Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 474                                    30.11.2015 г.                 Град С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  

На деветнадесети ноември                                                         Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                  Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                               2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1389 по описа за 2015 година, взе предвид следното:

    

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С.Н.К. и по насрещна въззивна жалба на Н.Д.М. против решение № 341/15.04.2015 г. по гр.д. № 2287/2014 г., по описа на РС – С..

 

            С обжалваното решение е осъден Н.Д.М. да заплати на С.Н.К., на осн. чл. 45 ЗЗД, сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и психически дискомфорт, резултат от причинена на 23.06.2011 г. средна телесна повреда, изразяваща се в изваждане на лявата раменна става, относно която с влязло в сила решение № 30 от 30.07.2013 г. по НОХД 25/2013 г. на Военно-апелативен съд гр. С. е признато, че е причинена от ответника при превишаване пределите на неизбежната отбрана – престъпление по чл.132, ал.2 НК във вр. с чл.132, ал.1 т.2, във връзка с чл.129, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2011г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до претендирания размер от 20 000 лева, като неоснователен.

 

Въззивникът С.Н.К. обжалва решението в частта относно размера на присъденото му обезщетение в размер на 4 000 лв., както и в частта, в която е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 1 104 лева на въззиваемия. Счита решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно постановено. Моли да му се присъди претендираното обезщетение в посочения в жалбата размер. Претендира за разноски.

 

Въззиваемят Н.Д.М., чрез адв. П. счита обжалваното решение за неправилно, поради противоречие с материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и бъде намален размера на присъденото обезщетение.

    

Съдът, след като провери събраните пред първата инстанция доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявен и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

 

В ИМ ищецът сочи, че с ответникът били съседи в етажна собственост намираща се в гр. С.. На 23.06.2011 г. при провеждане на общо събрание на етажната собственост, между двамата избухнал спор, относно пълномощно, за отсъствуващи собственици. Спорът се задълбочил, като преминал във физическа саморазправа. Ищецът блъснал ответника и той паднал от сгъваемия стол на който седял. След това, те започнали да си разменят реплики свързани със стари лични проблеми помежду им. Започнали да се бутат, при което М. взел стола на който преди това седял и с него започнал да нанася удари върху ищеца. От своя страна той вдигнал лявата си ръка и с нея хванал стола в резултат на което ръката на ищеца се усукала, което довело до изваждане на раменната става. Разпрата между двамата не завършила - К. изтикал ответника в страни от себе си, но след това бил отново ударен от М. със стола в областта на гърба. Двамата с ответника започнали взаимно да се бутат докато на мястото пристигнал полицейски патрул, повикан от другите присъствуващи. Във връзка с инцидента срещу ответника било образувано наказателно производство, като с решението на военно–апелативния съд било преквалифицирано деянието извършено от М., като вместо в причиняване на средна телесна повреда, бил признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда поради превишаване пределите на неизбежната.

 

Между страните не се спори, че с решение № 30 от 30.07.2013г. постановено по н.о.х.д. №428/2012г. Военно-апелативен съд С. го признал за виновен в извършване на престъпление по чл.132, ал.2 НК във вр. с чл.132, ал.1 т.2, във връзка с чл.129, ал. 2 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С решението на военно–апелативния съд било преквалифицирано деянието извършено от М., относно което първоначално е била постановена присъда по н.о.х.д. №428/2012г. на Пловдивския военен съд. Така ответникът вместо в причиняване на средна телесна повреда по чл.129 НК, бил признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда поради превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.132, ал.2 НК във вр. с чл.132, ал.1 т.2 НК.

 

            Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в резултат на инцидента К. е получил изкълчване на лявата раменна става, като с оглед лечението е била предприета мека имобилизация за период от 30 дни. В последствие била предписана рехабилитация. Пострадалият е бил временно нетрудоспособен, като е ползувал отпуск по болест за срок от 60 дни.

 

Установява се от събраните гласни доказателства, че след инцидента ищецът К. потърсил медицинска помощ, при което рамото му било наместено и поставена специална превръзка на лявата ръка. Според свидетелите К. и П. след инцидента ищецът се оплаквал, че  изпитва силни болки в пострадалата ръка. Приемал обезболяващи средства, като се наложило и провеждане на рехабилитация и физиотерапия / в този смисъл – показанията на свидетелката К./. Възстановяването му от травмата продължило няколко месеца - според свидетелката К. от месец август до месец март на следващата година, когато ищецът престанал да носи превръзката. Свидетелят П. също поддържа, че пострадалият е носил превръзка няколко месеца, но сочи по-кратък период от лятото до есента на същата година, в която е станал инцидента. От своя страна, свидетелката Д. М., разпитана по искане на ответника, твърди, че само веднъж е видяла ищеца да носи превръзка.

 

От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че след инцидента поведението на ищеца се е променило, като той бил напрегнат, притеснен и уплашен. Вследствие на случилото се ищецът изпитал уплаха и страх за живота си, като тези преживявания са били нормален психически отговор на преживяната травматична ситуация, но не са довели до пълна дезорганизация на поведението му. Преживеният страх е бил предизвикан от реална ситуация, а именно претърпяната травма и свързаните с нея болка, унижение и обида. Към момента на извършване на експертизата тези изживявания са с намалена интензивност, без да са отзвучали напълно.

 

Пред настоящата инстанция са допуснати и приети като писмени доказателства, представляващи класифицирана информация.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 300 от ГПК, Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

В конкретния случай с влязла в сила присъда ответникът бил признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда поради превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.132, ал.2 НК във вр. с чл.132, ал.1 т.2 НК.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно  установено, наличието на деликт – противоправно деяние, извършено виновно, в резултат на което е настъпила вреда - средна телесна повреда, поради което ищецът е претърпял неимуществени вреди.

 

Спорът по делото, очертан от страните в подадените въззивни жалби е въпросът относно размера на дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

 

Същото е определено от съда на основание чл. 52 от ЗЗД в размер на 8000 лв., като СтРС е приел във връзка със направеното от ответника възражение за съпричиняване, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат в размер на една втора, поради което и съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД, е намалил определеното по-горе обезщетение наполовина. Настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на СтРС относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Правилно при така установената фактическа обстановка е определен и процентът на съпричиняване от страна на пострадалия.

 

Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, представляващи класифицирана информация, са неотносими към правния спор, при което съдът намира, че не следва да ги обсъжда при решаване на делото.

 

            Предвид гореизложеното съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба като неоснователни, следва да се оставят без уважение.

 

Тъй като жалбите на въззивника и на въззиваемия са изцяло неоснователни, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, същите нямат право да им се присъждат разноски в това производство и те трябва да останат така, както са направени. При това положение съдът намира, че не следва да се произнася по възражението за прекомерност, направено от проц. представител на въззиваемия.

 

           Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 341/15.04.2015 г. по гр.д. № 2287/2014 г., по описа на РС – С..

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред  ВКС на  РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

           

                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         

 

 

2.