Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 473……………………..27.11.2015 година.……………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………....Първи граждански състав

На двадесет и осми октомври…………………………….….……...…Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………….…………………..

Прокурор……………………………………………………...….………………….

като разгледа докладваното от…………………………...съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1449…......по описа за 2015……….… година.

 

        Обжалвано е решение № 184 от 25.02.2015 г., постановено по гр.дело № 1140/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което И.К.Д., Б.П.Д. и П.И.Д. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в: поставяне на преградна метална врата на прохода към вътрешния двор и южната част на сградата с идентификатор № 68850.509.4188.6., находяща се в гр.Стара Загора, ул.„Илинден" № 28, поземлен имот с идентификатор 68850.509.4188, при съседи на поземления имот по кадастрална скица: поземлен имот 68850.509.7021, поземлен имот 68850.509.4190, поземлен имот 68850.509.4184, поземлен имот 68850.509.4187, поземлен имот 68850.509.4189, като отстранят за своя сметка поставената метална врата и да не извършват подобни действия за в бъдеще, с които да ограничават достъпа на ищците В.И.Ч. и М.Ц.Ч., през прохода на сградата.

 

        Въззивниците И.К.Д., Б.П.Д. и П.И.Д., чрез пълномощника си адв.С.М., считат, че обжалваното решение е неправилно. Молят същото да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора. Претендират за направените разноски пред двете съдебни инстанции.     

 

        Въззиваемите В.И.Ч. и М.Ц.Ч., чрез пълномощника си адв.Е.В., молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и считат, че изложените в същата доводи не били относими към търсената по делото правна защита. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено и им се присъдят разноските за въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищците В.И.Ч. и М.Ц.Ч. твърдят, че са собственици на апартамент с идентификатор 68850.509.4188.6.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, с площ 52.68 кв.м, с административен адрес в гр.Стара Загора, ул. “Илинден” № 28, ет.1, ап. 1, ведно с мазе № 3 от 4.23 кв.м и ведно с 14.13 кв.м, представляващи 6,07 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като самостоятелният обект попада в сграда 6, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4188. Имотът придобили по договор за покупко- продажба от 24.10.2012 г., оформен с нотариален акт № 159, том XXXI, дело № 6462/2012 г., от „Информат" ООД. Ответниците И.К.Д., Б.П.Д. и П.И.Д. били съсобственици на поземления имот с идентификатор 68850.509.4188, в който била изградена сграда № 6, и понастоящем живеели в нея. Сградата била въведена в експлоатация на 28.06.2012 г. Според архитектурния проект и реално изпълненото строителство, съществувал свободен проход за преминаване от северната кьм южната страна на сградата. Този проход бил единственото място, от което била достъпна външната фасада, балкона и стените на апартамента, собственост на ищците. Проходът към двора, външните стени и основи на блока били част от общите части на сградата, от които ищците притежавали 6.07 % в съсобственост с другите собственици на самостоятелни обекти в сградата. Ответниците възпрепятствали ползването на тези общи части, тъй като монтирали метална ажурна врата на прохода към двора, която заключвали и не осигурявали достъп до общите части на сградата, възпрепятствали обслужването на външните стени и поставеното върху тях външно тяло на климатик на ищците. Ограничен бил достъпът при нужда от ремонтни и укрепителни действия по външната фасада. С поставянето и заключването на металната врата, никой от съсобствениците нямал достъп до вътрешния двор. В случай, че предмет паднел или бил изпуснат от терасата, същият не можел да бъде взет, поради невъзможност да се влезе в пространството под терасите на апартаментите. Молят, съдът да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата, в които се намира описаният собствен им недвижим имот, изразяващи се в: поставяне на преградна ажурна метална врата на прохода към южната част на сградата и вътрешния двор; да бъдат осъдени да премахнат металната врата и да не извършват посочените и подобни действия за в бъдеще, с които да ограничават достъпа през прохода на сградата.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответниците не спорят, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сградата и 6,07 % ид.части от общите й части и от правото на строеж върху поземления имот. Твърдят, че процесната преграда обслужвала реално ползването на дворното място и служела за защитата на целия имот от посегателства, за добра хигиена и не пречела на упражняване правото на собственост на ищците. Ответниците Б.Д. и И.Д. като собственици на 1/2 ид.ч. от дворното място, а П.Д. - на другата 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68850.509.4188, находящ се в гр.Стара Загора, ул. “Илинден” № 28, с площ от 344 кв.м, на 20.05.2010 г. учредили право на строеж за посочените в нот.акт обекти на "Информат" ООД срещу задължение за извършване на строителство в имота на жилищна сграда с гаражи и ОСД, съобразно одобрен архитектурен проект. Отстъпеното право на строеж не било върху целия терен, а общо за 9 самостоятелни обекта, от които 3 били за ответниците. Построената сграда била със застроена площ 194.93 кв.м. Вратата била поставена още по време на издаването на разрешенията за ползване на обекта. Ответниците си запазили собствеността върху 150 кв.м от дворното място, обособено като заварен двор с трайни насаждения и чешма. Трети лица, вкл. и етажните собственици, нямали право на ползване на този терен. Дворното място не представлявало „обща част на сградата". Твърдят, че не е смущаван достъпа до фасадата и частта от дворното място, тъй като при монтирането на климатика и втория климатик на ищците вратата била отворена и нямало пречка за достъпа, дори било услужено сьс стълба, също и при остъкляването на терасата. За двете неща не бил питан никой. Подаденият иск бил плод на зародил се конфликт заради честите забележки към ищците да не паркират леките си автомобили по начин, затрудняващ подхода в прохода. Никой друг от ЕС не бил изразил претенции или негодувание от поставената врата. На Г.Д.Д. бил даден ключ от вратата към двора на 04.04.2014 г. Такъв бил предлаган за всеки съсобственик.

 

        В становище по отговора на ответниците ищците твърдят, че ажурната метална врата била монтирана върху прохода в новопостроената сграда от „Информат" ООД в поземления имот, собственост на ответниците и към настоящия момент обслужвала ответниците, като последните не желаели да им осигурят достъп към прохода и отказвали да предоставят ключ. Твърдят, че проходът към вътрешния двор служел за подстъп на превозни средства към местата за паркиране и върху въпросното пространство било уредено право на ползване и следвало да се обособят 7 броя места за паркиране на жителите в сградата, а не да се използва за градинка.

 

        Страните не спорят за това, че ищците са собственици на апартамент на първия етаж в сградата на ул.“Илинден” № 28. Ответниците също са собственици на имоти в тази сграда, както и на дворното място, останало извън постройката. Няма спор и за това, че на прохода, който служи като подход към двора, има поставена метална ажурна врата от ответниците, което според ищците препятства достъпа им до общи части на сградата - външната стена на сградата, както и достъпът, при нужда от укрепителни и ремонтни действия върху нея и поставения върху стената климатик. Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. По правната си природа този иск съставлява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право в пълен обем. Предвидената в текста защита може да се реализира както спрямо трето лице, така и спрямо лице, което притежава право на собственост, но упражнява това право във вреда на друг правоимащ - собственик, съсобственик, носител на ограничено вещно право, етажен собственик, когато от страна на друг етажен собственик е извършено действие, което смущава правото на етажния собственик да ползва общата част.

 

        В конкретния случай ищците сочат, че неоснователното действие на ответниците, с което им се пречи да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата е поставянето на метална врата, с което възпрепятстват обслужването на външните стени и поставеното върху тях външно тяло на климатик; ограничен бил достъпът при нужда от ремонтни и укрепителни действия по външната фасада; липса на достъп до вътрешния двор /иск по чл.64 ЗС обаче не е предявен - липсва такъв петитум – 0ПР 12- 2014- І г.о. на ВКС/.

 

        Както бе посочено по-горе, с нот.акт № 134, том I, рег. № 1559, дело № 107, от 20.05.2010 г. на нотариус И.Т., с район на действие - района на РС- Стара Загора, рег.№ 086 на НК, тримата ответници са учредили право на строеж на „Информат" ООД- Стара Загора, върху собственото си дворно място за построяването на описаните в нотариалния акт апартаменти, вкл. и на апартамент № 1, ет.1, от 52.68 кв.м, заедно с мазе № 3, който по-късно ищците са купили. Тримата ответници са си запазили право на строеж за построяване на реално определени обекти: гараж, магазин и два апартамента, както и правото на собственост върху дворното място, останало извън сградата. Това дворно място не е обща част. Обстоятелството, че по архитектурен проект върху него са проектирани 7 бр. паркоместа, не го прави обща част, след като правото на строеж е учредено само за построяване на жилища /Р 1106-2008- II г.о.; Р 1315-2008- II г.о.; Р 481-2011- I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съгласно чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използуване на постройката според нейното предназначение. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост, се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС. Няма съмнение, че суперфициарният собственик може да ползва такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до нея, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние /Р 33-2015- II г.о.; Р 153-2010- II г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Ако се твърди, че собственикът на дворното място неправомерно създава пречки за ползването му от суперфициарът, той има на разположение искът по чл.64 ЗС. В случая такъв иск не е предявен. Така че, обстоятелствата относно ползването на двора за паркоместа стоят извън спора между страните.

 

        Съдебната практика еднозначно приема, че собственикът на постройката, респ. на обект в сграда, построена върху чужда земя с отстъпено право на строеж може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за ползване на постройката, като основното правило е ограничаването на правото на собственика на терена да е минимално /Р 737-1985- IV г.о.; Р 268-1988- IV г.о.; ОПР 1258-2010- II г.о. на ВКС/. От друга страна, действията, с които се пречи на собственика на обекта, построен с отстъпено право на строеж, трябва да бъдат неправомерни. В случая поставянето на врата, която да ограничи достъпа на трети лица към двора, собственост на ответниците, само по себе си не е неправомерна дейност, защото всеки може да огради и затвори своя имот, предпазвайки го от посегателства. Поставянето на такава врата не може да бъде пречка за упражняването на правото по чл.64 ЗС, тъй като собственикът може да даде ключ или да отваря при необходимост. Очевидно е, че щом на балкона на ищците е поставен климатик, то те са имали достъп откъм двора, респ. преминали са през вратата. Ако при поискване, ответниците не предоставят ключ или не отварят вратата, за да осигурят достъп, то ищците имат право да предявят иск по чл.109 ЗС, но с такова искане. С други думи, търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на собственика на земята и да ограничава необосновано неговите права. В случая търсената защита от ищците- ответниците да бъдат осъдени да премахнат металната врата, явно надвишава по интензитет нарушението, което се състои в това, че вратата се държи заключена /Р 135- 2014- I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/, защото собствениците на дворното място не могат да бъдат заставени да търпят повече неудобства и ограничения от допустимото. Предаването на ключ би осигурило достъп на ищците до външните стени от южната фасада на сградата, като по този начин правото им ще бъде възстановено, без да се ограничават правата на собствениците на двора да го ползват за каквото намерят за добре.       С оглед изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно. Следва същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл.109 ЗС бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На въззивниците следва да се присъдят направените в двете инстанции разноски по делото общо в размер на 1037.03 лв. /900 лв. адвокатско възнаграждение + 80 лв. за вещо лице + 57.03 лв. държавна такса за въззивната инстанция/.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 184 от 25.02.2015 г., постановено по гр.дело № 1140/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.И.Ч., ЕГН **********, и М.Ц.Ч., ЕГН **********, двамата от гр.Стара Загора, ул. „Димитър Подвързачов" № 11, ет.14, ап.51, против И.К.Д., ЕГН **********, Б.П.Д., ЕГН **********, и П.И.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване неоснователните им действия, изразяващи се в: поставяне на преградна метална врата на прохода към вътрешния двор и южната част на сградата с идентификатор 68850.509.4188.6. находяща се в гр.Стара Загора, ул. „Илинден" № 28, поземлен имот с идентификатор 68850.509.4188, при съседи на поземления имот по кадастрална скица: поземлен имот 68850.509.7021, поземлен имот 68850.509.4190, поземлен имот 68850.509.4184, поземлен имот 68850.509.4187, поземлен имот 68850.509.4189, като отстранят за своя сметка поставената метална врата и да не извършват подобни действия за в бъдеще, с които да ограничават достъпа на В.И.Ч. и М.Ц.Ч. през прохода на сградата.

 

        ОСЪЖДА В.И.Ч. и М.Ц.Ч., с посочен по- горе адрес, да заплатят на И.К.Д., Б.П.Д. и П.И.Д., с посочен по- горе адрес, направените по делото разноски в двете съдебни инстанции общо в размер на 1037.03 лв./хиляда тридесет и седем лева и три стотинки/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на  страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основание по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: