Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 406                               23.10.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 23 септември                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1375 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ОДЗ “Детелина” с. Оризово, представлявано от Директора М.Н.С., подадена от адв. Е.Н., против решение № 434 от 08.05.2015 г., постановено по гр.дело № 1124/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 4 от 23.04.2013 г. на кмета на Община Братя Даскалови в качеството му на субект на дисциплинарна власт като по-горестоящ на работодателя орган, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на М.Х.Л. – директор към 23.04.2013 г. на ЦДГ „Смехоранчета” с. Мирово, сега слята с ОДЗ „Детелина” с. Оризово.     

         Въззивникът не е доволен от решението на СРС. Счита, че същото е  неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не бил извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което направените констатации и правни изводи били изцяло незаконосъобразни. Моли, съдът да уважи жалбата и да отмени решението на СРС изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен  и недоказан. Претендира за направените разноски за настоящата инстанция. Подробни съображения са изложени във въззивната жалба  и в писмена защита.

          Въззиваемата  М.Х.Л. чрез  пълномощника си от адв. М.З. заявява, че решението на СРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивната жалба е неоснователна и необоснована. Моли да се остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ – за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание “забележка”.

Не се спори по делото, че ищцата М.Х.Л. /въззиваема в настоящото производство/ е работела като директор на ЦДГ „Смехоранчета" с.Мирово. обл.Стара Загора по трудов договор от 01.03.2004 г. Със заповед № 4 от 23.04.2014 г. на кмета на Община Братя Даскалови, на основание чл.195, ал.1 и във вр. с чл.188, т.1 и във вр. с чл.187, т.1 КТ й било наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Като причини за наложеното наказание е посочено, че на 08.04.2013 г. преждевременно напуснала работното си място, без да предупреди работодателя си и без заповед за командировка. Посочено е също така, че нарушението е открито от Добринка Минчева - мл. специалист „Човешки ресурси” в Община Братя Даскалови при посещение в ЦДГ „Смехоранчета” с.Мирово.

Въззиваемата счита, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не отговаря на изискването на чл.195 КТ - не съдържала конкретно описание на нарушението; не ставало ясно кое работно място е напуснала преждевременно; кога и какво представлява посоченият мотив - без заповед за командировка. Твърди, че със заповед № 76 от 28.03.2013 г. била командирована в НАП Стара Загора. На 08.04.2013 г. регистрирала трудовия договор на новопостъпил служител. Във връзка с командировката и съобразно с Наредбата за командировките в страната, направила отчет, който бил приет от работодателя и й били изплатени направените разходи по командировката с РКО № 522 от 16.05.2013 г. Въззиваемата сочи, че с решение на Общинския съвет Братя Даскалови от 03.09.2013 г. ЦДГ "Смехоранчета” била слята с ОДЗ „Детелина", с. Оризово.  Моли, съдът да отмени заповед № 4 от 23.04.2014 г. на кмета на Община Братя Даскалови, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.

         Въззивникът ОДЗ „Детелина” с. Оризово оспорва исковата молба като твърди, че издадената заповед отговаря на изискванията на чл.195 КТ и при определяне на наказанието била спазена разпоредбата на чл.193 КТ. Твърди, че ищцата е напуснала преждевременно работното си място, което тя е следвало да заема от 07.30 ч. до 16.00 ч. на 08.04.2013 г. без да предупреди работодателят си - кмета на Общината и без заповед за командировка. Твърди, че представената от ищцата заповед следвало да бъде отчетена до 01.04.2013 г. С тази заповед тя не била командирована на 08.04.2013 г. в ТД на НАП гр.Стара Загора, тъй като за отсъствието си на тази дата работодателят не бил уведомен и не е издал заповед. Командировъчното било съставено от ищцата и представено в Община Братя Даскалови на 09.05.2013 г., като сумата, ведно с други командировъчни заповеди, била изплатена на 16.05.2013 г. Към 17.04.2013 г., когато ищцата представила обясненията в Общината, командировъчното не било подписано от кмета и подпечатано с печата на Общината. Счита, че възстановяването на извършените разходи не оправдавало действията на ищцата, с които тя била нарушила разпоредбите на КТ.

От представената по делото заповед за командировка № 076 от 28.03.2013 г. се установява, че въззиваемата М.Х.Л. е била командирована на 29.03.2013 г. до РИО Стара Загора; на 08.04.2013 г. до НАП Стара Загора и на 09.04.2013 г. до Община Братя Даскалови. Заповедта е подписана и подпечатана с печата на Община Братя Даскалови. На 16.05.2013 г. на ищцата са платени 68,40 лв. командировъчни пари. От приложения график за работното време за м. април и м. май 2013 г. се установява, че на 08.04.2013 г. ищцата е била на работа първа смята – за времето от 7,30 ч. до 16 ч. Втората смяна е за времето от 8,30 ч. до 17 ч.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели. От техните показания се установява, че на 08.04.2013 г. в детската градина, на която ищцата е била директор, е била назначена нова учителка – А.М.. Същия ден, на обед ищцата тръгнала за Стара Загора, за да „регистрират” новата учителка /свид. Й.Ц.Г./. Тази свидетелка твърди, че освен като домакин, работела и като помощник възпитател и на посочения ден директорката й поверила децата. В това време (между 13-14 ч.) в детската градина пристигнала свид. Д.М.В., която изпълнявала длъжността „Завеждащ ресурси” в Община Братя Даскалови. В градината били свид. Й.Г. и готвачката, които уведомили В., че директорката тръгнала за НАП да подаде уведомление. Като се върнала в общината, Вълчева казала на „ръководството” /свид. Г.А.Р./, че не е намерила директорката М.Л.. Свид. Р. твърди, че Л. не е уведомила никой за пътуването си. Практиката била командированите да се обаждат на секретарката, която записва в книга на коя дата и къде ще пътува лицето. Командировъчното се отчитало, след като лицето се върне. 

Не е спорно по делото, че с решение на Общинския съвет Братя Даскалови от 03.09.2013 г. ЦДГ "Смехоранчета” била слята с ОДЗ „Детелина", с. Оризово, поради което същата е конституирано като ответник по делото.

Пред въззивната инстанция не са представени други доказателства.

При така събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че районния съд е направил правилни и законосъобразни изводи. Ищцата твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не отговаря на изискването на чл.195 КТ - не съдържала конкретно описание на нарушението; не ставало ясно кое работно място е напуснала преждевременно; кога и какво представлява посоченият мотив - без заповед за командировка.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ всяко дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която трябва да съдържа реквизитите, посочени в текста, а именно – да е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е мотивирана – посочен е нарушителят; деянието, което се счита от ответника за нарушение на трудовата дисциплина; че е извършено на 08.04.2013 г. Посочен е и текстът от КТ, въз основа на който се налага наказанието „забележка” – чл.187, т.1 КТ.

         Правилни са изводите на съда обаче, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, макар и мотивирана, е незаконосъобразна. Това е така защото основанието за дисциплинарна отговорност е нарушение на трудовата дисциплина, което според легалната дефиниция, дадена в чл.186, ал.1 КТ, съставлява виновно неизпълнение на трудовите задължения. Като вид правонарушение и дисциплинарното нарушение представлява противоправно поведение, което в случая се изразява, според изложеното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в преждевременно напускане на работа – чл.187, т.1 КТ. От събраните по делото доказателства е установено, че действително на 08.04.2013 г. ищцата е напусна работа преди да изтече работното време, но това деяние не е нито противоправно, нито виновно, както твърди въззивникът, за да съставлява нарушение на трудовата дисциплина, защото напускането на детската градина е било във връзка с командировката на ищцата в качеството й на директор на детското заведение до НАП Стара Загора. Съгласно чл.62, ал.3 КТ в 3-дневен срок от сключването на трудов договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП. Тъй като ищцата е била директор на детската градина, тя я представлява. Следователно върху нея тежи изпълнението на вмененото по силата на посочената по-горе правна норма задължение за уведомление. За изпълнението на това задължение ищцата не е била длъжна да уведомява нито секретарката на Община Братя Даскалови, нито т. нар. „работодател”. В тази връзка следва да се има предвид, че кметът на Общината не е работодател на директорите на общинските детски градини. Съгласно чл.37 ЗНП трудовият договор с директор на общинска детска градина се сключва от кмета на общината, но съгласно чл.61, ал.2 КТ трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Така че директорката не дължи уведомяване на себе си като представител на работодателя, нито дължи предупреждение на кмета или на т.нар. според данните по делото „пряк ръководител”  действията си по изпълнение на трудовите си функции. Конкретно, за извършването на уведомяването по чл.62, ал.3 КТ ищцата е имала командировъчна заповед и е получила съответните й командировъчни пари. Всички други съображения за налагането на наказанието, изложени от въззивника са неотносими, тъй като не са предмет на атакуваната заповед, поради което и не следва да бъдат обсъждани.

         При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан. С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че на въззиваемата е наложено наказание за деяние, което не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради което правилно и законосъобразно е отменена с обжалваното решение.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемата е поискала присъждане на разноските, които е направила. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 300 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 434 от 08.05.2015 г., постановено по гр.дело № 1124/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА ОДЗ „Детелина” с. Оризово, представлявано от директора М.Н.С. ЕИК 000801432, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Л. ***, ЕГН ********** сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: