Р Е Ш Е Н И Е

 

410/26.10.2015 година                                                      Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети октомври                                                                 Година 2015

В публично заседание, в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1473 по описа за 2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 515/28.05.2015г., по гр. дело № 4337/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Я.Г.Я. моли да се отмени частично решението в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 300 лева, до претендираните 2 000 лева по първия иск и за сумата над 250 лева, до претендираните 1 500 лева по втория иск и постанови ново решение, с което да се уважат изцяло исковете, заедно със съдебните и деловодни разноски пред двете инстанции.  

 

Въззивникът И.И.И. моли да се отмени изцяло решението и отхвърли иска, като се  присъдят деловодните разноски за двете инстанции. Представена е и писмена защита.

 

Подадена е молба – становище от адвокат Ч. – пълномощник на въззивника Я., който моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба от И.И.И., да се отмени частично решението, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове над посочените по-горе суми и претендира за направени съдебни разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните данни по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове за сумата общо 3 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени

вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД.

 

Установено е по делото, че ответникът И. е създал в социалната мрежа Фейсбук свой профил, в който е направил коментари по отношение на ищеца Я. като публикувал два поста. На първия пост- с коментар “един посран Я.”, а на втория пост- “от няколко дни г-н Я. преследва жена ми. Дебне я пред дома, снима колата й, изпраща й паяк. Като се вземе предвид разликата във възрастта й, явно страда от геронтофилия”.

 

Разпитани са свидетели – П. А., Ив. Л., В. И., Й. Й. и И. Ф., без родство,, като се има предвид, които установяват, че ищецът се занимава с обществена и политическа дейност, а ответникът е водещ на телевизионно предаване озаглавено “Социални диагнози”. Отношенията между двамата били влошени.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са непосредствени и съответстват на останалите приети по делото доказателства.

 

Установено е, че квалификациите по отношение на ищеца направени от ответника са достигнали до негово знание, както и до знанието на група хора от гр. С.. Съдът намира, че ответникът е целял да засегне ищеца чрез уронване на доброто му име и престижа му в обществото. Също така счита за недопустимо използването на ругателни квалификации по отношение на ищеца, които да се довеждат по електронен път до знанието му и до знанието на други лица, като целта е по този начин да им се повлияе в оценката им за визираното лице.

 

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на ищеца.

 

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като преценката се основава на всички обстоятелства имащи значение за размера на вредите. На доброто име на пострадалия са причинени увреждания, които изискват продължителен период за възстановяване на усещането за ненакърнени чест и достойнство. С оглед на това съдът намира, че следва да се определи обезщетение по първи пункт на претенцията до размера на 300 лева, а по отношение на втория пункт – до размера на 250 лева, като се има предвид, че кръгът от лицата, на които случилото се е станало известно, не е голям.

 

Въззивният съд намира за неоснователни доводите във въззивните жалби и на двете страни по делото.  Присъденото обезщетение макар и в по-нисък размер ще изиграе своята роля за предотвратяване на подобни действия от страна на ответника, който е известна личност в гр. С., изпълнява обществена функция чрез воденото от него телевизионно предаване “Социални диалози” и би следвало неговото поведение да бъде пример за зрителите. Въззивният съд не намира, че определен евентуално по-висок размер на обезщетението ще изиграе по-значителна роля от този, който е предмет на обжалваното решение, за предотвратяване на подобни постъпки. Страните по делото следва да имат занапред предвид как следва да се държат и отнасят един към друг и да преустановят словесните атаки с обидно съдържание един спрямо друг.

 

Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд както по отношение на установената фактическа обстановка, така и по отношение на разсъжденията във връзка с определяне на обезщетението. Поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към мотивите на районния съд.

 

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В полза на страните не следва да се присъждат разноски, поради неоснователност на подадените от тях въззивни жалби.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1  ГПК, въззивният съд

     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 515/28.05.2015г., по гр. дело № 4337/2014г., по описа на С. районен съд.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.