Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 391                               14.10.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 16 септември                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1345 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.С.Б., подадена от адв. А.С., против решение № 240 от 21.04.2015г., постановено по гр.дело № 1541/2007г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е признато  за установено   по отношение на Е.С.Б., че Й.Т.М., С.Г.Т., с име С.Г., с бащино име М.М., фамилия Т.,/ С.Г. М.М.Т. и Б.Р.,/ с име Б., с бащино име А., фамилия Р./ Б. А.Р., са собственици на 16/48 ид. части от следния недвижим имот: дворно място, цялото от 378 кв.м., представляващо им. пл. № 3843, който имот е част от УПИ VІІІ- за паметник на културата в кв. 143 по плана на гр. Казанлък, ул."Велико Търново", ведно с построената в имот пл. № 3843 масивна сграда на два етажа със застроена площ от 250 кв.м./ стара Турска баня/ и подобрения и е отменен на   основание   чл.431,   ал.2   от   ГПК   /отм./   констативен нотариален   акт за собственост на недвижим имот по наследство и завещание №154, том III, рег. №4618, дело 553 от 2006г. на Нотариус И.Г., действащ в района на КРС.     

         Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, необосновано и неправилно. Предявеният от ищците установителен иск бил недопустим, тъй като не била налице абсолютната процесуална предпоставка за разглеждането му -  наличие на правен интерес и тъй като постановеното по недопустим иск решение също е недопустимо, счита, че следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Излагат се подробни съображения относно порочността на съдебното решение и се цитира практика на ВКС. Освен това се твърди, че ответникът /сега въззивник/ е придобил правото на собственост върху процесния имот законосъобразно, на валидно правно основание – завещание, от предходния му собственик – турската гражданка Ф.В.. Обсъждат се вариантите на валидността на завещанието, съобразно двете групи преводи. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да  обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото или евентуално да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен, както и да му се присъдят направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

         Въззиваемите Й.Т.М., С.Г.Т., Б. А.Р. чрез адв. П.К. молят да се приеме жалбата като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените разноски от Й.М.. Излагат се подробни съображения относно правата за предявяване на иск, съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Молят да се остави в сила решението на КРС и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.97 ГПК /отм./, сега чл.124 ал.1 ГПК.

В исковата молба ищците твърдят, че ответника Е.Б. се е снабдил с констативен нотариален акт № 154 том III рег. № 4618 нот.дело № 553/06.10.2006г. на Нотариус И.Г., по силата на който бил признат за собственик на 16/48 ид.части от дворно място, цялото от 378 кв.м., представляващо имот с пл.номер 3843, който имот е част от УПИ УІІІ-за Паметник на културата, в кв. 143 по плана на гр. Казанлък, ул. “Велико Търново” и построената в този имот масивна сграда на два етажа със застроена площ от 250 кв.м./ старата турска баня/ и подобрения. Сочат, че за снабдяване с горния констативен нот.акт ответникът е депозирал пред нотариуса молба с приложени писмени доказателства, едно от които Решение № 2003/1370, постановено по дело № 2003/1036 на Първи гр.съд в гр. Картал, Р Турция, издадено въз основа на извършено от Ф.В. завещание в полза на лицето Б., преводът на който бил с невярно съдържание. В обстоятелствената част на исковата молба, ищците се позовават на факта, че ответника Е.Б., наследник по завещание па Ф.В., не наследява имотите на последната в РБългария, тъй като завещанието, оставено от нея в негова полза, се отнася единствено за имотите на Ф.В. в Р Турция, но не и тези в България.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 16/48 ид. части от подробно описания недвижим имот, находящ се в гр.Казанлък, ул.”Велико Търново”, като законни наследници на Ф.В., както и да отмени нотариален акт № 154 том Ш рег. № 4618 нот.дело № 553/06.10.2006г. на Нотариус И.Г..

Ответникът Е.С.Б. не признава предявения иск, като твърди, че завещанието е било предмет на съдебен спор в Република Турция по повод издаване на съдебно удостоверение за наследство. Сочи, че с Решение № 2003/1370, постановено от Първи граждански съд- Картал, Република Турция бил определен за “единствен законен наследник” на имуществото на Ф.В. на територията на Република Турция и Република България. Твърди, че с влязло в сила определение от 13.06.2006г. в производство по екзекватура пред Софийски Градски съд било признато и допуснато изпълнението на съдебно решение № 2003/1370, с което ответника бил признат за единствен наследник на Ф.В., като в това производство, съблюдавайки нормите на чл. 117 и чл. 119 от КМЧП, решаващия орган извършил проверка на условията за допустимост на екзекватурата и е преценил достоверността на изискуемите и приложени към делото писмени доказателства, в това число и легализирания и заверен от МВнР превод на Решение № 2003/1370.

От представеното като доказателство по делото решение № 2001/1162, постановено от Първи помирителен съд- гр. Кадъкьой, Република Турция /съдопроизводство за наследство/ по дело 2000/80 за наследници на починалата на 07.05.1998г. Ф.В. от Истанбул са признати С.Т., Б.Р., С.К., С.М. и Й.М.. Наследството е разделено на осем дяла- 4 дяла за С.Т., 2 дяла за Б.Р. и по 1 дял за С.М. и Й.М..

Решението на Първи граждански съд-гр. Картал, Република Турция № 2003/1370 по дело 2003/1036 е с предмет издаване на удостоверение за наследници. Съдът е взел решение да издаде удостоверение за наследник на лицето, в чиято полза е направено завещанието. Лицето е Е.Б., на който Ф.В. е завещала всичката си собственост в границите на Република Турция. Решението е постановено без участие на ответник.

На 13.06.2006г. по гр.д. № Е2/2006г., Софийски Градски съд е признал и допуснал изпълнение на Решение № 1370/2003г., постановено по гр.д. № 1036/2003г. на Първи граждански съд на Картал, Република Турция.

С Решение № 50/24.01.2006г. Община Казанлък е признала и допуснала изпълнение на решение № 2001/1162 на Първи помирителен съд на Кадъкьой, Република Турция.

Установено е по делото също така, че Е.Б. е сезирал Софийски Градски съд с предявен против Й.М., С.Г.Т. и Б.Р. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 118 ал.2 от КМЧП за признаване за установено по отношение ответниците, че не е допустимо признаването на Решение № 2001/1162, постановено по наследствено дело № 2000/80 на Първи помирителен съд на Кадъкьой, тъй като не били изпълнени условията за признаването му. По образуваното гр.д. № Е 851/2009г. по описа на Софийски Градски съд, с Определение № 12923/06.08.2012г. съдът с прекратил производството по делото, като недопустимо. Съдебният акт е потвърден с Определение № 70/11.01.2013г., постановено по ч.гр.д. № 4251/2012г. по описа на Софийски Апелативен съд, като с Определение № 268/04.06.2013г. по ч.гр.д.№ 3404/2013г. по описа на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение.

В хода на производството по делото ищците са оспорили превода от турски на български език на решение №2003/1370, постановено по дело №2003/1036 на първи граждански помирителен съд Картал, РТурция, издаден въз основа на извършено завещание от Фатма Ватан завещание в полза на лицето Е.Б., приложено към нотариалното дело. С оглед на това съдът е открил производство по оспорване.

Във връзка с това за изясняване на обстоятелствата по делото Казанлъшкия районен съд е допуснал и назначил съдебно- преводаческа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Същото не е оспорено от страните по делото. Вещото лице дава заключение, че покойната Ф.В. чрез завещанието си от 3-нотариат на Картал с входящ № 02318 от 14.01.1998г., чийто оригинал се съхранява в съда, завещава изцяло в полза на Е.Б., роден на ***г., български гражданин, като единствен и законен наследник в границите на Република България, правата и дяловете си било като собственик в момента и като съсобственик или като собственик или съсобственик в бъдеще на всички недвижими имоти в границите на Република Турция, отново парите и лихвите по тях, които се намират във всички видове сметки, във всички банки в Република Турция, съдържанието на касите в банките, върху всичките й движими притежания, домашните й вещи, изцяло всичките и превозни средства и всичките й ценности като акции, облигации, фондове, бижута. Следователно превода на решение №2003/1370, постановено по дело №2003/1036 на първи граждански помирителен съд Картал, РТурция е неверен единствено в частта, в която е записано, че са завещани недвижими имоти на територията на РТурция и на територията на РБългария. Правилният превод сочи, че са завещани само недвижими имоти на територията на РТурция. С оглед на това обстоятелство следва да се приеме за установено, че това решение на турския съд не може да се прилага по отношение на недвижимите имоти, намиращи се на територията на РБългария. Ето защо лицето, в чиято полза е изготвено завещание на Ф.В. е заветник, тъй като му е завещано само част от имуществото, а именно това, намиращо се в пределите на РТурция. Това обстоятелство е установено и в хода на сл.д.№ 226/2002г. по описа на ТСО гр. Казанлък.

 

При така установената фактическа обстановка, Казанлъшкия районен съд е направил правилен и законосъобразен извод, че предявеният положителен установителен иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Активно легитимирани да предявят положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот са лицата, които претендират да са носители на правото на собственост върху този имот и сочат правен интерес от установяването на това право по съдебен ред.

Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като според въззивника ищците нямат правен интерес от воденето на установителен иск за собственост, което е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, поради което твърди, че съответно постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по него прекратено.

В разпоредбите на чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ сега чл.124 ал.1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни. Страната, която твърди съществуването на спорното право разполага с възможност да предяви положителен установителен иск, а тази която отрича съществуването на спорното право разполага с възможност да предяви отрицателен установителен иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства правилно и законосъобразно Казанлъшкия районен съд е приел за установено, че  ищците са наследниците по закон на Ф.В. и следователно - са активно легитимирана страна в процеса.

Страните не спорят, че собственик на процесния имот, преди смъртта си е била наследодателката Ф.В..

Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на завещание, оставено му от Ф.В.. Именно въз основа на това завещание ответникът през 2006г. се е снабдил с констативен нотариален акт №154 том ІІІ нот.д. 553/2006г. на И.Г., Нотариус в гр. Казанлък за собственост по наследство и давностно владение на имота, предмет на настоящия иск и създава привидност за съществуващи права върху него. Този нотариален акт засяга правата на ищците. С оглед на това и за тях като законни наследници на Ф.В. е налице правен интерес от предявяване на иска, който е предявен на 02.08.2007г.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира за неоснователен този довод развит във въззивната жалба.

На следващо място въззивникът развива оплаквания във въззивната си жалба, че ответникът /сега въззивник/ е придобил правото на собственост върху процесния имот законосъобразно, на валидно правно основание – завещание, от предходния му собственик – турската гражданка Ф.В.. Обсъждат се вариантите на валидността на завещанието, съобразно двете групи преводи, като счита, че действителната воля на Ф.В. е била следната: единствен законен наследник да бъде ответникът Е.Б., поради което следва да се приеме, че той е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на оставеното в негова полза завещание.

Въззивният съд намира, че това оплакване също е неоснователно.

От превода на завещанието, изготвен от назначената по делото преводаческа експертиза се установява, че Ф.В. завещава на Е.Б. недвижимите си имоти на територията на Република Турция. Казанлъшкият районен съд правилно е приел, че волята на наследодателката е била, Е.Б. да придобие само имуществото й, находящо се в Република Турция като имуществото й в Република България не е било предмет на завещателното разпореждане.

От изложеното по-горе следва, че ответникът Б. не е наследник по закон на Ф.В. и че тя не му е завещала собствените си недвижими имоти, находящи се на територията на Република България. Ответникът Б. не е установил по категоричен начин, че е собственик на спорния недвижим имот на друго основание, извън представеното завещание.

Наследници на Ф.В. по силата на закона са ищците по делото, като такива същите наследяват имота, предмет на спора и са негови собственици.

С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че предявеният установителен иск е основателен и доказан, поради което го е  уважил.

Съгласно Тълкувателно решение №3/29.11.2012г., постановено по тълкувателно дело №3/2012г. на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата, издаденият Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и завещание -констативен №154, том III, рег. №4618, дело 553 от 2006г. на Нотариус И.Г., действащ в района на КРС следва да се отмени, поради което правилно КРС го е отменил   на   основание   чл.431,   ал.2   от   ГПК   /отм./, сега чл.537 ал. 2 ГПК.  Ето защо обжалваното решение и в тази му част е правилно е законосъобразно.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемата Й.Т.М. е поискала присъждане на разноските, които е направила. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 600 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 240 от 21.04.2015г., постановено по гр.дело № 1541/2007г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА Е.С.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Й.Т.М. ЕГН ********** *** сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: