Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

443                                               13.11.2015 г.                                 гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети октомври                                две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

               РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1446 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от П.Г.П., чрез пълномощник адв. Д.Д. против решение № 29 от 26.06.2015г., постановено по гр. дело № 146/2014г. по описа на Чирпанския районен съд, с което се отхвърля иска на П.Г.П. срещу П.П.П. за предаване владението на ползваните от П.П.П. без правно основание реални части от следния недвижим имот, представляващ нива с площ от 2.501 дка по документ за собственост - договор за доброволна делба № 204 от 24.11.1998 г., а по скица № К03515 /18.02.2014 г. с площ от 2.502 дка, находяща се в землището на гр. Чирпан, пета категория, в местността „Рупченско шосе", съставляваща имот № 148555 по картата на землището на гр. Чирпан, при граници и съседи – подробно описани, с площ на реална част от юг в размер на 291,46 кв. м, съставляваща трапец с граници- подробно описани, като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски.

Въззивникът счита, че обжалваното решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата. Излага подробни съображения и сочи, че изводите на съда за изтекла в полза на ответника давност били неправилни и в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Претендира за разноски.

 

В срока не е постъпил отговор от другата страна П.П.П.. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Ж. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се отхвърли въззивната жалба. Претендира за разноски.

 

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

            Производството е по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът П.Г.П. твърди в исковата си молба, че бил собственик на: Нива с площ от 2. 501 дка по документ за собственост - Договор за доброволна делба № 204/ 24. 11. 1998 г., а по скица № К03515/ 18. 02. 2014 г. с площ от 2. 502 дка в землището на гр. Чирпан, с ЕКАТТЕ 81414, община Чирпан, пета категория, в местността „Рупченско шосе", съставляващ имот № 148555 по картата на землището. На 05.06.2012 г. ищецът поискал да бъде извършено трасиране на имота му № 148555 и на този от север на неговия № 148505 от фирмата, поддържаща Картата на възстановената собственост - ЕТ „Р.Г. ***. След извършеното трасиране на имота бил съставен Протокол за трасиране и след замерването му на място се установило, че съседът му от юг - ответникът по делото П.П.П., собственик на имот № 148506, построил ограда, с която си оградил имота, която не само била изградена без каквито и да било строителни книжа, но и навлизала в имота на ищеца, като по този начин му отнел без каквото и да е било основание част от имота. За тази констатация, ищецът сигнализирал Община Чирпан, където била образувана административна преписка за незаконно строителство, тъй като неговото искане било такова - да се извърши проверка на място и да бъдат предприети мерки за премахване на оградата от собствената му нива. Съставен бил Констативен акт, в който работната група констатирала, че строежът „ ограда“ се намирал в ПИ № 148555 по КВС, собственост на П.Г.П. и бил изграден без одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и ниво, и заповедна книга. Ответникът бил поканен да се яви в Община Чирпан за изслушване и представяне на документи за посочения строеж по повод започналото административно производство по реда на чл.195 от ЗУТ. При явяването си в Община Чирпан, същият представил Протокол за трасиране на собствения си имот № 148506 от 02.10.2008 г., изготвен от поддържащата геодезическа фирма, като заявил пред комисията, че оградата му била по трасираната имотна граница. На 29.04.2013 г. страните били поканени за да се извърши ново трасиране на имотната им граница, но трасирането не било извършено, поради неявяване на ответника. След тези описани по-горе факти и обстоятелства, ставало ясно, че било налице неправомерно завземане на част от имота на ищеца, съответно бил налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Моли съда, след като докаже твърдените от него факти и обстоятелства да постанови решение, с което да осъди П.П.П. на основание чл.108 от ЗС да предаде на П.Г.П., владението на ползваните от него без правно основание реални части от следния негов недвижим имот, представляващ НИВА с площ от 2.501 дка  по документ за собственост - Договор за доброволна делба № 204 от 24.11.1998 г., а по скица № К03515 /18.02.2014 г. с площ от 2.502 дка, находяща се в землището на гр. Чирпан, с ЕКАТТЕ 81414, община Чирпан, пета категория, в местността „Рупченско шосе", съставляваща имот № 148555  по картата на землището на гр. Чирпан, при граници и съседи: имот № 148503 - нива на насл. на Х.С.З., имот № 148504 - нива на насл. на Стефан Райчев Делев, имот № 148497 - нива на В.Д.В. и др., имот № 148505 - нива на насл. на Д.П.Д., имот № 000071- полски път на Община Чирпан имот № 148506 - нива на насл. на П.П.П., имот № 148513 - нива на Т.И.Т., имот № 148502 — нива на П.Г.П., с площ на реална част от юг в размер на 291.46 кв. м., съставляваща трапец с граници: от изток - имот 000071 полски път на Община Чирпан, от юг — имот 14856 на П.П.П. и от север и запад - останалата част от имот 148555 на П.Г.П.. Ответникът оспорва иска като неоснователен. В отговора си прави възражение за изтекла придобивна давност, относно претендираните от ищеца реални части от недвижимия имот № 148555.

            Ищецът П. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, представляващ нива с площ от 2.501 дка  по документ за собственост -Договор за доброволна делба № 204 от 24.11.1998 г., а по скица № К03515 /18.02.2014 г. с площ от 2.502 дка, находяща се в землището на гр. Чирпан, с ЕКАТТЕ 81414, община Чирпан, пета категория, в местността „Рупченско шосе", съставляваща имот № 148555, по картата на землището на гр. Чирпан, при граници и съседи: имот № 148503 - нива на насл. на Х.С.З., имот № 148504 - нива на насл. на С.Р.Д., имот № 148497 - нива на В.Д.В.и др., имот № 148505 - нива на насл. на Д.П.Д., имот № 000071- полски път на Община Чирпан имот № 148506 - нива на насл. на П.П.П., имот № 148513 - нива на Т.И.Т., имот № 148502 — нива на П.Г.П. с Договор за доброволна делба № 204 от 24.11.1998 г. и Скица от 18.02.2014 г. издадена от ОС по земеделие гр.Чирпан.   

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице, безспорно се установява, че претендираната част от имота с размер на 291,46 кв.м. се владее от ответника. Горното обстоятелство не се и оспорва от страните. Не се спори между страните, че на място има изградена ограда с бетонен цокъл и метална мрежа. Съгласно заключението на вещото лице оградата е с дължина 64.15 м. и изцяло попада в поземлен имот 148555, собственост на ищеца П.Г.П.. Площта от оградата на терена до кадастралната граница между поземлени имоти 148555 - собственост на ищеца П.Г.П. и 148506 - собственост на ответника П.П.П. е  291. 46 кв. м.

Ответникът се легитимира като собственик на нива с площ 1.900 кв.м., находяща се в землището на гр.Чирпан, м.“Гермята“, с представения по делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 101, том I, дело № 359/1968 г. на РС Чирпан. Въз основа на заявление по преписка № 9919/25.07.2003 г. нивата е възстановена с Решение № 9919/25.08.2003г. на ОСЗГ Чирпан в съществуващи (възстановими) стари реални граници в местност „Гермята“. След промяна в наименованието на местността с плана за земеразделяне, от „Гермята“ на „Рупченско шосе" е издадено ново Решение № 9919/06.02.2004 г. на ОСЗГ Чирпан. В първото решение на ОСЗ, нивата е с площ от 1. 900 дка, а във второто - 1, 775 дка.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели П.П. и Н.Н. се установява, че имот № 148506 е собствен на ответника, придобит по наследство през 50- те години на миналия век, по думите на св. П. - от 1954 г. От получаването й до настоящия момент нивата се владеела спокойно и необезпокоявано от него. Превърната била в овощна градина, на повече от тридесет години. Част от тези дървета, включително на възраст над 10 години, попадат в претендираната от ищеца част от 291,46 кв. м. Преди около 15-20 години по границите на нивата била построена ограда от бетонен цокъл и мрежа, закрепена върху циментови колове, укрепени от цокъла. Свидетелите П. и Н. установяват, че ответникът владее за себе си имота много повече от 10 години, включително с претендираната част, спокойно, без прекъсване и необезпокоявано до момента на предявяване на настоящия иск.

Изпратената от ищеца до ответника П. Нотариална покана от 23.04.2013 г. не е годна да прекъсне давността, тъй като не касае претенцията за процесната реална част от нивата в размер на 291, 46 кв. м, а по съдържанието си представлява покана за извършване на трасиране на имота.

  От датата на придобиване на имот № 148555 от ищеца П.П. – 24.11.1998г. до датата на предявяване на искова молба в съда - 17.03.2014 г., е изминал период,  по -дълъг от 10 години, в който ответникът е осъществявал владение върху имота си, включително и върху спорната част от имота на ищеца.  Не се установява, ищецът да е предявил към ответника претенция за собственост върху процесната площ, както и владението на последния да е смущавано. Отправяните към него покани и административни действия на държавни органи, касаят трасиране на имотните граници  между двата съседни имота, във връзка с изградената незаконна ограда върху бетонна основа. Тези действия на ищеца не представляват претенция за конкретна реална част от владяната от ответника нива, в която влизат процесиите 291,46 кв. м. Ето защо съдът намира, че ищецът не е извършил действия, по отношение на ответника и имота му, съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, годни да прекъснат владението на ответника, продължило повече от 10 години.

Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, публикувана в ДВ бр.107 от 18.11.1997г. Следователно, ако се приеме, че конкретния случай попада в хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, то 10 годишния срок по чл. 79 от ЗС за придобивна давност относно процесната част от имота е изтекъл през 2007 г., но за този вид имоти давностният срок се простира и преди момента на реституцията по ЗСПЗЗ, тъй като ответникът не е прекъсвал владението си през годините на одържавяване на земеделските земи.

От всичко гореизложено съдът приема за установено, че от свидетелските показания на свидетелите на ответника се установи категорично, че от 50- те години на миналия век ответникът владее претендираната част от недвижимия имот. Повече от 10 години са изминали от възстановяване собствеността по плана за земеразделяне, а от приложения Договор за доброволната делба от 24.11.1998 г., до настоящия момент също е изминал срок над 10 години. Ответникът не е изгубвал владението върху частта от имота, предмет на спора, като през цялото това време владението не е било смущавано или оспорвано от друго лице. Няма данни за промяна на собственика на тази част от имота, владяна от ответника през годините от 1954 г. до настоящия момент. Имотът на ответника не е бил включен в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации, не е бил отнеман, за да бъде съответно възстановен чрез реституция. Безспорно по делото е, че имотите представляват земеделска земя, като владението е получено преди извършването на констатацията в представения от ответника Нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1968 г. Имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници.

Безспорно е установено по делото, че ответникът е владял имота за себе си на правно основание наследство от 1954 година, за което по- късно има съставен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 101, том I, дело № 359/1968 г. на РС Чирпан. Владението му е протекло необезпокоявано, без прекъсване до датата исковата молба - 17.03.2014 г.. Изпълнени са предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиване по давностно владение на претендираната част от имот, поради което съдът намира за установено, че ответникът владее процесната част от имота от 291.46 кв.м. на правно основание. Тъй като не е налице последният елемент от фактическия състав на иска за собственост – владението на ответника да е без правно основание, въззивната инстация намира, че предявеният иск е неоснователен.     

Оплакването в жалбата на въззивника, че не било установено от съда кога точно била изградена оградата е неоснователно. От една страна, от показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника по категоричен начин се установява, че бетонния цокъл на оградата е бил направен преди 15 – 20 години. Показанията на свидетелите на ищеца, установяващи факти от 2012г. също установят, че вече е съществувала ограда между съседните имоти. От друга страна, обаче в случая от значение е преди всичко факта на осъществявано владение върху процесната площ на ответника, а не момента на изграждане на ограда. Свидетелите на ответника в показанията си установяват, че в спорната площ на 2-3 м. от оградата съществуват плодни дръвчета на повече от 15 години, което е индиция за продължило повече от 15 години владение от ответника на тази част от имота на ищеца. В този смисъл отразеното в отговора на ответника, обстоятелство, че преди две години направил заграждение на имота си, не е от значение за факта на осъществяване на владение от него. От друга страна, от това му твърдението в отговора става ясно, че е направил заграждение на имота си  преди две години по регулацията с града, а не по границата с ищеца.

Не е подкрепено с доказателства твърдението в жалбата, че трасирането на имота през 2008г. е било извършено по КВС и съответно ограда е съществувала по трасираната имотна граница, съвпадаща с границата по КВС. Такива факти изобщо не са изложени от ищеца и съответно не са събирани доказателства за тях. Не подкрепени с доказателства са и твърденията, че през 2008г. ответникът започнал засаждане на дръвчета на север от своето място и съответно завладяване на част от имота на ищеца.  

 

Наистина свидетелите на ответника не установяват от кога процесната реална част от имота на ищеца се владее от ответника, но установяват, че в тези размери и площта, в които ответникът владее имота към настоящия момент е владял собствения си имот от придобиването му. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че ответникът не доказал, че владението му било явно и несъмнено, така че всеки заинтересован да научи.  От показанията на разпитаните по делото свидетели, които не се опровергават от други доказателства по делото, поради което съдът има дава вяра, се установява, че владението на ответника през цялото време е било явно и несъмнено.  Установи се, че ответникът е засадил дръвчета, изградил е ограда и други подобрения в процесната част от имота на ищеца, поради което неговите действия са били явни и видни от всеки заинтересован.      

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Чирпанския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за адв. възнаграждение в размер на 300 лв.

           

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 26.06.2015г., постановено по гр. дело № 146/2014г. по описа на Чирпанския районен съд.

           

ОСЪЖДА П.Г.П.,***, ЕГН ********** да заплати на П.П. *** сумата от 300 / триста / лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: