Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 427                                       02.11.2015г.                     град  Стара Загора

 

                                         В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На втори ноември 2015г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : П. ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 80 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

    Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.50 -52 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ- пълнолетния български гражданин П.Д.Д. е подал Искова молба, в която твърди, че в Районна прокуратура/РП/- гр.Р., обл.С. е било образувано ДП № 486/2012г. по описа на РУП- гр.Р., обл.С., като с Постановление от 31.01.2013г. срещу него било повдигнато и предявено обвинение по чл.206, ал.1 от НК. След приключване на разследването РП- Р. внесла обвинителен акт срещу него в РС- Р. за това, че той бил извършил престъпление за времето от 01.07.2011г. до 25.09.2011г. по чл.206, ал.1 от НК, в резултат на което беше образувано НОХД № 295/2013г. по описа на РС- Р., по което с Присъда № 189/19.05.2014г. по горепосоченото НОХД той е бил признат за невиновен и бил изцяло оправдан. Недоволен от тази изцяло оправдателна Присъда бил  представителят на РП- Р., който внесъл протест, вследствие на което било образувано ВНОХД № 1211/2014г. по описа на ОС- С.З., който със свое въззивно Решение № 181/14.11.2014г. потвърдил оправдателната първоинстанционна присъда, постановена от РС- Р.. Въззивното Решение на ОС- С.З. не подлежало на касационно обжалване и е било окончателно. Заявява също така, че за времето, през което срещу него било водено горепосоченото наказателно производство и той бил с наложена мярка за неотклонение „Подписка" от 31.01.2013г. до 14.11.2014г., той бил претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание, страдание от това, че не можел да реализира трудови доходи и да помага на семейството си. Имал непълнолетно дете, което живеело при мен и съпругата му, и което той издържа. Заявява, че самият факт, че има образувано наказателно производство срещу него, му действал изключително негативно и водело до физическо и психическо страдание. Фактът, че против него било образувано наказателно производство, бързо се разгласило в населеното място, където той живеел, и по този начин се уронил неговия престиж, достойнството и чест- както на него, така и на семейството му. Заявява, че било много трудно човек да възстанови след това доверието у хората и въпреки неговите обяснения, голяма част от хората не му повярвали, че е станало грешка и до ден днешен. Много му било трудно да обясня на детето си и на своите близки, че той е невинен и че това е грешка. Поради тази причина много голяма част от клиентите му, разбирайки факта за образуваното наказателно производство против него, го отбягвали  като фирма- производител на мебели. Всички тези обстоятелства пораждали правния му интерес от предявяване на настоящия осъдителен против ответника- Прокуратура на РБ- гр.София да му заплати парично обезщетение за претърпените от него нематериални вреди, болки и страдания, чувства на безсилие и онеправданост, злепоставяне пред обществото, колеги, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност и загуба на самочувствие; изгубване на доверие в националните институции; отражение върху емоционалното и психическото ми състояние; безсъние; загуба на многобройни часове от живота му, по задължението за участие в наказателното производство. Претендира, че в резултат на образуваното наказателно производство № 486/2012г. по описа на РУП- гр.Р. и впоследствие водените съдебни производства, за общия период от 14.02.2013г. до 14.11.2014г./съгласно корекцията в исковата претенция в о.с.з. на 22.10.2015г./ е претърпял вреди в размер на 30 000 лв., като претендира и законната лихва от датата за признаването му за невиновен/14.11.2014г./ до окончателното изплащане на присъденото парично обезщетение. Претендира и всички направени от него съдебни разноски съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК. В Пледоарията му по делото ищецът и процесуалния му представител- адвокат сочат, че искът е изцяло основателен и доказан, като молят той да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици, като ответникът бъде осъден да му заплати претендираното парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането/датата на връчване на обвинителния акт- 14.02.2013г./ до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото. Представил е Списък с разноските си по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и представената от него Писмена защита по делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ- Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.София не е депозирала писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК, не е изпратила процесуален представител и не е пледирала пред настоящата първа съдебна инстанция. Не е представила и писмена защита по делото.

 

КОНТРОЛИРАЩАТА страна Окръжна Прокуратура/ОП/- Стара Загора е подала писмен Отговор на ИМ по реда на чл.131-1 33 от ГТПК, в който  заявява, че искът е допустим. Че исковата претенция е по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ за парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинението по ДП № 486/2012г. на РУП- Р. за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, по което наказателното производство е приключило с влязла в сила на 14.11.2014г. изцяло оправдателна Присъда по НОХД № 295/2013г. по описа на РС-гр.Р.. Счита, че исковата претенция не е доказана по размер, като тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, и следва да подкрепи с доказателства и наличие на причинна връзка между твърдяните неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. Счита, че в исковата молба не са ангажирани доказателства за твърдяните неимуществени вреди- засегната чест, отлив от клиенти, невъзможност за реализиране на трудови доходи, душевен дискомфорт и други да са в резултат на обвинението по ДП № 486/2012г. по описа на РУП- Р.. Счита, че е недоказано и твърдението, че наложената мярка за неотклонение »подписка» е попречила на ищеца да реализира трудови доходи. Оспорва иска за обезщетение за неимущесвени вреди по размер изцяло, като завишен и неотговарящ на критерия «справедливост», визиран в чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, особено след като се отчете разумния срок на воденото производство и наложената на ищеца най-лека мярка за неотклонение «Подписка». Не е имала свои доказателствени искания в процесса. Процесуалният й представител пледира, че считам иска за неоснователен, тъй като не се установили доказателства, които да посочват, че действително претърпените вреди са във връзка с незаконното обвинение, а такова е елемент от състава на чл.2 от ЗОДОВ- елемент който трябва да бъде доказан и това е в тежест на ищеца. Не се доказало, че в резултат на наложената подписка на ищеца по нак. дело същият не е могъл да осъществява трудова дейност и това му е попречило да издържа детето си- това обстоятелство се подкрепило от свид. показания, където свидетелят посочил, че ищецът не се е справял с клиентите, а не че не е имал клиенти. Не се доказали и психичните проблеми, тъй като нямало мед. документация, че на ищеца са му били предписани медикаменти в тази връзка. Моли съда, в случай, че приеме иска за основателен и следва да се прецените доколко поисканата сума е справедлива, то трябва да се прецени доколко ищецът е претърпял тези вреди. В хода на съдебното производство не се установили степента на засягане на соц. му положение да е в повече от останалите случаи, да е претърпял в повече съществени терзания от обичайните. Относно определяне размера на имущественото обезщетение- следвало то да е на основание чл.50 от ЗЗД и да се изследват всички обстоятелства. Счита, че искът е прекомерно завишен спрямо съдебната практика. Прави възражение относно адв. възнаграждение, като прекомерно завишено, тъй като по делото е приложено пълномощно и счита, че за такъв иск е прекомерно.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция  на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора. Предявеният с ИМ иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Процесуалната допустимост на съдебното производство по делото и на самия иск, е пряко свързан с процесуалната легитимация на страните по делото/активна и съответно пасивна/, тъй като касае надлежността на страните в това конкретно исково съдебно производство по делото. Легитимирани страни по делото за този особен осъдителен иск са тези правни субекти, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса.

Заявеното от ищеца спорно право обуславя надлежните страни по делото, като формалната процесуална легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната легитимация – неговата основателност. Искът, предмет на настоящото производство е за заплащане на парично обезщетение за твърдените от ищеца претърпени от него неимуществени  вреди, вследствие незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на досъдебното производство– Прокуратурата на Република България/ПРБ/. Тоест, за да е допустим иск с такова правно основание, същият следва да е предявен от пострадало лице от незаконосъобразни актове и действия на органите на досъдебното производство по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, срещу органите издали съответните актове, респективно  извършили съответните незаконосъобразни действия. Видно от материалите по приложеното приключено наказателно производство против ищеца/ДП, НОХД и ВНОХД/, е безспорно установено, че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение от РП- гр.Р., обл.С. и е било образувано ДП № 486/2012г. по описа на РУП- гр.Р., обл.С., като с Постановление от 31.01.2013г. срещу него било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.206, ал.1 от НК. След приключване на разследването РП- Р. е внесла обвинителен акт срещу него в РС- Р. за това, че ищецът Д. бил извършил престъпление за времето от 01.07.2011г. до 25.09.2011г. по чл.206, ал.1 от НК, в резултат на което беше образувано НОХД № 295/2013г. по описа на РС- Р., по което с Присъда № 189/19.05.2014г. той е бил признат изцяло за невиновен и бил изцяло оправдан. Недоволен от тази изцяло оправдателна Присъда бил  представителят на обвинението в лицето на РП- Р., който внесъл протест, вследствие на което било образувано ВНОХД № 1211/2014г. по описа на ОС- С.З., който със своето въззивно Решение № 181/14.11.2014г. е потвърдил изцяло оправдателната първоинстанционна Присъда на РС- Р.. Въззивното Решение на ОС- С.З. не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- София, то е окончателно. Безспорно доказано в хода на съдебното дирене по настоящото първоинстанционно гражданско дело е, че за времето от 31.01.2013г. до 14.11.2014г. включително, когато против ищеца е било водено горепосоченото наказателно производство, той е бил с наложена най- лека мярка за неотклонение „Подписка". Тези факти безспорно определят бившия обвиняем по нак.дело/сега ищец по настоящото гр.д./, като носител на активното право на иск за претърпени вреди срещу органите на обвинението на досъдебното и на съдебното производство, които със свои актове и действия незаконно са повдигнали обвинение, водили са наказателно производство, определили са мярка за неотклонение/МНО/ на обвиняемия/ищеца/, като наказателното производство е приключило с неговото цялостно и окончателно оправдаване на всички съдебни инстанции. С оглед на тези обстоятелства, безспорно е установена активната процесуална легитимация на ищеца по настоящото гр. делото, против ответника. Същевременно исковата претенция е насочена срещу ответника- Прокуратурата на РБ- София, като претенциите на ищеца срещу ответника се състои в обстоятелството, че осъществяването на наказателна репресия против него в хода на досъдебното и в съдебното производство е комплекс от действия и актове на органите на обвинението, които са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. Повдигането на обвинение, привличане в качеството на обвиняем, вземане на МНО са действия извършени в съответната форма чрез установените в закона актове/ постановления/ на водещите разследването длъжностни лица, в резултат на постановления на РП- гр.Р., обл.С., с което е образувано наказателното производство и са дадени указания за разследването му. Съгласно съдебната практика, ответникът по иска по чл.2 от ЗОДОВ трябва да има качеството на юридическа личност, каквато съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗСВ притежава цялата Прокуратурата на РБ, която е 1 бр. единно юридическо лице на бюджетна издръжка. В този смисъл ответната ПРБ- София може да участва в качеството на ответник в това съдебно производство/каквото е настоящото/, и безспорно за нея е налице пасивна процесуална легитимация като ответник. Поради което провеждането на съдебното производство по предявения  иск е процесуално допустимо с оглед общите правила на процеса по общия процесуален закон/ГПК/ във вр. и със специфичните нормативни изисквания на специалния закон/ЗОДОВ/. Поради което настоящият първоинстанционен съд следва да се произнесе по съществото на спора между страните по настоящото първоинстанционно гражданско дело.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Присъда №189/19.05.2014г. на РРС, Решение №181/14.11.2014г. на СОС, Писмен отговор от ОП С.З. от 06.07.2015г., исковата претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при изцяло оправдателно приключило наказателно производство против него, се явява принципно основателна, тъй като съгласно трайната и непротиворечива практика по аналогични случаи, съответният правозащитен орган отговаря и във случаите, включително и когато обвиняемото лице е  изцяло и оконочателно оправдано- какъвто е настоящия случай. Фактическото и правното основание за оправдаване на подсъдимия съответства напълно на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от действащия ЗОДОВ. Поради което не съществува никаква пряка или косвена законова презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като обвиняемия и подсъдим е било впоследствие изцяло оправдан, ведно с всички законни последици от това. Тъкмо обратното– презумпцията за невинност остава необорена и тепърва трябва да се докаже, че е съществувало основание за предприемане на наказателно преследване против обвиняемия/ищеца/, включително и за налагане му на мярка за неотклонение, дори и тя да е най- леката такава “подписка”. Приключването на наказателното производство с цялостно оправдаване на обвиняемия/подсъдимия/- ищеца, е достатъчно фактическо и правно основание, за да се приеме, че определянето и налагане на мярка за неотклонение е лишено от законово основание само по себе си. При недоказаност на обвинението, единственият възможен фактически и правен извод е, че обвиняемият е невиновен/невинен/, и ако се постанови изцяло оправдателна присъда спрямо него, с обратна сила всички действия и актове на правозащитните органи, с които са накърнени законните права и интереси на виновното лице с неправилно повдигнато обвинение, с произтичащите от това последици, се явяват изцяло и изначално незаконосъобразни. Такова цялостно оправдаване на подсъдимия може само да показва, че на лицето неправилно и незаконосъобразно е повдигнато обвинение/при липсата на достатъчно доказателства за виновността и/или авторството/, ограничени са негови права, накърнени са лични негови права като чест, достойнство, авторитет, право на  спокоен живот и други. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ има за обект защита не само на материални, но и на нематериални блага– причинени страдания от психически характер, свързани с незаконно обвинение в извършване на престъпление, накърняване честта, достойнството и доброто име на  гражданина, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези основни индивидуални човешки ценности. Разпоредбата на чл.32, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България/КРБ/ изрично е сочи, че всеки има  право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези ценности е задължение на всички правни субекти в държавата, включително и на органите на прокуратурата и полицията. Неоснователността на претенцията на държавата /чрез органите на полицията и прокуратурата/ спрямо едно физическо лице по образувано наказателно дело задължително води и до незаконност на предприетите с оглед нейното реализиране процесуални действия. Дали определено лице е изглеждало виновно в извършването на престъпление, когато му е повдигнато обвинение, не може да има никакво значение, тъй като Държавата като колективен орган няма право да накърнява неговата лична сфера, чест, достойнство или добро име чрез повдигане на обвинение за извършването на престъпление, ако съответният държавен орган не може да обори презумпцията за невиновност. След като до приключване на наказателното производството пред въззивната съдебна инстанция/НО на ОС- С.З./ събраните писмени и гласни доказателства не могат да оборят законовата презумпция за невиновност по чл.14, ал.2 от НПК, то обвинението е изцяло и изначално незаконно, тъй като неговата основателност не е доказано по предвидения в закона ред. След като изцяло оправдателния съдебен акт/Присъда/ срещу  обвиняемия/подсъдимия/- ищеца е влязла в законна сила, то повече от очевидно е, че деянието не е извършено от ищеца Д., и следователно всички действията и актовете на правозащитните органи, реализирани спрямо него в хода на това наказателно досъдебно и съдебно/в 2 инстанции/ производство са изцяло и изначално незаконосъобразни. По съществото си влязлата в законни сила като изцяло оправдателна съдебна Присъда против ищеца има характера на прекратяване на незаконни служебни действия от ответника против него по смисъла на чл.3 от ЗОДОВ, които се  изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, вземане на МНО и други подобни. В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени на обвиняемия/ищеца/ и са накърнени законни права и интереси, и с които  негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на обществото, е увредено самочувствието и  доброто му име в семейството и в обществото. Ищецът за периода от време от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното преследване, е бил в условията на обвиняемо лице, без да са били налице законови основания за това. В този смисъл несъмнено и безспорно е, че актовете и действията, проведени по процесното наказателно производство против него от органите на обвинението, са изцяло незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу обвиняемото лице/ищеца/ е било приключило с неговото цялостно и окончателно оправдаване. Предвид горното, безспорно и несъмнено е, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата/ответника/ с оглед последвалото цялостно оправдаване и оневиняване на обвиняемия/ищеца/, се явяват незаконосъобразни и неправилни– тоест те се явяват незаконни по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

От друга страна, видно от събраните по делото общо 2 бр. гласни доказателства- свидетелски показания, се установи следното :

Свидетелката Л.М.Д./съпруга на ищеца/ заявява, че още от 2002г. познава съпруга си- ищец П.Д., а граждански брак имат сключен от 2005г. Заявява, че преди да започне наказателното дело против него през м.01.2013г. отношенията им били нормални в семейството, като държание и във всяко едно отношение. Но след започване на това нак.дело отношенията станаха под всякакво ниво, по принцип не само спрямо нея, а въобще. Аз работела в същия квартал, в който и жевеели, но клиентите, съседите и близките виждали, че призовките идвали непрекъснато на адреса им. Пощальонката също й е била клиентка и започнали приказки, че съпруга й/ищеца/ е човек- престъпник, започнало едно недоверие, приказки, разпити и на нея. Съпругът й П.Д. започнал да се държи неадекватно, станал нервен, много започнал да се заяжда, не говорел вече. Като приключило наказателното делото, той се променил малко, качил няколко килограма тегло. Пиел до тогава антидепресанти, свалил 10-тина кг. Към детето също променил държанието си. Разликата била определено огромна. Имал проблеми със съня- преди да им кажат за делото тя се събуждала, той бил вече буден, не можел да спи. Неговият обичаен стил не е бил да е нервен, припрян, неадекватен. След делото също имало напрежение- съседите непрекъснато я спирали и питали : “Какво ще стане, говорят, че призовките идват не за добро?” Той е бил глава на семейството и изцяло разчитали на него. Съседите говорели, че в призовките ставало въпрос за престъпност и като го вкарали в затвора, какво щяло да става с детето им. След като приключило окончателно наказателното дело, той се променил към по- добро, дори преди да свърши делото тя го била водила при една баба да му лее куршум, за да може малко да се съвземе. Имало е моменти, когато й е  посегнал, явно напрежението си го изкарвал на нея. Счита, че към днешна дата са абсолютно различни нещата, започнал постепенно да се държи, както преди. Сега абсолютно различно от тогава се държал- в рамките на 2 години се държал много лошо, под всякакво ниво с нея, с детето им. Дотогава на нея никога не й е посягал, а тогава и до това се е стигали. Била се замислила какво ще прави, ако продължава така, щом са стигали до антидепресанти, баби  и т.н. Сега нещата вече били съвсем различни- живеели в гр.С.З.  на квартира в ***. В *** тя никога не била живяла, само в гр.Р., обл.С. е живяла.

 

Свидетелят И.Г.Г.- съдружник без родство с ищеца заявява, че от 10- тина години познава ищеца П.Д., постоянно имал контакти с него. С друго едно трето лице/П.П./ имало друго  наказателно дело срещу него. Заявява, че коренна промяна имало в поведението на ищеца след началото на наказателното дело- човекът не бил същия изобщо. След като тръгнало срещу него наказателното дело, ищецът П.Д. преди делото поне 3 дни не можел да го видя изобщо, бил напълно неадекватен. Той извършвал неговата работа, която трябвало да върши той самия. След края на делото състоянието му се подобрило значително, като към днешна дата той бил много по- спокоен, много по-добре, повече работа имали вече. Тогава ищецът не се справял с клиентите, отивал при даден клиент и после той трябвало да ходи повторно при този клиент и да оправя нещата. В този период ищецът губел клиентите, не говорел много и единствено казвал, че е притеснен за делото. В крайна сметка бил предал едни пари и после се водело нак. производство срещу него. Ищеца П. познавал покрай брат му, с него са израснали заедно, като той работел при П.. Сега в момента бил съдружник на ищеца П., откакто купили машините от другото лице- П.П. през 2012г. Доста преди делото станали съдружници, като около 2 години продължило нак. производство срещу него. Ищецът бил напълно неадекватен тогава, човекът, с който работел, в един момент се променил коренно. Не можел да разчитал за нищо на него, сам се справял, за да могаже да се платят някакви сметки. Преди делото три дни ищецът само седял, мълчал, не разговарял, не правел нищо, само пиел кафе. Той бил поел всичко на гърба си, докато П. е бил в това състояние и това се отразило доста зле на работата им- постоянно имало оплакване от клиенти, ако е бил вземал някаква поръчка П., при  отиване за монтиране поръчката не била това, което е трябвало да бъде. Имало оплакване от негови клиенти, той и с брат му често е говорил, с жена му също и единствения човек, с когото ищецът е разговарял тогава най-много е бил той. На ищеца му било много тежко, било го страх, отслабнал в периода на делото около 10-ина кг. Сега положението било вече коренно различно, имали много работа. Сега вече се вършили нещата, ищецът психически и физически се чувствал по-добре. Нямали вече оплаквания от клиенти до момента и след края на делото е нямало вече никакъв проблем. Водело се е дела за подялба на машините, тъй като другото лице П. и ищецът П. имали фирма за производство на мебели в гр.Р., като машините са били на ищеца П. и той бил прехвърлил всички машини на фирмата на П., като той му обещавал, че ще го направи съдружник във фирмата му. Но в един момент П. казал, че няма да направи нищо, заминавай си. П. си върнал машините, развалил уговорката и лицето П. подал сигнал до прокуратурата за обсебване, вследствие на което е било това състояние на ищеца П.Д..

 

         Съдът кредитира в пълна степен показанията на всички тези общо 2 бр. свидетели/макар, че те са в близки родствени и производствени взаимоотношения с ищеца/, тъй като показанията на всички тези свидетели са пълни, подробни, обосновани, вътрешно непротиворечиви и без  какавито и да са противоречия помежду си. Освен това липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тези свидетели да е пряко и/или косвено заинтересован в морално или материално отношение от изхода на настоящия граждански съдебен спор. Още повече, че техните показания се потвърждават изцяло както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, така и в значителна степен от изцяло оправдателната Присъда против ищеца П.Д.. От тези гласни доказателства се доказва по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият- ищеца в резултат на провежданото против него наказателно преследване от обвинителните органи на единната Прокуратурата на РБ, ищецът много тежко е преживял обвинението срещу него, бил е видимо много притеснен, избягвал е да говори по тази тема, изпитвал е страх от тази история, не носел на шеги, паднал е духом, затворил се в себе си, физически отслабнал много. Наказателното преследване против него е станало известно на неограничен кръг от хора– негови колеги, познати, роднини, клиенти и други. Впоследствие се е стигнало и значително промяна в самия ищец, като състоянието му е било такова, тъй като този случай е станал известен в обществото, коментиран е бил от много хора и са изказвани предположения каква ще е неговата по- нататъшна съдебна, семейна, лична и бизнес съдба, както и тази на семейството и на фирмата му.

 

         По делото няма искани от страните или служебно от съда, назначавани и приемани каквито и да са съдебни експертизи.

 

С оглед така установеното и доказано от фактическа страна, съдът достигна до следните фактически и правни изводи :

Деянието, по което е повдигнато обвинението/впоследствие изцяло оправдано/ не е извършено от обвиняемия/ищеца/, поради което и действията и актовете на правозащитните органи на обвинениието, реализирани спрямо него в хода на това наказателно преследване, са изцяло и изначално незаконосъобразни. По същество влязлата в законна сила изцяло оправдателна Присъда има характера на прекратяване на незаконни служебни действия на обвинителните органи против него по смисъла на чл.3 от ЗОДОВ, които незаконни действия се  изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, и вземане на МНО- макар и не най- тежката, а най- леката в случая. В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени наказателни репресии срещу ищеца, са били накърнени негови законни права и интереси, които негативно са повлияли на отношенията му с близки и други членове на обществото, увредено е било самочувствието му и  доброто му име в обществото. Ищецът/там обвиняем/ е бил в условията на обвиняемо лице, без да са били налице основанията на закона за това- в този смисъл несъмнено и безспорно е, че актовете и действията, проведени по процесното наказателно дело, са изцяло незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу обвиняемия/ищеца/ е приключило с неговото цялостно и безусловно оправдаване по тези обвинения.  От което безспорно следва, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата с оглед последвалото цялостно оправдаване на обвиняваното и подсъдимо лице, се явяват изцяло незаконосъобразни и неправилни, следователно те са изцяло незаконни по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Причинената вреда на обвиняемия/ищеца/ се изразява в засягане на неговите неимуществените права и блага, което се състои в смущение, накърняване или унищожаване на такива блага. А вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо, което се охранява от правото/здраве, работоспособност, вещи, парични средства или др./, и тя се състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или духовната сфера на един правен субект, какъвто е ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице или не.

С ИМ бившият обвиняем/ищеца/ е направил искане за заплащане на парични обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на общо 26 000 лв. В хода на настоящия първоинстанционен граждански процес бяха разпитани 2 непосредствени свидетели- очевидци, които познават ищеца и имат продължителни и непрекъснати наблюдения върху него като личност, психика, поведение и върху отражението което е дало обвинението на здравето и психиката му. От събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е претърпял редица вреди от неимуществен характер- ограничено е било правото му на свободно придвижване, тъй като е бил в условията на наложена МНО „Подписка”, повдигането на обвинение, третирането му като лице, извършило престъпление неизбежно са рефлектирали върху битието, съзнанието и отношенията му с другите близки и по- далечни хора- познати, приятели, семейство, клиенти, съдружник и други.

И двамата свидетели, разпитани по делото, с които ищецът е бил във възможно най- близки отношения/съпруга и съдружник/ в показанията си посочват категорично и безспорно, че  ищецът много тежко е преживял обвинението срещу него, бил е видимо много притеснен, избягвал е да говори по тази тема, изпитвал е страх от тази история и не носел на шеги. Паднал е духом, затворил се в себе си, физически отслабнал много. Посочват в показанията си, че  случаят е станал известен на неограничен кръг от хора – негови колеги и познати. Впоследствие е забелязал и наличието на промяна в самия ищец. Състоянието на ищеца е било такова, тъй като този случай е станал известен в обществото, коментиран е бил от много хора и са изказвани предположения каква ще е съдбата на ищеца, на семейството и на близките му. Тези свидетели всеки поотделно за себе си е забелязал промяната в поведението и състоянието на ищеца, обвинението е имало широк отзвук в обществото и се правели коментарии относно случилото се и съдбата на ищеца. Същите споделят и какво е очаквал ищеца да се случи с него, какво е било поведението и отношението му към най- близките му хора, как се е променил здравословно и психически.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Конституцията на Република България/КРБ/ личният живот на гражданите в страната е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателството върху неговата чест, достойнство и добро име. Безспорно от събраните гласни доказателства се установява, че наказателното производство е уронило авторитета на ищеца сред близки и приятели, че е рефлектирало негативно върху самочувствието му, поведението, общуването, както и че е нарушило нормалния му живот и че е създало сериозни проблеми в семейния му живот. Тези обстоятелства налагат извод, че действията и актовете на органите на обвинението по това наказателно производство са повлияни негативно върху личната сфера на ищеца, като на същия са накърнени законни права и интереси, гарантирани с Конституцията и законите на страната ни. Обезщетението за тези престъпни неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт, трябва да се стигне до обоснован извод, че е повлияно психическото и моралното състояние на  пострадалия. Справедливото обезщетение за претърпени морални вреди трябва да бъде определено според степента на засягане на психическата сфера на увредения. С оглед съдебната практика и конкретните данни поделото, предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди се явяват основателни и се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства. Горепосочените  посочени и анализирани причините за настъпване на вредите, за които се претендира такава обезвреда. Безспорно е, че ако по досъдебното производство не беше повдигнало обвинение на ищеца и същият не беше привлечен в качеството на обвиняемо лице, не беше определена и наложена МНО, и не беше водено против него наказателно съдебно производство в 2 инстанции/РС и ОС/, той не би претърпял такива унижения, с които неизбежно е свързано подобно преживяване, както и не би влошил отношенията с близки и колеги поради тези обстоятелства, а и не би преживял другите негативни последици за здравето и живота си, свързани с наказателното дело против него. Пряката причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили- т.е. наличието на причинна връзка между подробно посочените в ИМ актове и действия на органите от една страна, и настъпилите вреди от друга страна, което е доказано по несъмнен и безспорен начин по делото. По този начин ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатото му обвинение, като тази изцяло оправдателна Присъда има силата на присъдено нещо както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство, но и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК, както и за всички други органи, учреждения длъжностни лице.

От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца неимуществени щети. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/следователи и прокурори/ от РП- гр.Р., както неразделна част от ПРБ- София. С посочените по-горе актове на прокуратурата и на съда, безспорно се доказва, че действията на РП- Р., като неразделна част от ПРБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата Прокуратура на Република България- София, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.

Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно Закона за съдебната власт/ЗСВ/ и Наказателно- процесуалния кодекс/НПК/, Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност - напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в полицията. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни. Той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се ръководи от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия правов ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на семейната и професионалната си чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в сравнително добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, с родителите и съдружника си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с наказателното дело ищецът много се измъчил, бил психически разстроен, което е довело и до значителна промяна във външния му вид и в поведението му.

И макар, че след като е било приключило изцяло наказателното дело против него и с оглед на изтеклото време, ищецът все още не се е възстановил напълно физически, в поведението му още се усещала тревожност и той останал мнителен, без по- предишната вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и глава на семейство, който да служи за пример на колеги и близките си. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени.

Следствие от незаконното обвинение съществено е бил уронен авторитета на ищеца пред колегите му и в обществото, пред обществеността на града, в който живеел, поради това, че негативните факти около личния живот и работата му са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество негови колеги, приятели и познати., както и от клиентите му. Следователно воденото против него наказателно производство обективно тогава и в настоящия момент е довело до това той да има по-ниско самочувствие, останал е раздразнителен и се е затворил в себе си. Физически се променил много. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. Дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното производство при извършване на процесуално-следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- София/ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от общия закон/ЗЗД/ във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/.

С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ГЛАВНИЦАТА :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило сравнително дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по- късното изчистване на името му. Реално разследването срещу ищеца е траяло в периода от повдигането на обвинение му/14.02.2013г./ до датата на окончателното му оправдаване/14.11.2014г./- тоест точно 1 г. и 9 месеца/или общо 21 месеца/. Установи се и се доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът като обвиняем е претърпял морални болки и страдания в резултат на необосновано опетненото му име в работата, в семейството и в обществото, свързано с провежданото против него наказателно преследване, което следва да бъде надлежно оценено и обезщетено. Поради това съдът счита, че предвид естеството на увраждането, стандарта на живот в страната, възрастта на ищеца, наложената му най- лека  мярка за неотклонение “подписка”, продължителността на наказателното преследване, и присъдените други парични обезщетения по аналогимни случаи пред последните 3 години от съдилищата в региона ни, необходима и достатъчна сума за адекватно репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди за периода от общо 21 месеца при среден размер 335 лв. на минимална работна заплата за страната за този период от време/съответно с ПМС № 250/11.10.2012г.-Д.в. № 80/19.10.2012г., считано от 01.01.2013г.- 310 лв., с ПМС № 249/31.10.2013г.-Д.в. № 97/08.11.2013г., считано от 01.01.2014г.- 340 лв., и с ПМС № 419/17.12.2014г.-Д.в. №105/19.12.2014г., считано от 01.01.2015г.- 360 лв./, е сумата от 7 000 лв., която прави около 10 бр. следни заплати за страната за този период от време. Същата следва да се заплати от ответника/ПРБ- София/ като единствено самостоятелно ЮЛ- публичноправен орган, който отговаря за всички противозаконни действие, актове и бездействия на своите органи и служители/прокурори, следователи и разследващи полицаи/- в случая прокурор от РП- гр.Р., обл.С..

Съдът счита, че в този му размер искът за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е напълно основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. В останалата част над доказаните общо 7 000 лв. до първоначално претендираните общо 30 000 лв. като главница, исковата претенция се явява твърде завишена/в повече от четворен размер/, същата се явява частично неоснователна и недоказана в този си по- висок и завишен размер, и следва да се отхвърли частично, ведно със законните последици от това. В този смисъл е постоянната, неизменна и непротиворечива практика по аналогични случаи както на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., така и на въззивния му ПАС- Пловдив, както и на касационния ВКС- София.

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат от виновния- ответника/ПРБ- София/ към пострадалия- ищеца, считано от датата на увреждането му/датата на окончателното приключване на наказателното производство против него на 14.11.2014г./, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- С.З. в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.50- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца П.Д.Д.- ЕГН ********** от гр.С.З., със съдебен адрес ***, офис № 18 общо сумата 7 000 лв./седем хиляди лева/  парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от  наказателното преследване по ДП № 486/2012г. по описа на РУП- гр.Р., обл.С. за периода от 14.02.2013г. до 14.11.2014г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 7 000 лв. от датата на прекратяване на увреждането/14.11.2014г./, до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата част над присъдените 7 000 лв. до претендираните първоначално общо 30 000 лв., като частично неоснователен и недоказан в тази му част.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :