Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 422  …………………30.10.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На тридесети септември………………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1367……по описа за 2015…….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 231 от 27.03.2015 г., постановено по гр.дело № 589/2014 г. на Радневския районен съд, с което Д.Т.М. е осъден да заплати на М.И.Ж. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяната психична травма в резултат на извършено от ответника Д.Т.М. *** престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 НК- закана с убийство. С определение № 336 от 11.05.2015 г. решението е изменено в частта за разноските, като Д.Т.М. е осъден да заплати на М.И.Ж. сумата от 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

        Въззивникът Д.Т.М., чрез пълномощника си адв.С.Д., счита, че присъдената сума като обезщетение за причинените неимуществени вреди е прекомерно завишена и не е съобразена с обективните критерии и общоприетата съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде намален размера на обезщетението в границите от 800 до 1500 лв. В частната жалба против определението по чл.248 ГПК излага съображения за незаконосъобразност, тъй като не следвало да се допълват и дописват реквизити в договора за правна помощ след приключване на първоинстанционното производство. Моли определението да бъде отменено.

 

        Въззиваемата М.И.Ж. не е подала писмени отговори на въззивната и частната жалби. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. С.К. взема становище, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат потвърдени обжалваните решение и определение. Претендира за разноските в настоящата инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 във вр. чл.52 ЗЗД. Ищцата М.И.Ж. твърди в исковата си молба, че с протоколно определение от 29.05.2014 г. по НОХД № 184/2014 г. на РС- Раднево било одобрено споразумение, с което ответникът бил признат за виновен в това, че на 05.10.2013 г. в гр. Раднево й се заканил с убийство с думите: „Ела да те заколя ма", „Да гръмна ли, да стрелям ли" и с действия: размахвайки нож и насочвайки пистолет модел „АР-МВР", калибър 7.65 мм, № ВВ 20175, срещу нея, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което на ответника било наложено наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. Твърди още, че от извършеното от ответника деяние се уплашила силно, заплакала, а като се прибрала вкъщи потърсила помощ от личната си лекарка, която й изписала успокояващи лекарства. Няколко месеца не могла да се освободи от преживения стрес, имала неспокоен сън с чести събуждания, била напрегната, плачела без причина. Изпитвала страх за себе си и за семейството си, най-вече за двете си деца, ходела на работа и се връщала с придружител. Претендирала е ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 3000 лв. за причинените й неимуществени вреди от деянието- психическа травма, ведно със законната лихва.

 

        В отговора си  по чл.131 ГПК ответникът Д.Т.М. е оспорил иска по размер. Счита, че претендираната сума била прекомерно завишена. За обезвреда на причинените с деянието вреди била достатъчна сумата от 800 лв. до 1200 лв.

 

        Не е спорно по делото, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 184/2014 г. на РС- Раднево ответникът Д.Т.М. е признат за виновен в това, че на 05.10.2013 г. в гр. Раднево, се заканил с убийство на ищцата М.И.Ж. с думите: „Ела да те заколя ма", „Да гръмна ли, да стрелям ли" и с действия: размахвайки нож и насочвайки пистолет модел „АР-МВР", калибър 7.65 мм, № ВВ 20175, към ищцата, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

 

        По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелката Т.Д. - майка на ищцата, се установява, че след случая доста продължително време ищцата била под стрес, страхувала се да ходи и да се връща от работа сама и осигурявали човек да я съпровожда. Започнала да има проблеми със сърцето и нервите, за което я водили на преглед при личния лекар. Състоянието на голяма тревожност продължило 2-3 месеца, които били най- тежки за ищцата. Свидетелката твърди, че “ и днес все още детето ми е травмирано”. Свид. С.Д. - колежка на ищцата, твърди, че ищцата е била крайно разстроена след инцидента, плачела за всяко нещо, изпитвала силен страх, била безкрайно разстроена, под напрежение. Това й състояние продължило до м.януари 2014 г., но и след това при минимални неспокойства започвала да плаче, получавала задух и сърцебиене, вземала успокоителни. Ходила на преглед при кардиолог и той уточнил, че ищцата няма проблеми със сърцето, а всичко било на психологична основа. Това състояние продължило много време, дори и днес. Свидетелката твърди, че след инцидента ищцата не била „същото момиче”. Съдът, преценявайки тези показания съгласно изискванията на чл.172 ГПК и с оглед другите събрани доказателства, намира, че следва да им даде вяра. Същите са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления на свидетелите.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- психологична експертиза е видно, че вследствие на деянието за ищцата е настъпило посттравматично стресово разстройство, съчетано с разстройство в адаптацията със смесена тревожно-депресивна реакция. Болестното състояние на ищцата се характеризирало с емоционални, когнитивни и поведенчески промени- епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата, емоционална лабилност, страхови изживявания, раздразнителност, склонност към гневни отреагирания, нарушения на съня, емоционална притъпеност, социално оттегляне и ограничаване на присъщите социални роли и дейности, повишена тревожност и депресивност. Тези състояния са нарушили личностовото и социално функциониране и са затруднили реадаптацията към собствената социална среда на ищцата. Тези състояния били най-значими в първия месец след деянието- около началото на месец декември 2013 г., след което започнало обратно развитие и около края на лятото на 2014 г. болестните симптоми отшумели. Към настоящия момент е редуцирана болестната симптоматика, свързана с посттравматичния стрес.  Останалата     към     настоящия     момент    лека тревожно-депресивна симптоматика не нарушава личностовото и социално функциониране и не затруднява социалната адаптация на ищцата. След инцидента ищцата не е настанявана в специализирано психиатрично лечебно заведение, а провежданото от личния лекар медикаментозно лечение /медикамент с антидепресивно, антитревожно и активиращо действие, и друг природен продукт с нервно-успокоителен и противострахов ефект/ било съответно и насочено към редуциране на болестните симптоми. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено и от страните по делото.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /споразумение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Задължителната сила на присъдата на наказателния съд във връзка с гражданския процес се отнася до всички признаци на престъпния състав- относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, което изключва свободната преценка на доказателствата относно факти, свързани с неговото приложение. Поради това правилно районният съд е приел за безспорно установени обстоятелствата, установени с влязлото в сила споразумение по НОХД № 184/2014 г. на РС- Раднево.

 

        В резултат на извършеното от ответника престъпление, на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в посттравматично стресово разстройство, съчетано с разстройство в адаптацията със смесена тревожно-депресивна реакция. Болестното състояние на ищцата се характеризирало с емоционални, когнитивни и поведенчески промени- епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата, емоционална лабилност, страхови изживявания, раздразнителност, склонност към гневни отреагирания, нарушения на съня, емоционална притъпеност, социално оттегляне и ограничаване на присъщите социални роли и дейности, повишена тревожност и депресивност. Пред вид изложеното, съдът приема за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен.

 

        Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при което обаче във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и др. В случая на ищцата е причинена психична травма- посттравматично стресово разстройство, съчетано с разстройство в адаптацията със смесена тревожно-депресивна реакция, с тежки психични състояния първите 2-3 месеца след инцидента и постепенно отшумяване до края на лятото на 2014 г., нарушаване на личностовото и социално функциониране и затрудняването на реадапатацията към собствена социална среда на ищцата. Към датата на увреждането пострадалата е била на 26 г., майка на две деца, а осъществената от ответника закана с убийство на работното й място и по начина, по който е било осъществено това деяние, безспорно е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Макар и вече не нарушаваща личностовото и социално функциониране и не затрудняваща социалната адаптация на ищцата, е останала  и към  настоящия  момент лека тревожно-депресивна симптоматика. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено от ответника, следва да се обезщетят със сумата 3000 лв. В този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд. Пред вид изложеното по- горе съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че в случая не се касае за съществени и продължителни здравословни увреждания, поради което размерът на обезщетението следвало да бъде в границите на 800- 1500 лв.

 

        Пред вид гореизложените съоражения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        По частната жалба: Съдът намира, че същата е основателна. В производството по чл.248 ГПК, образувано по молба на  ищцата от 08.04.2015 г., е представено копие от договор за правна защита и съдействие № 061359 от 29.05.2015 г., което се различава от договора за правна защита и съдействие със същия номер и дата, представен с исковата молба. В представеното копие са направени записвания, че уговореното възнаграждение от 600 лв. е заплатено на два пъти- веднъж сумата от “400- 02.06.” и второ сумата от “200- 03.09.”. Не е отразено кога и от кого са направени тези записвания. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка- т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая,  изводите на районния съд, че “така отразените плащания върху договора за правна защита и съдействие са извършени на екземпляра от договора, находящ се в процесуалния пълномощник, като второто плащане е осъществено след представяне по делото на екземпляра от договора, приложен към исковата молба, поради което плащанията не са отразени в представения по делото екземпляр от договора”, са направени само въз основа на твърдяното в молбата на ищцата по чл.248 ГПК. Този екземпляр дори не е бил представен в оригинал по делото. С представянето на списъка по чл.80 ГПК на 10.03.2015 г. страната не само е следвало да отрази извършените разноски, но и да представи доказателства за тяхното извършване. Това в случая не е сторено, поради което неправилно районният съд е приел, че с представеното копие от договора ищцата е доказала извършеното плащане на адвокатското възнаграждение преди приключване на съдебното дирене.  По тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

 

        С оглед изхода на делото, на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200  лева на основание чл.78, ал.1 ГПК.       

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 231 от 27.03.2015 г., постановено по гр.дело № 589/2014 г. по описа на Радневския районен съд.

 

 

        ОТМЕНЯ определение № 336 от 11.05.2015 г., постановено по гр.дело № 589/2014 г. на Радневския районен съд, като вместо него постановява:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 08.04.2015 г. на М.И.Ж., подадена чрез пълномощника й адв.С.К., за изменение на постановеното по делото решение № 231 от 27.03.2015 г. в частта за разноските.

 

        ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Т.М., ЕГН **********,***, да заплати на М.И.Ж., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 200 лв./двеста/лева.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: