Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 414                                                      28.10.2015 г.                                 гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми октомври                                        две хиляди и петнадесета година  

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

                  РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1525 по описа за 2015 година.

 

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК и е образувано по жалба на Б.Д.Б. – взискател против действието на ДСИ при СИС на Гълъбовския районен съдпостановление от 01.07.2015г., с което е постановен отказ за извършване на изпълнително действие по изп. д. № 4/2015г. по описа на ДСИ при ГРС.   

 

Въззивникът е останал недоволен от обжалваното постановление, като счита, че е неправилно, неправомерно, невярно, неаргументирано, незаконосъобразно, несправедливо, голословно и абсурдно. Моли да бъде отменено и да се върне делото на ДСИ при ГРС за продължаване на изпълнителните действия.  

 

В приложените мотиви държавният съдебен изпълнител при РС - Гълъбово взема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.  

 

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на жалбоподателя и ДСИ, събраните по делото доказателства и като разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:     

 

Подадената жалба е допустима като подадена от надлежен жалбоподател – взискател, в срока  за обжалване на постановения отказ за извършване на изпълнителни действия, отразен в Постановление от 01.07.2015г.

 

Жалбоподателят Б.Д.Б. като взискател по изп.д. № 4/2015г. по описа на ДСИ при РС -Гълъбово може да обжалва посочените в ал.1 на чл.435 ГПК действия – отказа на СИ да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяване на принудителното изпълнение.

 

            Изпълнителното производство е образувано по молба на Б.Д.Б. от 29.01.2015г.,  въз основа на изпълнителен лист от 20.03.2015г.,  издаден по ч.гр.д.  45/2014г. по описа на РС – Гълъбово против Г.Е.П. за сумата 1830 лв. главница, представляваща неизпълнение на задължение по договор за продажба от 01.02.2012г., ведно със законната лихва и съдебни разноски – 37 лв. На 30.01.2015г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не е връчена, тъй като длъжника не е открит на адреса.

 

            Поискана е и е постъпила по изп. дело справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника Г.Е.П., от която се установява, че адреса му е посочения от взискателя в молбата за образуване на изп. производство. Изготвена е нова покана за доброволно изпълнение от 11.02.2015г. до длъжника и на същата дата е залепено уведомление на адреса му.  В срока, длъжникът не се е явил да получи документите по изп. дело. С молба от 06.04.2015г. взискателят е поискал извършване на опис на 2 бр.МПС, собственост на длъжника. С разпореждане от 14.04.2015г. ДСИ е уведомил взискателя, че следва да поиска назначаване на особен представител на длъжника на основание чл.47, ал.6 от ГПК. На 30.04.2015г. взискателят Б. е допозирал молба до РС - Гълъбово за назначаване на особен представител на длъжника, с оглед извършване на по – нататъшни изпълнителни действия. ДСИ е уведомил взискателя да внесе депозит от 200 лв. за особения представител. С молба от 26.05.2015г. Б.Б. заявява, че не следва да се назначава особен представител на длъжника, тъй като разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК е приложима само за исковото производство, не и за изпълнителното. Заявява, че особен представител на длъжника следвало да се назначи само при липса на постоянен или настоящ адрес на длъжника – чл.430 ГПК и моли съда за извърши изпълнителните действия опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжника – 2 бр. МПС , без да му назначава особен представител. ДСИ отново е уведомил взискателя да внесе депозит за особения представител – 200 лв., с разпореждане от 12.06.2015г. С молба от 29.06.2015г. Б.Б. отново възразява срещу тази практика на ДСИ и заявява, че не следва да се назначава особен представител на длъжника. С постановление от 01.07.2015г. ДСИ отказва да пристъпи към изпълнение на исканите опис, оценка и продан на движими вещи на длъжника, поради неизпълнение на изискванията на чл.47, ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител.

 

При така установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че жалбата на взискателя Б. е неоснователна. Това е така, защото след като длъжникът не е открит на постоянния и настоящ адрес следва да бъде изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК за залепяне на уведомление и назначаване на особен представител на лицето. Едва след изпълнение на това законово изискване, ДСИ може да пристъпи към изпълнение. Процедурата по чл.47 от ГПК е приложима както в исковото, така и в изпълнителното производство, което следва от систематичното място на разпоредбата, намираща се в Общите правила на ГПК. Приложението на това правило е коментирано в Тълкувателно решение № 2/2013г. от  26.06.2015г. на ОС на ГТК на ВКС за принудителното изпълнение, т.4, във връзка с въпроса кой е компетентен да  назначи особен представител на длъжника, който при пристъпване на изпълнение има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там, нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.

Във връзка с връчването на съдебни книжа, нужда от назначаването на особен представител на ответника възниква в два случая: когато при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес (чл. 48, ал. 2 ГПК) и когато той има регистриран адрес, но не може да бъде намерен там и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението (чл. 47, ал. 6 ГПК). И в двата случая последицата от връчването по съответния ред е една и съща - представляване на ответника по делото от особен представител. В исковото производство наличието на коя да е от двете предпоставки се установява от първоинстанционния съд: първата хипотеза - чрез удостоверение от органа по гражданска регистрация, а във втората - чрез протоколите на органа по връчване и констатацията на съда, че ответникът не се е явил в установения срок да получи съобщението със съответните книжа. И в двата случая компетентен да назначи особения представител на ответника е първоинстанционният съд и съответно ищецът следва да отправи искането си към него.  

 

 

 

В изпълнителното производство, съгласно чл. 430 ГПК районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. В тази хипотеза съдебният изпълнител по искане на взискателя следва да отправи искането на взискателя към районния съд, като представи надлежно удостоверение от органа по гражданска регистрация. Няма основание в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК чрез тълкуване да се определя друга компетентност. Производството по назначаване на особен представител е охранително. При наличие на предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, нормата определя компетентност за назначаване на особен представител на съда. Тъй като възможностите за обжалване действията на съдебния изпълнител са ограничени, констатацията му за наличието на предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да бъде проверена от районния съдия в охранително производство, за да назначи особен представител на длъжника.

 

От изложеното по – горе е видно, че разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК е приложима на общо основание в изпълнителното производство, при наличие на предпоставките за това. Самото назначаване на особен представител на длъжника следва да бъде извършено от районния съд, както е предвидено и в разпоредбата на чл.430 ГПК.  При това положение, пристъпване към изпълнение  следва да стане едва след назначаване на особен представител на длъжника, на разноски на взискателя.

 

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че обжалваното действие на държавния съдебен изпълнител е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.437 от ГПК, Окръжният съд

                                                

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Б. – взискател против действието на ДСИ при Гълъбовския районен съдпостановление от 01.07.2015г., с което е постановен отказ за извършване на изпълнително действие по изп. д. № 4/2015г. по описа на ДСИ при ГРС, като неоснователна.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: