Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 452                                            20.11.2015 г.                     град Стара Загора

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На десети ноември                                                                          2015 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  Н. Караджунова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 60 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

        

Производството е по реда на чл. 45,  чл. 52, във вр. с чл. 84 от ЗЗД.

 

         В ИМ ищците Е.Р.Д. и С.Р.Д., чрез адв. З. твърдят, че са законни наследници на починалият им наследодател- Р.Д.Д. ***, който починал на 20.12.2013 год., вследствие на пътно-транспортно произшествие предизвикано по вина на ответника - Ж.Р.Ж. ***. С присъда на ЯОС ответникът бил признат за виновен за смъртта на техния баща. Сочат, че смъртта на общия им наследодател Р.Д.Д., била причинена по време на ПТП, предизвикано от ответника на 20.12.2013 год. на пътен участък по път III-5503 на отсечката между с. Бояджик и с. Златари, обл.Ямболска. Загубата на техния роден баща, ищците като негови деца понесли тежко и с голяма скръб, поР което молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищците сумите в размер на по 60 000 лв. за всеки от тях /общо сумата в размер на 120 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки  страдания в резултат от смъртта на техния общ наследодател Р.Д.Д., причинено от ответника по време на ПТП, станало на 20.12.2013 г., на пътен участък по път ІІІ-5503 на отсечката между с. Бояджик и с. Златари, обл. Ямбол, ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на увреждането, до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

 

Ответника Ж.Р.Ж., чрез адв. Ж. А. оспорва предявените искови претенции по размер. Твърди, че навадените в ИМ доводи за близки отношения между ищците и починалия им баща са неверни. Освен това твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалия наследодател на ищците.Претендира за направените разноски.   

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

С влязла в сила присъда № 60/26.09.2014 г. по НОХД № 240/2014 г. на ЯОС, ответникът е признат за виновен за това, че на 20.12.2013 г. вечерта по път ІІІ-5503 на отсечката между с. Бояджик и с. Златари, обл. Ямбол преди таблата за начало на населено място – с. Златари, при управление на МПС, лек автомобил марка “БМВ” с рег. № СН 8843 АК негова собственост, с превишена скорост – 101 км.ч. след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си 3,73 промила е нарушил на правилата за движение визирани в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Д.Д. от с. Прохорово, като деянието е извършено в пияно състояние, поР което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1б. “б”, предл. 1, във вр. с ал. 1 б “в” вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а  от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от пет години.

           

Видно от удостоверение за наследници № 21/13.06.2014 г., издадено от с. Прохорово, Община Нова Загора, се установява, че ищците са наследници по закон - деца на починалия Р.Д.Д. б.ж. на с. Прохорово.

           

По делото са събрани гласни доказателства: От показанията на свидетелката М.Й.Й. сочи, че бивша съпруга на починалия. След развода на нея били предоставени родителските права и определен режим на свиждане. Реализирал се, докато били в село. За инцидента разбрала преди Коледа от кмета на с. Конево. Понеже много я е мъчел бившия й мъж, не казала на децата й, че е починал – била им забранила да контактуват с него, понеже той ги оставил. Преди около 5 – 6 месеца научила, че са поддържали връзка. Много трудно го преживели. Плачели, разсърдили се, защото не им се обадила. Не знае да е имало контакти между тях, но твърди, че са се виждали.

 

Д.Ц.Ц. установява, че познава ищците, но не е  виждала баща им лично. Знае, че са разведени родителите им. Присъствала на разговори между тях и баща им. Те разбрали за инцидента около седмица след смъртта му, тъй като майка им не им казала. Без майка им да знае са контактували с баща си. След като разбрали, го преживели го много тежко. Ходели на мястото на катастрофата. Ходели на гроба късно след погребението.

 

Г.И.И. установява, че познава ответника, тъй като е кмет на с. Прохорово 2-ри мандат. Сочи, че не е виждала децата и не ги познава. Р преди известно време работил в лозарска фирма в селото, но после се разболял и спрял да работи. Нямал никакви доходи. Помагали му за преживяване семейството на Ж.. Виждала е как са му носили за ядене и  цигари. Зимата същите хора му режели дърва. На Ж. чичо му казал за инцидента след което започнали организирането на погребение. Били коледни празници. Звъняла на колегата от с. Коньово. Той отишъл да открие семейството където Р бил женен. Знаело се, че има деца. Намерили бабата, но тя  казала, че той не ги е потърсил цял живот. На Р чичо му Стоян дошъл и донесъл 500 лв. за погребението. Наели погребална агенция. Ищците и се обадили по телефона за удостоверение за наследници. Имало една сума за имота и понеже имало нареждане на кмета да не се извършват административни услуги на лица които имат данъчни задължения, трябвало да го платят.

 

С.К.С. установява, че познава Ж. и починалия в с. Прохорово. Сочи, че никой не го бил потърсел с години. Помагали му със всичко - храна, цигари пари за ток. Твърди, че никога не виждал децата и не е чувал от Р да ги е чувал и виждал, тъй като нямал телефон. В деня на инцидента му се обадил Ж. и му казал къде е станал. Отишли с още един човек. Извадили Ж., който бил с колан. Другия колан си бил на мястото. Р бил на 20-30 м. изхвръкнал от колата. Обадили се на тел. 112 и дошла линейка и полиция. Трупът престоял в болницата 3 дни, защото нямало кой да го прибере - трябвало да се разпише някой роднина.

 

 От назначената по делото комбинирана автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че произшествието е настъпило на 20.12.2013 г., около 22:20 часа на път III-5503, отсечката между с. Бояджик област Ямбол и с. Златари област Ямбол. Лек автомобил БМВ 320 И с РЕГ. **** се е движил по суха асфалтова настилка със скорост около 101 км/ч, която е по-висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък /90 км/ч/. След преодоляване на попътен десен завой, поР загуба на контрол над управлението му, автомобилът преминава в режим на странично плъзгане косо наляво с десните си състави напред. Същият напуска отляво платното за движение, като преминава през банкета и продължава движението си в прилежащите крайпътни площи. В процес на аварийно безконтролно движение автомобилът се преобръща и окончателно преустановява движението си полегнал върху левите си състави, като масовият му център отстои на около 73 метра след мерната линия и на около 11 метра вляво от левия край на асфалтовото покритие. В процеса на преобръщане вследствие действието на центробежни сили пътникът в автомобила Р.Д.Д., който е бил без поставен предпазен колан, е изпаднал от него. Тялото му е открито на около 55 метра след мерната линия и на около 6 метра вляво от левия край на платното за движение. В резултат на ПТП са причинени смъртта на пътника Р.Д.Д. както и значителни материални щети на автомобила. Във връзка с злополуката на 20.12.2013 г. Р.Д.Д. на 55 г. е получил: кръвонасядания на меките черепни обвивки в челните и тилно-теменните области на главата, тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малко-мозъчните сливици в големия тилен отвор, точковидни кръвоизливи по срезните повърхности на мозъка; множествени счупвания на IV-Х ребра вдясно, счупване на гръдната кост, масивни множествени контузионни огнища на белите дробове предимно на десния бял дроб, травматично разкъсване на предната стена на лявата и дясната камера, разкъсване на съдовете покрай гръбначния стълб на мястото на счупването му и наличие на около 1,5 л. кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина; счупване на гръбначния стълб на равнището на IV-Х гръдни прешлени с раздалечаване на телата на прешлените, пълно прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък, с кръвонасядания около мястото на счупването; разкъсване на слезката и черния дроб и кръвоизлив 0,5 л. в коремната кухина; многофрагментното счупване на дясната мишница с кръвоизливи около мястото на счупване; повърхностни травми на меките тъкани в областта на главата, лицето, гръдния кош и в областта на горните крайници; остра след кръвоизливна анемия; Причината за смъртта са тежките несъвместими с живота травматични увреждания.

 

Установените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети с голяма енергия. Характеристиката на уврежданията сочи, че те са причинени от удар или натиск между твърди тъпи предмети, вследствие на което са настъпили тежките разкъсвания и размачквания в областта на гръдния кош и корема. Такива увреждания не могат да се получат в купето на лек автомобил от удар върху детайли при липса на челен или удар. Анализът на произшествието показва, че автомобилът не е претърпял удар в препятствие, а е напуснал пътя и се е преобръщал извън него. Трупът е намерен по трасето на преобръщане. По панталона има протриване, което не може да се обясни с въздействие, докато е бил вътре в колата. Ето защо може да се направи извод, че травматичните увреждания са в резултат от травма, получена при изпадане от автомобила и притискане между него и земната повърхност. Оттук следва, че Д. е бил без поставен предпазен колан. Ако същия бе поставил предпазния си колан, смъртният изход е нямало да настъпи, тъй като той служи за фиксиране на тялото на пътуващия в автомобила към седалката на която е седнал и изключва възможността при претърпяно ПТП същото да напусне купето на автомобила. Доказателство за това в конкретния случай е липсата на увреждания по водача, който е бил с поставен предпазен колан и не е напуснал купето на автомобила при произшествието.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 300 от ГПК, Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

В конкретния случай с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен за това, че на 20.12.2013 г. вечерта по път ІІІ-5503 на отсечката между с. Бояджик и с. Златари, обл. Ямбол, при управление на МПС, лек автомобил негова собственост, с превишена скорост, след употреба на алкохол, е нарушил на правилата за движение, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.Д.Д. от с. Прохорово.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно  установено, наличието на деликт – противоправно деяние, извършено виновно – при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице – Р.Д.Д., вследствие на което ищците са претърпели неимуществени вреди.

 

По делото не се спори, че ищците са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Спорен по делото е въпросът относно размера на дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

По отношение на претенциите на ищците за сумата от 120 000 лв. /по 60 000 лева за всеки един от тях/ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Р.Д.Д., съдът намира следното: Безспорно ищците са преживели болки и страдания от загубата на баща си – преживели го тежко. Съдът кредитира показанията на свидетелите разпитани от тяхна страна които установяват, че ищците са ходили на мястото на катастрофата и на гроба след погребението. В случая обаче съдът намира възражението на ответника, че ищците не са били в близки отношения с наследодателя си за доказано. В този смисъл съдът кредитира показанията на свидетелите на ответника, тъй като същите са незаинтересовани, не са близки или роднини на ответника и кореспондират помежду си. Между страните не се спори, че бракът между бащата и майката на ищците е прекратен още през 1992 г., вследствие на което майката забранила на ищците да контактуват с баща си, понеже не се интересувал от тях и много я е мъчел. Г.И.И. кмет на с. Прохорово 2-ри мандат установява, че не е виждала децата /ищците/ и не ги познава. С.К.С. установява, че починалия никой не го бил потърсел с години. Съдът намира още, че се опровергани показанията на свидетелите на ищците, че същите са поддържали контакт с баща си, тъй като починалия нямал никакви доходи и телефон. По отношение на представените писмени доказателства в първото съдебно заседание от проц. представител на ищеца съдът намира, че същите не доказват съпричастност от страна ищците, както сочи техния адвокат, а единствено необходимостта от снабдяване с удостоверение за наследници, което било обвързано с погасяване на данъчните задължения на починалия. Съобразявайки тези обстоятелства и съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на общо 80 000 лева /или в размер на 40 000 лв. за всеки от ищците/.

 

Спорен е и въпросът за наличието, както и за дела на съпричиняване от страна на пострадалия. При изяснения по делото механизъм на произшествието чрез нарочна експертиза се установи по категоричен начин, че пострадалият е бил без предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, като това обстоятелство се признава и от ищците по делото. Ако беше поставил предпазния колан, в изпълнение задължението на пътника по чл.137а от Закона за движение по пътищата, пострадалият би могъл да предотврати настъпването на най – тежкия възможен резултат. Вещите лица заключават, че ако същия бе поставил предпазния си колан, смъртният изход е нямало да настъпи, тъй като той служи за фиксиране на тялото на пътуващия в автомобила към седалката на която е седнал и изключва възможността при претърпяно ПТП същото да напусне купето на автомобила. Доказателство за това в конкретния случай е липсата на увреждания по водача, който е бил с поставен предпазен колан и не е напуснал купето на автомобила при произшествието.

 

При горните съображения, налага се изводът за наличие на виновно поведение и от страна на пострадалия при настъпилото ПТП, което сочи на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съгласно цитирания текст, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

 

Съобразно с констатираното съпричиняване,  съдът намира че следва да намали обезщетението с 30 %, като редуцира обезщетението от 40 000 лв. на 28 000 лв. за всеки един от ищците /или 56 000 лв. общо/, което ответникът следва да бъде осъден да им заплати, като в останалата част до претендирания размер от 120 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Така определеният дял на съпричиняване съответства на степента и тежестта на нарушенията на участниците в пътното транспортно произшествие. Вината на водача на МПС е много по-значителна, тъй като той е по-отговорен за действията си при управление на техническо средство – автомобил. Това ангажира в по-висока степен отговорността на водачите на МПС при нарушение на правилата за движение, отколкото нарушението на пътниците, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.

 

Предвид разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъдените обезщетения следва да бъдат заплатени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.12.2013 г., до окончателното им изплащане. 

 

При този изход на делото, на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: ищците са направили разноски в размер на 2000 лв. и следва да им се присъдят разноски в размер на 920 лв.. Ответникът е направили разноски в размер на 4206 лв. и следва да му се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете или в размер на 2230 лв.. Ответникът следва да заплатят по сметка на Старозагорския окръжен съд държавна такса в размер на 2 240 лева.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

                                                  

   Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Ж.Р.Ж.,***, ЕГН **********, да заплати на Е.Р.Д. ***, ЕГН  ********** и С.Р.Д.,***, ЕГН **********, чрез адв. З., сумата от 56 000 лева /петдесет и шест хиляди лева или по 28 000 лв. за всеки от тях/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от смъртта на техния общ наследодател Р.Д.Д., причинено от ответника по време на ПТП, станало на 20.12.2013 г., на пътен участък по път ІІІ-5503 на отсечката между с. Бояджик и с. Златари, обл. Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2013 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 920 лева /деветстотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лева/, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.Р.Д. ***, ЕГН ********** и С.Р.Д.,***, ЕГН **********, чрез адв. З. да заплатят на Ж.Р.Ж.,***, ЕГН **********, сумата от 2230 лева /две хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Ж.Р.Ж.,***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Старозагорския окръжен съд, държавна такса в размер на 2240 лева /две хиляди двеста и четиридесет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

 

           

 

                                                                                                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: