Р Е Ш Е Н И Е

 

418/29.10.2015 година                                  Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският окръжен съд                          ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 29.09.                                                                                  2015 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1489 по описа за  2015 година.

 

Производството е по чл. 435 ГПК.

 

Обжалвани са действията на ЧСИ Р. М. по  изпълнително дело № 20158680400253, по описа на ЧСИ, рег. № ..., по отношение на разноските.

 

Жалбоподателят Сдружение “Н.” – гр. С., моли да бъдат отменени изцяло постановление на ЧСИ Р. М. от 01.09.2015г. по изп. дело № 20158680400253, както и всички действия извършени до момента по отношение на разноските на взискателя, представляващи адвокатско възнаграждение и начислената по ТТРЗЧСИ т. 26 пропорционална такса, или при условията на евентуалност да бъдат намалени поради прекомерност. Развиват се подробни съображения в жалба с вх. № 5224/16.09.2015г. Претендират за направените разноски в размер на 25 лева – заплатена държавна такса, 45 лева – такса администриране на жалбата, заплатена по сметка на ЧСИ като заявяват, че при необходимост настоящото следва да се счита за списък по чл. 80 от ГПК.

 

Постъпило е писмено възражение с вх. № 3073/04.06.2015г. до ОС-С. от адв. А.Н.Б. в качеството си на пълномощник на Д.И.С., лично и като баща и законен представител на Габриела Дианова Стойкова, с което моли да се остави без уважение жалбата по съображения подробно изложени в писменото възражение.

 

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Р. М., която счита, че жалбата е неоснователна. Основава се на чл. 79, ал. 1 ГПК и на трайната и задължителна практика на ВКС, че когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение той пак отговаря за разноски в изпълнителното производство, като от него се събира авансови такси, разноски на взискателя за процесуално представителство и окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Според трайната и задължителна практика на ВКС когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноските в изпълнителното производство. Плащането в конкретният случай е направено след започване на изпълнителното производство когато чрез наложен запор върху банковите сметки е постъпила сума за погасяване на задължението. В настоящия случай изпълнителното производство е започнало на  07.05.2015г., а поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 11.05.2015г., като едновременно с това съгласно чл. 507, ал. 1 ГПК е изпратено запорното съобщение до третото задължено лице. Ако длъжникът-жалбоподател е искал да избегне възлагането на разноски, следвало е да плати преди образуването на изпълнителното дело. В жалбата се сочи, че с изрично писмо с изх. № 1-1817/05.05.2015г. по описа на НББАЗ, действително е отправена покана към взискателите за предоставяне на банкови сметки, по които да бъде извършено плащането на присъденото от съда обезщетение, но в действителност застрахователят е поканен за заплащане на дължимите суми със завеждане на исковата молба и е можел още в хода на съдебното производство да признае иска и да плати. Вместо това ответникът-жалбоподател е избрал да оспорва иска, поради което съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК следва да понесе и разноските по изпълнението. Освен това въззивният съд намира, че никъде в ГПК не е налице задължение на взискателя след като бъде поканен от длъжника да предостави банкови сметки за плащане, последният да бъде лишен от възможността да заведе изпълнително дело.

 

По отношение на искането за неначисляване на т. 26 от Тарифата, същото е неоснователно поради това, че изпълнението на постановление № 215/24.07.2014г. на МС е спряно с определение № 10729/29.08.2014г. на тричленен състав на ВАС, потвърдено от петчленен състав, а производството по делото не е приключило към този момент. Поради това разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ТТРЗЧСИ към настоящия момент е неприложима.  

 

По отношение на адвокатското възнаграждение съдът счита, че размерът му не е съобразен с чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Сумата която се дължи е в размер на 5 142 лева, след включен 20% ДДС /4285 лева плюс ДДС в размер на 857 лева, или общо 5 142 лева/. В случая адвокатът на взискателите е ангажиран не само с образуване на изпълнителното дело, но и с процесуално представителство във връзка с всички изпълнителни действия, до окончателното му свършване. За образуването и процесуалното представителство, предприетите изпълнителните действия са по насочване на принудително изпълнение към банковата сметка на длъжника, която е поискана от взискателите с молбата за образуване на изпълнителното дело и чрез които е събрано вземането на взискателите.

 

Евентуалната претенция за определяне на точния минимален размер на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от същата Наредба, като базата върху която се определят възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, като именно интересът в конкретният случай е в размер на 268 000 лева, което не се отрича от самия жалбоподател и е посочено в подадената от него жалба. Определянето на същите е правомощие на съдебния изпълнител и дали те ще бъдат в такъв размер посочен от взискателите, не може да бъде възприето. Същото адвокатско възнаграждение следва да бъде коригирано съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Поради това подадената жалба в тази й част е основателна, макар и не в искания размер 200 лв. Следва обжалваното постановление да бъде отменено частично и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 5 620.00 лева с ДДС, на 5 142.00 лева с включено ДДС. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само съдебните разноски в размер на 25 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437 от ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановлението от 01.09.2015г. на ЧСИ Р. М. издадено по изпълнително дело № 20158680400253, в частта, в която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от взискателите по делото Г. Д. И. с ЕГН ********** и Д.И.С. с ЕГН **********,  на адвокат А.Н.Б. от САК, по договор за правна защита и съдействие от 07.05.2015г., адвокатско възнаграждение от 5 620 /пет хиляди шестстотин и двадесет лева/, на  5 142 /пет хиляди сто четиридесет и два лева/.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Сдружение “Н.” – гр. С. .., ул. “Г.” № ., ет.., против постановление от 01.09.2015г. за разноските по изпълнително дело № 20158680400253, по описа на ЧСИ Р. М., в останалата й част, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА в тази й част.

 

ОСЪЖДА Г. Д. И. с ЕГН ********** и Д.И.С. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: ***, офис. - адв. А.Н.Б., да заплатят на Сдружение “Н.” – гр. С. .., ул. “Г.” № ., ет.. направените в настоящата инстанция разноски по делото, в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                           

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

 

                                                                                 2.