Р Е Ш Е Н И Е

 

395 /15.10.2015 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести октомври                                                                               2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                       

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1460 по описа за 2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 452/14.05.2015г., постановено по гр. дело № 459/2015г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Н.И.Н. обжалва решението в отхвърлителната част по отношение на претенцията за обезщетение и за присъдените разноски. Моли да се отмени същото и постанови друго решение,  с което да се уважи иска до заявения частичен размер, както и да се присъдят  направените разноски пред първата съдебна инстанция.

 

Въззивникът СД “ДОБИ-П. *** не е доволен от решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 5 000 лева до 12 500 лева, като моли да бъде отменено и отхвърли иска в тази част и присъдят разноските пред двете инстанции. Подал е писмен отговор на въззивната жалба на другата страна, в който моли същата да бъде оставена без уважение и присъдят направените разноски пред въззивната инстанция. Постъпила е и писмена защита.

 

Подаден е писмен отговор от Н.И.Н., в който заявява, че въззивната жалба на ответника е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.

 

Установено е по делото, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от 04.11.2012г. като шофьор на товарен автомобил. На 19.03.2013г. ищецът е претърпял трудова злополука, при която е получил фрактура на глезена и била приета за трудова.

 

По делото са разпитани свидетели. Свидетелят Н.Н. е бил при товаренето на камиона. Той описва технологията на натоварването на метални кутии за боя, които се подреждали върху дървени палети и се опаковали с фолио. Палетите се подреждали един до друг и един върху друг. Капачките на кутиите били в кашони поставени върху два броя палети и понеже били най-тежки свидетелят ги сложил най-отзад на камиона. Той твърди, че е казал на ищеца да разтоварват стоката странично защото така се запазва.

 

Назначена е съдебномедицинска експертиза, която установява увреждането и че същото е в пряка връзка със злополуката. Вещото лице дава заключение, че в острия момент на травмата, претърпените операции и възстановителния период са свързани с болка и страдание. Уврежданията обаче подлежат на възстановяване след приложена рехабилитация.

 

От показанията на свидетелката Нейкова – съпруга на ищеца се установява, че ищецът по време на лечението е изпитвал болки.

 

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна нетрудоспособност работодателят отговаря имуществено независимо от това дали има вина за настъпването й.

 

Въззивният съд намира, че възражението на ответника, че е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 от КТ е неоснователно. Груба небрежност е поведение, при което пострадалият е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая не е установено работникът да е извършил определени действия в нарушение на правилата за безопасност на труда. Работодателят не е провел инструктаж за безопасното разтоварване на стоката. Освен това от показанията на свидетеля Николов се установява, че вратата на камиона е блъснала ищеца още при освобождаването на отключващия механизъм, при което той е паднал и палетите с капачките са паднали върху него. Не е проява на груба небрежност и твърдението, че при разтоварването ищецът е бил обут с чехли, тъй като предвид конкретните обстоятелства, това е без значение за настъпването на злополуката. Независимо от описаното от процесуалния представител М. в писмената защита, че ищецът е предприел задно разтоварване на стоката, което е недопустимо, тъй като страничният начин на товарене при процесния товародател е бил известен на ищеца от други превози не обосновава извода, че лицето е допуснало груба небрежност. Не е налице и съпричиняване.

 

При този иск размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и съобразено със задължителните указания, че понятието справедливост е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.

 

При определяне размера на обезщетението следва да се има предвид, че лечението на ищеца е продължило по-дълго от обикновеното – от шест до дванадесет месеца протича възстановяване при здрав организъм, но при подобна травма усложнена с открита фрактура, при която лесно може да се получи инфекция оздравителният период е индивидуален.

 

Във връзка с изложеното съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в размер на 12 500 лева.

 

Неоснователно е възражението на въззивника Н. относно присъдените разноски. Съгласно чл. 359 КТ безплатността на производство за работника се отнася до задължението му за плащане на разноски към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността му за разноските направени от другата страна по делото когато е била представлявана от адвокат. Ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на ответника направените разноски за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

Въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на страните в настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски, поради неоснователност на подадените въззивни жалби.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 452/14.05.2015г., постановено по гр. дело № 459/2015г., по описа на С. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.