Р Е Ш Е Н И Е

 

389/13.10.2015 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи октомври                                                                               2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                  ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                       

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1405 по описа за 2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 260/25.03.2015г., постановено по гр. дело № 649/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът “Т.” ЕООД - гр. С. не е доволен от   решението в частта, в която е осъден да заплати на ищеца сумата 7 880 лева, ведно със законната лихва, сумата 1 044.77 лева – разноски, както и в частта, в която е отхвърлено направеното от него възражение за прихващане със сумата 22 167.70 лева. Моли да се отмени решението в посочената част, като се отхвърли изцяло предявеният иск и алтернативно  - да се уважи изцяло направеното възражение за прихващане, като на това основание бъде отхвърлен иска.  Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

 

Въззивникът И.Г.М. представя насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 7 880 лева до пълния претендиран размер от 13 270 лева, като неоснователен. Претендира за направените пред двете инстанции разноски.

 

Постъпил е писмен отговор на въззивна жалба от адв. Г. – пълномощник на И.Г.М., срещу въззивна жалба подадена от пълномощника на “Т.” ЕООД - гр. С., който моли да се потвърди решението в обжалваната му част и присъдят направените в двете производства разноски.

 

Постъпила е и писмена защита от въззивника “Т.” ЕООД - гр. С., с която моли да се уважи подадената въззивна жалба от дружеството и отхвърли насрещната въззивна жалба.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 240,  ал . 1 от ЗЗД и евентуален по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 13 270 лева – дадена назаем или като получена без основание.

 

По делото не се спори, че ищецът е бил управител на ответното дружество. От представеният по делото от 01.10.2013г. е видно, че общото събрание на дружеството е освободило дотогавашния управител ищеца И.Г.М..

 

На 21.10.2013г. “И.” ООД е отправило изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК по изпълнително дело № 2977/2013г. до ответното дружество, че на основание посочено по-горе, прекратява участието на длъжника И.Г.М. в ответното дружество. Същото е връчено на дружеството на 22.10.2013г. С приетия по делото протокол на общото събрание на 15.11.2013г. е констатирано настъпилото на основание чл. 517, ал. 3 ГПК прекратяване участието на съдружника И.М., във връзка с изричното изявление на ЧСИ по изпълнителното дело.

 

По делото са приети два броя ПКО от името на ответника, а именно: от 25.10.2013г. за сумата 3 390 лева, в която като основание е посочено “да се приеме от И.Г.М. заем от съдружник за заплащане на ел. енергия”. Като вносител е посочена Т.М. тогава един от управителите. От 31.10.2013г.е за сумата 2 000 лева със същото записване.

 

Съдът констатира, че към посочените дати вносителят-ищецът М. не е бил нито управител, нито съдружник в дружеството. Видно от първоначалното заключение на експертизата в касата на ответника не са осчетоводени посочените ПКО. Внесените в банката суми на тези дати са осчетоводени с операции 503/501, тоест парите се вземат от касата и се внасят в банковата сметка на дружеството. В съдебно заседание вещото лице заявява, че парите посочени в ПКО са взети от касата на дружеството и са внесени в банката, което означава, че сумите по тези два ПКО не са лични на ищеца.

Видно от представеното извлечение от движение на сметка на ответника в “Ю.” АД на 17.10.2013г. от ищеца като наредител в полза на ответника са внесени 1 482 лева. На същата дата с преводно нареждане № 9610832 е направен касов превод по сметката на дружеството в размер на посочената сума с наредител ищецът. На същата дата е нареден превод на 1 480 лева в полза на “Е.” АД. Липсват доказателства по делото за наличие на договор за заем, но сумата е дадена от ищеца за покриване на задължения на дружеството и не е установено тя да е върната. Следователно, със сумата 1 480 лева ответното дружество се е обогатило за сметка н обедняването на ищеца.

 

Относно сумата от 6 400 лева за която се твърди от ищеца, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и за защита на ответното дружество.

 

По делото е приет договор от 30.09.2013г., с клиент ответника, представляван от И.М. и адв. А. К. за процесуално представителство и защита по търг. дело № 242/2013г. по описа на С. окръжен съд, с договорено и заплатено възнаграждение 6 400 лева от ищеца. Адвокат К. е подал отговор на исковата молба, с който е направил възражение, по което не се спори. Към датата на сключване на договора ищецът е бил управител на ответното дружество. Не би могло да се възприеме тезата, че договорът за правна защита е антидатиран, тъй като посоченото търговско дело е образувано на 14.08.2013г. и ищецът би могъл да узнае за делото преди получаването на исковата молба и съответно да упълномощи адвокат. Не са налице доказателства за антидатиране, поради което съдът приема, че сумата от 6 400 лева по договора за правна помощ е дадена от ищеца за дружеството.

 

Предвид основателността на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата 7 880 лева /1 480 лева + 6 400 лева/, следва да бъде разгледано направеното възражение за прихващане със сумата 22 167.70 лева. От двете допълнителни заключения на експертизата се установява, че в периода от 01.01.2013г. до 01.10.2013г. от сметката на ответното дружество е изтеглена сума в размер на 24 400 лева. Предоставените от счетоводството на ответника фактури, които ищецът е отчел във връзка с извършени разходи на дружеството, които с платени в брой, са на стойност 2 407.69 лева.

 

В допълнителното заключение от 17.11.2014г. вещото лице е записало, че аналитичното счетоводно отчитане към сметка 501 – каса е организирано по материално отговорни лица, като счетоводна сметка 501/1 – каса е с МОЛ И.М.. Видно от представения регистър всички изтекли суми от банковата сметка на дружеството, описани в заключението от ищеца са осчетоводени в счетоводството по партидата на ищеца /отразени са като приход в касата на дружеството по неговата партида/. В съдебно заседание на 03.12.2014г. на въпрос на процесуалния представител на дружеството вещото лице е  отговорило, че счетоводна сметка 501/1 партида на И.М. означава, че това е счетоводна сметка, по която се отчита движението на паричните средства с документи за прихождаването и отчитането на излезлите пари от тази сметка. В тази сметка са отразени средствата, които са изтеглени. Процесуалният представител е приел, че делото е изяснено в тази част и е заявил, че няма други въпроси и да се приеме заключението.

 

Предвид това, че цялата изтеглена сума за 2013г. в размер на 24 400 лева е осчетоводена като приход в касата на дружеството, съдът намира, че не е установено наличието на задължение на ищеца към ответника, поради което възражението за прихващане е неоснователно.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното обжалвано решение е правилно и законосъобразно. Правилно дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 7 880 лева, получена без основание, като е отхвърлено направеното от същото възражение за прихващане  със сумата 22 167. 70 лева. Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

В полза на страните по делото не следва да се присъждат разноски поради неоснователност на подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд 

    

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/25.03.2015г., постановено по гр. дело № 649/2014г., по описа на С. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.