Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 420                               30.10.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 30 септември                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1394  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „Хомоген” ЕООД – гр. Пловдив, подадена от адв. Г.Ж., против решение № 25 от 05.06.2015 г., постановено по гр.дело № 475/2014 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което се осъжда Ф.П.И. да заплати на “ Хомоген “ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от С.Г.В. сумата от 989.19 лв., представляващи обезщетение за причинената му имуществена вреда, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 19.10.2011 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до размер на 4175 лева, като неоснователен и недоказан.               

         Въззивникът обжалва решението като счита, че искът е доказан по основание, но същото е необосновано и неправилно в частта за размера на вредата неколкократно по-нисък от претендираното  обезщетение.  Излага  подробни съображения и цитира методики и публикации на авторитетни български и европейски организации и институти по земеделие. Счита, че съдът неколкократно е намалил предполагаемия добив въз основа на необосновани и погрешни критерии. Моли съдът да отмени решението в частта му относно размера на присъденото обезщетение за нанесените имуществени вреди и присъдените разноски  по делото пред първоинстанционния съд, както и да му бъдат присъдени  разноските пред двете съдебни инстанции.    

         Въззиваемият Ф.П.И. се явява в с.з. и заявява, че и да не е доволен от решението не може да го промени. Излага съображения, че през месец септември следва да се прибере слънчогледа и че комисията е ходила без негово знание, твърди, че няма как за един час да се унищожи толкова продукция, имало е  и други животни, трактор не можел да измине за един ден 50 дка. Недоумява как са го измерили и изчислили.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Не се спори, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че на 19.10.2011г. крави около 30 на брой, които на същата дата са били под надзора на ответника Ф.П.И. са навлезли в нива в местността “Шопов кладенец“ в землището на с. Гранит, засята с маслодаен слънчоглед, собственост на ищцовото дружество “ Хомоген “ ЕООД гр. Пловдив. Горното се потвърждава от представените по делото НП № 1/ 2012 г. на Кмета на с. Гранит, оспореният от ответната страна Констативен протокол от 10.11.2011 г и от разпитаните по делото свидетели К.Г.К., А.М.А., И.С.К., М.В.П. и С.Г.Х.. Още повече, че самия ответник в отговора си взема становище, че действително на въпросната дата 19.10.2011 г. е допуснал селскостопански животни – крави да навлязат в процесната нива.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели. От показанията на  свидетелите К., П. и Х.-участници в комисията, съставила Констативния протокол от 10.11.2011 г. се установява, че действително на процесната нива, находяща се в м. “ Шопов кладенец “ в землището на с. Гранит, стопанисвана от ищцовото дружество, е нанесена вреда от действията на животни – крави. Установява се също така, че на целия блок посева бил  много слаб, имало нередовно поникнали растения, много нарядко, може би от растения до растение да е имало разстояние от метър и повече, докато в един редовен посев трудно може да се влезе даже /вж свид. показания на св.К./. В тази насока са и свидетелските показания на св. П. и Х., които също сочат, че реколтата не била прибрана, слаб и рядък бил слънчогледа. Съдът правилно е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и се базират на личните им възприятия, логични са и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.  

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

В конкретния случай следва да е налице по отношение на ищцовото дружество вреда, настъпила в резултат на действията, съгласно нормата на чл. 50 от ЗЗД на животно, дори в случаите когато същото се е изгубило или е избягало. Следователно разпоредбата на чл. 50, второ изречение от ЗЗД, урежда отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намират животните. Характерът на този вид отговорност е обективна и безвиновна, поради което, за да отговаря ответника за вреди, причинени от негово животно или животно под негов надзор, трябва непозволеното увреждане да е в пряка връзка с действието на самото животно, т.е вредата да е причинена от неговото действие, от неговата вътрешна динамика като вредата се причинява от едно събитие. Отговорността в случая е за собственика и/ или лицето, което упражнява надзор върху него. Тя е солидарна и възниква по силата на закона, а двамата си разпределят отговорността помежду си като няма пречка съгласно практиката на съдилищата иска да бъде насочен и само срещу лицето, под чийто надзор животните се намират, т. е. лице което упражнява надзор върху животното или всеки собственик дължи обезщетение на вредите, причинени от последното. Тя се носи и когато то се е загубило или избягало. Като в конкретния случай следва да се има предвид, че са събрани доказателства, че част от процесните животни, навлезли в масива, са били собственост и на ответника, а друга част са били собственост на свидетелите И.С.К. и Д.И.Т.. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е деликтна и солидарна. При исковете срещу солидарни длъжници е налице обикновено, а не необходимо другарство, поради което искът може да бъде предявен само против един от тях. По отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121-127 ЗЗД, затова искът за заплащане на обезщетение за причинените вреди може да бъде предявен и само срещу един солидарен длъжник.

По отношение на изводите и констатациите, които Чирпанският районен съд прави по отношение на това до какъв размер е основателен предявения иск, въззивният съд споделя напълно доводите, изложени от същия. Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че прибирането на слънчоглед за зърно следва да се извършва за периода от 10.08. до 20 09., като е приел, че отлагането на прибирането на реколтата на слънчоглед след всеки изминат ден след дата 20.09., влошава неговото качество, като би могло да се твърди, че питите изсъхват, намаляват като обем, пада слънчогледовото семе от тях и т.н, поради което и съдът правилно е счел, че в конкретния случай се намира в хипотезата на чл. 202 от ГПК, а именно когато съдът не е длъжен да възприеме изцяло заключението на назначеното в настоящото гражданско производство вещо лице. От заключението на вещото лице се установява, че същото в констативно- съобразителната си част е приело, че средния добив за страната на маслодаен слънчоглед за реколта 2011 г. е 193 дка., средния добив за Община Чирпан на маслодаен слънчоглед за 2011 г. е 140 кг за дка и на трето място е посочило, че средния добив получен въз основа на направени справки от земеделски кооперации в региона на маслодаен слънчоглед за реколта 2011 г. бил 230 кг. Но вещото лице никъде в заключението си не посочва кои са точно тези две земеделски кооперации, от които било направило справка за средния добив и за кой регион има предвид, след като по-горе е посочила, че средния добив на Община Чирпан е 140 кг. Въпреки горното вещото лице приема средна стойност на добив от маслодаен слънчоглед за реколта 2011 г. по отношение на настоящия казус – 188 кг за дка.  Изхождайки от горното първоинстанционният съд правилно е приел, че не следва да се приема тази средна стойност, предвид обстоятелството, че количеството и качеството на селскостопанската култура слънчоглед в конкретния масив е било по-лошо, както е установено по делото от единните и непротиворечиви свидетелски показания в тази насока, а следва да бъде приет за среден размер - 1/ 4 от размера, приет от вещото лице в заключението си за среден добив за Община Чирпан, т.е 1/ 4 от 140 кг или 35 кг за дка. Това е така, защото няма как във въпросната нива да бъде постигнат средния добив, валиден за Община Чирпан в размер на 140 кг за дка при положение, че от растение до растение е имало разстояние от метър и повече, както установяват свидетелите по делото.  Човешката и селскостопанската практика е наложила растенията от слънчоглед да бъдат засаждани на междуредови разстояния от около 70 см, а самите растения в размер между 20- 25 см едно от друго. С оглед на това правилно районният съд е приел за установен именно този размер 35 кг за дка, позовавайки се на слабия посев на слънчогледа и несвоевременното му прибиране.По отношение размера на площта и точността на измерването, съдът е приел, че от показанията на свидетелите, участвали в комисията и възприетия от тях метод на измерване – брой и ширина на междуредие по метричните показатели от показанията на километраж на Бус, следва да се приеме, че дават задоволителни показатели при определяне увредената площ. Действително при наличието на евентуални точности при измерване с километраж могат да бъдат, както в повече, така и в по – малко, но съдът е приел, че в порядъка на евентуалната неточност не би могъл да повлияе съществено при изчисляване на площта. Затова приема за установено, че увредата е нанесена на площ от 45 дка, от които на 40 дка нанесената щета е 100%, а на 5 дка нанесената щета е 50% или 40 дка х 35 кг е равно на 1400 кг. и 5 дка х 17. 5 кг е равно на 87. 50 кг или 1487. 50 кг х 0. 665 лв. е равно на 989. 19 лв., до който и размер съдът е счел, че иска се явява основателен и доказан и същият следва да бъде уважен, а в останалата му част до размер на 4175 лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При така събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че районния съд е направил правилни и законосъобразни изводи. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията, които се правят във въззивната жалба, а именно, че периода, в който е следвало да се прибере реколтата е неправилно посочена от ЧРС, и че този период е по продължителен чак до края на октомври. Това не е подкрепено от убедителни доказателства. Още повече, че от друга страна са събрани доказателства, че самата реколта не е била достатъчно добра и подлежи на съмнение въпроса дали изобщо тя би била прибрана.

Неоснователно е и възражението, което се прави жалба в тази връзка, че неправилно съдът е не е приел стойностите, посочени в заключението на вещото лице за размера на вредите, а е взел по-ниски стойности. Въззивният съд намира, че съображенията на първоинстанционния съд в тази насока са подробни и изчерпателни, поради което ги възприема изцяло и намира, че не следва да ги преповтаря.

         При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размера, в който е уважен. С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че същия правилно и законосъобразно е отхвърлен в останалата му обжалвана част.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Въззивникът е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, но предвид неоснователността на въззивната му жалба не следва да му бъдат присъждани такива.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 05.06.2015 г., постановено по гр.дело № 475/2014 г. по описа на Чирпанския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: