Р Е Ш Е Н И Е

 

 374/02.10.2015 година                                                     Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти септември                                                   Година 2015

В публично заседание, в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1378 по описа за 2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 406/29.04.2015г., по гр. дело № 3313/2014г. по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът “Р.” ЕАД  - гр. С. счита, че решението е недопустимо, тъй като за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 439 ГПК. Заявява, че решението е и неправилно тъй като основният дълг не е погасен и следователно отговорността на поръчителя не е отпаднала. Моли да се отмени решението и отхвърли предявения иск алтернативно, като неоснователен и присъдят юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за обжалване на решението.

 

Постъпило е писмено становище от адв. М. – процесуален представител на въззиваемата М.М., в което моли да се потвърди решението и присъдят разноските в производството.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните данни по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

 

Видно от приетия като доказателство по делото договор за банков кредит от 08.11.2006г. ищцата е поръчител по кредит за сумата от 12 135 лева, в който договор като кредитополучател е посочен Т.И. Д., а като съдлъжник Й.С. Д..

 

Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 449/2013г. и изпълнителен лист, въззивникът се е снабдил с изпълнителен лист по извлечение от сметки срещу кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя М.М..

 

От приложеното гр. дело № 1485/2013г. на К. районен съд и въззивно търговско дело № 1116/2014г. на ОС- С. се установява, че искът на въззивника за установяване на вземането по отношение на длъжниците по договора за кредит е бил отхвърлен, тъй като банката не е спазила процедурата и кредита е бил предсрочно обявен за изискуем.

 

Въззивният съд намира, че е налице хипотезата на чл. 439 от ГПК предвид влязлото в сила решение № 290/12.06.2014г. по въззивното търговско дело, при която длъжникът може да установява само факти възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Видно от удостоверение № 8052/16.07.2014г. издадено от ЧСИ И. С. на основание влязлото в сила решение постановено по въззивното търговско дело, изпълнителното производство е прекратено по отношение на основния длъжник Т. Д. и съдлъжника Й. Д., а производството по отношение на ищцата М.М. е останало висящо, като поръчител.

 

Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителството е субсидиарно и  всеки дефект на основното правоотношение се отразява на допълнителното – правоотношението на поръчителя. Поръчителят не носи собствена отговорност и след като няма основание да се пристъпи към предварителна изискуемст по отношение на главния длъжник, с още по-малко основание може да се пристъпи към предварителна изискуемост срещу поръчителя.

 

При тези обстоятелства въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и ищцата не дължи на ответника претендираната сума. Като е постановил решение, с което е уважен иска по чл. 439 ГПК районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

Неоснователно е възражението за недопустимост поради липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК. Този въпрос е решен в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. С определение от 03.12.2014г. районният съд е прекратил като недопустимо производството по делото, но с определение от 24.01.2015г. по частно търговско дело № 1005/2015г. на ОС-С. определението на районния съд е отменено и делото е върнато за продължаване на производството, като определението не подлежи на обжалване. Следователно поставеният въпрос не може да се пререшава от настоящата инстанция.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1  ГПК, въззивният съд

     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/29.04.2015г., по гр. дело № 3313/2014г. по описа на С. районен съд.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.