Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 457                                               25.11.2015 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети ноември                                                                              2015 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н. Караджунова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 1117 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

           

Производството е на основание чл. 79 от ЗЗД.

 

Постъпила е първоначална искова молба с вх. № 14489/06.06.2012г. по чл.87, ал.3 от ЗЗД от ищеца С.П.К., чрез адвокат Ж.З., против Д.М.Г., с която моли съда да постанови решение с което да развали договор за продажба на недвижими имот срещу поемане на задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт от 22.12.1993 г. с №173, том XXVI, нот.дело №6968/1993 по описа на Нотариус при Районен съд - Стара Загора, за прехвърляне от ищеца С.П.К. на ответника на недвижим имот: Апартамент, съставляващ апартамент под *******, срещу поето насрещно задължение на ответника Д.М.Г. да го гледа и издържа пожизнено и безвъзмездно, лично или чрез майка си И.Д.К. или чрез други трети лица, изразяващо се в даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения, поради пълно неизпълнение на поетите с договора задължения спрямо него, които ответникът е следвало да изпълнява стриктно. С искова си молба ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски и възнаграждението за един адвокат, като подробни съображения са изложени в исковата молба. В хода на делото, ищецът С.П.К.  е уточнил и конкретизирал исковата си молба, като е завел и поправена такава, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.М.Г. да заплати на С.П.К. сумата от 27 000 лв., представляващи обезщетение за неизпълнение на договор за продажба на недвижим имот срещу поемане на задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт от 22.12.1993г. с №173, том XXVI, нот.дело №6968/1993 по описа на Нотариус при Районен съд Стара Загора, за прехвърляне от ищеца на ответника на процесния недвижим имот, срещу поето насрещно задължение на ответника Д.М.Г., да гледа и издържа ищеца С.П.К. -  пожизнено и безвъзмездно, лично или чрез майка си И.Д.К., или чрез други трети лица, изразяващо се в даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения, поради пълно неизпълнение на поетите с договора задължения спрямо ищеца, които ответникът следва да изпълнява стриктно, както и да бъде осъден  да  заплати направените по делото разноски и възнаграждението за един адвокат, като подробни съображения са изложени в исковата молба.

           

Ответникът Д.М.Г. по делото, взема становище, че искът е процесуално недопустим и неоснователен, като се сочат подробни съображения за това. В отговора си същия декларира, че поетите задължения към ищеца по никакъв начин не са били засягани или ограничавани, още по-малко спирани. Напротив, твърди че те са ежедневни и непрекъснати, като подробни съображения за това подробно излага в писмения си отговор.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

          

              Между страните не се спори, че с нотариален акт рег. № 7743, том 236, стр. 902, н.д № 6968/1995г. по описа на Старозагорски нотариус, между страните по делото на 22.12.1993 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот -апартамент срещу задължение за гледане и издръжка по силата на който договор ищеца, със съгласието на съпругата си И.Д.К. продава на ответника срещу задължение за гледане и издръжка следният свой недвижим имот: апартамент № 107, на IV етаж, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Митьо Станев-Запад" бл.16, построен върху държавна земя, състоящ се от кухненски бокс, дневна, спалня сервизни помещения със застроена площ от 41.71 кв.м с прилежащото избено помещение № 24, с полезна площ от 5.66 кв.м заедно с 1.434 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището североизток -коридор и ап. №108, северозапад - ап.№106, югоизток - ап. № 108 и югозапад - улица, при граници на избеното помещение североизток -двор, северозапад -мазе № 23 и югоизток -мазе от другия вход и югозапад -коридор, които грижи и издръжка ответника се задължава в настояще и бъдеще време, изразяващи се в даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения лично или чрез майка си -И.Д.К. или чрез други трети лица.

 

С нотариален акт за дарение на недвижим имот- апартамент акт № 2000 том XV, дело № 3567/2000г. вх. Рег. № 7111/12.2000г. по описа на СВ при СтРС, kа 12.12.2000 г. ответника е дарил гореописаният недвижим имот на своята майка И.Д.К..

 

На 15.12.2011г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот акт № 26, том 34, вх.рег. 12040, дело 6998/11г. по описа на СВ при СТРС, И.Д.К. продава на Д.С.К. гореописаният недвижими имот за сумата от 27 000 лв..

 

Видно от представеното по делото вляло в законна сила съдебно решение от 19.03.2012г. постановено по гр.д № 7191/2011г. по описа на СтРС, се установява, че е прекратен брака между ищеца С.П.К. и И.Д.К. по взаимно съгласие.

 

Представено е съдебно медицинско удостоверение на живо лице № 369/2005г. от което се установява, че на 03.10.2005 г. на И.Д.К. е нанесен побой от познато лице, в следствие на който е получила травматични увреждания - оток и кръвонасядане по главата и лицето. Представено е и постановление за отказа да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 5136/2011 г. по описа на РП Стара Загора по жалба на И.Д.К. за заплахи от страна на ищеца и извършване от негова страна на самоуправни действия, поради липса на доказателства за извършване на престъпление от страна на ищеца.

          

По делото са представи два броя покани от 30.03.2012 г. и от 17.04.2012 г. от ищеца до ответника и до И.Д.К., с които ищеца ги кани да изпълняват задълженията си по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 22.12.1993 г.. Поканата от 30.03.2012 г. е връчена на И.Д.К., която е отказала да я получи, като отказа е удостоверен от служител на „Еконт експрес" върху обратната разписка. Поканата от 17.04.2012 г. е изпратена на адреса на И.Д.К. гр. Стара Загора. Адреса е посетен три пъти, но на адреса не е имало получател. Адреса на ответника в гр.Стара Загора, е посетен на 24.04.2012 г. но не е открит, като куриера е отбелязал, че ответника живее в гр. Бургас.

 

По делото е приета като доказателство тъжба от С.С.П. против С.П.К. от която се установява, че по повод на влошените и отношения с ищеца и неин син, същият и е нанасъл побой на 20.07.1992 г.. Прието е и съдебномедицинско удостоверение № 581/1992 г. издадено от Д-р Христо Еленски за нанесени на С.С.П. травматични увреждания на същата дата - травматичен оток и кръвонасядане по главата, лицето и дясната мишница.

             

По делото са събрани гласни доказателства: свидетелят И.П.И., установява, че се познава с ищеца от 1967 год., но не познава лично ответника. От 1999 г. до 2007г. свидетеля е бил кмет с.Преславен. С ищеца поддържал ежедневно контакти, когато бившата съпруга на ищеца И. отсъствала. За ответника узнал служебно, тъй като кмет съдействал на полицията да го издирват. Свидетеля познава лично И.Д.К., знае, че е майка на ответника и е живеела в дома на ищеца. Потвърди, че в семейните отношения между ищеца и И. имало период, когато отношенията им се влошили. И.Д.К. си отивала, после пак идвала при ищеца. По два- три месеца я нямало. Уточнява, че периода който има предвид свидетеля е голям, преди около 3-4-5 години. Свидетеля сочи, че знае от ищеца, че е продал на ответника собственият си апартамент, чрез гледане. Свидетеля твърди, че в отношенията му с ищеца имало напрежение, когато му съобщил, че през 2002 г., апартамента бил прехвърлен от ответника на неговата съпруга И.. Тогава ищеца изобщо не му повярвал и помислил, че иска да го скара със съпругата му, с която били в добри отношения. Според свидетеля ищеца не е проявявал агресия към съпругата си или други техни съселяни. През 2000 г. е виждал ответника да посещава често домът на ищеца, тъй като в самото начало ищеца уважавал ответника като негов син. В последствие през 2001 г. за ответника започнали проблеми с полицията и съдебни изпълнители и от 2002 г. престанал да посещава домът на ищеца. Твърди, че ищеца не е сменял патрона на бравата в с. Преславен, нито е пъдил И. и ответника. По спомени на свидетеля през 2010 г. до 2011 г. И.Д.К. е посещавала домът на ищеца, защото свободно е влизала в домът му. Установи, че ищеца не е знаел, че имота е дарен на бившата му съпруга и продаден от нея. Свидетеля, установява, че през месец Януари 2013 г. ищеца бил болен. Тъй като бил сам и не можел да става от легло си, се наложило да му купува необходимите лекарства. Той не е идвал в село.

 

Свидетеля К.И.Н. установява, че И.К.Д. ходила в с.Преславен, но не посещавала домът на ищеца от около година и половина. Потвърди, че отношенията между И.Д.К. и ищеца са влошени откакто са се разделили и затова тя не е посещава домът на ищеца. Тъй като с ищеца са съседи и роднини сочи, че ежедневно прекарва достатъчно време с ищеца в домът му. Преди развода на ищеца и св. И.К.Д. неговото семейство и това на ищеца са поддържали много близки отношения. Твърди, че ищеца се е грижил за семейството си, никога не е имало побоища. От 7-8 години не е виждал ответника да посещава домът на ищеца. В началото ищеца имал за свой син ответника, но откакто заминал да живее в гр. Бургас престанал да идва в с.Преславен и да се интересува от ответника. Твърди, че докато били семейство със св. И.К. са били в добри отношения и ищеца не е пъдил от къщата никого. Категорично отрича да е имало насилие над И. от страна на ищеца. Свидетеля установи, че И.К. не се грижила добре за домакинството и е имало периоди, в които е изоставяла ищеца. Потвърди, че ищеца страда от болки в краката. Сам се грижи за себе си, трудно успява сам, а няма кой да му помага, нямало кой да го погледне.

 

Свидетелката Д.К.Д. установява, че била съученичка на И.Д. и  не познава лично ищеца. От Д. знае, че със съпругът и били в дори отношения. Твърди, че през 2005 г.- 2006 г. И.Д. отишла при нея с посиняло око и с леко обезобразена уста и споделила, че съпругът и я бил. Започнал да я обижда, да се съмнява, че го краде и в резултат на това, я набил. Свидетелката й съдействала да си извади медицинско свидетелство. Сочи, че И.Д. започна работа в един магазин в гр. Стара Загора и пътувала от с.Преславен. След 3-4 години от побоя И.Д. и се оплакала, че ищеца продължавал да я заплашва, да я бие и страшно се е променил, за което била подала жалба. През 2011г. И.Д. и споделила, че окончателно била изгонена от домът на ищеца, и той сменил бравата. След развода, И.Д. казала, че отива на село, тъй като била задължена по договор за издръжка и гледане. Споделила, че носи продукти да готви и чисти къщата. Твърди, че Д. има личен апартамент на "Георги Димитров" зад сладкарница "Неделя", в самия блок на втория етаж. Твърди, че не знае ответника да е ходил и живял в с. Преславен, защото живеел в Бургас. Не знае ответника да е давал средства на ищеца.

             

Свидетелката И.П.А. твърди, че познава ищеца и св. И.Д. от много години. Не знае ищеца да е малтретиран Д., но от нея разбрал, че се карали и имали разправии в къщи. Твърди, че след развода И. продължила да идва всяка седмица в с.Преславен. Първо се отбива при свидетелката, а после казвала, че отива да шета в дома на ищеца.  Ответника не е виждала от повече от две-три години. Не знае какви са отношенията между ищеца и ответника. Не знае за апартамента, не знае за побой. Не знае кой полага грижи за ищеца.

 

Свидетелката И.Д.К. потвърди, че на 21.10.1992 г. сключили брак с ищеца. След сключване на брака живеели в гр. Ст.Загора, след това отишли да живеят в с.Преславен. Къща не била годна за живеене, била пълна с боклуци. Изчистили стаичката и я пригодили за живеене. Ищеца взел решение да прехвърли апартамента на ответника, тъй като били в добри отношения. След като ответника се установил да живее в гр.Бургас, двамата с ответника решили тя да изпълнява задълженията по нот. акт. Тогава ответника дарил апартамента на свидетелката. Това било станало по настояване на ищеца и на ответника. След това ищеца настоявал да се продаде апартамента и да си получи парите, за да се разведе с нея. Условието било тя да продаде апартамента, да му даде парите, да се разведат, защото ищеца не искал повече тя и ответника да са му наследници. Според свидетелката ищеца още от 2005 г. започнал да тормози свидетелката да продава апартамента. Сочи, че и нанесъл побой, за което има представено мед. свидетелство. Получавали се скарвания, след това затишие, като заплахите били да му върнела апартамента. Свидетелката подала жалба в прокуратурата през м.11.2011 г. Свидетелката твърди, че от лятото на 2011 г. и до края на м.05.2013 г.е изпълнявала задълженията си по договора на ответника, грижела се за него, готвила му, чистила му, помагала му в селскостопанската работа. Правила компоти, зимнина. Почти всяка седмица ходила по няколко дни. След продажбата през 2011 г. свидетелката твърди, че е занесла на ищеца лично парите от продажбата и приключила въпроса. От сделката получила 27 000 лв., които занесла на ищеца наведнъж. Ходела в домът на ищеца по предварителна договорка. Ходела сутрин и се прибирала вечер, страхувала се да остане да пренощува, защото ищеца се заканвал да я убие. Ищеца заключил жилището и тя не разполагала с ключове от с. Преславен. Ищеца не е искал свидетелката да влиза в жилището. Ответника не е ходил често в с. Преславен. Потвърди, че ответника живее в Бургас, не полага грижи за ищеца, но не си спомня от колко години.

 

От извършената очна ставка между ищеца и св. Д. се установява: Ищецът твърди, че през 2011 г. не е получавал сумата 27 000 лв. от св.Д., нито каквато и да е друга сума, свидетелката К. твърди, че след като продала апартамента занесла парите в една торбичка и ги предала и си заминала. Ищеца твърди, че без негово съгласие е дарен апартамента. Ищеца узнал след 8 месеца от извършване на дарението, че ответника не е собственик на апартамента, като св. К. му обяснила, че ответника е подсъдим и държавата може да му конфискува жилището. Не знаел за продажбата на апартамента през 2011 г., тъй като всичко било тайно и криели от него. Ищеца твърди, че св. И.К. от две години не е ходи при него и не е стъпила в домът му. През първата от тези две години изобщо не е ходила, едва през втората година ходила общо три пъти в 12.00 часа с рейса идвала и в 17.00 часа се връщала в Ст.Загора. Св. К. сама настоявала да ходи при ищеца и му се обаждала. Отрича да е нанасял побои и да е тормозил свидетелката К.. Св. К. признава, че е ходила в с. Преславен за да си взема личните вещи, дрехи и ходила веднъж седмично. Сутринта отивала и вечерта се връщала. Потвърди, че ищеца трудно се справя с домакинските задължения.

 

От извършената очна ставка между свидетелите И.А. и К.Н. се установява, че според св. И.А. св.К. е идвала в селото веднъж в седмицата, след развода и ходела в домът на ищеца, св. Н. твърди, че това не е вярно, вярно било, че св. К. идвала на село, но не е ходила в домът на ищеца, а в читалището на селото. Според св. А. св. К. ходила с торба, за която казвала, че носи хранителни продукти на ищеца. Според св.Н., св.К. не е ходила в домът на ищеца и не му е носила нищо.

 

От заключението на назначената по делото СИЕ се установява, че при извършените от ВЛ проверки в всички общо 25 банки, регистрирани за извършване на банкова дейност на територията на РБългария, ищеца е имал разкрити на негово име в Уникредитбулбанк АД две банкови сметки. Едната банкова сметка ***атски долари от която на 21.10.2011 г. са изтеглени общо 1006.65 щатски долара, представляващи левовата равностойност на 1408.61 лв.. Втората банкова сметка ***ари план Пионер, по сметката на 26.10.2011 г. са направени два превода от по 166.94 лв. и 165.17 лв. от фондовете Пионер, а на 02.11.2011 г. са изтеглени 1695.61 лв..

 

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение рег. №8436/18.07.2014г. на МП ГДИН гр. София от което е видно, че ответникът е бил в Затвора от 10.12.2003 г. като подсъдим по НОХД.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

  

Претендираното от ищеца обезщетение за неизпълнение на договора за времето от 2011 г. до подаване на исковата молба е с правно основание чл.79 от ЗЗД. Ищеца е прехвърлил на ответника на 22.12.1993 г. собственият си недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка .Това задължение за издръжка и гледане за ответника се изразява в гледане и издържане пожизнено и безвъзмездно, лично или чрез своята майка И.Д.К. или чрез други трети лица, конкретно в договора е уговорено задължение за даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения. Ответникът се е дезинтересирал от договора още през 2000 г., когато е дарил процесният имот на своята майка. Поетите с договора задължения никога не са изпълнявани лично от ответника, като задължено лице, а са изпълнявани от неговата майка св. И.Д.К. до 2011г. когато поради влошените семейни отношения ищеца е подал иск за развод. След развода св. К. е изпълнявала задълженията за издръжка и гледане, но не ежедневно и според уговореното, а инцидентно и епизодично. Св. К. не е имала достъп до жилището на ищеца, а с предварителна уговорка е контактувала с него. Ищеца не е имал контакти с ответника от 2005-2006г. когато ответника е заминал да живее в гр. Бургас. По делото няма представени доказателства, нито гласни, нито писмени от ответника или неговата майка св. К. да са поискали задълженията да се трансформират в парични и да са заплащали на ищеца храната, облекло, отопление, осветление, лекарства, за почистване, за пълни грижи при болест и немощ. /В този смисъл е и Р.2418/80г. II г.о./ Тъкмо обратното както свидетелите, така и св.К. установиха, че ищеца е с влошено здравословно състояние, не е в състояние да се справя сам с домакинските си задължения. Живеел самичък и не е имало кой да му купи лекарства, когато е бил болен на легло и се е наложило св. И.П. да му купува лекарства. По делото нито един от свидетелите не установи, че между ищеца и ответника са налице добри обноски и добри отношения, каквито ответника се е задължил да поддържа с ищеца.

 

Вместо да изпълняват задълженията си, ответника и св. К. са взели решение да отчуждят жилището и да не изпълняват занапред задълженията си по договора, което е довело до влошаване на отношенията в семейството на ищеца. Поради изложеното от 2011 год. ответникът е преустановил да изпълнява поетите задължения към ищеца за издръжка и гледане, след като обемът на грижите се е увеличил, поради влошеното здравословно състояние на ищеца и поради развода. Налице е пълно неизпълнение на поетите задължения по чл.79 от ЗЗД. Не може да се приеме, че с отказа на ищеца да допуска св. К. до домът си и поради влошените им отношения, същият е в неизпълнение на задълженията си по договора, тъй като в този случай, ответника е следвало да поиска трансформация на задължението в пари, когато кредитора отказва грижите му. /Решение № 166 от 20.111.1997 г. по гр. д. № 204/96 г., II г. о., /

 

В този смисъл следва да се кредитират с доверие показанията на св. И.Н., доколкото същите са непротиворечиви, категорични и логични, като следва да се отбелжи, че останалите свидетели нямат лични възприятия от живота на ищеца и естеството на полаганите от К. грижи за ищеца след 2011г., поради което не следва да се кредитират с доверие от съда. Съдът не следва да кредитира показанията на св. К., поради близките и родствени отношения с ответника и поради това, че лично е заинтересована от изхода на делото. Съдът не възприема като вярно твърдението на св. К., че лично е предала в торбичка на врата на ищеца продажната цена за процесният апартамент.

 

Задължението за гледане и издръжка следва да се изпълнява постоянно и непрекъснато и в пълен обем / В тоя смисъл е и Р-653/02г. II г.о/. Затова и следва съдът да приеме, че са налице условията и предпоставките за получаване на обезщетение за неизпълнение на сключения договор за гледане и издръжка. Получаването на обезщетение по този договор поради неизпълнение на задълженията по него е обективно и не е в зависимост от обстоятелството дали прехвърления имот е налице или е продаден. При неизпълнение на задължение на договора, кредиторът може да иска обезщетение за вредите. В случая ищеца е избрал да иска за получи обезщетение за неизпълнение, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан.

 

Ето защо съдът намира, че следва да уважи предявеният иск и да  осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 27 000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор за продажба на недвижими имот срещу поемане на задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт от 22.12.1993 г. с №173, том XXVI, нот.дело №6968/1993 по описа на Нотариус при Районен съд Стара Загора за периода м. януари 2011 г. до подаването на ИМ в съда.

 

При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 2 300 лв. представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавната такса по делото.

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

 

ОСЪЖДА Д.М.Г. ***07, ЕГН **********, да заплати на С.П.К. ***, ЕГН **********,***, офис 1, чрез адвокат Ж.З., сумата от  27 000 лева, /двадесет и седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор за продажба на недвижими имот срещу поемане на задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт от 22.12.1993 г. с №173, том XXVI, нот.дело №6968/1993 г. по описа на Нотариус при Районен съд Стара Загора, за периода м. януари 2011 г. до подаването на ИМ в съда - 06.06.2012 г..

 

ОСЪЖДА Д.М.Г. ***07, ЕГН **********, да заплати на С.П.К. ***, ЕГН **********,***, офис 1, чрез адвокат Ж.З., сумата от 2 300 лв., /две хиляди и триста лева/, разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Д.М.Г. ***07, ЕГН **********, да заплати по сметка на ОС Стара Загора сумата 1 080 лв., /хиляда и осемдесет лева/, представляваща държавната такса по делото.

 

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………….