Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

384                                             08.10.2015г.                            гр.С.

 

                                             В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На първи октомври две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                          ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1471 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

        

         Производството е на основание чл.269- 273 и чл.341- 344 във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК във вр. с чл.76 от ЗН.

 

Въззивното съдебно производство е образувано по въззивни жалби от ответниците В.Д.Д., Й.В.Д., С.П.В. и К.М. П.- и четиримата от гр.С., против първоинстанционно Решение № 524/30.05.2015г., постановено по гр.д.№ 5032/2013г. по описа на РС- С., с което се допуска до съдебна делба 1/6 идеална част от подробно описан съсобствен наследствен недвижим имот- дворно място с апартамент № 3 на втория етаж, склад № 6 и склад № 2 на таванския етаж, гараж № 1, ведно с общите части на сградата и с идеални части от правото на строеж, подборно описани в Исковата молба и в атакуваното първоинстанционно съдебно Решение за допускане на делбата/първа фаза/, отменя се констативния Нотариален акт и се обявява относителна недействителност спрямо ищците на разпоредителната сделка между ответниците. Правят подробни оплаквания относно неуважената от РС тяхна придобивна давност, квадратурите на гаража и таванското помещение, прехвърлителното материално- правно действие на покупко- продажбата, пасивната процесуална легитимация по делото на приобретателите на процесния недвижим имот и че в делбата не са участвали всички съсобственици на процесните делбени недвижими имоти. Претендират направените от тях пред двете съдебни инстанции разноски. Нямат доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл са и пледоариите на процесуалните им представители- адвокати пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Въззивниците не са представили писмени защити пред настоящата въззивна съдебна инстанция.  

 

Въззиваемите Т.А.Д. и С.Д.Д.- и двете ищци, и двете от гр.С., оспорват въззивните жалби и не са подали те въззивна жалба против първоинстанционното Решение по допускането на делбата. В общия си писмен Отговор на въззивните жалба заявяват, че оплакванията за нарушение на материалния закон и за допуснати от РС съществени процесуални правила били голословни. Твърдят, че обжалваното Решение е доказано, мотивирано, правилно и законосъобразно, и при постановяването му не били допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Нямат доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Молят да се постанови въззивно решение, с което да се отхвърлят напълно оплакванията във въззивните  жалби, и да се потвърди изцяло първоинстанционното Решение на РС- С., ведно със законните последици от това. Претендират за разноските си по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Въззивниците не са представили писмени защити пред настоящата въззивна съдебна инстанция. 

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди направените във въззивните жалби оплаквания, като обсъди и становището в Отговора на другата страна, като взе предвид събраните по делото писмени и доказателства, и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата.

Въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно Решение, постановено в първоинстанционното производство по гр.д. № 5032/201Зг. по описа на РС- С., касаещо първата фаза по допускане на делбата между страните върху процесиите недвижими имоти, е изцяло валидно и допустимо, поради липсата на съществени пороци, водещи до неговата евентуална нищожност.

Обжалваното първоинстанционно Решение е правилно и обосновано, тъй като не се установиха и доказаха в хода на въззивното съдебно следствие твърдените във въззивните жалби нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения при постановяването му, поради което  то следва да бъде изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това.

Обсъждайки събраните в хода на делото до момента писмени и гласни доказателства/както поотделно, така и в тяхната съвкупност/ се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че първоинстанционният РС правилно е изградил вътрешното си  убеждение  за наличието на съсобственост, произлизаща от  наследствено правоприемство между ищците/от една страна/ и ответника В.Д./от друга страна/ върху делбените недвижими имоти.

Напълно мотивирано, обосновано и доказано в Решението си РС е приел, че към момента на снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 21.12.2012г., за ответника Д. не са били налице всички условия за придобивната законова давност, поради което същият не с станал едноличен собственик на процесиите делбени недвижими имоти. Напълно неоснователни се явяват възраженията на въззивника досежно обстоятелството, че в случая е налице придобивна давност в негова полза, по силата на която същият претендира абсолютното право па собственост върху цялото делбено недвижимо имущество. Още повече, че не се събраха каквито и да са доказателства по делото, които да обосновават абсолютното изискване на материалния закон, ответникът да е владял имота повече от 10 г. непрекъснато, необезпокоявано и с намерение да свои дяловете както на майка си, така и на сестра си. Не се доказа от събраните многобройни писмени и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, че имотите са били строени единствено и само от въззивника, и от никой друг.

Напротив- първоинстаншюнният съд е обсъдил пространно напълно противоположните становища на двете групи свидетели, като не е изключил участието на ответника в изграждането па имотите, което обаче само по себе си не е достатъчно за придобиване на собствеността изцяло в неговия патримониум. Според задължителните указания в ТР № 1/16.08.2012г. на ВКС по тълк.дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС- С., на което се е позовал и РС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държанието им във владение. От проведеното доказване по делото, ответникът Д. не установи факта на извършени от него действия, с които да е обективирал спрямо ищците намерението си да владее техните идеални части за себе си. В случая не е достатъчно да бъде налице упражняване на фактическа власт върху спорния имот. Ответникът нито пред РС, нито пред ОС не установи и доказа по несъмнен и безспорен начин едно твърдяно от него явно, необезпокоявано и непрекъснато владение от 10 г.

От друга страна не беше установено и доказано съобразно тежестта на доказване, че именно ответникът е имал намерение за своене на вещите, предмет на делбата, тьй като по делото не се събраха каквито и да са доказателства, от които да е видно, че същият е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои техните идеални части от общия им наследствен недвижим имот. Към момента на снабдяването му с оспореният констативен нотариален акт за собственост върху недвижимия имот от 21.12.2012г. и последващото му деклариране като негов едноличен имот през 2013г. в Данъчната служба на Община- Стара Загора, дори и да е започнал да тече давностният срок в полза на жалбоподателя, същият е бил прекъснат с факта на предекларирането на наследствените имоти от ищцата Т.Д. на 15.11.2011г. предвид междувременно настъпилата смърт на съпруга й, което демонстрира собственическите й намерения по отношение на спорното право на собственост между страните. Евентуалната промяна на намерението и поведението на въззивника Д., за което не бяха представени и събрани доказателства по делото както пред първата, така и пред въззивната съдебна инстанция, не е намерила каквато и да е външна изява  в действията и постъпките му по време на упражняване на фактическата власт върху спорния недвижим имот. Същият не е свел до знанието на майка си и сестра си твърдените факти на явното и открито своене на имота за себе си, но и е осъществявал по скрит  начин владението, което не може да ангажира фактическите и правните последици на първичния/оригинерния/ способ за придобиване па собствеността. В подкрепа на това в отговорите на въпроси в о.с.з. лично ответникът/въззивник/ Д. недвусмислено сочи, че не е информирал ищците/въззиваемите/ за намерението си, че се счита собственик на целия имот, поради което въобще не е коментирал с тях явно скритото си желание в горния смисъл. Въъззиваемите са посещавали имота и са го ползвали, независимо, че по тяхно съгласие те доброволно са отстъпили ползването му на въззивника/ответник/ и семейството му като акт на позволение да живее в същия и да го ползва. Поради всички гореизложени фактически и правни аргументи настоящият въззивен съд счита, че напълно обосновано, мотивирано и доказано първоинстанционният РС е достигнал до правилния краен фактически и правен извод, че ответникът/въззивник/ Д. не е извършил акт, с който недвусмислено да е отрекъл правото на ищците/въззиваеми/ да владеят процесните недвижими имоти. Към момента на снабдяването му с констативния нотариален акт/документ за собственост/ всъщност въззивникът не е придобил собствеността върху съсобствените делбени недвижими имоти чрез упражнено явно и необезпокоявано давностно владение върху тях, годно да го направи собственик. Този извод се подкрепя от съдебната практика, според която презумпцията по чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение. А по делото казусът е точно такъв, тъй като въззивникът/ответник/ Д. е започнал да владее собствената си идеална част от недвижимия имот, но е държал целия имот като общ- тоест е бил държател на съответните идеални части на останалите съсобственици/сънаследници/, при което оборимата законова презумпция се счита за оборена.

Поради което постановеното първоинстанционно Решение е напълно законосъобразно, напълно мотивирано, обосновано, доказано и правилно РС е отменил констативен нот.акт №. по нот.дело № ...г. на Нотариус- Д.Недялков- С. в частта, в който е признато, че въззивникът/ответник/ В.Д. е собственик на целия процесен недвижим имот за над 1/6 ид.част от цялото право на собственост върху същия. Предвид очевидното и безспорно установено и доказано наличие на съсобственост между ищците/въззиваеми/ и въззивника/ответника Д./, в пълно съответствие с процесуалните разпоредби на ГПК, РС- С. е допуснал извършването на съдебна делба между В.Д., Т.Д. и С.М. върху целите процесни недвижими имоти, при съответните квоти по ЗН- 4/6 ид.части за Г. Д., 1/6 ид.част за С.М. и 1/6 ид.част за В.Д..

А по отношение възражението във вьззивните жалби, сочещи на някакво нарушение от страна на РС за допускане до делба на недвижими имоти- гараж и таванско помещение, които не били принадлежали на общия наследодател на страните,  същото се явява изцяло неоснователно и недоказано, поради следните аргументи :

Несъмнено и безспорно бе установено по делото, че строителството на процесиите имоти се е подчинявало на разпоредбите на ЗТСУ/отм./ в съответствие с изпълнението на сключения между съсобствениците на парцела, договор за групов строеж от 7.1 1.1990г. на основание чл.192 от ЗТСУ, като предмет на този писмен договор е било изграждането на 3- етажна, 6- фамилна жилищна сграда с гаражи в гр.С., със застроена квадратура от 214 кв.м., разгърната застроена площ - 696 кв.м., ведно със сутерен, приземен етаж и тавански етаж, съгласно одобрен архитектурен проект от 27.09.1990г. на тогавашния ОбНС- гр.С.. В договора за групов строеж съсобствениците са разпределили бъдещите обекти - апартаменти и прилежащите им помощни помещения, гаражи и складове, помежду си. Не се спори по никакъв начин по делото, че процесиите недвижими имоти са били построени в резултат на съвместна стопанска дейност от собствениците на терена, като в случая не е било учредявано право на строеж в полза на други трети лица, различни от съсобствениците на самия парцел. Няма спор по делото и че въззиваемата/ищцата/ Т.Д. заедно със съпруга си Д.Д. приживе, на 22.05.1990г. са закупили по време на брака си 1/6 ид.част от процесното дворно място от 307  кв.м.   в   гр.С., находящо се на  ул.”З.С.”  № .,  върху  което   са  построили процесиите имоти, сред които е и масивен гараж - самостоятелен обект от 23 кв.м. и склад № 2 на тавански етаж от 22.05 кв.м.

Предвид императивната разпоредба на чл.92 от ЗС напълно вярно, законосъобразно и правилно РС е приел. че всичко построено и впоследствие разпределено между отделните съсобственици на земята, принадлежи на последните в съответствие с техните права от съсобствеността. Безспорно таванското помещение от 22.05 кв.м. е прилежаща част към процесния самостоятелен обект- апартамент №3 на II етаж от общата жилищна сграда, построена от Г. Д. и нейния съпруг Д.Д., но предвид липсата на официално одобрена строителна документация за въвеждане в експлоатация на преустроеното таванско помещение за жилищни нужди, същото следва статута на жилището, чийто прилежащ обект е таванското помещение. Още повече, че към момента, дори и с разширена квадратура от 58 кв.м. и отговарящо на изискванията за самостоятелно жилище, то не е самостоятелен обект и няма издаден отделен индивидуален идентификатор в кадастралните регистри на СГКК- С.. Предвид на което са неоснователни възраженията на въззивника за някаква твърдяна от него, но недоказана неправилност на съдебното решение в частта, с която е допусната делба на гараж от 23 кв.м. и таванско помещение от 22.05 кв.м.

Относно оплакванията на въззивните жалбоподатели за допуснати някакви съществени процесуални нарушения на РС поради не конституиране на всички участници в делбеното производство, независимо от прехвърляне на спорното право по време на процеса в полза на трети лица за част от делбените имоти- тези техни възражения са също изцяло неоснователни недоказани, тъй като по този въпрос е налице задължителна, многобройна и константна съдебна практика на ВКС- С., даваща отговори предвид събраните в настоящото съдебно производство доказателства пред първата съдебна инстанция :

Действително след предявяване на иска за делба, ответникът Д. се е разпоредил е част от делбените имоти извън притежаваното от него право на собственост, независимо, че с обжалваното решение е било установено и доказано, че същите не му принадлежат изцяло. С ТР № 3/2013г. е прието, че лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време па първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба в съда, може да участва като главна страна в съдебното производство, като замести своя праводател със съгласието на абсолютно всички съделители, или да направи главно встъпване по реда на чл.225 от ГПК в първа или във втора фаза на производството. След влизане в сила на първоинстанционното Решение по допускане на делбата е прието, че във фазата по извършването на самата делба, приобретателят участва чрез своя процесуален субституент, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 от ГПК. Тогава приобретателят ще бъде обвързан от Решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Тогава съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Макар и прехвърлянето на делбеното имущество да променя носителя на правото на собственост, според разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, делото продължава своя ход между първоначалните страни и е възможно на основание чл.226, ал.2, изр.2 от ГПК приобретателят да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. От тълкуването на това становище става ясно, че въззивникът след като е имал интерес от привличането на приобретателите в следствие на извършеното разпореждане/обективирано в нот.акт за покупко- продажба № 105/10.12.2013г. и нот.акт за замяна на недв.имоти №164/26.02.2014г./, е можел да се възползва от предоставената му по чл.226, ал.2 от ГПК възможност и да привлече новите собственици на делбени имоти, което обаче той не е направил в производството пред първоинстанционния РС- С..

От друга страна обаче заместването на прехвърлителя/въззивника Д./ от приобретатели ще е възможно само след съгласие на абсолютно всички съделители. Ако такова общо съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните съделители. като прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя. Именно поради това се явява незаконосъобразно възражението на въззивника, че по делото не са били конституирани лица. които имат собственически права върху част от делбения имот предвид придобитото право па собственост по време на висящността на делбата в първата процесна фаза на допускането й. Поради това и конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителя участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226, ал.З от ГПК постановеното първоинстанционно решение на РС във всички случаи ще съставлява присьдено нещо, както за съделителите, така и спрямо приобретателите по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите, и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. С оглед на горните фактически и правни аргументи, в конкретния случай по делото въззивникът Д. е придобил качеството на процесуален субституент на приобретателите по сделките, извършени след завеждане на иска и независимо, че са извършени преди вписване на делбения иск в Службата по вписванията- С., а приобретателите във всички случаи са обвързани със силата на присъдено нещо на решенията в двете фази на делбения процес.

Ето защо предвид всичко гореизложено, въззивният ОС- С. счита, че следва да потвърди изцяло постановеното първоинстанционно Решение по допускане на делбата № 524/30.05.2015г. по гр.д. № 5032/2015г. по описа на РС- С., като напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, ведно с всички законни последици от това. При постановяването му не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения, които да водят до недопустимост на съдебния акт. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, със законните последици от това. 

 

      В полза на 2 бр. въззиваемите следва на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК да се присъдят направените пред настоящата въззивна инстанция разноски в размер на общо 3 700 лв., платими от всички 4 бр. въззивници по делото.  

 

      Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.269- 273 и чл.341- 344 във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК във вр. с чл.76 от ЗН, въззивният Окръжният съд

Р    Е    Ш    И   :

 

        ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 524/30.05.2015г., постановено по гр.д.№ 5032/2013г. по описа на РС- С..

 

      ОСЪЖДА 4 бр. въззивници: В.Д.С.- ЕГН ********** и Й.В.Д.- ЕГН **********- и двамата от гр.С., ул.”В.” № ., ап.., ет.., С.П.В.- ЕГН ********** *** и К.М.Ц.- ЕГН ********** *** да заплатят на 2 бр. въззиваеми: Т.А.Д.- ЕГН ********** *** и С.Д.М.- ЕГН ********** *** общо сумата от 3 700 лв./три хиляди и седемстотин лева/, представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита. 

     

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България- гр.С. в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :       1.

 

 

                                                                                        

                                                                                          2.