О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 1066 …………………14.10.2015 година…………………Град Стара Загора    

 

                                            

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………..Първи граждански състав

На шестнадесети септември..………………………...………………...Година 2015

В публично заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА      

                        

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА……………...……………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р. ТИХОЛОВА                                                     

въззивно гражданско дело номер 1311………по описа за 2015…………..година.

 

        Производството е образувано по частната жалба на КПТУ “Съгласие” с.Копринка, община Казанлък, подадена чрез адв.Р.Р., против определение № 453 от 05.03.2015 г., постановено по гр.дело № 1742/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, с което производството по делото е прекратено по отношение на предявения от КПТУ „Съгласие" с.Копринка  против „Булгафлор" ЕООД гр.Казанлък иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението на Стопанска сграда-метален навес със застроена площ от 731.20 кв.м, построена върху държавна земя в УПИ-І- за производствени и складови дейности, с площ от 13725 кв.м в кв.1-ви по плана на с.Копринка, община Казанлък, при граници и съседи: от север, изток и запад- край на регулацията, от юг- улица и УПИ- ІІІ- за производствени и складови дейности, като недопустимо.

 

        Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно РС приел, че има заведено по- рано дело със същия предмет- гр.дело № 1471/2013 г. на КРС. Предмет на това дело били други пет сгради, които подробно посочва. Неправилно също така приел, че металният навес със застроена площ от 731.20 кв.м не съществува, поради което липсвал правен интерес от водене на делото. Този извод бил направен без да са обсъдени и взети пред вид събраните писмени и гласни доказателства, както и изложените от ищеца съображения. Неправилно били присъдени и разноски на ответника, тъй като липсвали доказателства за тях. Моли определението да бъде отменено изцяло и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

        В отговора си по чл.276, ал.1 ГПК другата страна “Булгафлор” ЕООД- Казанлък, чрез пълномощника си адв.Е.Д., взема становище че частната жалба е неоснователна. По безспорен начин било установено, че процесната сграда не съществува, тъй като била премахната преди 10 години, поради което правилно съдът приел, че предявеният иск е без предмет. Недопустима била жалбата досежно присъдените с определението разноски на ответника, тъй като в срока за обжалване ищецът не е поискал КРС да измени определението в тази му част. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

 

        Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и възраженията на другата страна, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС от КПТУ “Съгласие” с.Копринка против “Булгафлор” ЕООД- Казанлък за предаване собствеността и владението на следния недвижим имот: Стопанска сграда-метален навес със застроена площ от 731.20 кв.м, построена върху държавна земя в УПИ-І- за производствени и складови дейности, с площ от 13725 кв.м в кв.1-ви по плана на с.Копринка, при граници и съседи: от север, изток и запад- край на регулацията; от юг- улица и УПИ- ІІІ- за производствени и складови дейности.

 

        С обжалваното определение районният съд е приел, че по отношение собствеността върху стопанските сгради- склад за зърно навес с площ от 717.70 кв.м; паянтови навеси с площ 815.70 кв.м; склад за груб фураж с площ 221.80 кв.м; склад на домакина с площ 338.70 кв.м и сграда за гориво и смазочни материали с площ 32 кв.м, построени в УПИ- І за производствени и складови дейности, в кв.1 по плана на с.Копринка, община Казанлък бил налице висящ съдебен спор между страните /гр.дело № 1741/2013 г. по описа на РС- Казанлък/, поради което с оглед разпоредбата на чл.299 ГПК било недопустимо пререшаването на спора досежно собствеността върху тези обекти, в т.ч. обект № 1-склад за зърно- навес с площ от 717.70 кв.м по нот.акт № 193, том IV, рег.№ 6056, дeло № 761/2011 г. В чл.299 ГПК била въведена законова забрана да се образува втори процес по вече висящ или разрешен спор между едни и същи страни, основан на един и същ правопораждащ факт и основание, т.е. непререшаемостта била абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иск. Освен това, от събраните в хода на производството доказателствата, в т.ч. съдебно- технически експертизи, преценени в тяхната съвкупност, съдът приел за установено, че в УПИ-І, кв.1 по плана на с.Копринка, стопанска сграда- „метален навес" не съществува. Този извод следвал и от нотариален акт № 55, том V, рег.№ 6331, дело № 821/27.12.2011 г. на нотариус П.П., който съдържал извънсъдебно признание на ищеца на факта на несъществуването на стопанска сграда- метален навес с площ 731.20 кв.м в УПИ- I, кв.1 по плана на с.Копринка. Следователно при положение, че както към 27.12.2011 г., така и към настоящия момент стопанската сграда -метален навес с площ от 731.20 кв.м, в УПИ І-за производствени и складови дейности, в кв.1 по плана на с.Копринка, община Казанлък не съществувал като обект, то предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС се явявал без предмет и като такъв бил процесуално недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. По гореизложените съображения  прекратил производството по делото поради недопустимост на иска.

 

        Това определение е неправилно. Служебно известно на състава на съда /в.гр.дело № 1093/2015 г. на ОС- Стара Загора, намиращо се във ВКС по касационна жалба- гр.дело № 4227/2015 г. на ІІ г.о./, а и районният съд е посочил в определението, че предмет на гр.дело № 1741/2013 г. на Казанлъшкия районен съд са стопански сгради- склад за зърно навес с площ от 717.70 кв.м; паянтови навеси с площ 815.70 кв.м; склад за груб фураж с площ 221.80 кв.м; склад на домакина с площ 338.70 кв.м и сграда за гориво и смазочни материали с площ 32 кв.м, построени в УПИ- І за производствени и складови дейности, в кв.1 по плана на с.Копринка, община Казанлък, сред които не е претендираната в настоящото производство като собствена на ищеца сграда- метален навес със застроена площ от 731.20 кв.м, построена върху държавна земя в УПИ- І- за производствени и складови дейности. С оглед на това, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл.299 ГПК, при наличието на които повторно образуваното производство следва да се прекрати. От друга страна, ищецът в исковата молба е твърдял, че е собственик на стопанска сграда- метален навес със застроена площ от 731.20 кв.м, построена върху държавна земя в УПИ-І- за производствени и складови дейности, която се владее от ответника, а в отговора си на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът е възразил, че този метален навес не съществува. Тези твърдения и възражения на страните подлежат на установяване и доказване в процеса. В хода на съдебното производство са събрани многобройни доказателства- писмени, гласни, заключения на съдебно- технически експертизи, именно относно това обстоятелство- намира ли се претендираният навес в УПИ- І, чия собственост е, от кого се владее. В резултат на преценката на тези именно доказателства, които районният съд подробно е обсъдил в мотивите на обжалваното определение, е приел, че сградата- предмет на ищцовата претенция не съществува. Този извод е по съществото на спора и не прави предявеният иск недопустим, а недоказан и неоснователен. По съществото на спора съдът следва да се произнесе с решение, а не с определение.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че неправилно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.299 ГПК, както и че предявеният иск по чл.108 ЗС е недопустим и е прекратил производството по делото. Следва обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. След постановяване на решението районният съд следва да се произнесе и досежно разноските. Въззивната жалба против решението на КРС, постановено по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, предявен със същата искова молба, следва да бъде разгледана след постановяване на решението по чл.108 ЗС.

 

        Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ОТМЕНЯ определение № 453 от 05.03.2015 г., постановено по гр.дело № 1742/2013 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

        След постановяване на решението по иска с правно основание чл.108 ЗС, делото да се изпрати на Окръжен съд- Стара Загора за разглеждане на въззивната жалба против решението, постановено по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

 

        Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                 2.