваем/ се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № …, том …, дело № …г. на Казанлъшки районен съдия, с който бил признат за собственик по наследство и давност на следния недвижим имот: празно дворно място от 300 кв.м, находящо се в чертите на с.Шипка, обл.Стара Загора, което е обособено в парцел VII-110, в кв.26 по плана на селото при съседи: улица, Н.В. и ТКЗС. В разписния списък към проекта за дворищните регулации на кварталите гр.Шипка: за имот 110, кв.26, с предназначение- ов.градина е записана Д.С. за собственик на имота и С.Г.М., с отразяване, че от имота е образуван парцел VII; записан е и Д.К.Д. с н.а.121/76. В графа срещу имот 109 е вписан собственика Б.И.З..

 

        С протокол №11/13.04.1989 г. на ОбНС-Казанлък е разгледан окончателен проект за ЗРП на гр.Шипка с постъпили възражения на собственици на имоти от квартал 1 до квартал 67 вкл., като Експертният съвет е взел решение за попълване кадастралната основа и отреждане на парцел IV за имот пл.№ 658 в кв.42а и решения по възражения за гаражи и за имоти извън регулацията, като от съдържанието на протокола е видно, че няма отразено като постъпило възражение от Д.Д.. Със заповед № 190/24.07.1989 г. на ОбНС-Казанлък на основание чл.75, ал.1, т.1 ППЗТСУ застроителният и регулационен план на гр.Шипка е одобрен по червените, сините и зелени черти, надписи и защриховки, като заповедта е обнародвана в т.49 на неофициалния раздел на Държавен вестник, бр.67 от 29.08.1989 г.

 

        С протоколно решение от 10.11.2008 г. ОСЗГ- Казанлък, одобрено със заповед № 137/11.11.2008 г. на ОД "Земеделие"- Стара Загора, комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № 90/09.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие"- Стара Загора, е определила имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища, вкл. придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр.13/2007 г./ за Община Казанлък- приложение №1. Представен е регистър за землище на гр.Шипка на остатъчен фонд по начин на възстановяване на имоти: във възстановими стари реални граници, в който е отразен и имот № 020014, в местността „До село-запад", начин на ползване-нива, IX категория, с площ 0.613 дка, стопанисвана от общината като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Със заповед № 137/11.11.2008 г. на основание чл.45в, ал.1 от ППЗСПЗЗ ОД"Земеделие"-Стара Загора протоколното решение от 10.11.2008 г. на ОСЗ- Казанлък е одобрено. Съгласно удостоверение № РД-04-3/07.01.2015 г. на ОСЗ- Казанлък картата на възстановената собственост на землището на гр.Шипка е влязла в сила- ДВ, бр.55/18.06.1999 г., картата на реалните граници землище гр.Шипка е влязла в сила- ДВ, бр.107/11.09.1998 г., като в ОСЗ- Казанлък няма подадени възражения по отношение на имот № 020014- 0.613 дка - местност „До село-запад", землище гр.Шипка.

 

        Не се спори, че имотът е актуван с Акт за частна общинска собственост чл.56, чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС, чл.19 ЗСПЗЗ и протокол от 19.03.2009 г. на ОДЗ- Стара Загора. Не се спори и за това, че имотът е продаден чрез публичен търг с явно наддаване на Р.Р..

 

        От заключението на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от инж. Т.Н., се установява, че сега действащият кадастрален и регулационен план на гр.Шипка е одобрен със заповед № 190/24.07.1989 г. на председателя на ГНС, а предходният кадастрален и регулационен план /КРП/ е този от 1957 г. с приложен към него разписен списък. При действието на този план е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка № …, том …, дело № …г. на Казанлъшки районен съдия. В разписния списък към КРП от 1957 г. ищецът е записан срещу ПИ 110 с червен цвят. Към 1976 г. по КРП от 1957 г. имотът, представляващ празно дворно място, обособено в парцел VII-110, в кв.26 се е намирал в строителните граници на с.Шипка и е представлявал урбанизирана територия и тази част се е намирала в строителните граници. Парцел VII-110 в кв.26 е с площ 499 кв.м. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Х. и Д.К. се установява, че ищецът придобил по наследство от своята баба празно място в края на Шипка, в което имало плодни дървета. Имотът бил ограден. През годините до 2007 г. ищецът предоставял на трети лица -бащата на свид.К., ползването на имота за косене и за паша. Никой не е оспорвал на ищеца собствеността му върху имота, Д. обаче задължително идвал всяка есен. Според свидетелите Х. и С.И. имотът бил около половин декар. Свидетелите Г.Х., Д.К., А.З. и С.И.сочат съседите на имота. Според показанията на свид. Х. имотът на ищеца и съседните имоти никога не са били в ТКЗС.

 

        Установителният иск за собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищецът действително притежава вещното право върху имота, предмет на спора. Следователно, той трябва да докаже по положителен начин, че е придобил твърдяното право, което в случая се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите. Ищецът никога не е губил владението върху имота. Обстоятелството, че имотът е бил предоставен на други лица за ползване и поддържането му не означава, че те са установили владение върху него /Р 1222-2008- ІV г.о.; Р 100- 2010- ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК; Р 29- 2010- ІV г.о. на ВКС/.  Имотът не е бил отнеман физически или юридически. По делото няма данни да е бил внасян в ТКЗС. При това положение той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети от собствениците им /Р 883-2010- І г.о.; Р 197-2011- І г.о.; Р 798-2010- I г.о.; Р 21-2011- II г.о.; Р 427-2009- II г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито стават такива при промяна на регулационния план, респ. не придобиват статута на земеделски /Р 197-2011- I г.о.; Р 189-2011- II г.о.; Р 88-2014- I г.о.; Р 427-2009- ІІ г.о.; Р 249-2011- I г.о.; Р 12-2010- I г.о.; Р 269-2013- I г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. В такъв случай, ако земята фактически не е била отнета, собственикът запазва собствеността си изцяло. Както бе посочено по-горе, такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове /Р 21-2011- II г.о.; Р 427-2009- II г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /. С оглед на тези съображения съдът намира, че възражението на ответника, че е собственик на процесното дворно място по силата на закона, е неоснователно. Включването на този имот във фонда по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и придобиването му в собственост от общината не намира опора в закона /Р 197-2011- I г.о. на ВКС/, респ. не поражда никакви права за ответника. Самият акт за общинска собственост няма правопораждащо действие - чл.5, ал.3 ЗОбС. По отношение на такива имоти не е приложима и забраната за придобиване по давност по чл.86 ЗС. След като имотът никога не е внасян в ТКЗС и отпреди 1976 г. е владян от ищеца през годините явно и необезпокоявано, следва да се направи извод, че имотът е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде обект на придобивна давност. Налице са и двата елемента от фактическия състав - имотът е бил своен от ищеца в продължителен период от време явно и необезпокоявано. Владелецът има право, а не задължение да обработва сам своя имот и обстоятелството, че свидетели говорят, че имотът е бил ползван за косене и за паша от други лица, не води до извод, че този имот е изоставен. Правото на собственост не се губи с неупражняването му, а само ако друг го придобие на основание, годно да го направи собственик. Пред вид изложените съображения, предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

 

        С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                            Р   Е   Ш  И:

       

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 174 от 26.03.2015 г., постановено по гр.дело № 375/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в обжалваната му част.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: