Р Е Ш Е Н И Е

номер 413                                                26.10.2015г.                                  град Стара Загора

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

На петнадесети октомври  2015 година

В открито съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                           ТРИФОН МИНЧЕВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело № 1486 по описа за 2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.341–348 във вр. с чл.258- 272 от ГПК.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 13831/17.06.2015г. против Решение № 491/25.05.2015г. по гр.д. № 4547/2013г. по описа на Районен съд- С., от А.Д.М. ***, с което процесния  допуснат до делба в първата фаза недвижим имот е изнесен на публична продан. Излага своите подробни съображения, че Решението е неправилно, тъй като той е поискал този имот да му се възложи, като е бил представил всички необходими доказателства за това.  Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното първоинстанционно съдебно Решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено, и да бъде постановено друго, с което бъде изцяло уважено изцяло искането му за възлагане на делбения имот, ведно с всички законни последици от това. Претендира за разноските пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззиваемите Б.С.Б. ***, К.М. *** и Д.М.М. от гр.С. не са подали въззивни жалби против това първоинстанционно съдебно Решение и не са подали Отговори на въззивната жалба на ищеца А.Д.М. ***. Въззиваемите  Б.С.Б. и К.М. *** не са се явили лично или чрез процесуален представител пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Те са депозирала изрични писмени Становища, че атакуваното Решение е незаконосъобразно и неправилно, че въззивната жалба на А.Д. е изцяло основателна и доказана, тъй като на него е следвало да се възложи този неподеляем недвижим имот, а не да се изнася на публична продан.  и че Отговор на въззивната жалба, че атакуваното Решение е изцяло законосъобразно и правилно, че не са налице сочените от в.жалбоподатели пороци в Решението, поради което същото следва да се потвърди изцяло обжалваното Решение на РС- С.. Въззиваемият Д.М.М. от гр.С. се е явил лично и е изразил становището си, че атакуваното Решение на РС- С. е неправилно, тъй като неподеляемия делбен имот е следвало да се възложи не на въззивника А.М. ***, който не бил живял в него, а на него самия, тъй като е живял и живее в имота, и има всички основания тоя да му бъде възложен. Поискал е възможност да представи писмена Защита, но в дадения му 3- дневен срок за това не е представил такава по делото и до настоящия момент.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства и пред въззивната инстанция писмени доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

При така установената по делото фактическа и правна обстановка, въззивният съд намира при извършената служебна проверка на въззивната жалба въззивният ОС- С. намира процесната въззивна жалба за процесуално допустима- тя е внесена за разглеждане в РС- С., постановил първоинстанционното решение, в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ищеца- въззивен жалбоподател/, имаща интерес от въззивно обжалване на това съдебно Решението. Обжалваното първоинстанцонно Решение е валидно постановено от първоинстанционния РС- С..

Съгласно правилата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай въззивният съд  намира, че обжалваното решение е допустимо, и следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед направените във въззивната жалба оплаквания.

            Процесния допуснат до делба недвижим имот/1/2 идеална част от дворно място и жилище на първия етаж в 3- етажна жилищна сграда в него/, очевидно е неподеляем. Съгласно императивната разпоредба на чл.349, ал.2 от ГПК, всеки от 4 бр. съделители/страни по делото/, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Такова искане са направили само въззивника А.М. ***/притежаващ ½ идеална част от делбения имот/ и въззиваемия Д.М./притежаващ 1/6 идеална част от делбения имот/. Въззивният съд констатира, че първоинстанционния РС задълбочено, мотивирано и правилно е преценил всички събрани от него многобройни писмени и 1 бр. гласно доказателство/показанията на 1 бр. свидетел/, и е постановил акта си изцяло въз основа на тях. Към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция във втората фаза на делбата, ищецът- въззивник е представил като писмено доказателство в своя полза само заверено копие от военната си книжка серия ВП- № 062238/л.77 от делото на РС/, от която е видно, че въззивникът А.М. е бил живеещ в гр.С., ул.”Н.”- тогава, сега ул.”К.” № . към дата 06.11.1970г., но не и по- късно или в който и да е по- късен период от тогава до сега. Пред настоящия въззивен съд той представя нововъзникналото официално писмено доказателство- Удостоверение за промени на постоянен адрес изх.№ 2786/28.05.2015г. на Община- С., съгласно което неговия постоянен адрес по ЗГР в периода 09.02.1979г. до 01.03.2000г. е бил в гр.С./като не е посочен конкретен адрес/, и на 01.01.2000г. той е променен от гр.С./без посочване на конкретен домашен адрес/ на такъв в гр.С., с конкретен адрес в Община- Столична, ж.к.”Д.”, бл.., вх.., ет.., ап... Но по делото липсват каквито и да са писмени данни както на какъв домашен адрес е бил неговия постоянен адрес по смисъла на ЗГР в гр.С. до 01.01.2000г., така и на какъв настоящ/или какви настоящи/ адреси е бил той регистриран по ЗГР от момента на откриване на наследството/08.05.1989г. и съответно 06.10.1990г./, които да доказват неговата теза, че е обитавал процесния допуснат до делба недвижим имот към горепосочените дати на откриване на наследството по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК. Липсват каквито и да са други писмени доказателства, както и каквито и да са гласни такива по делото- нещо повече, единствени разпитан от РС по този въпрос свидетел С.К.С. в Протокола от о.с.з. на 29.04.2015г./л.79- 80 от делото на РС/ изрично сочи, че ищецът/въззивник/ А.М., когато е работил в района на гр.С., винаги е живял при родителите си/тоест в жилището на първия етаж/, но очевидно докато те са били още живи всеки един от тях съответно. Липсват данни той да е живял там към моментите на смъртта им/1989- 1990г./- моментите на откриване на наследството им, включително и до промяната на постоянния му адрес по ЗГР от гр.С./с неизвестен адрес/ в гр.С./с посочен точен домашен адрес/. Напротив- единствения свидетел изрично сочи, че в повечето време въззивникът/ищец/ не е живял на този адрес, а живял в други градове и в други държави, където е работил. Същото потвърждава въззивника- ищец и в устното си обяснение пред настоящия въззивен съд.

 

            Предвид на което жалбата му се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като той не доказа и пред настоящия въззивен съд, че е живял в процесното жилище към моментите на откриване на наследството от своите родители към датите на смъртта им в периода 1989- 1990 г. Поради което въззивната му жалба следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

 

            В тази връзка въззивникът- ищец има напълно законното право да участва в наддаването при публичната продан съгласно разпоредбата на чл.348, изр.2 от ГПК и да закупи целия  изнесен на публичната продан неподеляем недвижим имот- ½ идеална част от дворното място и жилището на първия етаж на 3- етажната жилищна сграда в него, предвид разпоредбите на чл.354, ал.1 във вр. с 505, ал.2 от ГПК.

 

            Относно изявената устно претенция на въззивника Д.М., че само той е обитавал това процесно жилище и отговаря на всички законови изисквания то да му бъде възложено- той действително е направи пред първоинстанционния РС- С. писмено искане за възлагане, но не е представил никакви писмени и/или гласни доказателства в своя подкрепа. Дори в показанията си единствения разпитан пред РС- С. свидетел сочи, че той е живял не на процесния първи жилищен етаж/който е бил собственост на чичо му Д.М.С./, а на втория жилищен етаж/който е бил собственост на баща му М. М. С./ Още повече, че жилището на този втори етаж от 3- етажната къща в дворното място не е предмет на делбата, там ищеца/въззивник/ А.М. не е съсобственик като сънаследник, и на който съсобственици са тримата ответници/въззиваеми/ Б. ***, К.М. *** и Д.М. от гр.С.- всеки с по 1/3 идеална част от него.

 

            Поради което атакуваното първоинстанционно Решение за изнасяне на неподеляемия имот на публична продан е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно по смисъла на чл.348, изр.1 от ГПК, то на основание чл.272 от ГПК това съдебно Решение следва да се потвърди изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

            Настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред съгласно изричните правила на чл.280, ал.1 и ал.2, т.1, пр.3 от ГПК, чрез настоящия въззивен ОС- С. пред ВКС на РБ- гр.С., в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните.   

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.348- 349 във вр. с чл.272 и чл.280 от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 491/25.05.2015г. по гр.д. № 4547/2013г. по описа на Районен съд- С..

 

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред съгласно чл.280, ал.1 и ал.2, т.1, пр.3 от ГПК, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- гр.С., в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните.     

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                             

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                 2.