Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 430                               06.11.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 07 октомври                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1435 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.И.Б., подадена от адв. Д.Д.,  против решение № 499 от 29.05.2015 г., постановено по гр.дело № 4469/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е осъден Д.И.Б. да заплати на В.И.Ш. сума в размер на 3774.74 лв., представляваща припадащата му се 1/3 част от необходимите разноски за извършения през месеците май и юни 2014 г. основен ремонт на обща част – покривна конструкция на жилищна сграда в режим на етажна собственост, както и разноските по делото.

            Въззивникът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което да се остави исковата молба без уважение като неоснователна и недоказана. Подробни съображения развива във въззивната си жалба. Претендира да му бъдат заплатени направените разноски по делото.    

 Въззиваемият В.И.Ш. чрез адв. Н.М. счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съдът да потвърди изцяло постановеното от Старозагорския РС решение като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените в това производство разноски

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.48, ал.7, вр. с чл.6 от ЗУЕС, вр. с чл.41 от ЗС.

Видно от представения като доказателство по делото нотариален акт №42, том I, регистър № 196, дело №18 от 13.03.2014г. на нотариус С.М., вписана в службата по вписванията №2429, акт№38, том VII, дело №1266 от 13.03.2014г ищецът В.И.Ш. притежава право на собственост върху  самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Стара Загора, ул."Шопова Могила" №27, на партерния етаж, представляващ апартамент с идентификатор 68850.519.79.1.4., с площ от 58,50 кв.м.

Правото на собственост на ответника Д.И.Б.  върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Стара Загора на ул."Шопова Могила" №27, представляващ апартамент с идентификатор 68850.519.79.1.1 и със застроена площ 117кв.м. на първия надпартерен етаж се установява на база на представения по делото договор за доброволна делба Акт №…, том …, рег. …от …г. на нотариус Д.Н., вписан в службата по вписванията входящ регистър №10829, том VI, под №280 от 10.10.2013г.

Не е спорно, че собственик по наследство на останалите два апартамента от етажната собственост е В.Г.Ш. - съпруга на ищеца, която е наследила апартамент на партерен етаж с идентификатор 68850.519.79.1.3. и площ от 58,50 кв.м., както и апартамент на втория надпартерен етаж с идентификатор 6885.519.79.1.2 и площ от 117 кв.м. от своите родители Г.П.Г. и Т.Г.Г., на които тя се явявала единствен наследник, видно от документите за наследяване, представени по делото.

По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че припадащите се на тези обекти идеални част от общите части на сградата- 16,67 % ид.ч. за апартамент с идентификатор № 68850.519.79.1.4, находящ се на партерния етаж, 50,00 % ид.ч. за апартамент с идентификатор № 68850.519.79.1.3, находящ се на партерния етаж и за апартамент с идентификатор № 68850.519.79.1.2, находящ се на втория етаж, 33,33 % ид.ч. за апартамент с идентификатор № 68850.519.79.1.1, находящ се на първия етаж. Оценката на обектите е извършена към момента на формиране на етажната собственост, съобразно с правилото на чл.40, ал. 1 от ЗС. Според вещото лице, описаните строително монтажни работи /СМР/ в договор за извършване на СМР от 01.05.2014г. между В.И.Ш. и Д.С.К. са извършени в действителност. Договорените цени за труд и материали за ремонта на покривната конструкция на процесната жилищна сграда попадат в категорията средни пазарни цени. Общата стойност на извършените СМР е 11 027,83 лева без ДДС.

Заключението е компетентно и добросъвестно изготвено, поради което районният съд правилно го е възприел изцяло.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели.

От показанията на разпитаната свидетелка М.С.С./без родство със страните/ се установява, че същата посещава често апартамента на ищеца и съпругата му В.Ш., тъй като са семейни приятели от двадесет години. Същата заявява, че от четири години в апартамента им има теч. Преди три години при посещение в апартамента им се наложило да сложат кофи, за да поемат водата от тавана, в резултат от теча от покрива на сградата. Същата заявява, че е забелязала теч и около комини и капандури. Твърди, че през 2013г. били извършени частични ремонти в сградата, като свидетелката отишла да помогне за почистването. Според свидетелят Станимир Колев Стойчев /без родство със страните/, който е съсед на страните и живее в друга кооперация на същата улица, през 2013г. с неговия син извършили частичен ремонт на покрива на процесната сграда. В началото на лятото на 2014г. заедно с още трима души, единият от които синът му Д., извършили пълен ремонт на покрива на същата, за да се спре теча. Ремонтът се изразява в претърсване на покрива, поставяне на улуци, обшивка на комини и капандури, подмяна на челни дъски, поставяне на подкеремидна мушама. Неизправността на всеки един от тези елементи от покрива на сградата, според свидетеля, може да доведе до теч към долния етаж или по фасадата на сградата. Същият заявява, че без този ремонт не е можело да се спре теча. Свидетелят И.П.П./зет на ответника/ заявява, че апартамента на ответника е обявен за продажба, като свидетелят е упълномощен да го показва на агенциите за недвижими имоти. Твърди, че в апартамента на ответника не е виждал теч. Същият заявява, че е видял да се прави ремонт на покрива на процесната сграда.

Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите имат преки впечатления от събитията, за които свидетелстват и показанията им се подкрепят от писмените доказателства, събрани по делото. От показанията им е приел, че е било необходимо извършването на възложения ремонт.

Въззивният съд намира, че тези изводи са правилни и законосъобразни. Свидетелските показния са единни и непротиворечви, подкрепят се от останалите материали по делото.

С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че районния съд правилно е приел, че предявеният иск е основателен и доказан и го е уважил в пълен размер. Съгласно чл. 47, ал. 6 от ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Алинея 7 от чл. 47 от ЗУЕС дава възможност на собственикът, извършил ремонт на общите части на сградата да предяви иск срещу останалите собственици за възстановяване на разходите, които е направил за необходимия ремонт на общите части, в случай, че сумите не бъдат възстановени по реда на ал. 6. Съгласно параграф 1, т. 8 от ДР от ЗУЕС "необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.

            Въззивният съд намира, че от ангажираните по делото доказателства - свидетелски показания и експертно заключение се установява, че ремонтът на покрива е бил необходим за предотвратяване на покривните течове и следствията от тях, причинени от амортизацията му. Установено е, че ремонтът е извършен качествено. Представени са и писмени доказателства за извършения ремонт. Предвид това въззивният съд приема, че по делото е доказано, че извършения от ищеца ремонт на покрива е бил необходим по смисъла на параграф 1, т. 8 от ДР от ЗУЕС и чл. 41 от ЗС, тъй като с него са отстранени течовете по общите части на сградата, като по този начин  покривът й е саниран и така сградата е приведена в съответствие с техническата й пригодност, като наред с това са отстранени и неудобствата за нормалното й използване. 

Наличието (или липсата) на Решение на общото събрание да бъдат извършени тези необходими ремонти не е релевантен елемент от фактическия състав на тази законова хипотеза. Следователно дали и как са вземани предварително решения за извършване на този ремонт е без значение за правото на собственика, извършил необходимия ремонт, да получи пропорционална част от разходите, които е направил от останалите собственици, съответстваща на тяхното участие в етажната собственост.

Съгласно чл. 41 от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и без да е налице решение на етажните собственици за извършването на тези разноски. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 48, ал.6 от ЗУЕС. Възложените с договора от 01.05.2014г. работи са именно такива за поддържане и възстановяване   на   обща   част   на   сградата   /покривите   са   измежду изрично изброените в чл.38 от ЗС общи части/. Този договор и
разписката от 25.07.2014г. /нотариално заверени от Нотариус С.
М./ удостоверяват плащане от ищеца на сумата от 7 210 лева по
договора за ремонт на покрива от 01.05.2014г. Другите документи по
делото, а именно Фактури с №,№ 8423/ 13.06.2014г., 8795/ 19.07.2014г.,
4975/ 17.06.2014г.,        8045/ 17.07.2014г.,        8795/19.07.2014г.,
21814/16.06.2014г., 68354/18.06.2014г., 3362/18.06.2014г., Стокова разписка № 13508/18.07.2014г. удостоверяват плащането на материалите използвани за ремонта. Или общата сума, заплатена от ищеца за ремонта на покрива е 11 324,23 лева. Съобразно с определената от вещото лице притежавана от ответника идеална част от общите части, припадащата му се част от възнаграждението е в претендирания размер от 3 774,74 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло. Върху сумата следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на иска в съда на 23.10.2014г. до окончателното й изплащане съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на исковата молба.

Във въззивната жалба се правят множество оплаквания. Въззивният съд намира, че посочените от въззивника несъответствия с процесуалните изисквания не са толкова съществени, че да повлияят на крайния резултат  по делото като решение, а също така голяма част от същите се санират от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд се  е произнесъл по всички релевантни доводи на страните, имащи значение за спора и относими към същия. Неоснователно е възражението, което се прави във въззивната жалба, че районния съд не е разпитал в качеството на свидетел В.Ш., тъй като същия е имал възможност да поиска нейния разпит, но не го е сторил своевременно, дори и съда да е пропуснал да се произнесе по такова искане, то страната е следвало да заяви, че поддържа това искане, което в настоящия случай не е сторено. Неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът не е изложил мотиви, тъй като обжалвания съдебен акт съдържа подробни и ясни мотиви, изложил е съображения по всички спорни моменти, поради което въззивният съд намира, че всички подробни цитирани във въззивната жалба оплаквания са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. По отношение на правната квалификация, същата е правилно и законосъобразно определена от първоинстанционния съд и се споделя напълно от настоящата въззивна инстанция.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемият е поискал присъждане на разноските, които е направил. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 600 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 499 от 29.05.2015 г., постановено по гр.дело № 4469/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН **********,***, ж.к….бл. …, вх…., ет…., ап…, да заплати на В.И.Ш., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***- чрез адв.М. ***  сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: