Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 399                                              19.10.2015 г.                               град  Стара Загора

 

  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ВТОРИ въззивен състав

На деветнадесети октомври 2015 г.

в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ :  1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                            2. ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар : Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Златев

въззивно гражданско дело № 1530 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 във вр. с чл.437, ал.1 и 4, и чл.78, ал.1, пр. и чл.80 от ГПК, и във вр. с чл.110- 120 от ЗЗД.

 

            Въззивното дело е образувано по въззивна жалба/наименувана Искова молба/ с вх.№ 9554/24.07.2015г./л.5 от делото/ на длъжника- пълнолетния български гражданин М.М.С. от гр.С.З., в която сочи, че възразява срещу действията на ЧСИ- Г. И. с рег.№ . по нейно изп.д.№ 20157650400669/12.06.2015г. за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, защото неговото задължение към взискателя “Глобул” от 2004г. било в размер само на 126 лв., от тогава до м.юни 2015г. бил минал достатъчно дълъг период от повече от 3 г. време, в който това му задължение било погасено по давност и никой не го бил уведомил за предприетите против него действия от 2004г. до м.юни 2004г. до сега. Моли настоящия въззивен съд да удовлетвори оплакванията му. Няма претенции за разноски по делото.

 

Взискателя- кредитор юридическото лице “С.- ООД, гр.С. в законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК представя по делото писмено Възражение, в което сочи, че жалба е процесуално недопустима, тъй като оплакванията на жалбоподателя не попадат под никоя от хипотезите на чл.435 от ГПК, и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно моли, ако съдът приеме жалбата за процесуално допустима, да я остави без уважение, тъй като жалбоподателят- длъжник не е възразил писмено против заповедта за изпълнение, по проведеното исково производство са били установени фактите и приети доказателствата, като той не е проявил абсолютно никаква активност за това. Освен това възражението за евентуално изтекла погасителна давност той е можел да направи само в съдебното производство, за давността съдът не следи служебно, и в изпълнителния процес ЧСИ не може да се произнася по нея.  Моли настоящия въззивен съд да остави жалба изцяло без уважение, ведно със законните последици от това. Претендира и разноските си по делото в размер на 300 лв. адв. хонорар.

 

            На основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК са постъпили Мотиви от ЧСИ- Г. И. с рег.№ ., в които излага в хронологичен ред извършените изпълнителни действия по делото и тя счита, че не е налице незаконосъобразно нейно действие или подлежащ на обжалване неин акт, действие или отказ, тъй като са налице задължителни по закон норми, които налагат тя да извърши тези разпореждания по това изп.дело, и да събере съответните суми, като тя не може да се произнася по въпросите на давността. Самият длъжник не може да обжалва никакви изпълнителни действия извън изрично изброените в чл.435 от ГПК, и в разпоредбите на чл.433, ал.1 от ГПК изчерпателно за изброени основанията за евентуално прекратяване на изп.производство, като давността не е сред тях, а само чрез изричен иск по чл.439 от ГПК, по общия исков ред пред съда, което до момента не е сторено. Моли съда да върне жалбата/искова молба/, като процесуална недопустима.

           

Към гражданското дело е приложено пълно заверено копие от висящото изп.д.№ 20157650400669/12.06.2015г. на ЧСИ- Г. И. с рег.№ ., с район на действие района на ОС- С.З..

 

            Въззивният Окръжен съд, в настоящия си състав, след като обсъди направените в жалбата/наречена от подателя й Искова молба/ оплаквания, като взе предвид становищата на взискателя и мотивите на ЧСИ, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

            Жалбата е процесуално допустима, своевременно депозирана, като е подадена от лице/жалбоподателя/- длъжник, което има право на такава жалба съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, пр.2 от ГПК.

Разгледана по същество тя се явява изцяло неоснователна, поради следните мотиви:

Процесното изп.д.№ 20157650400669/12.06.2015г. на ЧСИ- Г. И. с рег.№ ., с район на действие района на ОС- С.З. е образувано на 03.05.2015г. въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.02.2015г. по приключеното гр.д.№ 7456/2011г. по описа на РС- С.З., съгласно който длъжникът/жалбоподателя/ дължи на взискателя/кредитор/ съответната сума от общо 418, 38 лв., от която 126, 63 лв. за главница, сумата 122, 75 лв. за мораторна лихва за забава и сумата 169 лв. разноски по делото.

            Оплакванията на жалбоподателя не попадат под никоя от хипотезите на чл.435 от ГПК, и по тях ЧСИ не може да взема отношение. Жалбоподателят- длъжник не е възразил писмено против заповедта за изпълнение по проведеното исково производство, в което са били установявани фактите и са били приети доказателствата по спора, като той не е проявил абсолютно никаква активност за защита на своите права и законни интереса в тази съдебна фаза на съдебното производство против него. От своя страна възражението му за евентуално изтекла погасителна давност той е можел да направи само в съдебното производство пред първоинстанционния РС- С.З., тъй като за давността съдът не следи служебно съгласно императивната разпоредба на чл.110- 120 от ЗЗД. Наред с това в изпълнителния процес никой изпълнителен орган/нито настоящото ЧСИ, нито който и да е друг ЧСИ или ДСИ/ не може да се произнася по нея. 

            Не се установи да е налице и каквото и да е незаконосъобразно действие на ЧСИ или подлежащ на обжалване неин акт, действие или отказ, тъй като са налице задължителни по закон норми, които налагат тя да извърши тези разпореждания по това изп.дело, и да събере съответните суми, като тя не може да се произнася по въпросите за давността на вземането на кредитора. Самият длъжник- жалбоподател не може да обжалва никакви изпълнителни действия извън изрично и точно изброените в чл.435 от ГПК. Като в разпоредбите на чл.433, ал.1 от ГПК изчерпателно за изброени основанията за евентуално прекратяване на изп.производство, като евентуалната погасителна давност не е сред тях, а тя може да се претендира, доказва и постановява само чрез заведен изричен специален иск по чл.439 от ГПК, по общия исков ред пред съд, което до днешна дата и до този момента не е извършено от жалбоподателя- длъжник по делото.

            Поради което процесната жалба/наречена Искова молба/ се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно с всички законни последици от това.

 

            Относно претенцията на взискателя- кредитор за направени от него разноски по делото в размер на 300 лв. за адв.хонорар, настоящият въззивен съд счита, че по делото действително е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят “С.Г.Г.”- ООД е заплатил в брой на пълномощника си адв.В.П.Г. от САС адв. хонорар в размер на 300 лв. Поради което това искане за присъждане на разноски от взискателя по реда на чл.78, ал.1, пр.1 във вр. с чл.80 от ГПК се явява основателно и доказано, и следва да се уважи, ведно със законните последици от това.

 

             Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание Производството е по реда на чл.435, ал.2 във вр. с чл.437, ал.1 и 4, и чл.78, ал.1, пр. и чл.80 от ГПК, и във вр. с чл.110- 120 от ЗЗД, въззивният ОС- С.З.        

           

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло Жалба/Искова молба/ с вх.№ 9554/24.07.2015г. от длъжника- пълнолетния български гражданин М.М.С.- ЕГН ********** ***, против действията на ЧСИ - Г. И. с рег.№ . по нейно изп.д.№ 20157650400669/12.06.2015г. с район на действие района на ОС- С.З., като неоснователна и недоказана.

 

            ОСЪЖДА длъжника- жалбоподател М.М.С.- ЕГН ********** *** да заплати на взискателя “С.Г.Г.”-ООД, ЕИК-...., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.”Б.” № ., бл.. ет.., ап.., със съдебен адрес *** разноските по делото в размер на 300 лв./триста лева/ за адвокатски хонорар по делото.   

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                                      

 

                                                         

 

                                                                                              2.