Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 434                                06.11.2015 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 07 октомври                                                                                2015 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:Р. ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1419 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.В.К., подадена от адв. Д.Х.,  против решение № 450 от 13.05.2015 г., постановено по гр.дело № 2494/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.          

          Въззивницата счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е приел в мотивите си, че ищцата не е успяла да докаже по безспорен и категоричен начин трите кумулативни елемента на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Налице били многобройни доказателства за извършени плащания в полза на ответницата като последната не е успяла да докаже основанието за задържане на платените суми. Счита, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, което е довело до необосновани изводи за неоснователност на претенцията. Излага подробни съображения относно даването на процесната сума и получаването й от ответницата, както и относно основанието за плащане. В решението липсвали мотиви относно отхвърлянето на претенцията за разноски за посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса, вписване на нотариален акт и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и др. подробни мотивирани в исковата молба. Моли с решението си въззивният съд да отмени обжалваното съдебно решение на Старозагорския РС и да уважи изцяло претенцията на Р.В.К., както и да й се присъдят разноските за двете инстанции.

          Въззиваемата В.И.Г. чрез адв. Н.Г., заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел в мотивите си, че ищцата не е успяла да докаже по безспорен начин кумулативните елементи на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Съдът  обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е преценил и е направил обосновани правни изводи за неоснователността на претенцията. Излага подробни съображения. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и да потвърди изцяло постановеното от Старозагорския РС решение като правилно и законосъобразно, както й да й присъди направените в това производство разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр с чл.55 ал.1 от ЗЗД.  

Видно от приложеното по делото ч.гр.дело № 242/2014 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора, на основание чл. 411 ал. 3 от ГПК съдът е издал заповед № 175/14.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът В.  И.Г. да заплати на кредитора Р.В.К., сумата 21 096,71  лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2014г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в общ размер на 872 лв., от които 422 лв. ДТ и 450 лв. – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от погасени с лични средства на заявителя такси и погасителни месечни вноски в размер на 15587.71 лв.  по договор за жилищен кредит от 19.04.2010г. сключен между длъжника – В.И.Г. и “Банка ДСК” ЕАД гр. Стара Загора както и разноски в размер на 5509 лв. за посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса вписване, местен данък, застраховка и други такси, заплатени от заявителя по повод извършена покупко-продажба на недвижим имот между длъжника В.И.Г. – купувач и К.К.В. и В.Д.В. – продавачи, съгласно нот.акт №170 т. ІІ нег.№ 1597 нот.д.№ 101/2010г. на нотариус С.Ч. с район на действие РС-Стара Загора.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника В.И.Г.. В законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 ГПК заявителката Р.В.К. е предявила иск за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 242/2014 г. на СтРС, във връзка с което е образувано производството по настоящото дело.

Ищцата Р. В.К. твърди в исковата си молба, че на

21.04.2010 г. между ответницата -от една страна като купувач и от друга страна К.К.В. и В.Д.В.-като продавачи, бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот -АПАРТАМЕНТ №33, находящ се в гр.Стара Загора, с административен адрес: ул.Братя Жекови №111, вх. А, ет.З. с идентификатор №68850.518.60.9.33, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №170, т.ІІ рег.№1597, нот.д.№101 от 2010 г. по описа на Нотариус С.Ч., вписан в Служба по вписвания акт.№28, т.ІХ, д.№1738/2010г., вх.рег.№3664 от 21.04.2010 г. При изповядване на договора за покупко-продажба пред нотариуса, продавачът К.К.В. участвала лично и като пълномощник на съпруга си В.Д.В.. Ответницата, като купувач по сделката действала чрез пълномощник-сестра й Г.И.Г.. В нотариалния акт било записано, че договорената продажна цена е 35000 евро, като 15000 евро били заплатени на продавачите преди подписване на нотариалния акт, а остатъка от 20000 евро- чрез банков кредит,   отпуснат на купувача от “БАНКА ДСК”  АД.  Твърди, че фактите  по тази продажба не били такива. На първо място посочената сума от 15000 евро нито била броена между страните, нито била преведена от купувача по сметка на продавачите. По банковата сметка на продавачите “БАНКА ДСК” АД превела сумата от 20 000 евро, като останала част от продажната цена. Тази сума била изтеглена от продавачите и предадена на нея-ищцата и Г.И.Г. /сестра на ответницата по настоящия иск/. Заявява, че продавачите били нейни родители. Целта на тази продажба била сумата от отпуснатия кредит 20 000 евро, да се използва от нея-ищцата и Г.Г. за общия им бизнес в Италия. Сочи, че преди да се прибегнело до тази продажба, се опитвала да изтегли кредит, но не успяла да отговори на банковите условия да предоставя обезпечения. Поради тази причина тя, Г.И.Г. и В.И.Г. постигнали уговорка с родителите й да се извърши продажбата, и след като банката преведе сумата от отпуснатия кредит, да последва връщане на имота на родителите й в срок до два месеца след извършване на продажба. Твърди, че не били сключвали предварителен договор в този смисъл, като уговорката била на доверие. Същевременно с изричното съгласие на ответницата започнала да извършва месечните погасителни вноски и такси по кредита, които трябвало да прави ответницата. За периода от 19.04.2010 г. до 31.12.2013 вкл., с лични средства внесла по разплащателната сметка …, обслужваща кредита, общо такси и погасителни месечни вноски по отпуснатия жилищен кредит на ответницата, в общ размер на 7969.87 евро, равняващи се на 15587.71 лева. Тъй като живеела и работила в Италия, вноските извършвала чрез банкови преводи от чужбина-чрез личната си банкова сметка ***И.И.А., А.И.Н., К.К.К., както и в брой на касата на банката, чрез майка си К.В.-операционни бележки №№№26/07.11.2012г.; 33/26.03.2013г; 34/26.03.2013г. Разполагала със съответните разплащателни документи и извлечения от банкови сметки. След няколко покани от нейна страна до ответницата, тя да изпълни от своя страна задължението си, В.И.Г. категорично отказала да прехвърли собствеността на имота обратно на родителите й. Нещо повече в момента имало висящо гр.д.№815/2014 г., по което В.И.Г. била предявила ревандикационен иск срещу родителите й да освободят апартамента. Преди завеждането на иска, на 27.12.2013 г. ответницата им била изпратила нотариална покана да освободят жилището. При това положение към 31.12.2013г. ищцата преустановила плащането на погасителните вноски и текущи такси по кредита. Освен това ищцата твърди, че във връзка с извършване на покупко-продажбата с ответницата се договорили ищцата да поеме всички разноски по извършване на сделката- разноски за посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса, вписване    на   н.а   и   вписване   на   законна   ипотека,    местен   данък, застраховка и други такси /в т.ч.: заверка на пълномощно за сделка с недвижим имот, удостоверяване на съдържание, заверка на преписи, заверка на подпис на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК и на декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, удостоверение за тежести/. Първоначално тези разноски били заплатени от ответницата, но в срок от 7 дни след извършване на сделката й ги възстановила напълно. Твърди, че заплатила на ответницата общо сумата от 5509 лв. за направени от последната разноски по продажбата. Във връзка с гореизложеното, счита, че ответницата, се е обогатила за нейна сметка, като си спестила сумата от 21096.71 лв., която трябвало да заплати за своя сметка, погасявайки задълженията си по кредита и разноските по продажбата. Счита, че след като ответницата не признавала фиктивността на продажбата, а напротив предприела съответните действия да осъществи в пълен обем правото си на собственост, следвало за своя сметка да погаси и жилищния кредит, с част от който е придобила имота, респективно да й заплати цялата сума, която била внесла за нейна сметка.

Моли съда да признае за установено спрямо ответницата В.И.Г., че последната й дължи сумата от 21096,71 лева -главница в това число: сумата 15587,71 лева - такси и погасителни месечни вноски, съгласно Договор за жилищен кредит от 19.04.2010г., сключен между В.И.Г. и „БАНКА ДСК" ЕАД гр.Ст.Загора; сумата 5509 лева - разноски за Посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса, вписване на н.а и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и други такси /в т.ч.: заверка на пълномощно за сделка с недвижим имот, удостоверяване на съдържание, заверка на преписи, заверка на подпис на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК и на декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, удостоверение за тежести/ за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт №170, т.ІІ рег.№1597,н.д.№101/2010 г. на Нотариус С.Ч., рег.№381, с район на действие-РС-Стара Загора/, вписан в Служба по вписвания вх.рег.№3664, акт №28, том IX, дело №1738 от 21.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21096,71 лева, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за което парично задължение била издадена Заповед №175 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 14.04.2014 г., по ч.гр.д.242/2014 г. по описа на Районен съд Нова Загора. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответницата В.И.Г. сочи, че предявения иск е неоснователен, тъй като не били налице описаните в исковата молба обстоятелства, поради което го оспорва и моли съда да го отхвърли, като й присъди направените поделото разноски по следните съображения: Действително на 21.04.2010 г. между нея-ответницата от една страна като купувач и от друга страна К.К.В. и В.Д.В.-като продавачи бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот-Апартамент № 33, находящ се в гр. Стара Загора, с адрес: ул.Братя Жекови №111, вх.А, ет.З, с идентификатор №68850.518.60.9.33, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №170, т.П, рег.№1597, д.№101 от 2010 г. по описа на Нотариус С.Ч., вписан в Служба по вписвания акт №28, т.1Х, д.№1738/2010г., вх.рег.№3664 от 21.04.2010 г. При изповядване на сделката пред нотариуса, продавачът К.К.В.участвала лично и като пълномощник на съпруга си В.Д.В.. Твърди, че като купувач по сделката действала чрез пълномощник - сестра си Г.И.Г.. В нотариалния акт било записано, че договорената продажна цена е 35000 евро, като 15000 евро били заплатени на продавачите преди подписването на н.а., а остатъка от 20000 евро-чрез банков кредит, отпуснат на купувача от БАНКА ДСК АД. Оспорва твърдението на ищцата, че сумата от 15000 евро не била платена на продавачите. Продавачите лично и чрез пълномощника били заявили пред Нотариуса, че са получили от купувача преди подписването на нотариалният акт договорената сума. Останалата сума в размер на 20000 евро съгласно договор за жилищен кредит от 19.04.2010г. на "БАНКА ДСК"ЕАД били преведени от банката по сметката на продавачите /удостоверение №253/22.01.2014г./. Оспорва твърдението на ищцата, че част от сумата била предадена на сестра й Г.И.Г., като продажната цена по договора била изцяло изплатена на продавачите и това, как те се били разпоредили с нея нямало отношение към спора. Оспорва твърдението на ищцата, че между тях двете имало уговорка за връщане на имота в срок от два месеца. Заявява, че нямало такава уговорка. Договорката между нея като купувач и продавачите била да ги изчака няколко месеца докато освободят жилището, като през това време на ползването му те щели да плащат определена сума около 200 лв. като компенсация. Тази сума била добавяна към месечната вноска, с която тя- ответницата обслужвала ипотечния кредит. Не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че веднага започнала да плаща месечните погасителни вноски и такси по кредита. Твърди, че тя и сестра й Г.Г. били погасявали месечните вноски по кредита- през 2010 г., а ищцата била направила само три вноски по 100 евро - през м.август, м.септември и м.декември 2010г., като същите представлявали договорената между страните сума за компенсация за ползването на имота, а не вноска по кредита. След няколко покани от нейна страна към продавачите да освободят жилището, те категорично отказвали. Започнали да отправят заплахи към нея. Изпратила нотариална покана за освобождаване на жилището, но тъй като не успяла да влезе във владение на имота си, завела дело срещу продавачите на имота за освобождаване на жилището (гр.д.№815/2014г. по   описа   на   Старозагорски   районен   съд).   Оспорва   твърдението   на ищцата, че била платила всички разноски по сделката-разноски за посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавни такси, такса вписване на нотариален акт и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и други такси. Твърди, че всички тези разноски били платени от нея (или сестра й) и ищцата в срок от 7 дни след извършване на сделката не била възстановила направените разноски на стойност 5509 лева., нито е имало такава уговорка. Твърденията на ищцата, че се била обогатила за нейна сметка били несъстоятелни. Платените от ищцата и свързаните с нея лица вноски по кредита били компенсация за това, че жилището се обитавало от родителите й. Счита, че претендираната от ищцата сума от 5509 лева не се дължала, тъй като не била платена от нея. Твърди, че тя и сестра й я били платили. Към настоящия момент жилището продължавало да се владее и ползва от продавачите В.Д.В. и К.К.В.. Те владеели жилището без правно основание. Не плащали наем за ползването му. Счита, че по този начин продавачите В.В. и К.В. се били обогатили неоснователно. Твърди, че обслужвала ипотечния кредит, а не бил осигурен достъп до имота й.

По делото са установени следните обстоятелства: От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, т. II, рег.№ 1597, дело № 101/2010 г., е видно, че на 21.04.2010 г. продавачите К.К.В. и В.Д.В., представляван от пълномощника си К.К.В. продават на купувача В.И.Г., представлявана от пълномощника си Г.И.Г. собствения си недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт, за продажна цена в размер на 35 000 евро, част от която сума в размер на 15000 евро продавачите лично и чрез пълномощника си са заявили, че са получили напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт, а останалата сума в размер на 20 000 евро продавачите лично и чрез пълномощника си се съгласили да получат от купувача, действащ чрез пълномощника си изцяло със средства от банков кредит от “БАНКА ДСК” ЕАД, като за обезпечаване на вземанията на банката по кредита ще се впише законна ипотека върху  имота,  предмет на сделката и     която  продавачите  ще получат в срок до една седмица, считано от сключването на сделката с нотариалния акт.

Видно от приложеното копие на договор за жилищен кредит от 19.04.2010 г. между “БАНКА ДСК” ЕАД гр. Стара Загора и В.И.Г. е сключен договор, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро за покупка на посочения в договора апартамент. Страните са уговорили, че кредита се обезпечава със законна ипотека на посочения апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Братя Жекови № 111, ап. 33.

По делото е представено удостоверение изх. № 253 от 22.01.2014 г., издадено от “Банка ДСК”, от което се установява, че съгласно договор за жилищен кредит от 19.04.2010 г. на “БАНКА ДСК” ЕАД между продавачите В.Д.В., К.К.В. и купувач В.И.Г., съгласно т. 4 и т. 5 от същия договор, средствата от кредита при извършената покупко-продажба са преведени по сметка ВG90STSA 93000018363092 на продавачите.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото първоинстанционният съд е допуснал и разпитал свидетели. Разпитаните по искане на ищцата свидетели К.В., И.А.И. и К.К. сочат в показанията си, че средствата в размер на 20 000 евро, които са били отпуснати от банката по сметка на продавача, като част от продажната цена,  са били изтеглени от свид. К.В. и предоставени за ползване на ищцата Р. В.К. и Г.И.Г. – сестра на ответницата. Целта на извършената покупко-продажба била да се осигурят средства за общ бизнес на последните две лица в Италия. Свидетелите установяват, че уговорката между ищцата и ответницата е била след усвояване парите от кредита ответницата да върне имота на родителите на ищцата, а ищцата да изплаща задълженията по кредита. Свидетелите установяват, а това не се оспорва от ответницата, че тя не е върнала имота според уговорката, а дори е предприела действия по освобождаването му от родителите на ищцата.

По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Същото е компетентно и добросъвестно изготвено, подкрепено от събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде възприето изцяло. От същото се установява, че общата сума, която е внесена като погасителни вноски и такси по разплащателната сметка на кредита, за периода от сключването -19.04.2010 г. до 31.12.2013 г. е общо 7742.31 евро с левова равностойност 15142.64 лв. Разплащателната сметка по кредита … в “БАНКА ДСК” ЕАД РЦ-Ст.Загора, е обслужвала единствено задълженията по кредита от 19.04.2010 г. Част от тази сума, а именно в размер на 10663.19 лв., е удържана от вноски, направени по сметката от Р.В.К., И.И.А., Н.И.А. и К.К. като погасителни вноски и такси към кредита. От показанията на св.И.А. и св.К.К. се установява, че ищцата е извършвала с нейни лични средства преводи към разплащателната сметка на кредита, като е използвала техните банкови сметки, както и сметката на Н.А. - сина на св.И.А.. Майката на ищцата-св.К.В. също е правила вноски по разплащателната сметка на кредита на касата в БАНКА ДСК ЕАД РЦ-Ст.Загора, като средствата за това са и били предоставени от ищцата. В с.з. на 08.10.2014 г. на свидетелката са предявени вносни операционни бележки №26 от 07.11.2012 г./лист 96 от делото/, №33 от 26.03.2013 г./лист 97 от делото/ и №34 от 26.03.2013 г./лист 98 от делото/ за извършени вноски на обща стойност 482.36 евро,  равняващи  на 944.46  лв.  По  повод предявените  операционни  бележка свидетелската обяснява, че лично тя е правила вноски на касата на банката, като подписа под операционните бележки е неин. Парите са й били изпратени от Р., за да може когато те закъсат и нямат възможност, свидетелката да внася тези пари. Свидетелката Великова твърди, че Р. е внасяла парите по банков път.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че следва да се приеме  за установено по делото, че макар плащанията да са били осъществени от името на трети лица, то плащанията са извършвани с парични средства на ищцата, но чрез банковите сметки на лицата И.А.И., К.К./дъщеря на ищцата/ и Н.И.А./син на И.А.И./. Това се установява от посочените по-горе свидетели по делото, които с показанията си установяват, че Р. е извършвала преводите през техните сметки, но с нейни средства. Показанията на тези свидетели са единни и непротиворечиви, подкрепят се от констатациите, извършени от вещото лице, както и от представените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Следва също така да се приеме, че тези показания безспорно и по категоричен начин потвърждават твърденията на ищцата в тази посока, изложени в исковата молба.

От заключението на експертизата се установява, че общата сума, която е внесена  като погасителни вноски и такси по разплащателната сметка на кредита за периода от сключване на кредитния договор – 19.04.2010г. до 31.12.2013г. е общо в размер на 7742.31 евро с левова равностойност 15 142.64 лв. От тях преводи за общо 5452.00 евро съответно 10 663.19 лв. са удържани от лицата РВК, И.И.А, Н.И.А. и К.К. като погасителни вноски и такси към кредита. Вещото лице установява също така, че за процесния период от 19.04.2010г. до 31.12.2013г. разплащателна сметка … в “БАНКА ДСК” ЕАД -Ст.Загора е обслужвала единствено задълженията по кредита от 19.04.2010г. между Банка ДСК и В.И.Г..

При така събраните доказателства по делото въззивният съд намира, че ищцата е установила по безспорен и категоричен начин даването на парична сума в размер на 11 607,65 лв. от които 10 663,19 внесени по преводите посочени по-горе и 944,46 лв., внесени на ръка от свид. К.В., макар че  действително парите не са дадени на ръка на ответницата, но всички плащания, които е направила Р.К. са отишли в полза на В.Г. за погасяване на кредита й. В действителност ответницата не оспорва, че ищцата е извършила процесиите вноски и такси по кредита. Нейното основно възражение е, че тази сума била заплатена като наеми на основание договорка между нея и ищцата, за това, че родителите на ищцата са останали да живеят в имота продажбата. От събраните доказателства по делото въззивният съд намира, че не е установено да е налице такава постигната договореност между страните. Не е подкрепено с никакви доказателства по делото и твърдението на ответницата, че ищцата не е започнала да внася вноски по кредита веднага, а едва през месец август 2010г. От заключението на вещото лице, което е извършило констатации по документи в банката, както и от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответницата по делото се установява че ищцата веднага след сключване на процесния договор е започнала да внася сумите по кредите.

Недоказано е и  твърдението на ответницата за наличието на уговорка за заплащане на наем от страна на родителите на ищцата. Св.К.В. изрично заявява, че никога не се е договаряла с ответницата да заплаща наем, нито, че дъщеря й е поемала някога такъв ангажимент. Напротив същата свидетелка установява, че В.Г. е трябвало да върне собствеността на имота в 2-месечен срок, след усвояването на кредита. В тази връзка  не без значение е обстоятелството, че за първи път ответницата В.Г. е предявила претенция за заплащане на обезщетение за ползване от продавачите едва с нотариална покана от 27.12.2013 г., като в последната е поискала плащане на наем, считано от същата дата. Така е посочено и в нейната ИМ по гр.д.815/2014 г. по описа РС Ст.Загора, от която е има приложено копие по настоящото дело. Подобна договорка за заплащане на наем не се установява и от разпита на св.А.П. и св.С.Т.– посочени от ответницата. Въззивният съд намира обаче възражението на въззивницата по отношение на тези две допуснати и разпитани свидетели за основателно, поради което техните показания не следва да бъдат обсъждани по същество от съда, тъй като същите са допуснати за доказване на възражения, които са посочени още в отговора на исковата молба, а искането им за допускане като свидетели е направено едва в третото по ред съдебно заседание, поради което, към този момент е преклудирано правото на ответницата да иска събиране на гласни доказателства. Искането е следвало да бъде направено още в отговора на ИМ или най-късно в срока по чл.146 ал.З от ГПК. Отделно от това  св.А.П.е заявила, че е присъствала в с.з. на 08.10.2014 г. на разпита на тогава разпитаните трима свидетели, поради което, показанията, които същата е дала в последното с.з. не следва да бъдат обсъждани от съда при постановяването на решението с оглед разпоредбата на чл.171 ал.1 изр.2 от ГПК.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че ответницата не е успяла да докаже твърденията си, визирани в отговора на исковата молба. Същата не е установила, че е получила платените в нейна полза погасителни вноски и такси по кредита на някакво основание, както и правото си да ги задържи, поради което същите се явяват платени от ищцата без основание, поради което следва да й бъдат върнати. В тази връзка неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че не било доказано основанието, на което били платени сумите. В доклада по делото, при разпределението на доказателствената тежест, съдът е определи, че ищцата следва да докаже даването и получаването на паричните суми от ответницата, а ответницата следвало да докаже, че е налице основание за задържането им. Събраните по делото доказателствата, установяват даването и получаването на претендираните суми, но не установяват твърденията на ответницата на какво основание е получила тя тези суми.

Първоинстанционният съд е приел също така, че заплатените суми следва да останат за сметка на ищцата, която не можела да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Плащането на вноски по чужд кредит не следва да се квалифицира като недобросъвестно поведение. Изобщо ако може да става въпрос за такова - то цялата фактическа обстановка се е осъществила при участието и на двете страни.

По отношение на претенцията за разноски за посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса вписване на н.а и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и други такси, подробно индивидуализирани в ИМ, тези разноски в размер на 5509 лв., са предявени като част от общата претенция от 21096.70 лв. Видно от писмените доказателства първоначално всички разноски, с изключение на посредническото възнаграждение, са били заплатени със средства на ответницата. След усвояване на кредита, което според погасителния план е станало на 22.04.2010 г., св.К.Великова е изтеглила 10000 евро от банковата сметка и се е разплатила с брокерката Т.К., като й е предала сумата от 1600 евро, с левова равностойност 3129.33 лв. Едновременно с това е предала на Г.И.Г., действаща като пълномощник на сестра си В. сумата от 2800 евро, с левова равностойност 5476.32 лв. за покриване на разноските, които ищцата е била направила за сключване на покупко-продажбата. Плащането, направено от св.К.В. е от името и за сметка на дъщеря й Р., която й е казвала как, по какъв начин и спрямо кого да извършва плащане от парите от усвоения кредит, и това е така поради обстоятелството, че ищцата е поела задължението по изплащане на кредита. Възстановявайки си заплатените разноски по покупко-продажбата в т.ч. и посредническото възнаграждение, В.Г. се е обогатила със спестената сума за това в размер на 5 476.32 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са неправилни и незаконосъобразни.

Установителният иск по чл.422 от ГПК е специален и предпоставя  наличие на издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок, за да установи със сила на присъдено  нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта и тя да послужи за  изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника. Поради това и  заявителят в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането, което индивидуализира  предмета на същото. В производството по чл.422 от ГПК предмет на доказване е  възражението на длъжника като защитно средство. С този иск кредиторът продължава защитата си по повод направеното от длъжника възражение. Тъй като в настоящия случай в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането на ищцата произтича от уговорка между страните, ищцата да погасява с лични средства такси и погасителни месечни вноски в размер на 15 587.71 лв. по договор за жилищен кредит от 19.04.2010г. сключен между В.И.Г. и Банка ДСК ЕАД гр. Стара Загора както и разноски в размер на 5 509 лв. за посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, ДТ за вписване, местен данък , застраховка и др. такси заплатени от ищцата по повод извършена покупко- продажба на недвижим имот между ответницата като купувач и родителите на ищцата като продавач, в тежест на ищцата е да докаже фактите, от които произтича претендираното от нея вземане като същата следва да установи даването и получаването на паричните суми от ответницата, в тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения против иска, изложени в писмения отговор, както и наличието на основание за задържане на получените суми.

 От обстоятелствата, изложени в исковата молба се налага извода, че се касае за предявен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия случай ищцата носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дала нещо на ответницата, а ответницата - тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото. Обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията.

По делото безспорно е установено, че между страните са съществували близки, приятелски отношения, които са довели до предприемане на действия за продажба на процесния апартамент и до изтегляне на кредит от българска банка, който да послужи за нуждите на ищцата К. и сестрата на ответницата във връзка с общ бизнес в Италия, което обстоятелство се установява от свидетелските показания. Очевидно, между страните са направени някакви уговорки относно връщането на кредита и по-нататъшното владеене на апартамента, предмет на покупко -продажбата. От представените по делото многобройни писмени доказателства за извършени транзакции от Италия към България се установява, че са налице банкови преводи в полза на ответницата В.И.Г. с различни титуляри на преводите. Това е установило и вещото лице при проверката извършена в “Банка ДСК” ЕАД гр. Стара Загора при възложената му задача.

По делото е установено, че ответницата не е ангажирала доказателства за установяване на обстоятелството, че претендираните суми тя е получила на някакво основание. Това обстоятелство безспорно е в нейна тежест на доказване, тъй като тя черпи права от установяването на този факт. Не е установено твърдяното от ответницата основание за получаване на сумите – наем. Не е установено към момента на предоставяне на сумите от ищцата в полза на ответницата да е имало валидно правно основание за предоставянето им, т.е. не се установява наличието на основание за преминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника.

Предвид гореизложеното и като се има предвид, че ответницата не е  представила доказателства за основанието, на което тя е получила процесните суми, то неправилно първоинстанционният със е приел, че искът е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.

Ето защо, въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Следва обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде уважен предявеният иск до общ  размер на  17 083,97 лв., от които 11607.65 лв. представляващи такси и погасителни месечни вноски, съгласно Договор за жилищен кредит от 19.04.2010г., сключен между В.И.Г. и „БАНКА ДСК" ЕАД гр.Ст.Загора  и 5476.32 лв., представляващи разноски за Посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса, вписване на н.а и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и други такси /в т.ч.: заверка на пълномощно за сделка с недвижим имот, удостоверяване на съдържание, заверка на преписи, заверка на подпис на декларация по чл.264, ал. 1 ДОПК и на декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, удостоверение за тежести/ за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт №170, т.П, рег.№1597,н.д.№101/2010 г. на Нотариус С.Ч., рег.№381, с район на действие-РС-Стара Загора/, вписан в Служба по вписвания вх.рег.№3664, акт №28, том IX, дело №1738 от 21.04.2010 г.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че следва  да се признае за установено по отношение на В.И.Г. че последната дължи на Р.В.К. сумата от 17 083,97 лв., от които 11607.65 лв. представляващи такси и погасителни месечни вноски, съгласно Договор за жилищен кредит от 19.04.2010г., сключен между В.И.Г. и „БАНКА ДСК" ЕАД гр.Ст.Загора  и 5476.32 лв., представляващи разноски за Посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса, вписване на н.а и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и други такси /в т.ч.: заверка на пълномощно за сделка с недвижим имот, удостоверяване на съдържание, заверка на преписи, заверка на подпис на декларация по чл.264, ал. 1 ДОПК и на декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, удостоверение за тежести/ за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт №170, т.П, рег.№1597,н.д.№101/2010 г. на Нотариус С.Ч., рег.№381, с район на действие-РС-Стара Загора/, вписан в Служба по вписвания вх.рег.№3664, акт №28, том IX, дело №1738 от 21.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17 083,97 лева, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за което парично задължение е издадена Заповед №175 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 14.04.2014 г., по ч.гр.д.242/2014 г. по описа на Районен съд Нова Загора.

Искания за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направени от двете страни. Предвид основателността на въззивната жалба  следва въззиваемата да бъде осъдена да заплати на въззивницата направените разноски по делото, които са общо в размер на 2746 лв., от които сумата 922лв. разноски за въззивната инстанция, сумата 952 лв. разноски за първата инстанция, както и сумата от 872 лв., представляваща направените разноски по заповедното производство.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

         

 

Р Е Ш И :     

 

ОТМЕНЯВА решение № 450 от 13.05.2015 г., постановено по гр.дело № 2494/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на В.И.Г., ЕГН ********** *** че дължи на Р.В.К., ЕГН ********** /съдебен адрес: ***, офис 11 - адв. Д.Х. ***/ сумата в размер на  17 083.97 лв. /седемнадесет хиляди осемдесет и три лева и деветдесет и седем ст./, от които 11607.65 лв. / единадесет хиляди шестстотин и седем лева и шестдесет и пет ст./, представляващи такси и погасителни месечни вноски, съгласно Договор за жилищен кредит от 19.04.2010г., сключен между В.И.Г. и „БАНКА ДСК" ЕАД гр.Ст.Загора  и 5476.32 лв. / пет хиляди четиристотин и седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляващи разноски за Посредническо комисионно възнаграждение, нотариални такси, държавна такса, вписване на н.а и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и други такси /в т.ч.: заверка на пълномощно за сделка с недвижим имот, удостоверяване на съдържание, заверка на преписи, заверка на подпис на декларация по чл.264, ал. 1 ДОПК и на декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, удостоверение за тежести/ за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт №170, т.П, рег.№1597,н.д.№101/2010 г. на Нотариус С.Ч., рег.№381, с район на действие-РС-Стара Загора/, вписан в Служба по вписвания вх.рег.№3664, акт №28, том IX, дело №1738 от 21.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17083,97 лева, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за което парично задължение е издадена Заповед №175 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 14.04.2014 г., по ч.гр.д.242/2014 г. по описа на Районен съд Нова Загора, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.В.К. с п.а. против В.И.Г. с п.а.  иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено дължимостта на вземането по Заповед №175 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 14.04.2014 г., по ч.гр.д.242/2014 г. по описа на Районен съд Нова Загора за сумата над 17083.97 лв. до претендираните 21096.71 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на  Р.В.К., ЕГН ********** /съдебен адрес: ***, офис 11 - адв. Д.Х. ***/ направените по делото разноски в размер на 1874 лв., представляваща направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.

 

ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на  Р.В.К., ЕГН ********** /съдебен адрес: ***, офис 11 - адв. Д.Х. *** лв.,представляваща направените разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ: