Р Е Ш Е Н И Е

 

 381/07.10.2015 година                                                  Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети септември                                                    2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                       

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1388 по описа за 2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 360/22.04.2015г., постановено по гр. дело № 5148/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата Ж.И.В. моли, да бъде отменено решението в частта за вината и постановено решение, с което да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника, да се предостави ползването на семейното жилище от ищцата и присъдят разноските пред двете инстанции. 

 

Въззиваемият В.М.В. е подал писмено становище, озаглавено “обжалване”, но настоящата инстанция намира, че съдържанието на изложението не отговаря на изискването за въззивна жалба, поради което следва да го цени като писмен отговор на въззивната жалба, подадена от Ж.В..

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак

по чл. 49 от СК .

 

От представеното по делото удостоверение се установява, че страните са сключили граждански брак на 21.12.1993г. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелките Й.С. и Я. В. установяват, че от години съпрузите живеят в неразбирателство и почти постоянно между тях има кавги и разправии. Всеки от тях живеел в самостоятелна стая. Според свидетелката С. страните не могат да продължават да живеят като семейство.

 

С оглед на събраните доказателства съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.

 

По въпроса за вината:

 

Съдът намира, че вина имат двамата съпрузи. Липсват данни относно вината само на единия от съпрузите. Инцидентът за който свидетелите разказват от месец декември 2014г., когато на ищцата се наложило да бъде повикана спешна медицинска помощ не може да обоснове извод, за наличие на вина у ответника относно настъпилото преди това разстройство на брака. Такъв извод не би могъл да бъде направен  и предвид приетото като писмено доказателство в настоящата инстанция съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 62-І/2015г. от 23.05., с което е дадено заключение, че при извършен преглед на въззивницата се установили травматични увреждания. Липсват доказателства да бъде прието, че тези уврежданията са причинени от ответника, а и данните сочат, че увреждането би могло да настъпи в резултат на изключително изострените и влошени отношения между страните- предизвикване на ответника.

 

По въпроса за ползването на семейното жилище:

 

Соченото от ищцата жилище не може да бъде определено като семейно жилище, тъй като законодателят има предвид хипотеза на жилище, което е придобито по време на брака в СИО. Настоящият случай не е такъв. Съпрузите са обитавали жилище, което е собственост на трето лице – синът на ищцата. В хипотезата на чл. 56, ал. 3 СК, една от предпоставките за предоставянето му е наличието на ненавършили пълнолетие деца от брака. В настоящия случай детето на страните е пълнолетно. Поради това е неоснователна предявената от ищцата претенция за ползване на семейното жилище.

 

Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно, като е приел, че гражданският брак между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина на двамата съпрузи и като е отхвърлил иска на ищцата за предоставяне ползване на “семейно жилище“.

 

Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено в посочените по-горе части. Освен това в исковата молба липсва и направено искане за предоставяне на семейното жилище.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 360/22.04.2015г., постановено по гр. дело № 5148/2014г., по описа на С. районен съд, в частта, в която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи и е отхвърлен предявения иск за предоставяне ползване на семейно жилище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

 

       РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.