Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 441   …………………13.11.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четиринадесети октомври………………………………...………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1430…..по описа за 2015……………...година.

 

        Обжалвано е решение № 571 от 08.06.2015 г., постановено по гр.дело № 5404/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което И.С.Д. и Д.С.Д.  са осъдени солидарно да заплатят на Д.И.К. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена на 17.06.2014 г. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на главата,  лекостепенно мозъчно сътресение, кръвонасядане на врата със затруднения на движенията му, кръвонасядания на гръдния кош, кръвонасядания на крайниците и охлузване на лявата длан, причинили разстройство в адаптацията и протрахирана депресивна реакция, както и 35 лева имуществени вреди – заплатена от ищеца такса към болнично заведение на 18.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2014 г.

 

        Въззивникът И.С.Д., чрез пълномощника си адв.И.М., счита, че решението е неправилно. Не било взето пред вид, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, освен това определения размер на обезщетението бил завишен многократно и не представлявал справедливо обезщетение. Моли решението да бъде отменено и бъде определен адекватен размер на обезщетението, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

        Въззиваемият Д.И.К., чрез пълномощника си адв.Ф.Г., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

 

        Въззиваемият Д.С.Д. не взема становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД. Ищецът Д.И.К. твърди в исковата си молба, че на 17.06.2014 г. в гр.Стара Загора му била причинена лека телесна повреда от ответниците, изразяваща се в: оток и кръвонасядане на главата, лекостепенно мозъчно сътресение, кръвонасядане на врата със затруднение на движението му, на гръдния кош и на крайниците, охлузване на лявата длан. Тези увреждания му били причинени от ответниците абсолютно безпричинно. За извършеното деяние било образувано наказателно дело- НОХД 1340/2014 г. на РС- Стара Загора, което приключило на 30.07.2014 г. със споразумение. Ответниците били признати за виновни, че са му причинили описаните  по- горе увреждания и им било наложено съответното наказание. В резултат на причинените му от деянието увреждания претърпял болки и страдания, изразяващи се в продължително главоболие и болки в областта на шията, гръдния кош и крайниците. Претендирал е ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, и 35 лева имуществени вреди във връзка с медицинско изследване.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът И.С.Д. е оспорил иска като неоснователен. Претендираната сума като обезщетение за претърпени вреди от неимуществен характер била силно завишена. Претендираният размер не бил подкрепен с необходимите по закон доказателства и не представял обективно отношенията с ищеца, възникнали по повод на инцидента на 17.06.2014 г. в гр.Стара Загора. Следвало да бъдат изяснени обстоятелствата, при които били получени описаните телесни увреждания, както и действията на ищеца Д.К. и ответника И.Д.. Следвало да се вземе под внимание обстоятелството, че на ответника също били нанасяни удари от страна на ищеца, за които говорел и самият той в показанията си при разпита по ДП № 562/2014 г. На ответника били причинени телесни увреждания изразяващи се в: рана на гръдния кош с дължина 8 см. и две кръвонасядания на корема в ляво, т.е. нанесените и причинени телесни увреждания на ищеца и на ответника били с една и съща степен като правна квалификация по НК и с един и същи срок за възстановяване. Затова претендираният размер на обезщетението бил завишен неколкократно.

 

        Ответникът Д.С.Д. не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.

 

        Безспорно установено по делото е, че ответниците са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.4, т.12, вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК и осъдени на лишаване от свобода за срок от три месеца по приключилото със споразумение НОХД № 1340/2014 г. на РС- Стара Загора, затова че на 17.06.2014 г. в гр.Стара Загора, в съучастие помежду си като извършители, по хулигански подбуди причинили телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на Р.З.З., изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак и лека телесна повреда на Д.И.К. /ищец в настоящото производство/, изразяваща се в оток и кръвонасядане на главата, лекостепенно мозъчно сътресение, кръвонасядане на врата със затруднения на движенията му, кръвонасядания на гръдния кош, кръвонасядания на крайниците и охлузване на лявата длан.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при нанесения му от ответниците побой на 17.06.2014 г., ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядане на шията с болезненост при движение, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядания по поясната  област, кръвонасядане по лявата длан, кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядания по дясната подбедрица, охлузване на лявата длан. В резултат на тези увреждания пострадалият е търпял болки и страдания около 2- 3 седмици, който срок е и възстановителен.

 

        По делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза от заключението на която е видно, че ищецът страда от разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Актуалното му състояние се характеризира с понижено настроение, ограничаване на контактите, избягващо поведение. Според вещото лице, освидетелстваното лице след преживяната психотравма от причинения му побой е отключил разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция- състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи сериозно социалното функциониране, които възникват в резултат на преживяно психотравмено събитие. Клиничната картина включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, нарушава се извършването на рутинни, ежедневни дейности. При протрахираната депресивна реакция симптомите могат да продължат около две години. В съдебно заседание експертът допълва, че по време на изследването му е препоръчана психотерапия и специализирано лечение, което не било провеждано до момента. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено и от страните по делото.

 

        По делото са разпитани като свидетели А.А.П. - приятел на ищеца, и И.И.К.- баща на ищеца. От показанията им се установява, че 10-12 дни след инцидента ищецът стоял вкъщи, виело му се свят, бил стресиран, боляла го главата. Преди това бил весел и тих, а след това- умърлушен, не искал да излиза дори и с приятелката си, затворил се в себе си, мислел че ще му се подиграват, като го било срам, а според свид. П.– било го и страх. Бащата на ищеца – свид. И.К. установява, че синът му бил бит при опит да защити приятеля си, нападнат от ответниците. Ищецът изпитвал болки в главата и гърба, лекували около един месец- мазали го с мазила по наранените места, но запазил състояние на световъртеж. Имал сътресение, което се установило вечерта след инцидента при прегледа от невролог. Свидетелят твърди също така, че след този инцидент се променило психическото състояние- преди бил разговорлив, а след това изпитвал голям страх от рецидив, като чак след няколко месеца излязъл на разходка с баща си. Разделил се и с приятелката си, тъй като й отказвал да излиза извън дома си. Ищецът завършил семестриално ТУ- Габрово, като му останало да защити дипломна работа, но след случката всичко се объркало. През периода на възстановяване ищецът се обслужвал сам, но изпитвал болки при къпане и при движение на тялото. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като преценени съобразно правилата на чл.172 ГПК с оглед възможната тяхна заинтересованост като роднина и близки на ищеца, са непротиворечиви и се подкрепят от всички други данни по делото.   

   

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:        Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.  Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /споразумение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Задължителната сила на присъдата на наказателния съд във връзка с гражданския процес се отнася до всички признаци на престъпния състав- относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, което изключва свободната преценка на доказателствата относно факти, свързани с неговото приложение. Поради това правилно районният съд е приел за безспорно установени обстоятелствата, установени с влязлото в сила споразумение по НОХД № 1340/2014 г. на РС- Стара Загора.

 

        В резултат на извършеното от ответника престъпление, на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядане на шията с болезненост при движение, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядания по поясната  област, кръвонасядане по лявата длан, кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядания по дясната подбедрица, охлузване на лявата длан. Пред вид изложеното, съдът приема за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен.

 

        Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при което обаче във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и др. В случая на ищеца е причинено увреждане, имащо характера на лека телесна повреда. Описаните по-горе увреждания са свързани с болки и страдания; затруднението на движенията на ищеца е преодоляно за срок от около 2-3 седмици, но е настъпила промяна в психическото му състояние, повлияна от уврежданията и стреса при преживяния инцидент. Налице е  негативна промяна в психо-емоционалното състояние на ищеца, характеризираща се с понижено настроение, ограничаване на контактите, избягващо поведение. Според вещото лице симптомите на протрахирана депресивна реакция са налице, не са отшумели. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено от ответника, по справедливост следва да се обезщетят със сумата 4000 лв. В този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

        Ответникът е възразил, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, каквито оплаквания се съдържат и във въззивната жалба. Тези оплаквания са голословни и неоснователни. Въззивникът не е посочил никакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение, позовал се е единствено на обясненията на ищеца в досъдебното производство, а всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения- чл.154, ал.1 ГПК. Във връзка с позоваването на обясненията на страната, дадени в досъдебното производство, следва да се посочи съгласно чл.175- чл.177 ГПК, че с материална доказателствена сила се ползва само признанието на неизгоден за страната факт, което в случая не е налице. С оглед на това съдът намира, че при преценката на доказателствата по делото не се установява пострадалият да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Следва да се посочи също така, че от приложеното споразумение по наказателното дело е видно, че ответникът се е признал за виновен в причиняване на лека телесна повреда при условията на чл.131, ал.1, т.4, т.12 НК. Основанието за приложение състава на чл.132 НК не е отчетено нито от подсъдимия, нито от съда, който е приел, че сключеното между подсъдимия и прокурора споразумение не противоречи на закона и го е одобрил, придавайки му последиците на влязла в сила. Пред вид гореизложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.

 

        По отношение на имуществените вреди: Този иск не е оспорен от ответника. Не се съдържат и никакви конкретни оплаквания по отношение на същия във въззивната жалба. Искът е основателен и доказан. По делото е представена фактура № 307184/18.06.2014 г. с фискален бон от същата дата на МБАЛ “Проф.д-р Стоян Киркович” АД– Стара Загора на стойност 35 лв. за извършена образна диагностика в деня, в който ищецът е бил освидетелстван и от съдебен лекар.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.       

       

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 571 от 08.06.2015 г., постановено по гр.дело № 5404/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.И.К., ЕГН **********,***, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на 1000 лв./хиляда лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: