Р Е Ш Е Н И Е

 

405                                       20.10.2015 г.                    град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На двадесети октомври  2015 година

В закрито заседание, в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :  М. САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                           ТРИФОН МИНЧЕВ                     

Секретар Стойка Стоилова  

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ                 

въззивно гражданско дело № 1532 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.435, ал.2 от ГПК.

 

Жалбоподателят “Б.”- ЕАД, гр.С. обжалва отказа на ЧСИ- К. А., обективиран в писмо изх. № 37938/09.09.2015г. по неговото изп.дело № 20157660402434, с което е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение. Посочва, че в рамките на законния 2- седмичен срок банката е внесла дължимите суми по посочената банкова сметка ***. Не са предприети и извършени други принудителни изпълнителни действия, поради което поисканото адвокатско възнаграждение не било съобразено с разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която гласи, че за образуване на изпълнително дело адв.възнаграждение е 200 лева. Съгласно т.3 от тълкувателно решение/ТР/ № 6/2012г. на ВКС- С. при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредбата ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимален размер. Моли да се отмени постановлението и да се намали исканото адвокатско възнаграждение, до размера по чл.10, ал.1 от Наредбата.

 

Постъпило е писмено възражение от адв.М. Д.Д. от АК- С. като пълномощник на взискателката по изп.дело № 2434/2015г., с което заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага конкретни доводи във връзка с това си становище. Счита, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалено, а жалбата следва да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на направените разноски от доверителя й, съгласно договора за правна защита и съдействие, и съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.

 

На основание чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ- Кр. А. с район на действие съдебния окръг на ОС- С., който заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като при определяне размерът на адвокатския хонорар съдебният изпълнител изцяло се е съобразил с разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК и т.3 от ТР № 6/2012г. на ВКС- С..

 

След като се запозна с доказателствата по делото, със становищата на всяка една от страните и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, въззивният ОС- С. счита за изяснено следното :

Жалбата е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен съд, поради което той следва да се произнесе по съществото й с настоящото съдебно Решение.

 

Разгледана по същество, относно жалбата се установи следното :

Въз основа на изрична писмена молба на взискателя Д.Т.С. *** е образувано изпълнително дело  № 2434/2015г. против длъжника “Б.”- ЕАД, гр.С., въз основа на издаден изпълнителен лист, съгласно който банката е осъдена да му заплати сумата общо 3 729, 95 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски по приключеното гр.д.№ 1900/2014г. по описа на РС-гр.К., обл.С., и в.т.д.№ 1077/2015г. по описа на ОС- С.. Представено е пълномощно, с което подписаната Д.Т.С. е упълномощил адв.М.Д. от АК- С. да я представлява по това изп.дело, като води делото до приключването му пред съответния ЧСИ, в производства по отмяна и възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и с право на преупълномощаване, като има правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване на пари, както и да изменя исканията в хода на делото, както и да получи по посочена от нея банкова сметка ***. Договорено е било нейното адвокатско възнаграждение в размер на  общо 535, 20 лв. с ДДС, платени изцяло и в брой в деня на сключване на договора за правна защита и съдействие от 18.08.2015г. Жалбоподателката счита, че посоченият адв.хонорар е прекомерен и не е съобразен с изискванията на Наредба № 1/2004г., поради липса на правна и фактическа сложност в изпълнителното производство и в съответствие с приложимите нормативни актове.

 

Съдът счита, че съгласно разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./, размерът на адв.възнаграждение се определя в писмения договор между адвоката и клиента, и този размер не може да бъде по- нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1/09.07.2004г., като съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на точно 200 лв. А по т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, възнаграждението е в зависимост от материалния интерес на изпълнението- тоест в размер на ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата, който гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес от 1 000 до 5 000 лв. - 300 лв., плюс 7% за горницата над 1000 лв. В конкретния процесен случай при материален интерес в размер на 3 729, 95 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на точно 535, 20 лв., с включен 20 % ДДС, както е изрично определен в писмения договор за правна защита и съдействие, подписан от адвоката и доверителя му– взискател. Към делото е представено доказателство, че адв.М. Д. от АК- С. е била регистрирана по ЗДДС– видно от Удостоверение за регистрация от 24.06.2011г., издадено от Националната агенция за приходите/НАП/- С..

 

Поради всички гореизложени съображения въззивният съд приема, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно по размер и не следва да бъде намалено. Предвид на което процесната жалба следва да бъде оставена без уважение, ведно със законните последици от това.

 

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изчерпателно посочени случаи, между които не попада хипотезата на внасяне на дължимите суми в рамките на 2- седмичния законно определен срок за доброволно изпълнение.

 

В тази връзка в полза на ответника следва да се присъдят направени разноски за адвокатско възнаграждение пред тази съдебна инстанция, в размер на 360 лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие и Списък с разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.

 

          Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК, въззивният ОС- С.    

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената Жалба вх.№ 11825/23.09.2015г. от “Б.”- ЕАД, гр.С., ЕИК- ..., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“М.” № ., против отказа в писмо изх. № 37938/09.09.2015г. на ЧСИ- К. А., с рег. № 766, с район на действие ОС- С., по изп.дело № 20157660402434, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

ОСЪЖДА  “Б.”- ЕАД, гр.С., ЕИК- ..., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“М.” № ., да заплати на Д.Т.С.- ЕГН **********,***- къща, сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото съдебно производство.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

                                  2.