Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 419                               30.10.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 30 септември                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1385 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.К.Й., подадена от адв. Е.М. – М., против решение № 327 от 09.04.2015 г., постановено по гр.дело № 3376/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, М.К.Й.  да заплати на Е.И.Е. сумата от 9 921.09 лв., с която сума М.Й. неоснователно се е обогатила за извършени през 2005г. подобрения на апартамент № 19, находящ се в гр. Стара Загора, ул.”Патр. Евтимий” № 156, вх.0, ет.7, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2014г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 719.88 лв. за направени по делото разноски, като иска е отхвърлен в останалата част за сумата над 9 921.09 лв. до претендираните 10 206.61 лв., като неоснователен и недоказан.      

         Въззивницата М.К.Й. счита, че решението на Старозагорския РС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания и на основание чл. 59 от ЗЗД е осъдил М.К.Й. да заплати на Е.И.Е. сумата 9921,09 лв., представляваща размера на неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца вследствие на извършен през 2005 г. ремонт на собствения й апартамент, ведно със законната лихва върху тази сума и 719,88 лв. разноски,  като е отхвърлил иска до претендираните 10 206,61 лв., предвид отговорността й на 1/2 ид.ч. от прекратената СИО. Излага подробни съображения защо счита, че искът следва да се отхвърли като неоснователен. Моли, в случай, че съдът приеме иска за основателен, да намали размера на дължимото обезщетение със стойността на движимите вещи и материали, закупувани от ответницата до 5102,68 лв., както и да й присъди направените пред двете инстанции разноски.

         Въззиваемият Е.И.Е. чрез адв. К.Л. взема становище по въззивната жалба като заявява, че счита, че решението е правилно и законосъобразно, като единствено в частта му относно извършените СМР към 2005 г. съдът е допуснал неточност като е взел предвид стойност, намалена с овехтяване за 9 години, което счита за неправилно. Излага подробни съображения. Моли, съдът да отхвърли изцяло въззивната жалба на М.Й. и да му присъди разноските по делото за двете инстанции.

         Постъпила е насрещна въззивна жалба от Е.И.Е. чрез адв. К.Л., в която сочи, че счита, че макар решението на Старозагорския РС да е правилно и законосъобразно, е допусната неточност в частта му относно извършените СМР през 2005 г. като съдът е взел предвид стойност, намалена с овехтяване за 9 години, което счита за неправилно. Разликата от 285,53 лв. счита, че следва да му бъде присъдена. Моли в този смисъл съдът да измени обжалваното решение на Старозагорския РС.

         По насрещната въззивна жалба М.К.Й. чрез адв. Е.М. – М., заявява, че счита искането за неоснователно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Не се спори по делото, а и това се установява от представеното по делото удостоверение, издадено по гр.д. № 7121/2012г. по описа на СтРС,  че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 16.07.1994г., който е прекратен с влязло в законна сила решение на 18.01.2013г., постановено по  гр.д.  № 7121/2012г. по описа на СтРС. По време на брака между съпрузите, дядото на ищеца Е.Ж., купил в полза на ответницата по делото М.Й. /Е./- следния недвижим имот: апартамент № .., находящ се в гр. Стара Загора, ул.”…” № …, вх…., ет….с площ от 91.93 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова и сервизни помещения, ведно с прилежащото таванско помещение № 15 с площ от 6.64 кв.м. и избено помещение № 4 с площ от 8.43 кв.м., с 2.363 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – видно от представения нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело № …г. на нотариус И.Т. с район на действие СтРС относно  договор за покупко – продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 от ЗЗД. В нотариалния акт е вписан като трето лице бенефициер  М.Й. /Е./ която е заявила, че е съгласна и приема прехвърлянето на имота в нейна полза, с цел дарение.

Съгласно схема № 15 – 273867/06.08.2014г. от СГКК – Стара Загора посочения по- горе недвижим имот представлява имот с идентификатор 68850.513.480.1.210 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.480, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 68850.513.480.1.20; под обекта – 68850.513.480.1.18, 68850.513.480.1.17; над обекта -68850.513.480.1.24. 

         Ищецът Е.И.Е. твърди, че през 2000 г. той извършил козметичен ремонт на апартамента и заедно със съпругата си заживели в жилището. През 2009 г. извършил значителни по стойност подобрения на апартамента, тъй като имотът можело да се обитава, но бил в остарял и амортизиран вид. Посочва подробно в какво се изразяват подобренията.  Твърди, че общата стойност на извършените подобрения възлиза на 25 780 лева. Макар и извършени с пари на ищеца, тези подобрения били извършени по време на брака му с ответницата, поради което счита, че същата се е обогатила с 1/ 2 от стойността на извършените от него разходи за тези подобрения, или 12 890 лева, като с тази стойност за ищеца е настъпило обедняване. Моли съдът да се произнесе с решение, с което, да осъди ответницата  М.Й. да му заплати исковата сума от 12890 лева, представляваща 1/2 от вложените средства за подобрения на гореописания апартамент, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска в съда.

Ответницата по делото М.К.Й. оспорва основателността на претенцията. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършвал козметични ремонти и подобрения в собствения й апартамент. Твърди, че за извършения през 2000г. ремонт, тя сама осигурила средства, като пак с нейни средства бил извършван ремонт и през 2005г. Посочва подробно осъществените ремонтни дейности. Ответницата счита, че не е налице неоснователно разместване на блага, тъй като дори и да се приеме, че ищецът е извършил посочените от него подобрения, то той ги е извършил не без основание, а в изпълнение на съпружеските си задължения - осигуряване на нормална среда за живот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

На осн. чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявената претенция по чл. 59 от ЗЗД, като е приел, че ищецът претендира сумата от 10 206.61 лв. за направените подобрения.

С молба ищецът по делото уточнява, че поради допусната техническа грешка погрешно в исковата молба е посочил като година за извършения ремонт на процесния апартамент 2009г., вместо 2005г. 

Страните по делото не спорят относно годината на извършен ремонт по процесния апартамент – 2005г., поради което съдът е приел именно тази година за годината, по отношение на която е предявена претенцията по чл. 59 от ЗЗД.

         За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Същото е  възприето от съда като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от заключението стойността на подобренията към 2005г. в процесния апартамент възлиза на 17 135 лв., като върху тази сума вещото лице е дало вариант като е намалило същата с процент за овехтяване за 9 години и е посочило, че след начисляване на овехтявяне стойността на извършените СМР към 2005г. в процесния апартамент е в размер на 16 564 лв. В тази сума първоначално вещото лице не е включило стойността на извършените СМР на ел. инсталация и ВиК инсталация. С допълнително заключение вещото лице посочва, че стойността на ремонта на ел. инсталацията е 1716 лв., на ВиК работите е 318 лв. и на топлоизолация на детската стая – 438.58 лв. С оглед направено от страните искане, вещото лице е констатирало, че ремонта на тоалетната е осъществен с по- скъпи материали, поради което стойността на ремонта е в размер на 1829.66 лв.  

 Първоинстанционният съд е допуснал и разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните по делото. От показанията на свидетелите П.С. и С.М. се установява, че при закупуването на апартамента, същият е бил стар, но е бил годен за обитаване. Първоначално през 2000г. са му направили козметичен ремонт, като през  2005 г. свидетелите твърдят, че Е. започнал да прави генерален ремонт – сменена ел. инсталация, замазки, шпакловки на стените на всички стаи, сменена ВиК инсталация, сменена ел. инсталация, външна врата, сменени всички врати и прозорци на жилището, направена  изолация на всички външни стени, замазка на пода, поставяне на паркет в хола, в банята и в хола – поставени окачени тавани, в банята – поставени изцяло нови плочки, мивки, кранове на мивките, в тоалетната – нов моноблок, ремонтирана тераса. Лично свидетелите са помагали при извършването на ремонта, като св. С. е давал пари назаем на ищеца, за да се разплати с майсторите и за материали по ремонта. Св. М. твърди, че лично ищецът му е плащал за извършени работи по ремонта.

    От показанията на свидетеля И.К. става ясно, че същият свидетел при основния ремонт на апартамента е извършил подмяна на цялостната ел.инсталация.

    Свидетелите И.Е./дъщеря на страните/ и И.Й. /сестра на ответницата/  също потвърждават, че  процесният апартамент е претърпял два ремонта – през 2000г. и през 2005г. Основният ремонт на жилището е бил през 2005г., когато е ремонтирана тоалетната, подменена е ел. инсталацията, сменен е паркета, подменени са всички прозорци и врати, вкл. и входната врата. Показанията на двете свидетелки се разминават относно извършения ремонт на банята – според св. Е. ремонт на банята през 2005г. не е правен, а според св. Й. точно през тази година е извършен ремонт на банята, когато лично свидетелката е участвала при избора на материали. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът през сочения период на извършения ремонт не е получавал доходи, поради което не е участвал при закупуването на материали и заплащането на ремонта.

     Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, като тези на св. Е. и Й. са преценени, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Показанията на всички свидетели са последователни  и в резултат на преки впечатления. 

    Ищецът, в подкрепа на твърдението си, че през периода на извършвания ремонт е разполагал с доходи е представил 18 бр. договори за покупко – продажба, съответно за замяна на МПС, сключвани между ищеца Е.Е., действащ като пълномощник за продавач на МПС, и отделни лица. Към част от договорите са приложени и съответните пълномощни, както и фактури по извършените продажби на МПС. 

Пред въззивната инстанция не са представени други доказателства.

При така събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че районния съд е направил правилни и законосъобразни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал. от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата. При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т.е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата да произтичат от един или от няколко общи факти. Правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити, съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗЗД. Искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск.

    Предявения в настоящото производство иск по чл. 59 от ЗЗД е допустим. Безспорно в случая се установява, че процесния недвижим имот е собственост на ответницата, който имот е придобит по силата на сключения договор за покупко – продажба в полза на трето лице от 20.03.2000г. На същата дата ответницата, в качеството на бенефициер, е придобила правото на собственост върху апартамента, тъй като в самия нотариален акт е заявила, че ще се ползва от уговорката в нейна полза. При подписването на договора, Е. Ж. е имал дарствено намерение придобитият недвижим имот да остане собственост само на М.Й.. Щом като недвижимия имот, върху който са извършени подобренията е лична собственост на  ответницата, то ищеца няма основание да търси вложените средства за подобрение на имота с друг иск. /в този смисъл и решение №1291/17.04.1981 г. по гр.д. 793/81 г. на ІІ г.о. на ВС/.

По отношение на направеното от ответницата възражение, че искът е погасен по давност, въззивният съд намира, че правилно съдът е приел същото за неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който е съществувала обективна възможност за ищеца да предяви претенция за защита на своите права. По делото е установено, че всички подобрения са извършени по време на брака, който е прекратен с решение на СтРС, влязло в сила на 18.01.2013г. Тъй като не е предвидена специална давност, искът по чл. 59 от ЗЗД се погасява след изтичане на общата петгодишна давност. С оглед разпоредбата на чл.115, ал. 1, б."в" от ГПК, предвиждаща, че давност между съпрузи не тече, съдът правилно е приел, че началният момент, от който в случая е започнала да тече е влизането на решението за прекратяване на брака в сила. С оглед на това, тъй като искът по настоящото дело е предявен на 31.07.2014г., т.е. преди изтичането на петгодишния период, считано от 18.01.2013г. следователно същия не е погасен по давност.

       Правилни са и изводите на СРС , че предявеният иск е основателен.

       Безспорно е установено по делото, че по време на брака между страните процесният апартамент № …, находящ се в гр. Стара Загора, ул.”…” № …, вх…., ет…, който е лична собственост на ответницата, и който е бил “семейно жилище” по смисъла на СК, е бил основно ремонтиран. За извършения ремонт са вложени средства. Изслушаните по делото свидетели за ищеца твърдят, че последният е плащал на работници и майстори за ремонтните дейности, а свидетелите за ответницата заявяват, че през периода на извършвания ремонт ищецът не е разполагал с доходи, с които да плаща ремонта. От представените от ищеца писмени доказателства – договори за покупко – продажба на МПС, договори за замяна на МПС, пълномощни и фактури, ведно с показанията на свидетелите по делото, може да се направи извод, че по повод осъществявани сделки ищецът е бил възмездяван за осъществяваните от него действия по разпореждане с посочените МПС. Тъй като жилището е изключителна собственост на ответницата, то всички подобрения по силата на приращението, съгласно чл. 92 от ЗС, също са станали нейна изключителна собственост. За ищеца е налице правото да потърси от ответницата тази сума, с която тя се е обогатила за сметка на неговото обедняване.

          В обжалваното решение СРС е приел, че общата стойност на извършените подобрения през 2005г., според експертното заключение, е 19 842.18 лв. В посочената сума е посочил, че е включена посочената в първоначалното заключение на вещото лице стойност на извършените СМР към 2005г., без стойността за ремонта в тоалетната. По отношение на ремонта в тоалетната е взето в предвид изчислението на вещото лице в допълнителното заключение – 1829.66 лв. Към общата сума е включена и стойността на  ремонта на ел. инсталация от 1716 лв. и стойността на ремонта на ВиК работите – 318 лв., както и топлоизолацията на детска стая - 438.58 лв.

   Въз основа на така описаната фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът няма право на увеличената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 74 изр.2, вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със знанието на собственика, може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Ищецът не е бил владелец на апартамента – той е бил съпруг на собственицата и като такъв, е извършвал действия по перманентно подобряване на имота, и в собствен интерес. Следователно отношенията им след прекратяване на брака трябва да се уредят по правилата на чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Приложение намира общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес /на ответницата/, която като собственик би дължала да му върне необходимите и полезни разноски. Но, доколкото управителят /ищецът/ е действал и в свой интерес – да осигури и на себе си, като съпруг на заинтересованата собственица, удобства и  комфорт, то последната отговаря само до размера на обогатяването си.  Тъй като собственикът на недвижимия имот е единият от съпрузите, а не трето лице,  то отговорността му – на собственика /в случая ответницата/ спрямо ищеца е в размер на 1/2 част от прекратената СИО за стойността на направените разходи. С оглед на тези съображения районният съд е приел, че искът е основателен и доказан до размера на  9 921.09 лв. До посочения размер е приел, че претенцията се явява основателна и доказана, а за разликата до претендираните 10 206.61 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Въззивният съд споделя напълно доводите изложени от първоинстанционния съд, но относно размера на същия намира, че съдът е допуснал неточности при изчислението. Съдът приема, че това е така, тъй като изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, единствено при самите изчисления намира допуснати неточности и грешки, които са изразяват в следното: приел е, че общата стойност на извършените подобрения през 2005г., според експертното заключение, е 19 842.18 лв. В посочената сума е посочил, че е включена посочената в първоначалното заключение на вещото лице стойност на извършените СМР към 2005г., без стойността за ремонта в тоалетната. По отношение на ремонта в тоалетната е взето в предвид изчислението на вещото лице в допълнителното заключение – 1829.66 лв. Към общата сума е включена и стойността на  ремонта на ел. инсталация от 1716 лв. и стойността на ремонта на ВиК работите – 318 лв., както и топлоизолацията на детска стая - 438.58 лв.

Въззивният съд констатира обаче, че правилната стойност, която съдът следва да вземе предвид е следната: Видно от заключението стойността на подобренията към 2005г. в процесния апартамент възлиза на 17 135 лв., като върху тази сума вещото лице е дало вариант като е намалило същата с процент за овехтяване за 9 години и е посочило, че след начисляване на овехтявяне стойността на извършените СМР към 2005г. в процесния апартамент е в размер на 16 564 лв. В тази сума първоначално вещото лице не е включило стойността на извършените СМР на ел. инсталация и ВиК инсталация. С допълнително заключение вещото лице посочва, че стойността на ремонта на ел. инсталацията е 1716 лв., на ВиК работите е 318 лв. и на топлоизолация на детската стая – 438.58 лв. С оглед направено от страните искане, вещото лице е констатирало, че ремонта на тоалетната е осъществен с по- скъпи материали, поради което стойността на ремонта е в размер на 1829.66 лв. Така изчислен общия размер на сумата на извършените подобрения в процесния имот през 2005г. възлиза на 20 413.24 лв. и съответно 1/2 част от прекратената СИО за стойността на направените разходи възлиза на 10206.62 лв. или в този размер предявеният иск се явява основателен и доказан. Следователно като е уважил иска до размера на 9921,09 лв. и го е отхвърлил до размер на 10206.61 лв., решението на РС е неправилно, поради което следва да бъде отменено в отхвърлителната му част до размера на 10206.61 лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително още сумата от 285.52 лв.

Върху размера на главницата следва да се присъди и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на направеното във въззивната жалба на М.Й. възражение, че в случай, че съдът приеме иска за основателен, следва да намали размера на дължимото обезщетение със стойността на движимите вещи и материали, закупувани от ответницата до 5102,68 лв., въззивният съд намира същото за неоснователно, тъй като всички посочени от нея вещи са трайно прикрепени към имота и представляват по същността си подобрения към него.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в останалата му обжалвана част. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззивникът Е.И.Е. е поискал присъждане на разноските, които е направил. С оглед неоснователността на въззивната жалба на М.К.Й., съответно основателността на насрещната въззивна жалба на Е.И.Е., следва М.К.Й. да бъде осъдена да заплати на сумата Е.И.Е. от 645 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ във въззивното производство.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 327 от 09.04.2015 г., постановено по гр.дело № 3376/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е.И.Е. против М.К.Й.  иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата над 9 921.09 лв. до претендираните 10 206.61 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА М.К.Й.  ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.Е. ЕГН ********** ***, още сумата 285,52 лв., представляваща сумата, с която М.Й. неоснователно се е обогатила за извършени през 2005г. подобрения на апартамент № …, находящ се в гр. Стара Загора, ул.”…” № …, вх…., ет…., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2014г., до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

ОСЪЖДА М.К.Й.  с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Е. с п.а. сумата 645 лв. /шестстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар и ДТ, съобразно представения списък с разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: