Р Е Ш Е Н И Е

 

  460 /25.11.2015 година                                          Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                            ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 25.11.                                                                                 2015 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Н. УРУКОВ                

въззивно гражданско дело  номер 1461 по описа за  2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по чл. 435, ал. 1 ГПК.

 

Обжалвано е разпределение по изпълнително дело № 955/2012г. на ЧСИ М. Д., с протокол за разпределение на постъпила сума по изпълнителното дело от 08.07.2015г.

 

Жалбоподателят “П.” АД – гр. С. като универсален правоприемник на “М.” АД счита, че разпределението е незаконосъобразно поради следните съображения: 1. Нарушения по чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД , 2. Задължителната практика на ВКС, 3. чл. 136, ал. 4 ЗЗД и 4. чл. 136, ал. 1, т.2 ЗЗД.

 

Оплакванията са конкретни и обосновани с посочената разпоредба на ЗЗД и т. 6 от тълк.решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Моли разпределението да бъде отменено и задължен съдебния изпълнител да изготви ново разпределение, в което да се отстранят нарушенията на закона и на правото на предпочтителното удовлетворение на “П.” АД – гр. С. като присъединен взискател и първи по ред ипотекарен кредитор.

 

Постъпили са мотиви от ЧСИ съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК. ЧСИ счита, че макар и посочена общо сумата на включените с привилегия по т. 1 такси и разноски е на разположение на всеки взискател който може да се запознае подробно. Относно останалите оплаквания заявява, че данните са налични и могат да се проверят. Относно вземането на Община С. за данък недвижим имот, включено с привилегия по т. 2 изпълнителното производство е образувано за събиране на публични общински вземания като влезлите в сила актове възложени за събиране се отнасят за задължения за няколко имущества и тъй като сумата е недостатъчна за погасяване на всички задължения по делото е изискано и е постъпило уведомление за дължимия данък само за продаденото имущество – недвижим имот, който подлежи на предпочтително удовлетворяване от цената на продаденото имущество. По отношение на двете посочени суми в различен размер на ред 9, 10 и 11, единият ред е техническа грешка при изписване /ред 11 / и не следва да се чете. Поради това заявява, че изпълнителните действия по делото са предприети законосъобразно.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

       Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за основателна и посочените доводи в жалбата за правилни.

 

В протокола за разпределение на присъединения взискател Национална агенция за приходите се признава сума в размер на 60 лева по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, което е нарушение на т. 6 от посоченото по-горе тълкувателно решение. От доказателствата по делото се установява, че сумата не представлява разноски на присъединения взискател НАП по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД.

 

Според т.6 от тълк.решение не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, а само разноските по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В случая се разпределя сума получена от извършена публична продан на недвижим имот и следователно с право се ползват само онези от разноските на Община – С., които са направени за възбрана, опис и публична продан.

 

С протокола за първоначалния взискател е отделена сумата в размер на 1 380.60 лева, означена като “такси по ТТРЗЧСИ”, но не са уточнени видът и размерът на всяка такса и правното основание за тяхната дължимост, не е ясна връзката между таксите и изпълнителния способ, тоест, дали таксите са за възбрана, опис и публична продан и евентуално за образуване на изпълнителното дело. Няма и доказателства, че първоначалният взискател е платил такси по Тарифата в посочения по-горе размер, а неплатените такси не се ползват с право. Няма конкретизация и за сумата от 67 лева посочена като “държавни такси”.

 

Въззивният съд споделя разбирането, че общото посочване не е достатъчно и не позволява да се направи проверка дали разпределението отговаря на закона и ТР.

 

Съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината която го предхожда. По делото е налице писмо от Община – С. с вх. № 7281/03.06.2015г., в което е посочено, че за недвижимия имот длъжникът има непогасени задължения в размер на 10 995.20 лева. Първо - не се уточнява видът на непогасените задължения, дали е данък върху недвижимия имот или такса за битови отпадъци, второ – не е ясно от посочената сума каква част е главница и каква част лихва и не е конкретизиран периодът за който се дължи лихвата. Без да е изяснен периодът на дължимата лихва не е възможно да се провери до колко разпределението отговаря на посочената разпоредба.

 

В нарушение на чл. 136, ал. 4 ЗЗД е признато на Община - С. право на предпочтително удовлетворяване и на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата в размер на 1 055.65 лева. В закона не са посочени разноски по изпълнително дело а само определени лихви.

 

На първоначалния взискател се признава сума в размер на 10 995.20 лева с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 2, представляваща дължим данък върху недвижимия имот. Във връзка с посоченото по-горе писмо на Община – С. въззивният съд констатира следното: Не се уточнява видът на непогасените задължения, дали са данък върху недвижимия имот или такса от битови отпадъци и не е посочено каква е главницата и каква е лихвата. Липсва и период за който се дължи лихвата. В протокола е записано – “главница /данък недвижим имот към датата на разпределението в размер на 2 547.02 лева. Законна лихва върху главницата от 05.08.2011г. към 08.07.2015г. – 1 136.45 лева/”. Ако това е така, не е ясно на какво основание на Общината се признава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за сумата 10 995.20 лева. Ако към дължимият данък е включена част от таксата за битови отпадъци, следва да се има предвид, че същата не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване.

 

Неправилно е признато право и на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата в размер на 1 055.65 лева, защото не е данък върху недвижимия имот и не е разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ.

 

На стр. 2 от протокола е посочено, че общият дълг с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД към 08.07.2015г. е 18 560.20 лева. Не е ясен размерът на сумата с право на предпочтително удовлетворяване: 10 995.20 лева или 18 560.20 лева. В протокола са налице две различни суми, за които се признава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

 

Поради изложеното протоколът за разпределение следва да бъде отменен и върнато делото на съдебния изпълнител да изготви ново разпределение, в което да се отстранят посочените нарушения.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за производството пред настоящата инстанция в следните размери: 1. 25 лева – платена държавна такса, 2. 96 лева – платени такси на ЧСИ и 3. 200 лева – юриконсултско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ протокол за разпределение по изпълнително дело № 955/2012г. на ЧСИ М. Д. на постъпила сума от 08.07.2015г. и ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ М. Д. да изготви ново разпределение, в което да се отстранят посочените в мотивите на настоящото решение нарушения на закона и на правото на предпочитително удовлетворение на “П.” АД – гр. С., като присъединен взискател и първи по ред ипотекарен кредитор.

 

ОСЪЖДА  ОБЩИНА – ГРАД С., с ЕИК  ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Ц.” № ., да заплати на “П.” АД – гр. С., с ЕИК ..., с адрес: гр. С., бул. “Д.” № ., сумите:   25 лева – платена държавна такса,  96 лева – платени такси на ЧСИ и  200 лева – юриконсултско възнаграждение, представляващи разноски за производството пред настоящата инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.