Р Е Ш Е Н И Е

 

375/02.10.2015 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти септември                                                     2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                       

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1371  по описа за 2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 417/04.05.2015г., постановено по гр. дело № 866/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивниците В.Х.Л. и Й.М.Л. са подали подробна въззивна жалба, в която обосновават искането си да се отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да се уважи предявденият иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС, заедно с  направените съдебни и деловодни разноски в двете инстанции.  

 

Постъпил е писмен отговор от Община – С.,  с който се заявява само, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли да бъде потвърдено.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост по чл .124, ал. 1 ГПК.

 

Ищците по делото са съпрузи. Ищецът Л. е бил ползвател на земя по ПМС № 76/1977г. Видно от удостоверение № 72/1980г. на него му е бил предоставен 1 декар за овощна градина. Със заявление от 25.06.1992г. ищецът е поискал от кмета на Общината правото му на ползване да се превърне в право на собственост на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. 600 кв.метра от мястото е било оценено и заплатено през 1994г. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. Ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост № 174/15.03.1996г. Към този момент имотът е съставлявал част от имот № 17 по неодобрения топографски план на земи. От заключението на вещото лице се установява, че имот № 17 е от 5 450 кв.м. В разписния списък към този план имотът е записан на наследниците на Христо Л. Поповски.

 

С нотариален акт за собственост № 25 от 25.01.2002г. ищецът е бил признат за собственик по давностно владение на 4850/5450 кв. метра ид. части от неурегулиран незастроен поземлен имот, съставляващ имот пл. № 17. По делото няма доказателства, че имотът не е бил държавен. Същият е бил деклариран от ищеца през 2003г. и за него е плащан данък недвижими имоти.

 

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че за района където попадат процесните имоти е бил изработен топографски план за земи по §4 – неодобрен. Изработването на този план се е наложило за възстановяването на земеделските земи. За имота не е извършвана техническа анкета за попълване на плана. Вещото лице дава заключение, че за района е изработена и одобрена карта на възстановената собственост. Имот № 17 попада върху имоти №№ 561 и 728 по картата на възстановената собственост: 3852 кв.м. върху имот № 561 и 1724 кв.м. върху имот № 728. В имот № 561 попада изградена постройка на кравеферма.

 

Установено е по делото, че за имот № 561 е съставен акт№ 10681 за частна общинска собственост от 01.10.2012г. на основание чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ.

 

Установителният иск за собственост съдържа искане за установяване срещу ответника, че ищците притежават вещното право върху имота предмет на спора. Съгласно чл. 77 ЗС вещни права се придобиват по давност или по други начини определени в закона. В случая ищците са посочили две основания – трансформиране на право на ползване, право на собственост и давност.

 

Съобразно действащата до 1990г. редакция на чл. 6 ЗС - държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик, от което следва, че към момента на учредяване правото на ползване земята е била държавна и поради невъзстановяването на собствеността на физически лица е запазила статута си на такава. В процесният случай ищецът е станал собственик на 600 кв.м. защото му е било предоставено право на ползване. Това е първото условие за да се трансформира правото на ползване в право на собственост чрез заплащане на цената на земята. На второ място в имота е била изградена сграда със строително разрешение от 1984г., която не попада под ограничителните критерии на §1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С оглед на това съдът приема, че ищците са установили правото си на собственост върху 600 кв.м. от имот № 651, който е актуван като частна общинска собственост.

 

Ищците твърдят, че са придобили по давност за периода от 1997г. до настоящия момент 4850 кв.м., за което е бил съставен нотариален акт.

 

Придобивната давност включва действия на установяване на владението, поради което фактът на осъществяване на фактическа власт не е достатъчен за да се приеме, че е налице владение. Съгласно чл. 68 ЗС установилият владение следва да владее с намерението да се свои имота и за да е то вярно, трайно и несъмнено следва да се отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който се свои.

 

В случая няма твърдения от страна на ищците спрямо кое лице са своили имота. Не се спори, че имотът не е бил възстановен на други лица, поради което той би следвало да се счита за държавен или общински. Въпросът за принадлежността на правото на собственост към момента на установяване на владението е от значение за разрешаване на спора, тъй като само ако имотът е бил частна собственост към момента на установяване на владението е възможен обект на придобивна давност. Преценката дали даден имот може да бъде обект на придобивна давност се прави въз основа на действащата за периода на владение нормативна уредба. Земеделски имот може да бъде владян ако същият не е бил коопериран и е бил частна собственост и ако в съответният период на владение не е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност. Съгласно чл. 6 ЗС до 1990г. държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик.  Съгласно чл. 86 ЗС в редакцията до 1996г. съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна собственост. От 01.06.1996г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.02.2014г. не е изтекъл изискуемият десетгодишен период, тъй като е наложен мораториум и давността за придобиване на имоти спира да тече до 31.12.2017г. наложен мораториум и давността за придобиване на имоти спира да тече до 31.12.2017г. /На основание §1 от ЗД на ЗС- ДВ брой 46/2006г., в сила от 01.06.2006г./

 

По отношение на претенцията за частта от имот № 728, който съставлява дървопроизводителна гора, съгласно чл. 26 от Закона за горите не може да се придобиват по давност горски територии държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 27, ал. 1 от същия закон горските територии, които не принадлежат на юридически или физически лица са държавни.

 

Поради изложеното следва да се приеме, че искът е основателен само по отношение на 600 кв.м., които са били закупени от ищците в процедура по §4а. В останалата част предявеният иск е неоснователен.

 

Като е отхвърлил иска в тази част районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 417/04.05.2015г., постановено по гр. дело № 866/2014г., по описа на С. районен съд.

 

       РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.