Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 398/ 16.10.2015 г.                                                 Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На двадесет и четвърти септември                                               Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                 2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1348 по описа за 2015 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от “К.” АД - град П., представлявано от изп. Директори И.Я.и Д.Д., с която обжалват постановеното първоинстанционно решение по гр.дело № 47/2015г., по описа на РС - К.. Въззивникът не е доволен от така постановеното решение по делото, с което са осъдени да заплатят на Л.А. обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 200 от КТ, считано за периода от 01.02.2014г. до 15.01.2015г., заедно със законната лихва считано от 01.02.2014г. Оспорват изцяло постановеното решение на първоинстаницонния съд като порочно и неправилно и молят да бъде отменено изцяло, като се отхвърли предявения иск по чл. 200 КТ, като неоснователен и недоказан.

 

Претендират за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

 В законоустановения срок и на основание чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Д.Г. от АК-Х., в качеството й на пълномощник на въззиваемата Л.И.А. като считат, че правилно районният съд е постановил своето решение и е приел, че предявеният иск е основателен и било наистина налице професионално заболяване на въззиваемата А., при която била налице намалена работоспособност 91.8%, от които 70% се дължали на професионално заболяване. Излагат доводи, че правилно съдът е приел,  че влошаването на общото здравословно състояние на въззиваемата е във връзка с професионалното й заболяване и налице причинна връзка между двете.

 

Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърди постановеното решение на първоинстанционния РС-К., като правилно и законосъобразно.

 

Претендират за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

  

 Въззивникът “К.” АД – гр. К. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

 

Въззиваемата Л.И.А. - редовно и своевременно призована, лично се явява. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

             Предявен е иск с правно основание чл.  200 КТ.

 

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Видно от акт за трудова злополука №13/30.05.1996 год. съставен от въззивника “К.” ЕАД – гр. К. въззиваемата е работила 3 години. и 9 м. в цех “Перален” като „сортировач на серява вълна” и е получила бронхиална астма и алергична хрема, които са признати за професионално заболяване.

 

От представеното по делото ЕР на ТЕЛК С. под № 1167/13.05.2008 год. се установява, че Л.А. има 91,8 % намалена работоспособност, от които 70% се дължат на професионалното заболяване и 21,8% - на общи заболявания. Констатирано е, че въззиваемата страда от бронхиална астма – професионална, тежко протичане с чести пристъпи, захарен диабет, II – ри тип, ИНЗТ, язвена болест, неврит на слухови  нерви. Експертната комисия при МБАЛ „Проф. д-р С.К.” АД - С. е посочила като противопоказни за заболяванията на ищцата следните условия на труд: психофизическо пренапрежение, лоши климатични условия, токсични вещества.

 

Страните не спорят, че  длъжността „балировач-пакетировач" е   най-близка   до длъжността „сортировач на вълна", която вече не съществувала в “К.” АД.

 

От неоспорената от страните  съдебно-счетоводна експертиза  с вх. № 3599/02.04.2015г., изслушана и приета като доказателство от първоинстанционния съд и уточнението направено от вещото лице в откритото съдебно заседание се установи, че брутното трудово възнаграждение за длъжността „балировач-пакетировчик” за периода 01.02.2014г. до 15.01.2015г. възлизало на 4257,75 лв., а изплатените пенсии и добавки за същия период са в размер на  2137,28 лв.  Следователно разликата между получените от ищцата парични средства от трудово възнаграждение, от което е лишена поради професионално заболяване и получената от въззиваемата пенсия и добавки към нея възлиза на  2120,47 лв..

 

Не се спори между страните по делото, че с влязло в законна сила решение от датата 27.05.2014г., постановено по гражданско дело № 165 по описа за 2014г. състав на РС – К. е осъдил, на осн. чл. 200 от КТ,  “К.„ АД да заплати на въззиваемата А. сумата от 1929,56 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално заболяване „бронхиална астма; алергична хрема“, изразяващи се в разликата между пенсията, която получава и трудовото възнаграждение за длъжността "балировач-пакетировач" за периода от 01.02.2013г. до 27.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2013г. до окончателното изплащане. Налага се извода, че това осъждане не съвпада с периода по настоящата искова претенция, който за настоящия случай е от 01.02.2014г. до 15.01.2015г.

 

Правилно    решаващият   съд    приема,    че    предявеният   иск   е
основателен и е налице професионално заболяване на въззиваемата, тъй
като   с   Експертно   решение   на   ТЕЛК   №1167/13.05.2008год.   се  установи, че тя е с намалена работоспособност 91.8%, от които 70% се дължат на професионалното заболяване. Решението е свидетелстващ документ, който има обвързваща материална доказателствена сила до съответната му отмяна от орган,  предвиден в КСО.  Правилно съдът приема, че влошаването на общото здравословно състояние е във връзка с професионалното заболяване и е налице причинна връзка между двете.

 

  В тази насока въззивният съд счита, че неправилно въззивникът твърди, че  въззиваемата не   е   представила   доказателство   за   трайно   намалена работоспособност  за   срока   на   исковата   претенция.   Видно   от   протокола  на проведеното съдебно заседание пред Районен съд гр.К. ищцата представи експертно решение на ТЕЛК №0803/18.03.2011г. за справка на съдията докладчик, като същото не бе приложено по делото. Отсъствието на ответната страна и процесуалният представител на същата в проведеното съдебно заседание не оправдава незнанието им за представеното от въззиваемата експертно решение на ТЕЛК. Експертно решение № 0803/18.03.2011г. е представено като доказателство по делото пред първоинстанционния съд / на л. 4 от делото на районния съд/ и прието като писмено доказателство с определение на първоинстанционния съд № 518/13.03.2015г.

 

  Видно от представените пред първоинстанционния съд експертни решения  на ТЕЛК се  установява,  че липсват противопоказни условия  на труд, от което следва, че на въззиваемата Л.А. не се позволява полагане на труд и същата е с над 50 % намалена работоспособност.

 

     Правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички законови предпоставки за уважаването на иска на въззиваемата по чл. 200 от КТ.

 

       В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е работила като „сортировач на  серява вълна“ в ответното дружество и вследствие условията на труд е заболяла от бронхиална астма; алергична хрема, което по надлежния ред е признато за професионално заболяване. Съгласно чл. 200, ал.3 във вр. с ал.1 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В разглеждания случай е налице трайно намалена работоспособност 91,8%, която е причинена от общи заболявания на работника и професионално такова, като последно е довело до 70% трайно намаляване на работоспособността му. Следователно процесният случай се обхваща именно от хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ.

 

   В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.200 от КТ, следва да се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск, нормативно уредени в чл.200 от КТ.

 

  Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че решението на КРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивната жалба е неоснователна и би следвало да бъде оставена без уважение, като решението на КРС да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това, като се присъдят направените пред настоящата инстанция от въззиваемата съдебни разноски.

 

В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват неоснователни и недоказани възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника, че не били налице предпоставките на чл. 200 КТ и че не се дължало съответното обезщетение на въззиваемата Л.А..

 

В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

 

Въззивният съд намира в заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Л.А. направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно представените с писмения отговор пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие от 05.06.2015г. и пълномощно от същата дата /на л. 11 от наст. дело/.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е под 5000 лева, а именно 3 500 лева настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/14.05.2015г., постановено по гр.дело № 47/2015г., по описа на Районен съд - гр. К., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА “К.” АД – гр. К. с ЕИК ...., с търговски адрес: гр. К., ул. “М.” № ., представлявано от  И.Я.и Д.Д. – изпълнителни директори, да заплати на Л.И.А. с ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от нея разноски пред въззивната инстанция – възнаграждение на един адвокат.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                              2.