О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1031                                             02.10.2015 г.                          гр.Стара Загора

 

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ СЪСТАВ

На втори октомври 2015г.

В закрито заседание в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                                    ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1497 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.248, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 и във вр. с чл.269- 273 от ГПК, във вр. с чл.130, ал.2 от ЗСВ и с чл.98а от ЗЕ.

 

Производството е образувано въз основа на частна въззивна жалба от юридическото лице “Е.”- ЕАД, гр.П., против Определение № 188/20.08.2015г., постановено по гр.дело № 45/2015г. по описа на РС- гр.Г., обл.С., с което е оставено без уважение неговото искане за изменение на Решението в частта му за разноските, като е искал да му се присъдят изцяло всички разноски по делото. Твърди, че първоинстанцонният РС неправилно не му е присъдил разноските по делото, въпреки, че една част от задължението е било платено в хода на установителното исково производство, а останалата част от задължението така и не му е било платено от ответника- длъжник. Моли атакуваното Определение да бъде отменено, като се постанови ново токова, с което ответникът- длъжник бъде осъден да му заплати всички направени по делото разноски по чл.80 от ГПК.

 

Въззиваемият МБАЛ- гр.Г., обл.С. в законния 1- седмичен срок не е подал писмен Отговор по реда на чл.276, ал.1 от ГПК.

 

Настоящият въззивен ОС- С., след като провери събраните по делото писмени доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

          Видно от постановеното първоинстанционно Решение № 61/22.07.2015г./л.88- 90 от делото на РС/, искът на молителя срещу ответника е уважен частично поради извършено междувременно в хода на делото на частично плащане на дължимата сума, преди постановяване на Решението, което е съобразено от РС съгласно правилата на чл.235, ал.3 от ГПК. Ищецът обаче въпреки процесуалната възможност, не се отказал своевременно от платената част от исковата си претенция против ответника, до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция- РС. Със самото Решение РС се е произнесъл по въпроса за разноските пред първата инстанция и в заповедното, и в исковото производство.

 

          В случая РС- Г. напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е приложил разпоредбата на чл.235, ал.3 във вр. с чл.422 и чл.415 от ГПК, като се е съобразил и със задължителната за всички съдилища в страната съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на ВКС- С. по аналогични казуси в т.9 и т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- С..

 

          В атакуваното Определение РС правилно е разпределил разноските по делото между страните по същото, съобразно уважената и съответно отхвърлената част от Заповедта в заповедното производство и установителния иск в исковото съдебно производство. Това, че към началото на исковия процес ищцовото вземане към ответника е съществувало в пълен размер е ирелевантно за настоящия казус, тъй като в хода на съдебното следствие по исковото производство е било налице частично плащане от ответника- длъжник на ищеца- кредитор, което обаче е довело до частично уважаване на установителния иск и оттам респективно да съответното частично/а не пълно/ уважаване на ищцовото искане за присъждане на разноските му в заповедното и в исковото съдебни производства.

 

          Предвид на което ч.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение, като се потвърди изцяло атакуваното Определение, като изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно.   

 

          Никоя от страните няма предявени претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представила Списък за такива по реда на чл.80 от ГПК, поради което и настоящият ОС- С. няма да се произнася и да присъжда такива разноски пред въззивната инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 и във вр. с чл.269- 273 от ГПК, във вр. с чл.130, ал.2 от ЗСВ и с чл.98а от ЗЕ, въззивният ОС- С.

 

                                     О П Р Е Д Е Л И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното Определение № 188/20.08.2015г., постановено по гр.дело № 45/2015г. по описа на РС- гр.Г., обл.С..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.С..                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

     

2.