Р Е Ш Е Н И Е

 

 

409 /23.10.2015 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети октомври                                                                    2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                       

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1485 по описа за 2015 година.

 

 

 

 

Обжалвано е решение № 554/04.06.2015г., постановено по гр. дело № 4583/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът М.М.М.  моли да бъде отменено решението и постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск, като присъдят направените разноски за двете инстанции.

 

Въззиваемият А.Н.А. е подал писмен отговор, който е подробен и моли да се потвърди решението.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск по  чл. 108 от ЗС.

 

От представеният и приет по делото като писмено доказателство нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № ../...г. по нот.дело № ...г. е видно, че ищецът е признат за собственик на УПИ ІІ-334 с площ 905 кв.м., находящ се в кв. 30 по плана за регулация на с. О., община С.. С протокол от 12.10.2012г. парцелът е трасиран от правоспособно лице и е издаден трасировъчен карнет. ­­Ищецът моли да бъде осъден ответника да му предаде владението върху част от този имот с площ 34 кв.м.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите  Х. И. и Т. Д. установяват, че преди оградата между двата имота, този на ищеца и имота на ответника – УПИ ХVІІІ-331 е била телена, а сега масивна. Сочат, че масивната ограда е построена през лятото на 2011г., но не е поставена на мястото на старата ограда.

 

Свидетелят М. М. – син на ответника заявява, че през 1995г. започнали изграждането на оградата като забивали колове и поставяли мрежа. На поставен въпрос заявява, че новата ограда била поставена през 2007г. или 2008г. Свидетелят В.Д. твърди, че извършвал строителни дейности в имота на ответника и му било възложено да подмени оградата с по-качествена. Между двата имота имало съществуваща ограда, като новата ограда била направена на мястото на старата през 2008 г., но не било извършено замерване при поставянето й.

 

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ищеца, тъй като същите са непротиворечиви и са дадени от незаинтересовани лица. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М. М. но в една част. Намира, че показанията относно годината на изграждането на новата ограда са колебливи. При даването им свидетелят самостоятелно не е посочил годината на изграждането на новата ограда, а е отговорил едва при поставения му въпрос от съда. Свидетелят В.Д. също дава общи показания, че извършвал строителни дейности в имота на ответника през 2008г., но не е категорично твърдяното от него, че оградата е поставена през 2008г.

 

В настоящата инстанция беше поискано от въззивника да бъде прието като писмено доказателство акт – образец 19, но отказано от съда поради следното: Значението на акт 19 е да се установи с него количеството и стойността на извършените СМР, а не датата на тяхното извършване. Съдът намери, че въззивникът не представя доказателства, че актът е новооткрито обстоятелство, тъй като страните не спорят, а ответникът възложител косвено признава, че е изплатил стойността на СМР, отразени в акта.

 

По делото е назначена техническа експертиза, която установява, че площта на ползваната от ответника южна част на имота на ищеца е 37 кв.м.

 

От събраните доказателства въззивният съд приема, че новата ограда между имотите на двете страни не е построена на мястото на старата ограда. Следователно е налице една от предпоставките от фактическия състав на предявения иск, а именно, че площта от 37 кв.м. се владее от ответника и е заключена между южната регулационна граница на собствения на ищеца имот и построената от ответника ограда. Фактът на владеене от страна на ответника не се оспорва. Относно правото на собственост на двата имота също не се спори.

 

Налице е и третата предпоставка, а именно, че ответникът владее 37 кв.м. без основание за това, което е установено от заключението на техническата експертиза, в смисъл, че оградата навлиза в имота на ищеца и се владее от ответника.

 

Ответникът претендира да е собственик на процесните части въз основа на давностно владение.

 

От събраните доказателства не би могло да се направи извод в подкрепа на това твърдение. Свидетелите И. и Д. установяват, че новата ограда е изграден през 2011г. В съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че оградата е поставена през 2012г. Следователно от изграждането й не е изтекла предвидената от закона придобивна давност за ответника.

 

На основание чл. 190 ГПК първоинстанционният съд е задължил ответника да представи строителните книжа във връзка с изграждането на оградата, което не е изпълнено. Следователно ответникът не е доказал твърдението си, че в негова полза е изтекла придобивна давност.

 

Следва да се приеме, че в конкретния случай са налице трите кумулативни предпоставки на иска по чл. 108 от ЗС, поради което същият е основателен.

 

Като е уважил предявеният иск първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 554/04.06.2015г., постановено по гр. дело № 4583/2014г., по описа на С. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.                   

 

      

                                                                           2.