Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 472……………………..27.11.2015 година.……………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………....Първи граждански състав

На двадесет и осми октомври…………………………….….……...…Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………….…………………..

Прокурор……………………………………………………...….………………….

като разгледа докладваното от…………………………...съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1456…......по описа за 2015……….… година.

 

        Обжалвано е решение № 297 от 14.07.2015 г., постановено по гр.дело № 336/2015 г. на Радневския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Р.Й.Й. против  „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево, клон рудник „Трояново-север” с. Ковачево искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.

 

        Въззивникът Р.Й.Й., чрез пълномощника си по делото адв.Р.Р., счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано. Моли същото да бъде отменено и му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемият Рудник “Трояново- север” с.Ковачево, клон на “Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево, не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.В., взема становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1- 3 КТ. Ищецът Р.Й.Й. твърди, че е работил по трудово правоотношение в рудник „Трояново-север” с.Ковачево на длъжността “шофьор специален тежкотоварен автомобил” в участък “Автотранспорт”. Със заповед № 18 от 04.03.2015 г., връчена му по пощата, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1,т.12 КТ- поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Като основание било посочено отнетото от ТД “НС” разрешение за работа  в стратегически обект. Твърди, че не му било връчено предизвестие и това било самостоятелно основание за обявяване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна. Освен това имало несъответствие на посоченото в заповедта  основание за прекратяване на трудовото  правоотношение и действителното такова- единствено ако бил осъден за умишлено престъпление от общ характер била налице възможност да му откажат издаването на разрешение  по  чл.45, ал.1, т.2 ППЗДАНС. Заповедта била незаконосъобразна и поради обстоятелството, че не били налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.328, ал.1, т. 12 КТ. Трудовото му правоотношение било прекратено в момент, в който бил в отпуск по болест, поради което също било незаконосъобразно. Моли съда  да постанови  решение, с което да отмени заповед № 18/04.03.2015 г. като незаконосъобразна; да постанови възстановяването му на длъжността „шофьор специален тежкотоварен автомобил” в участък „Автотранспорт” при клон рудник „Трояново-север” с. Ковачево и да осъди ответника да му изплати на основание чл.225, ал.1 КТ, обезщетение в размер на 2358 лв., представляващо равностойността на дължимите брутни трудови възнаграждения за периода от 09.03.2015 г. до датата на регистрацията му в БТ- 29.04.2015 г.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове с твърдението, че заповедта  за прекратяване на  трудовото правоотношение  на ищеца е законосъобразна и правилна. Мотивът за прекратяването бил невъзможността за реалното изпълнение на трудовия договор поради отнемането на  разрешението за работа на  ищеца в стратегически обект. Налице  било също така и  писмено предизвестие  в срока по чл.326, ал.2 КТ, отправено до ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

 

        Не е спорно по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, съгласно сключен между страните трудов договор № 16/03.06.2010 г. Със заповед № 18 от 04.03.2015 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Заповедта и предизвестието по чл.326, ал.2 КТ са изпратени по куриер и връчени на ищеца на 06.03.2015 г. Заповедта е издадена на основание: горепосочената разпоредба на КТ; раздел І, т.1.4, изречение последно от длъжностната характеристика за длъжността “Шофьор  специален тежкотоварен автомобил”; писмо, изх.№ СЗ- 31-900/19.02.2015 г. на ТД “НС”- Стара Загора, с което работодателят е бил уведомен, че е отнето издаденото на работника Р.Й. разрешително за работа в дружеството поради изменение в изискванията на чл.45, ал.1, т.2 във връзка с чл.46, ал.1, т.1 ППЗДАНС /образувано ДП № ЗМ 400/01.12.2014 г./. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено: “поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страна на лицето”.

 

        Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор специален тежкотоварен автомобил“ в участък „Автотранспорт“ на рудник „Трояново - север“ с.Ковачево, за заемане на длъжността е посочено изискване: „Да отговаря на изискванията на чл.45, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ за периода на трудовото правоотношение”. С писмо, peг. № СЗ- 31- 900/19.02.2015 г. на ДАНС, ТД „НС“- Стара Загора работодателят е бил информиран, че ТДНС отнема издадените разрешения за работа на лицата М.С.Н. и Р.Й.Й., работници на рудника, поради изменения в изискванията на чл.45, ал.1, т.2, във връзка с чл.46, ал.1, т.1 ППЗДАНС /образувано ДП № ЗМ 400/01.12.2014 г./.

 

        От представеното по делото копие от постановление от 01.04.2015 г. на Районна прокуратура гр.Раднево по пр.преписка № 1146/2014 г. и ДП № 400/2014 г. на РПУ- Раднево, досъдебното производство е било образувано против М.С.Н. и Р.Й.Й., за това, че на 30.11.2014 г. в рудник „Трояново – север“, село Ковачево, община Раднево, в качеството си на длъжностно лице- шофьор и чрез използване на МПС- микробус „Фолксваген каравел“ с рег. № СТ 9927 АМ, след като предварително се сговорили за осъществяването на кражба, която не представлява маловажен случай, отнели чужди движими вещи- 310 литра дизелово гориво, собственост на „Мини Марица Изток“ ЕАД, клон рудник „Трояново- север“, с. Ковачево, без съгласието на негов представител- престъпление по чл.195, ал. 1, т.4, т.5 и т.6, във връзка с чл.194, ал.1 НК. С постановлението досъдебното производство е прекратено и постановено препис от същото да се изпрати на началника на РУП- Раднево за издаване на наказателни постановления по ЗАНН на основание чл.218б НК и чл.424, ал.5 НК. В постановлението е прието, че М.С.Н. и Р.Й.Й. са осъществили състава на престъплението по чл.206, ал.1, вр.чл.20, ал.1 и ал.2, вр.чл.18, ал.1 НК, касаещо обсебването на 310 литра индикирано дизелово гориво, но в конкретния случай са налице основанията за прилагане на чл.218б НК за налагане на наказание глоба по административен ред, тъй като стойността на предмета на престъплението е до размера на две минимални работни заплати за страната.   

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Основанието по чл.328, ал.1, т.12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. В настоящия случай, към датата на уволнението- 04.03.2015 г., работодателят е разполагал със субективното потестативно право по своя инициатива да уволни ищеца на основание т.12 на чл.328 КТ, защото е бил длъжен да се съобрази с отнемане на разрешението на ищеца за работа в стратегически обект, какъвто представлява рудник “Трояново- север”. Към тази дата безспорно издаденото разрешение на Р.Й. е било отнето, видно от писмо, peг. № СЗ- 31- 900/19.02.2015 г. на ДАНС, ТД „НС“- Стара Загора. Че разрешението е било отнето към датата на издаване на заповедта за уволнение не се оспорва и от ищеца. Фактът, че към датата на издаване на процесната заповед разрешението е отнето, не се променя от допусната очевидна фактическа грешка при изписването на текста от ППЗДАНС в писмо изх.№ СЗ- 31-900/19.02.2015 г. Ищецът твърди, че не е било налице основание за отнемане на разрешението. По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпили впоследствие обстоятелства. Безспорно е, че към датата на уволнението ищецът не е имал разрешително от органите на ДАНС за работа в стратегически обект- причина, поставяща страните по трудовото правоотношение в обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовия договор. Извън компетенциите на работодателя е да проверява причините, поради които е отнето разрешението и отказан достъп до работа в стратегически обект. Фактическата и правна забрана е наложена от оторизиран орган, което задължава работодателят да се съобрази с нея /Р 218- 2010- ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; ОПР 604- 2015- ІV г.о. на ВКС/. Въззивникът твърди, че районният съд не е изпълнил задължението си по чл.17, ал.2 ГПК за произнасяне по възражението му за незаконосъобразността на административния акт на ТДНС, с който се отнема разрешението му за работа в обекта на ответното предприятие. Разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК въвежда задължение за съда да извърши косвен съдебен контрол върху административен акт при направено възражение и искане в тази насока от страна в гражданския процес, но само ако страната не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В настоящия случай ищецът е бил страна в административния процес, тъй като е страна в административното производство по обжалването на административния акт /ОПР 604- 2015- ІV г.о. на ВКС/. Съгласно чл.47, ал.3 ППЗДАНС, отказът за издаване на разрешение и отнемането на издадено разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, подлежат на обжалване по реда на АПК. Действително, административното производство не е инициирано по искане на ищеца, но той е разполагал с правната възможност да обжалва акта, тъй като с него се засягат негови права и е разполагал с правна защита по обжалването на акта, от която той не се е възползувал или поне няма данни по делото за това. Наличието на правната възможност за обжалване на административния акт сочи, че се касае за страна по обжалването на акта, поради което не е налице предпоставката на чл.17, ал.2 ГПК за упражняване на косвен контрол за законосъобразност на административния акт в настоящия процес. Без значение за посочената възможност е възражението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за акта.

        Неоснователно е и възражението, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно поради липса на отправено до работника писмено предизвестие съгласно чл.326, ал.2 КТ. Видно от приложеното в личното трудово досие на ищеца известие № 113223597 на фирма “Еконт Експрес” за доставена пратка е, че чрез същата фирма до ищеца е изпратена пратка, съдържаща документи под № УП 01-72 от 05.03.2015 г., които същият е получил лично на 06.03.2015 г. в 11.10 часа. От съдържанието на писмото с изх. № УП 01-72 от 05.03.2015 г. е видно, че на ищеца са изпратени: предизвестие, изх.№ УП-01-68/04.03.2015 г. и заповед №18/14.03.2015 г. Поради неспазения срок на предизвестие със заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е разпоредено заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ- за неспазено предизвестие. В тази насока в жалбата не се съдържат каквито и да било оплаквания. Неоснователно е възражението на ищеца за незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение, поради това, че по време на издаването на заповед № 18/04.03.2015 г. е бил в отпуск при временна неработоспособност. Работникът, чието трудово правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ не се ползва от закрилата при уволнение, визирана в чл.333 КТ. Това оплакване също не се поддържа в жалбата.

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е извършено законосъобразно. Налице са предпоставките на чл.328, ал.1, т.12 КТ- възникнала е нова обстановка- отнето е разрешението на ищеца за работа в стратегически обект, при което реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Поради това предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Искът за признаване незаконността на  уволнението  и  неговата  отмяна има  преюдициален  характер  по отношение на останалите два обективно съединени иска, поради което следва да бъдат отхвърлени и предявените искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ- за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ на възизваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 380 лв.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 14.07.2015 г., постановено по гр.дело № 336/2015 г. по описа на Радневския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Р.Й.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Рудник “Трояново- север” с.Ковачево, ЕИК 8330175520038, клон на  „Мини Марица Изток” ЕАД гр. Раднево, ЕИК 83301755, юрисконсултско възнаграждение в размер на 380 лв./триста и осемдесет лева/.       

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: