О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1033/02.10.2015г.                                             Град С.

 

 

Окръжен съд С.                                Втори граждански състав

На втори октомври                                                                 Година 2015

в закрито заседание, в следния състав:

                            

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

        НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                               

 

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ, въззивно гражданско дело номер 1393 по описа за 2015 година, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от  К.К.В. и В.Д.В., чрез пълномощника им адв. А.С. ***, против решение от 29.04.2015г., постановено по гр. Дело № 815/2014г., по описа на  РС-С.. Не са доволни от така постановеното първоинстанционно решение,  като е било обсъдило само доказателствата на другата страна и било едностранчиво. Считат, че възражението на ответниците за обявяване на нижност на слеката поради абсолютни сумалиця за неоснователно и недоказано, поради липса на писмени доказателства за действителната воля на страните.

 

Молят въззивният съд да уважи подадената въззивна жалба  и след като съдът се запознае с възраженията на страната да отмени обжалваното първоинстанционно решение и съдът да се произнесе по съществото а спора, като бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продабжана процесния имот – апартамент № 33 находящ се в гр. С., ул. Б. № ., вх. .ет. ., сключен с нотариален акт от 21.04.2010г. № ... том ..., рег. №..., нот. Дело №.../2010г. на Нотариус С.Ч., вписан в Слубжа по вписванията гр. С. с вх.рег.№ .../акт № ., том _., дело №. от 21.04.2010г. на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като привиден, сключен при условията на абсолютна симулация, да бъдат отхвърлени и предявените искове като неоснователни.

 

Претендират за присъждане на разноските по делото в полза на НБПП.

 

Правят искане: Да бъде допусната в качеството на свидетел Р.В.К. за установяване на обстоятелствата изложени в отговора но ИМ, като свидетелката ще бъде осигурена при режим на довеждане. Свидетелката сочат за установяване на обстоятелствата относно: прикритите договорки между страните и за отношенията предхождащи и последващи сключването на процесната сделка като – договаряла ли е със сестрата на ищцата и какво, извършвала ли е плащания по кредита на ищцата и защо?

 

 Претендира за присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

    2. В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба срещу Решение №407/29.04.2015 г. по гражданско дело №815 по описа за 2014 г. на Районен съд С. от В.И.Г., представлявана от пълномощника си адвокат Ж.И.Б. ***. Сочат, че с решение №407/29.04.2015 г. по гражданско дело №815 по описа за 2014 г. на Районен съд С. съдът е уважил исковете на ищцата, като е осъдил ответниците да предадат собствеността и владението върху процесния недвижим имот - апартамент №33, находящ се в град С., ул. “Б.” №., вх.”.”, ет. (заедно с прилежащите помещения и общи части, както и да заплатят сума в размер на 300 евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на същия имот и разноските по делото. Сочат, че решението на Старозагорски районен съд не противоречи на процесуалния и материален закон, подробно обосновано е и е правилно,а подадената въззивна жалба считат за неоснователна. Неправилно било твърдението, че дъщерята на ответниците е погасявала кредита, отпуснат от “Б.” ЕАД, с който е заплатена част от продажната цена на процесния апартамент, като е превела общо сума в размер на 7 969,87 евро. Това твърдение не се подкрепяло от събраните по делото доказателства: На първо място, представените от ответниците платежни нареждания изхождат от различни лица, които не са страни по делото, следователно са неотносими към предмета на спора. Между тях имало и такива, носещи името и подписа на ищцата (пр. операц. бележка №14 от 19.04.2010 г, с която са внесени от В.Г. 300 евро), както и такива от дъщерята на ответниците Р. К. (за около 700 евро). Дори субсумарно направените преводи от Италия по отпуснатия на ищцата кредит не са в сочения от ответниците размер, а са наполовина по-малко. След закупуването на имота ищцата веднага е започнала ежемесечно да обслужва задълженията си по кредита (видно от представените в с.з от 17.09.2014 г. и приети по делото операционни бележки). Неправилно било твърдението, че липсва плащане на продажната цена от 15 000 евро в брой. В деня на изповядване на сделката продавачите са заявили пред Нотариуса, че са получили напълно и в брой сумата от 15 000 евро, като останалите 20 000 евро са получили по сметка (удостоверение изх.№253/22.01.2014 г. на Банка ДСК ЕАД).

Посочват, че ищцата е предала в брой сумата лично на К.В., като било представено (по искане на ответниците) и писмени доказателства за налични средства - 3 510 евро получени от сестра й на 04 март 2010 г. (приета в с.з вносна бележка в с.з. 17.09.2014 г.) и 5 400 лева - от отпуснат кредит на името на майка й непросредствено преди сделката - на 19.04.2010 г., по който тя е поръчител (приложен по делото договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.04.2010 г. на„ОББ"АД). Неправилни са твърденията в жалбата, че е „практически невъзможно" на 20.04.2010 г. ответниците да се получили сумата. Била посочена грешна датата на сделката, като посочи 20 април (за което процесуалния представител поиска поправка на протокола и се проведе нарочно с.з.). Правилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля поради заинтересованост, както и тези на допълнително допуснатия свидетел И. С.. Не може да не породи съмнение обстоятелството, че и свидетеля С., твърдейки, че е музикант с множество изяви, си „спомни" точно дата на участието си в град Я. отпреди пет години. От показанията не стана ясно, кога е отишъл да спи в с. Е. -на 19 или 20 април, но очевидно е, че до обяд не е можел да знае, кой от домакините си е у дома, тъй като е спял. Ноторно известно е, че разстоянието от град С. до село Е. е 7 км. и има редовна градска автобусна линия №22, поради което няма пречка ответницата, ако е била на село, да се е върнала в града с някой от първите автобуси (интернет справка за автобусен транспорт сочи график на движение от село Е. в 6,30 ч-, 7,50 ч. и т.н.), да е получила парите и в 11 ч. да се е върнала отново в село Е..

 

Относно заключение на съдебно-икономическата експертиза: Ищцата е ползвала платен годишен отпуск на 22.04.2010 г., но е безспорно, че и на 19.04.2010 г. и 20.04.2010 г. е била в град С. (за което може да е ползвала друг вид отпуск). В тази връзка по делото има множество писмени доказателства, изхождащи с дата 19 април 2010 г. - подписано пред нотариус Ч. пълномощно с рег.№ 1561/19.04.2010 г. (с удостоверен подпис и съдържание на документа), подписани лично от ищцата в гр. С. договори - за жилищен кредит с БАНКА ДСК ЕАД и с ОББ АД (като поръчител).В п.З от жалбата се твръди липса на съзнание и приемане от двете страни за правната същност и последици от сделката. Ответниците не оспорват, че продължават да ползват продадения на 21.04.2010 г. имот, като след отправена нотариална покана в края на 2013 г. НЕ СЕ ЯВЯВАТ пред нотариуса (прил. Констативен протокол акт №., том ., рег. №.. г. на нотариус №. Р. Б. и р-н на действие РС С.), нито излагат писмени съображения или несъгласие с искането за освобождаване на имота.Твърденията, че с подписването на договора не са целяли и желали последиците на сделката са защитна позиция и не кореспондират с действителното положение.

 Сделката не била привидна и това се установило и от правата, дадени в пълномощното за закупуването на процесния апартамент (пълномощно с рег.№ 1561/19.04.2010 г. на нотариуст Ч.) - на л.2, ред 4 отгоре на упълномощената е дадено право „да бъде въвеждана във владение на новозакупения имот".

По отношение на платените от ответниците суми за погасяване на данъчни задължения: обстоятелството, че ищцата не е подала в срок декларация пред Община С. за придобития имот, отговаря на въпроса, защо съобщенията са адресирани до стария собственик. Неизпълнението на това задължение не я лишава от собственост върху имота. При положение, че ответниците са заплащали данък върху недвижимия имот (което задължение тежи върху собственика на имота), могат да ги претендират по съответния ред. Досежно таксата смет - същата се дължи за ползваната услуга на общината - като живеят в апартамента, ответниците ползват и услугата и дължат тази такса за своя сметка. Недоказано било и твърдението, че волята на страните по сделката е била друга, същото не кореспондира с действителното фактическо положение, липсват каквито и да е доказателства в тази насока, поради което иска е основателен, а постановеното решение - правилно.

По доказателствените искания:

Молят да се остави без уважение направеното искане за разпит на свидетел, тъй като не са налице визираните в чл.266, ал.З ГПК основания: Сочат, че с определение №1767/16.06.2014 г. Районният съд е отменил определението си за допускане като свидетел по делото на Р. К., като подробно е мотивирал, защо е недопустим разпита на свидетеля.Тъй като ответниците се домогват да установят привидност на сделката, като страна по договора, доказването на привидността може да стане или собратен документ, или с помощта на свидетелски показания, които обаче са допустими само при т.нар. начало на писмено доказателство съгласно чл.165, ал.2отГПК.В случая ответниците (въззивници) не са имали подобни уговорки с купувача, поради което и не разполагат с обратен документ или с документи по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, които да правят вероятно твърдението за симулация. Считат, че не следва да се уважава искането за разпит на свидетел като искането било недопустимо.

 Молят въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, като съдът потвърди изцяло като правилно и законосъобразно Решение №407/29.04.2015 г., постановено по гражданско дело №815 по описа за 2014 г. на Старозагорски районен съд.Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Претендират за присъждане на направените разноски и във въззивната инстанция.

3. Постъпило е искане по чл. 97 ГПК от В.И.Г., чрез пълномощника й адвокат Ж. Б. ***. Сочат, че с Определение от 09.06.2014 г. по гражданско дело №815 по описа за 2014 г. на Районен съд С. съдът е предоставил правна помощ на двамата ответници по делото - К. и В. В., изразяваща се в процесуално представителство.

С определение от 20.06.2014 г. по същото дело съдът е назначил адвокат като представител на ответниците при определен обем на предоставена помощ по чл.21, т.З от Закона за правната помощ.

Твърдят, че за да обоснове тази необходимост, съдът се е водил от приложените към молбата от 06.06.2014 г. на двамата ответници писмени доказателства (разпореждане от НОИ за размера на получавана пенсия, декларация за семейно и имотно състояние и амбулаторен лист) и твърдения за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно изискванията на чл.23, ал.З от Закона за правна помощ съдът следва да формира преценката си за предоставянето/прекратяването на правна помощ, като вземе в предвид определени от закона предпоставки: 1, доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства.

Въззиваемата твърди, че към датата на подаване на молбата за правна помощ ИЗОБЩО НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ УСЛОВИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ. При направена проверка от страна на ищцата се установява, че декларираното от К. и В. В. материално положение и имотно състояние е НЕВЯРНО:     I.ПОЛУЧАВАНИ ДОХОДИ. В приложените декларации е отразено, че лицата получават доход единствено от пенсии.

Този размер обаче не ги поставя в невъзможност да заплатят защитата си (както са го направили при ангажирането на адвокат за изготвяне на отговора на исковата молба) - размерът на декларираните пенсии от 250 лв. и 369 лв. е значително над минималния за страната (около 150 лв.).

Освен това, от датата на деклариране - 06.06.2014 г. до настоящия момент размерът на пенсиите е осъвременен два пъти (към 01.07.2014 г. и 01.07.2015 г.). К.В. ПРИТЕЖАВА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, КОИТО НЕ Е ДЕКЛАРИРАЛА.

                 Твърдят, че от направена справка в Служба по вписванията - Раднево се установява, че лицето К.В., в съсобственост притежава над 96 дка ниви в различни местности на с. Тихомирово, общ. Раднево, обл. С. (за част от които има вписани арендни договори), като следва:

Имот №028030 с площ от 4,386 дка; Имот №049010 с площ от 35,640 дка; имот №043030 С площ от 27.201 дка; Имот в масив 46/60 с площ 8,55 дка; Имот в масив 43/30 с площ от 20,401 дка.

В декларацията Величкова не е декларирала тези си доходи, като за имотно състояние е посочила единствено „2/3 ид. ч. от къща в с. Тихомирово, общ.Раднево", а притежаваните НИВИ изобщо не са декларирани, както и получените по завещание през 2006 г. залесени горски територии, дворно място и стопански постройки в същото село.

 Твърдят, че СЕМЕЙСТВОТО     Е    РЕАЛИЗИРАЛО    ЗНАЧИТЕЛНИ    ДОХОДИ    ОТ ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ ГОДИНИ.

Видно от справката, на 15.12.2009 г.(по-малко от 5 г. преди молбата за правна помощ от 06.06.2014 г.) В. се е разпоредила находящите се в същото село имот №057043 с площ от 13,375 дка, имот №027050 с площ 22,801 дка и имот №054300 с площ 1,500 дка, за което е получила продажната цена.

                       От справка в Служба по вписвания - С. се установява, че през м. декември на 2009 г. семейство В. е прехвърлило чрез покупко- продажба притежаван от тях апартамент, находящ се в град С., ул. „Братя Жекови"№111, ет.4 с площ от 57.480 кв.м., от който са получили продажна цена.От същата справка, а и от приложените по делото доказателства е
видно, че през 2010 г. е продаден процесния апартамент за 35 000 евро. От приложеното с исковата молба удостоверение изх.№253/22.01.2014 г. от Банка ДСК се установява, че по сметка ответниците са получили 20 000 евро.

 

 ДОХОДИ НА ЛИЦА ОТ СЕМЕЙСТВОТО

Твърдят, че в хода на производството се установило, че ответниците имат дъщеря - Р. К., която има собствен бизнес в Италия (по твърдения в отговора на ИМ) и очевидно разполага със средства (упълномощила е същия адвокат за водене на гр. дело №2494/2014 по описа на РС С., като е заплатила възнаграждение и ДТ, връщала се е в РБългария за явяване по делата - справка ел.стр. на РС Сз) и внук В. Г. М.. К. и В. В. имат доходи, с които да се издържат и да отделят за правна помощ, а в случай, че средствата не им достигнат, биха могли да поискат и получат помощ, финансова подкрепа и издръжка от своите низходящи - дъщеря и/или внук, тъй като са от реда лица, определен в чл.140 СК и които впрочем също са заинтересовани от изхода на делото.

Очевидно е, че условията за предоставяне на правна помощ не са съществували изобщо към датата на подаване на молбата за предоставяне на правна помощ - К. и В. В. при първоначалното подаване на декларация не са отразили получаването на доходи от аренда; не са декларирали притежавани ниви, залесени горски територии, дворно място и стопански постройки в с.Т., общ. Р., влогове в банки и налични средства от продажба на два недвижими имота в град С., поради което и на осн. чл.97 ГПК съда следва да ги ЛИШИ от правна помощ с произтичащите от това последици.

 

Молят съдът, проявявайки служебна активност за изследване предпоставките за предоставяне на правна помощ: Да изиска справка от Банка ДСК за наличие на банкови сметки и движението по тях за периода от 2009 г. на лицата К.К.В., с ЕГН ********** и В.Д.В. ЕГН **********; Да задължи К. и В. В. да представят: Актуална справка от НОИ за размера на получаваните пенсии към 2015 г.;Справка от НОИ за регистрирани договори и размера на възнаграждението;Декларация за наличие на парични влогове и банкови сметки. Молят въззивната жалба да бъде оставена без движение до внасяне на дължимата държавна такса.

ПО горепосочените искания заявени с допълнителното искане на въззиваемата В.И.Г. чрез пълномощника й адв. Ж. Б., въззивният съд счита, че същите искания се явяват процесуално недопустими пред настоящата съдебна инстанция, поради следните съображения: Действително, с определение № 1696/09.06.2014г. първоинстанционния съд на основание чл. 23, ал. 4 във вр. с чл. 25 и чл. 21, т. 3 и 4 от ЗПП , във вр. с чл. 95 ГПК е предоставил правна помощ на въззивниците К. и В. В., ответници по гр. дело № 815/2014г. по описа на  РС-С.. /На л. 109 от първоинстанционното дело/. В последствие с определение /резолюция от 10.06.2015г. / на л. 15 от настоящото въззивно дело първоинстанционният съд е освободил ответниците и въззивници от заплащането на дължимата държавна такса за заведената от тях въззивна жалба . Същите две определения са окончателни и не подлежат на обжалване пред по-горен съд съобразно разпоредбите  на чл. 95, ал. 5 от ГПК и чл. 83 от ГПК и чл. 25, ал. 2 от ЗПП.

От друга страна съобразно специалната разпоредба на Чл. 97., ал.1 от ГПК Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.

Според ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.

Налага се категоричният извод, че по искането за лишаване от правна помощ и за това за отмяна на освобождаването от дължимата ДТ компетентен да се произнесе е съдът, който е допуснал тези искания на въззивниците, а именно първоинстанционния съд. 

В тази връзка настоящият въззивен граждански съд разглежда единствено и само гражданския спор между страните и не е компетентен съобразно гражданските закони да се произнесе по допълнителното искане на въззиваемата по реда на чл. 97 от ГПК, съответно вх. № 9625/27.07.2015г. и по направените с него процесуални искания отправени към въззивния съд, поради което искането следва да бъде изпратено на компетентния за това Районен съд – С..

 

          Водим от горното и на основание чл. 97, ал. 1 от във връзка с чл.262, ал.1, 2 и 3 от ГПК, съдът

 

                          О П  Р Е Д Е Л И :

 

     

              ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1393/2015 год. по описа на СТОС.

 

Изпраща делото на Районен съд гр. С. за произнасяне по искане по чл.97 от ГПК вх. № 9615/27.07.2015 год.

 

 

           

 

 

 

 

 

 

Определението не прегражда по-нататъшния ход на делото и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 

 

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                  2.