Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

 

  Номер 421   …………………30.10.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На тридесети септември………………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1365……по описа за 2015…….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 408 от 30.04.2015 г., постановено по гр.дело № 4207/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени предявените от П.С.П. против  “Магнит-Мат” ЕООД- Стара Загора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. “Магнит- Мат” ЕООД е осъдено да заплати на П.С.П. и суми за неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за м. януари 2013 г.- 304.02 лв., за м. февруари 2013 г.- 275.16 лв., за м. март 2013 г.- 304.02 лв. и за м. април 2013 г.- 304.02 лв.; обезщетение по чл.220, ал.1 КТ- в размер на 386.92 лв.; обезщетение по чл.222, ал.1 КТ- 350.94 лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ- 151.38 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете- 03.10.2014 г. до окончателното заплащане на сумите; както и мораторни лихви върху неизплатените трудови възнаграждения както следва: за м. януари 2013 г.- 51.56 лв., за м. февруари 2013 г.- 44.51 лв., за м. март 2013 г.- 45.56 лв. и за м. април 2013 г.- 44.02 лв.

 

        Въззивникът “Магнит- Мат” ЕООД- Стара Загора, чрез пълномощника си адв.Светозар З., счита, че решението е неправилно, постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Със заповедта било определено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, а относно наличието на заболяване на работника и определен процент на неработоспособност нямало никакви данни при работодателя. Дружеството било задължено с действително неизплатените редовни трудови възнаграждения и съответните лихви, както и с обезщетение за неизползван платен отпуск. В останалата част решението било неправилно и моли да бъде отменено.

 

        В отговора си по реда на чл.263, ал.1 КТ въззиваемият П.С.П., чрез пълномощника си адв. А.А., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение- правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и закона. Моли решението да бъде потвърдено и му се присъдят направените в настоящото производство разноски.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3, чл.245, чл.220, чл.222 и чл.224 КТ. Ищецът П.С.П. твърди в исковата молба, че работил в ответното дружество от 2006 г. на длъжността „работник- ел.”. Със заповед № 40/19.08.2014 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание на чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване обема на работа. Тази заповед била незаконна, тъй като през 2011 г. преживял миокарден инфаркт и бил трудоустроен /подробно описва ЕР за трудоустрояването му/. Към момента на уволнението бил с определен процент неработоспособност- 50 за три години- до 01.01.2016 г. Поради този факт се ползвал със закрилата, посочена в чл.333, ал.1, т.2 КТ и работодателят можел да го уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Това не било сторено от работодателя, поради което заповедта следвало да бъде отменена без разглеждане на спора по същество. Освен това работодателят му дължал неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г., както и мораторни лихви върху тези възнаграждения. Не му били изплатени и полагащите му се обезщетения по чл.224, ал.1 КТ за неизползван отпуск, по чл.220, ал.1 КТ и по чл.222, ал.1 КТ. Претендирал е заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение да бъде отменена и да бъде възстановен на предишната работа и да му бъде заплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа поради незаконното уволнение; както и ответникът да бъде осъден да му заплати неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.01.- 30.04.2013 г.- по 347.82 лв. за всеки от тези четири месеца, а така също и мораторни лихви в размер общо на 207.62 лв. /посочени по периоди/. Моли също така ответникът да бъде осъден да му обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в размер на 384.88 лв. и по чл.222, ал.1 КТ в размер на 384.88 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск на размер на 420 лв.

 

        В съдебно заседание на 26.01.2015 г. по искане на ищеца е допуснато изменение на предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 01.01.- 31.03.2013 г.- 304.02 лв. и мораторна лихва в размер на 51.56 лв.; 01.02.- 28.02.2013 г.- 275.16 лв. и мораторна лихва в размер на 44.51 лв.; 01.03.- 31.03.2013 г.- 304.02 лв. и мораторна лихва в размер на 46.56 лв.;  01.04.- 30.04.2013 г.- 304.02 лв. и мораторна лихва в размер на 44.02 лв.; за   обезщетение по чл.220, ал.1 КТ- 386.92 лв.; по чл.222, ал.1 КТ- 350.94 лв. и по чл.224, ал.1 КТ- 151.38 лв. Допуснато е и уточнение на претенцията по чл.225, ал.1 КТ, а именно- за 1586 лв. за периода 19.08.2014 г.- 26.01.2015 г.

 

        В срока по чл.131 ГПК ответникът “Магнит Мат” ЕООД- Стара Загора не е представил писмен отговор на исковата молба. Не е представил и личното трудово досие на ищеца, въпреки че е бил задължен от съда да стори това.

 

        По делото не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество от 2006 г. на длъжността “работник- ЕЛ”, както и че със заповед № 40 от 19.08.2014 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване обема на работа. Безспорно установено е също така, че ищецът е трудоустроен още през 2011 г.- ЕР № 2908/09.12.2011 г., като трудоустрояването му е продължавано и към момента на уволнението същият е бил трудоустроен с ЕР на ТЕЛК от 28.11.2013 г. с оценка на работоспособността- 50 % намалена работоспособност за срок от три години- до 01.01.2016 г.

 

        От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищеца е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество същият не е започнал работа по друго трудово правоотношение.  

 

        По делото е назначена съдебно- икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение, неоспорено от страните по делото. От същото се установява, че трудовите възнаграждения на ищеца за периода 01.01.2013 г.- 30.04.2013 г. не са били изплатени. Брутният им размер по месеци е както следва: м.януари- 304.02 лв., м.февруари- 275.16 лв., м.март- 304.02 лв. и м.април- 304.01 лв. и съответно лихвите за забава са в размер на: 51.56 лв., 44.51 лв., 46.56 лв. и 44.02 лв. На работника не е било изплатено обезщетение за неизполван полагаем платен годишен отпуск 9 работни дни в размер на 151.38 лв.; както и обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в размер на 386.92 лв. и по чл.222, ал.1 КТ- в размер на 35.94 лв. Съдът възприема заключението на експертизата като компетентно и мотивирано.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:  Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване на обема на работа. Съгласно чл.333, ал.1, т.2 КТ, в случаите по чл.328, ал.1, т.2, 3 , 5 и 11 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител. Уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т.3 КТ поради намаляване обема на работата е незаконно, тъй като към момента на уволнението се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. По делото е безспорно установено, че още през 2011 г.- с ЕР на ТЕЛК от 09.12.2011 г. ищецът е бил трудоустроен. Към момента на уволнението трудоустрояването му е продължено с ЕР на ТЕЛК от 28.11.2013 г. Работодателят не е оспорил представените ЕР на ТЕЛК, нито е представил доказателства или е твърдял, че преди уволнението на ищеца е изискал предварително разрешение от инспекцията по труда. Тежестта на доказване на законността на уволнението е на работодателя. Ето защо трябва да се приеме, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ и същата не е преодоляна, защото няма предварително разрешение на инспекцията по труда. Уволнението на ищеца е незаконно. При това положение, съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ заповедта трябва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спорът по същество. Закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът е трудоустроен. Предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. С оглед на това, неоснователни са доводите в тази насока във въззивната жалба.

        Искът за признаване незаконността на  уволнението  и  неговата  отмяна има  преюдициален  характер  по отношение на останалите два обективно съединени иска. Следва да бъде уважен и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ищецът следва да бъде възстановен на предишната работа- „работник- ЕЛ” в ответното дружество.

 

        За възникване на правото на обезщетение поради оставане без работа поради незаконното уволнение обаче е необходимо установяването не само на незаконността на уволнението, но и наличието на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение в периода, в който е останал без работа поради уволнението. В тежест на работника е да докаже наличието на вреди. Видно от представеното копие от трудова книжка, серия Б, № 455347 ищецът не е работил по трудово правоотношение след прекратяване на трудовото му правоотношение с процесната заповед. Същият е претендирал за обезщетение в размер на 1586 лв. за периода 19.08.2014 г.- 26.01.2015 г. , т.е. за 5 ¼ месеца по чл.225, ал.1 КТ. Не е спорно, че брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 340 лв. Този размер е посочил и работодателят в процесната заповед при определяне размера на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, който също се определя по правилата на чл.228 КТ. От датата на уволнението 19.08.2014 г.- до 26.01.2015 г. вкл. е изтекъл период от 5 ¼ месеца, поради което претенцията за обезщетение поради незаконното уволнение се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендирания размер от 1586 лв. /размерът на обезщетението е 1785  лв., но съдът не може да присъжда плюс петитум/.

 

        Съгласно чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същият дължи изплащане на целия размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните с трудовия договор. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, се установява че претендираните от ищеца трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април 2013г. не са изплатени от ответното дружество. Следва предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения като доказани по основание да бъдат уважени изцяло в претендираните размери, които са посочени и в заключението на вещото лице, а именно: за м. януари 2013 г.- 304.02 лв., за м. февруари 2013 г.- 275.16 лв., за м. март 2013 г.- 304.02 лв. и за м. април 2013 г.- 304.02 лв.. Следва да бъдат присъдени и претендираните мораторни лихви върху неизплатените трудови възнаграждения, както следва: за м. януари 2013 г.- 51.56 лв., за м. февруари 2013 г.- 44.51 лв., за м. март 2013 г.- 45.56 лв. и за м. април 2013 г.- 44.02 лв.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Видно от приетото заключение на СИЕ дължимото и неизплатено на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 151.38 лв. Такъв е размерът и на претенцията на ищеца след допуснатото изменение на този иск. Основателни се явяват и останалите претенции по чл.220 и чл.222 КТ в размерите по заключението на вещото лице, в които следва да бъдат уважени.

 

        Неоснователно е възражението на въззивника, че е налице процесуално нарушение, тъй като районният съд допуснал изменение на предявените искове след първото по делото заседание. Изменението на иска само досежно неговия размер /увеличение или намаляване на иска/ не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК. В случая не е налице същинско изменение на петитума, доколкото както с първоначалната искова молба, така и след заявеното изменение на петитума ищецът претендира парични суми като обезщетение по чл.225, ал.1, чл.224, ал.1, чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ/ в този смисъл Р 59- 2015- ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Пред вид изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 408 от 30.04.2015 г., постановено по гр.дело № 4207/2014 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА “Магнит Мат” ЕООД, ЕИК 123685272, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Христо Ботев” № 52, офис 3, да заплати на П.С.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: