Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

444                                               13.11.2015 г.                                 гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети октомври                                две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

               РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1467 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Ц.П.И., подадена чрез адв. Г.Ж. против решение № 33 от 09.07.2015г., постановено по гр. дело № 63/2015г. по описа на Чирпанския районен съд, с което се осъжда ответницата Ц.П.И. да премахне построената ограда между имот - дворно място, находящо се в с. Медово, обл. Стара Загора, с площ от 666 кв. м, представляващо УПИ, обозначен като VI-173 в квартал 31 по подробния устройствен план на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и подобрения, при граници: улица, имот № V-174 и имот № VII-172, собственост на ищеца М.В.Д. и имот- дворно място, съставляващо УПИ VII- 172 в кв. 31 с построените в него жилищна сграда и други стопански постройки при граници: улица, имоти с №№ VIII- 171 и VI- 173, собственост на ответницата Ц.П.И.; присъдени са разноски и държавна такса.  

                                                       

Въззивницата счита, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения и моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски.

 

В срока не е постъпил отговор от другата страна М.В.Д.. В съдебно заседание въззиваемият Д. взема становище, че е доволен от решението на ЧРС. Моли да се потвърди.

 

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

            Производството е по предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищецът твърди, че бил собственик на недвижим имот находящ се в с. Медово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, а именно: Дворно място с площ от 666 кв.м, представляващо УПИ - VI-173, в квартал 31, по подробния устройствен план на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и подобрения, при граници: улица, имот № У-174 и имот № УП-172. Сочи, че имота на ответника бил дворно място съставляващо УПИ VII-172, в кв. 31, с построените в него жилищна сграда и други стопански постройки при граници: улица, имоти с №№ VIII- 171 и VI- 173. След като закупил имота, със съгласието на съседа и ответник по делото Ц.И., извикал геодезическа фирма, която да направи заснемане на оградата, защото била много стара и трябвало да се построи нова ограда между двата съседни имота. За извършеното трасиране получили протокол с дата 18.12.2012 г. През пролетта на 2014 г. старата ограда паднала. Съседите започнали да строят нова ограда. Ищецът забелязал, че оградата навлизала в двора му и ги предупредил, че нямат право да строят в неговата част и трябвало да спазват забитите от фирмата за трасиране колчета, но те не го послушали. Въпреки това ответницата изградила нова ограда, като същата така била построена, че навлизала в неговата част от двора. По този начин му била ограничена възможността да използва имота си в пълен размер, не можел да използва дворното си място по предназначение. Моли съда, след като се убеди в основателността на искането му да постанови решение, с което да задължи ответника да премахне построената между имота, неговия и този на ответника по делото, ограда, поради обстоятелството, че по този начин, ищецът бил възпрепятстван да използва имота си изцяло. Ответницата Ц.П.И. оспорва иска като неоснователен.

 

Не се спори по делото, че ищецът и ответницата са собственици на недвижими имоти, които са съседни, находящи се в с. Медово, обл. Стара Загора. Ищецът е собственик на имот – дворно място, представляващо УПИ - VI-173, в квартал 31, по подробния устройствен план на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и подобрения, а ответницата - на имот дворно място, съставляващо УПИ VII-172, в кв. 31, с построените в него жилищна сграда и други стопански постройки.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебна техническа експертиза, която е представила заключение. От заключението на вещото лице, е видно, че част от новоизградената ограда в имота на ответника, не съвпада с трасировката на фирма " ГЕО- КАД- ДН2 " ООД гр. Пловдив. Вещото лице е установило, че има навлизане в имота на ищеца М.В.Д., с което той е ощетен с 3.60 кв. м. В допълнителното заключението на СТЕ, вещото лице установява, че не е възможно част от новоизградената ограда между имота, собственост на ищеца и имота, собственост на ответницата да бъде запазена. При така установеното от представените по делото на районния съд заключения на вещото лице и приложените скици към тях, въззивната инстация приема за безспорно установено по делото, че е налице навлизане в имота на ищеца на изградената нова ограда от страна на ответника.

 

            Негаторният иск, предвиден в разпоредбата на чл.109 от ЗС, предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение. Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и юридически с определена вещ, както и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. Ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост и действията на ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо строеж, който е изграден без строителни книжа или при съществено отклонение от същите и поради това неоснователно пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота в пълния му обем.

За уважаване на претенцията по чл.109 ЗС, не е достатъчно само да се установи, че при извършване на въпросния строеж не са били издавани строителни книжа. Това е само едната от предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен негаторния иск. В настоящия случай оградата, изградена от ответницата е навлязла в имота на ищеца, от който съгласно заключението на вещото лице е заела 3. 60 кв. м. Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, може да е налице дори и тогава, когато един строеж е съобразен с одобрен архитектурен проект и дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на собственика на съседен имот да упражнява своето право. В случая съдът счита, че е налице въздействие по смисъла на Закона за собствеността, което е неоснователно, т. е. противоречи на установения правен режим на правото на собственост, надхвърлящо ограниченията на собствеността. В резултат на строежа на ограда, предприет от ответната страна, е създадено състояние, което надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем върху собствения му имот. Нарушението на ответницата се изразява в изграждане на оградата между двата съседни имота, която е построена върху недвижимия имот, собственост на ищеца.

 

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че правото на защита на ищеца не било надлежно упражнено, тъй като в настоящия случай, следвало да се предяви иск по чл.108 от ЗС. Тъй като в настоящия случай, построената от ответницата ограда, между двата имота засяга пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца, с нейното премахване по реда на чл.109 ЗС, ще се преустанови преченето на ответника да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.   

 

Оплакването в жалбата, че следва да се вземе предвид, че съгласно разпоредбите на ЗУТ, не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж на огради с височина до 2.20 м. над прилежащия терен, по съществуващите имотни граници, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото такова твърдение не е наведено от ответника и пълномощника му в отговора на исковата молба. По делото не са събирани и представени доказателства във тази връзка, поради  което същото е недоказано. 

 

Твърдението на въззивницата, че натрупването на допустимите по Наредбата № 18 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, грешки, както тази по чл.18 от Наредбата, така и грешката по чл.23, заедно с евентуалната грешка в заключението на вещото лице и на трасиращата фирма, както и малкия размер на отклонение на оградата от трасирането, водили до недоказаност на иска, също е неоснователно. Не е установено по делото наличието на такива грешки с допустимите доказателствени средства по ГПК, поради което и това оплакване остана недоказано.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Чирпанския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 09.07.2015г., постановено по гр. дело № 63/2015г. по описа на Чирпанския районен съд.

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: