Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 445                                   16.11.2015 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ въззивен състав На двадесети октомври две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1423 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС и чл.45 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от пълнолетния български гражданин- въззивника Б.В. ***, обл.С. против първоинстанционното Решение № 668/02.07.2015г. по гр.дело № 3772/2014г. по описа на РС- С., с което се отхвърлят предявените от него против 2 бр. ответници С.П.Д. и Г.С.Д.-***, искове за реално поставяне на улуци на постройките в двора им в обл.С., обл.С. и за заплащане на парично обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи по чл.45 от ЗЗД в размер на общо  5 000, 34 лв. Излага подробно своите становища по всеки един от тези обективно и субективно съединени искове, които са били отхвърлени изцяло, като счита атакуваното Решение на РС- С. за изцяло немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, и моли същото да бъде отменено изцяло, като въззивният съд постанови ново такова по същността на спора, като уважи исковете му изцяло по основание и по размер, ведно със законните последици от това. Претендира и всички свои разноски по делото пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и представената му писмена Защита по делото.

Двамата въззиваеми- и двамата пълнолетни български граждани С.П.Д. и Г.С.Д.-***, обл.С. в общия си писмен Отговор на въззивната жалба сочат, че същата се явява неоснователна и недоказана, че атакуваното изцяло отхвърлително за тях първоинстанционно Решение е валидно постановено, процесуално допустимо и по същество правилно, като излагат подробни съображения в подкрепа на защитната си теза по делото. Молят атакуваното Решение да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. Претендират и разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на лично явилия се в откритото съдебно заседание по делото въззиваем Г.С.Д., както и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат по делото. Въззваемите не са представили писмена Защита по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Настоящият въззивен съд, след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, като анализира мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, като обсъди становищата на всяка една от страните, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални действия, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото :

Атакуваното първоинстанционно Решение е напълно валидно, допустимо и обосновано. А разгледано по същество, тъй като предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска факти и обстоятелства, и от търсената от ищеца защита на твърдяното от него нарушено негово материално право, то настоящия въззивен съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество между страните по делото.

  ОТНОСНО НЕГАТОРНИЯ ИСК ПО ЧЛ.109 ОТ ЗС :

          При извършената от въззивния съд проверка въз основа на посоченото във въззивната жалба и служебно извършената такава от настоящия ОС- С. се установи, че първото заключение на вещото лице е изготвено след извършен оглед по време на дъжд, заключението му е изготвено компетентно и пълно, подкрепено е със
снимки и схеми на мястото, извършено е при подходящи условия за откриване и обосновка на причината за наводняванията, като то е категорично, че
липсата на улуци на покрива на стопанската сграда на ответниците- въззиваеми, е причина за
наводненията в стопанската сграда на ищеца- въззивник. В съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.2 от ГПК е била назначена, изслушана и приета нова експертиза от друго вещо лице, което е извършило проверката на място при сухо време, и то е с противоположното мнение, че липсата на улуци  не е причина за
наводняванията. Трета тройна експертиза, съставено от други, нови 3 бр. съвсем различни вещи лица, също са извършили проверката си при сухо време, като сочат, че причините за наводненията са комплексни, което очевидно включва и липсата на улуци. Първоинстанционният съд е направил своите изводи единствено и само на заключението на тройната съдебно- техническа експертиза/понеже първи 2 бр. единични такива са напълно противоположни в заключенията си/, като се е позовал единствено и само на заключението на тройната експертиза, което е изготвено в значителна част върху предположения, тъй като проверката на място от вещите лице е била в сухо време и те не е имали реалната възможност  по време на валеж да преценят обективно откъде се причиняват наводненията в стопанската сграда на въззивника- ищец по делото. При анализа си РС е възприел изцяло техните предположения относно липсата на  процесните улуци, възприел е изцяло изводите им за комплексност на проблемите, водещи до наводненията, но неизвестно защо не е възприел, че част от тези комплексни причини е и процесната липса на улуци- макар, че останалите посочени и възприети причини са били вече отстранени, не са били достатъчно качествено изпълнени или не са предмет на спора по делото. Още повече, че заключението на тройната експертиза е било изготвено въз основа на променена обстановка фактическа обстановка на място, след периода, описан в
исковата молба, след вече извършени  някои строителни  работи по  поставяне на плочки  на тротоара между двете сгради. Самите 3 бр. вещи лица изрично са отбелязали, че не могат да
дадат заключение за точните причините за наводненията преди поставянето на тротоарните плочки. Също така в заключението на тройната експертиза няма отговори  по  какъв  начин  би се наводнила сградата поради обратен  наклон на тротоара към стопанската сграда, след като пред вратата на сградата има стабилен праг и водата не може да тече в обратна посока с оглед физичните закони за гравитацията, и как може да се наводнява стопанската сграда на ищеца- въззивник от комина на сградата на ответниците- въззиваеми, след като около него има широка бетонна
яка,   по   която   се   стича   навън   водата.  

           Разбира се, другите очевидно обуславящи фактори за сочените наводнения и според приетата от РС 3- членна СТЕ се явяват по- ниското ниво на пода на сградата на ищеца- въззивник от нивото на тротоара пред стопанската му сграда, по- високото ниво на терена на имота на ответниците- въззиваеми, както и нивото на пространството пред входната врата на ищеца- въззивник и наклона на тротоара на това място, който наклон е в посока към двора на ищеца- въззивник, а не към улицата, като всички тези фактори причиняват в съвкупност твърдяните в имота на ищеца- въззивник наводнения. Не случайно в о.с.з. на 02.06.2015г. експертите са уточнили устно пред РС, че улуците биха решили само проблема с водата, която се стича по покрива на постройката и евентуално проблема с пръскането на дъжда при насрещен вятър, но всъщност те не са основни и единствени за предотвратяване на наводненията в имота на ищеца- въззивник.

           С оглед задълбочения анализ на всички доказателства по делото, напълно необосновано, немотивирано и неправилно първоинстанционният РС е приел, че ищецът- въззивник не бил доказал пълно и пряко, че именно липсата на улуци на покрива на стопанската сграда на ответниците- въззиваеми му причинява наводненията и с това му пречи да ползва имота си според предназначението му, поради което необосновано е отхвърлил предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС.

              Ето защо в тази му част атакуваното Решение на РС следва да се отмени, като се постанови изцяло ново позитивно такова от настоящия въззивен ОС- С., ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЛИГАЦИОННИЯ ИСК ПО ЧЛ.45 ОТ ЗЗД :

Въззивният съд счита, че съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД предвижда, че този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.   В тежест на ищеца е било да докажат претърпени вреди, техния размер, противоправното поведение на служител при ответника и причинната връзка между него и вредите.

Настоящият въззивен съд констатира, че изводите на РС са напълно мотивирани и правилно обаче по отношение на втората искова претенция за вреди, обхващаща както реално претърпени имуществени вреди, така и пропуснати ползи, които ищецът твърди, че е претърпял от неоснователните бездействия на другата страна, изразяващи се в непоставяне на улуци на сградата в имота си. В случая ищецът- въззивник е претендирал заплащане на реално претърпени вреди в размер на 2 119,33 лв., представляващи извършени разходи за покупка на фураж и гориво за извозването му, съгласно приети по делото фактури. Видно от приложените копия от последните, се установява, че получател по доставката на закупения фураж е Юридическо лице “БМВ- МБ”- ЕООД, с МОЛ М.В.. Отразяването в графата на “получател” по твърдяните доставки на фураж на името на лице, различно от ищеца- въззивник, действително не може да обуслови извода за направени от него разходи, които същият претендира за извършени. Също така този  фактически и правен извод на РС не може да бъде повлиян и от факта на приложено писмено пълномощно от 28.02.2014г. с нотариално удостоверен подпис на издателя му- законният представител на “БМВ- МБ”- ЕООД, с което Генерално пълномощно за упълномощителя- ищец/въззивника/ е възникнала представителна власт за посочени правни и фактически действия, като последиците от тях възпроизвеждат права и задължения само и единствено за самото юридическо лице, а не за пълномощника му. Поради което разходите като продажна цена на закупеното количество фураж, следва да се считат за такива в патримониума на самото юридическо лице, чийто пълномощник е бил ищецът- въззиваем, а не лично за него. Поради което претендираното парично обезщетение за реални според претенциите на ищеца нанесени му имуществени вреди, изразяващи се в покупка на фураж за периода м.02.2014г.- м.07.2014г. включително, са неоснователни и недоказани, в какъвто обоснован и правилен смисъл са и изводите на РС- С..

Предвид липсата на доказателства, че именно ответниците- въззиваеми са извършили някакви действия или са бездействали, които да са противоправни, както и същите да са в причинно- следствена връзка със станалите наводнения в стопанската сграда на ищеца- въззивник, следва и изхода на предявената претенция за пропуснати ползи от ищеца. Напълно правилно РС е преценил, че с оглед събраните по делото доказателства, безспорно се е установила липсата на поведение от страна на ответниците или създадено от тях състояние, което да създава действителни пречки и затруднения за ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота, като се изключи единствено и само липсата на улуци.

Но в хода на делото както  пред РС, така и понастоящем пред ОС ищецът- въззивник не установи и не доказа, че именно бездействието и на двамата ответници- въззиваеми, представлява едно укоримо противоправно деяние, което да е пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с евентуално причинените на ищеца- въззивник материални вреди.

Искането на ищеца за пропуснати ползи в размер на 2 890 лв., изразяващи се в невъзможност за увеличаване на имуществото му чрез продажба на заплодена крава и получаване на доход от нереализирани продажби на мляко, също се явява изцяло неоснователно и недоказано, тъй като пропусната полза съставлява неосъществено увеличаване на имуществото, при което е релевантно състоянието, в което имуществото се намира. А и за да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличение на самото това имуществото. Поради това следва да се приеме, че пропуснатата полза е печалбата, която кредиторът или увреденият е можел да получи по други правоотношения, които са били осуетени. В случая само по себе си осуетяването на угояване и продажба на животни от ищеца не би могло да бъде причина за някаква пропусната полза, тъй като от разпитаните е по делото свидетели се е установило, че ищецът продължава да отглежда животни, поради което няма неоснователно разместване на блага преди и след твърдения от него деликт.

Обстоятелството, че същият е бил принуден да продаде заплодена крава, от която бил загубил теле и евентуална възможност за печалба /доход/ от реализирано мляко, представляват твърдения бъдещи и несигурни евентуални приходи, които са извън сферата на доказуемостта в тази връзка. Не бяха събрани по делото пред РС и пред ОС сигурни, надеждни и неопровержими писмени и гласни доказателства за реалната и сигурна печалба, която евентуално е бил пропуснал ищеца- въззивник в резултат на твърдяното от него противоправно поведение на 2 бр. ответниците- въззиваеми. Като еквивалент на продадената от него вече заплодена крава, той е получил нейната парична равностойност, поради което не е налице загуба в имуществено отношение, а само е налице трансформиране на вещ/животно/ в пари.

А що се отнася до твърдяната от ищеца- въззивник невъзможност да реализира добив на мляко от продадената крава, липсват по делото доказателства за реално получаван доход от ищеца преди продажбата на кравата, който със сигурност би получил в случай, че постройките на ответниците бяха с изградени улуци. Липсват каквито и да били доказателства по делото за сигурното увеличение в имуществото на ищеца предвид твърдяната от  него невъзможност за угояване на мъжки телета за клане и продажба. По делото действително не бяха събрани доказателства, от които да е видно, че за ищеца съществува сигурност за увеличение на имуществото му чрез продажба на мляко.С оглед на гореизложеното настоящият въззивен съд счита, че следва да потвърди в тази му част постановеното негативно за ищеца- въззивник първоинстанционно Решение относно иска му по чл.45 и сл. във вр. с 82- 86 от ЗЗД, като напълно правилно и законосъобразно в тази му част, ведно със законните последици от това.

Въз основа на гореизложените фактически и правни съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно Решение е незаконосъобразно по отношение отхвърления изцяло негаторен иск по чл.109 от ЗС, поради което следва да бъде отменено частично по отношение на него, и вместо него да бъде постановено друго, изцяло ново позитивно за въззивника- ищеца Решение, с което двамата въззиваеми- ответници да бъдат осъдени в един разумен 1- месечен срок от датата на влизане в законна сила на настоящото въззивно съдебно Решение, те със собствени средства да поставят съответните подходящи водосборни/хоризонтални/ и водоотточни/вертикални/ улуци на постройките, граничещи с имота на ищеца- въззивник, в недвижимия си имот- дворно място, представляващо УПИ III- 264 по плана на обл.С., обл.С..

 

А по отношение на втория обективно и субективно съединен облигационен иск, атакуваното Решение на РС- С. се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което исковата претенция на ищеца- въззивник против двамата ответници- въззиваеми за заплащане на основание чл.45 от ЗЗД на 3 бр. отделни парични обезщетения в размер на общо сумата 5 000, 34 лв./от които 2 119, 33 лв. причинени имуществени вреди и 2 890 лв. пропуснати ползи/, заедно със законните последици от това на осн. чл.86 от ЗЗД- законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска в съда/04.09.2014г./ до окончателното им изплащане, се явява изцяло неоснователен и недоказан, и следва в тази й част въззивната жалба да се отхвърли изцяло, като се потвърди в тази му отхвърлителна част атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

В полза на въззивника- ищец следва да се присъдят направените от него разноски в двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковите му претенции в размер на общо 1 440 лв. с оглед разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.80 във вр. с чл.273 от ГПК.

А в полза на двамата въззиваеми- ответници следва на осн. чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 и във вр. с чл.273 от ГПК въззивникът- ищец да бъде осъден да им заплати направените пред двете съдебна инстанция разноски, съобразно отхвърлената част от исковете против тях в размер на общо 1 303 лв., ведно със законните последици.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ :

Настоящото въззивно съдебно Решение на основание разпоредбите на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК може да се обжалва пред ВКС на Република България- гр.София в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС, чл.45 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 ОТМЕНЯ частично Решение № 668/02.07.2015г. по гр.дело № 3772/2014г. по описа на РС- С. относно отхвърлянето на вещния иск по чл.109 от ЗС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

 ОСЪЖДА 2 бр. въззиваеми С.П.Д.- ЕГН ********** и Г.С.Д.- ЕГН **********-*** в разумен 1- месечен срок от датата на влизане в законна сила на настоящото въззивно съдебно Решение, да поставят улуци на сградите си в недвижим имот- УПИ- 264,  по плана на обл.С., обл.С., граничещи с недвижимия имот УПИ- 266,  по плана на същото обл.С., обл.С., собственост на ищеца- въззивник Б.В.В.- ЕГН ********** ***.

 

ОТМЕНЯ частично Решение № 668/02.07.2015г. по гр.дело № 3772/2014г. по описа на РС- С. относно осъждането на въззивника- ищец за всички разноски на 2 бр. въззиваеми- ответници по първоинстанционното дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОСЪЖДА 2 бр. въззиваеми С.П.Д.- ЕГН ********** и Г.С.Д.- ЕГН **********-*** да заплатят на въззивника Б.В.В.- ЕГН ********** ***, общо сумата 1 440 лв./хиляда четиристотин и четиридесет лева/ разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

ОСЪЖДА въззивника Б.В.В.- ЕГН ********** *** да заплати на 2 бр. въззиваеми- С.П.Д.- ЕГН ********** и Г.С.Д.- ЕГН **********-***, общо сумата 1 303 лв./хиляда триста и три лева/ разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Решение № 668/02.07.2015г. по гр.дело № 3772/2014г. по описа на РС- С., ведно със законните последици от това.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ- София в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                   2.