Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  469                                         27.11.2015г.                             гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми октомври                       две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                       

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1484 по описа за 2015 година.

        

Производството е образувано по въззивни жалби от С.А.Й., чрез адв. С.Ч., от Прокуратурата на Р България, чрез Районна прокуратура – Стара Загора и от Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез юриск. Р.М. против решение № 693 от 09.07.2015г., постановено по гр. дело № 865/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда прокуратурата на Република България гр. София и Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора солидарно да заплатят на С.А.Й. на основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 315 ал. 1 вр. чл. 309 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ-301/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора и преписка № 496/2009 г. по описа на РП – Стара Загора, по което е оправдана с влязла в сила на 31.07.2012 г. присъда № 53 от 19.03.2012 г. по НОХД № 328/2011 г. по описа на РС – Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата 5000 лв., считано от 31.07.2012 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 302 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска; като се отхвърля като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част - над размера 5000 лв. до претендирания размер от 25000 лв.

Въззивницата  Й. обжалва решението в отхвърлената му част  като счита, че е неправилно и необосновано. Решението не било съобразено със събраните доказателства, материалния закон и съдебната практика. Излага подробни съображения. Моли да се измени решението в обжалваната част, като се постанови решение с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира за разноски. Оспорва жалбите на другите страни като неоснователни.

 

Въззивникът Прокуратура на Р България, чрез представителя си прокурор Д. Калайджиева счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага подробни съображения в жалбата си. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното в осъдителната му част и се отхвърли иска или да се измени решението като се намали значително размера на присъденото обезщетение и разноски. Оспорва жалбата на С.Й. и моли да се отхвърли.

 

Въззивникът ОД на МВР – Стара Загора, чрез пълномощника си юриск. М. моли да се отмени решението в осъдителната му част, като неправилно и необосновано. Счита, че не били събрани достатъчно доказателства, обосноваващи наличието на вреди. Размерът на присъденото обезщетение бил прекомерно завишен предвид константната практика на ВКС. Излага подробни съображения в жалбата си и претендира за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.

 

Производството е образувано по искова молба на С.А.Й. против Прокуратурата на РБ и Областна дирекция на МВР –гр. Стара Загора. Ищцата сочи, че през 2009 г. било образувано досъдебно производство зм.301/2009 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора и преписка №496/09 г. на РП-Стара Загора, по което тя и още три лица били привлечени като обвиняеми. Спрямо нея била взета и мярка за неотклонение "подписка". След приключването на разследването по досъдебното производство три пъти бил изготвян обвинителен акт от РП - Стара Загора, който бил внасян за разглеждане от съда. В два от случаите, наказателното производство било прекратявано и връщано на прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения. На 21.02.2011г. било образувано НОХД № 328/11 г., по което ищцата била обвинена, че през периода 25.09.2006 г.-11.10.2006 г. в гр.Стара Загора, в условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвала пред Районен съд гр.Стара Загора от частни документи, такива по предходния чл.315 от НК, записи на Заповед представляващи ценни книжа, съставени като бил попълнен лист, носещ подписа на издателя със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия, а именно - запис на заповед от 14.03.2005г. за сумата 10000 лв., издаден от З.В.Г., подаден от ищцата с молба вх.№ 16300 на 25.09.2006г. пред PC-Ст.Загора в същия град и запис на заповед от 11.08.2005г. за сумата 12000 лв., издаден от Т.С.Т., подаден от ищцата с молба №16301 на 25.09.2006г. пред PC-Ст.Загора в същия град, когато от ищцата за самото съставяне не можело да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр.чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. След около година и след провеждане на няколко съдебни заседания, съдебното  производство приключило с оправдателна присъда от 19.03.2012г. По подаден от прокуратурата протест било образувано ВНОХД №1175/12г. по описа на ОС - Стара Загора. С Решение от 31.07.2012г., ОС - Стара Загора потвърдил оправдателната присъда на PC - Стара Загора. В резултат на гореописаните действия на органите на досъдебното производство и прокуратурата, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличане на ищцата в качеството й на обвиняемо лице по досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД МВР Стара Загора, изготвянето на обвинителен акт по това досъдебно производство и внасянето му на три пъти за разглеждане от съда, поддържането на обвинението в хода на съдебното следствие и съдебните прения, подаването на протест срещу оправдателната присъда, както и поддържането на подадения протест пред въззивната инстанция и не на последно място, искането оправдателната присъда да бъде отменена, ищцата претърпяла вреди от неимуществен характер. За времето на проведеното наказателно производство, претъпяла редица унижения и страдания, била смутена и притеснена. Още след като била привлечена като обвиняема това се разчуло в града и хората започнали да странят от нея и да коментират, че обвинението било доказано и че ищцата щяла да влезе в затвора. Нейните приятели я успокоявали и  окуражавали, че нищо не се знае и, че прокуратурата няма да се подведе и с оглед доказателствата ще прекрати делото. Хората започнали да я избягват и да я третират и приемат като престъпник. Правели си шеги с нея относно бъдещето й пребиваване в затвора. Започнала да се притеснява, изгубила съня си. Била щастлива след произнасянето на оправдателната присъда. Дори и след прекратяване на наказателното производство, отрицателните й преживявания, свързани с този период не се преустановили. За голяма част от близките и познатите й, нейното име се асоциирало с недобро обществено поведение. Неоснователното обвинение, че била извършила това престъпление, неизбежно рефлектирало върху авторитета й и чувството за лично достойнство. Чувствала се обидена и огорчена, заради това дело се променила и изгубила вяра в органите на досъдебното производство и прокуратурата. Трите години, в които срещу нея се водело наказателно производство, била привлечена като обвиняема и предадена на съд били най-лошите години в живота й. Не знаела какво ще стане с детето й и как ще му обясни, ако я осъдят и влезе в затвора, че мама няма да е до него. Тези претърпени от нея вреди от неимуществен характер ищцата оценява на 25 000лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва.  Ответникът Района прокуратура –Стара Загора счита предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер. Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове. Ищцата не била ангажирала каквито и да било доказателства за твърдяното от нея негативно отражение върху общото й физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищцата и тя следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и обвинението, по което била оправдана от съда. В тази насока не били ангажирани доказателства и за влошеното й психично здраве. Не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу ищцата наказателно производство и посочените от нея обстоятелства. Посочената претенция била силно завишена и не била съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан по основание и размер предявения от ищцата иск. Ответникът Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез пълномощника им юриск. М., счита подадения иск за недопустим и по същество за неоснователен. Не били налице условията за наличие на солидарна отговорност на ответниците. Не били налице предпоставките, изискуеми от чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ОДМВР - Стара Загора. Нямало данни за незаконни актове, действия или бездействия на разследващите полицаи по конкретното дело. Исковата претенция била недоказана, както по основание, така и по размер. Счита, че по отношение на ОДМВР - Стара Загора не били налице изискуемите елементи от фактическия състав, визиран в хипотезите а чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост, но следвало да бъде съобразено с действително претърпените вреди. В този смисъл, ако съдът приеме иска за доказан по основание, молят размерът на обезщетението да бъде намален.

От представените като доказателства материали по досъдебно производство № ЗМ 301/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора се установява, че с постановление на РП – Стара Загора от 04.08.2010 г., на ищцата е повдигнато обвинение за това, че на 25.09.2006 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвала пред РС – Стара Загора от частни документи с преправено съдържание – запис на заповед от 14.03.2005 г. за сумата 10000 лв, издаден от З.В.Г. и запис на заповед от 11.08.2005 г. за сумата 12000 лв, издаден от Т.С.Т., когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Определена й е мярка за неотклонение - „подписка“. С постановление на РП – Стара Загора от 04.10.2010 г., ищцата отново е привлечена като обвиняем, взета й е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана като обвиняем. На 11.10.2010 г. е изготвен обвинителния акт по ДП № 301/2009 г. по обвинението на ищцата и на лицата И.Т.И., Е.Т.И. и Б.Г.Т.. С разпореждане от 10.11.2010 г. по НОХД № 1626/2010 г. на СтРС,  съдебното производство е прекратено и е върнато на РП с указания за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения. С постановление на РП – Стара Загора от 15.12.2010 г., ищцата отново е привлечена като обвиняем, взета й е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана като обвиняем . На 27.12.2010 г. е изготвен обвинителен акт по ДП № 301/2009 г. на ОД на МВР по обвинението на ищцата и на лицата И.Т.И., Е.Т.И. и Б.Г.Т.. С разпореждане от 06.01.2011 г. по НОХД № 28/2011 г. на СтРС съдебното производство е прекратено и е върнато на РП – Стара Загора за отстраняване на посочените в разпореждането съществени процесуални нарушения. С постановление на РП-Стара Загора от 03.02.2011 г., ищцата отново е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 315 ал. 1 вр. с чл. 309 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК, взета й е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана като обвиняем. На 18.02.2011 г. за трети път е изготвен обвинителен акт по ДП № 301/2009 г. на ОД на МВР. Образувано е НОХД № 328/2011 г. на СтРС. След проведено съдебно производство, на 19.03.2012 г. РС – Стара Загора е постановил Присъда № 53/19.03.2012 г., по НОХД № 328/2011 г., с която е признал ищцата С.А.Й. за невиновна по повдигнатото й обвинение, и я е оправдал по повдигнатото обвинение. Постановената оправдателна присъда е протестирана от РП-Стара Загора. Образувано е ВНОХД № 1175/2012 г. по описа на ОС – Стара Загора, с решението по което СтОС е потвърдил оправдателната присъда на РС-Стара Загора по НОХД № 328/2011 г. Решението на ОС – Стара Загора по ВНОХД № 1175/2012 г. е окончателно и е влязло в законна сила от датата на постановяването му – 31.07.2012 г.

Във връзка с твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на повдигнатото й обвинение са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Г.К.Г. се установява, че преди повдигането на обвинението срещу нея, ищцата била весел и сговорчив човек, но след като започнали проблемите й с правосъдието, тя се свила и затворила в себе си. Промяната в емоционалното състояние на ищцата била забелязана от цялата  й компания. Ищцата станала затворена и психически неуравновесена, постоянно плачела и била почти сигурна, че ще остави детето си самичко и няма да има кой да го гледа. За случая имало публикувани материали по старозагорските вестници и имало хора, които не вярвали че ищцата е невинна. Дори имало обзалагания, правели се залози дали ищцата е виновна или ще я оправдаят след процеса. Преди процеса ищцата излизала често и обикаляла по магазини, а впоследствие никъде не й се излизало и не искала да контактува с хора. Ищцата спряла да идва на срещите на компанията й, която се състояла от четири семейства, а в случаите когато идвала, напр. на пикник, стояла настрана и не се хранела. Когато наближавало поредното заседание в съда, ищцата не искала никъде да ходи и да се среща с хора. Св. Г. не знае дали имало промяна в здравословното състояние на ищцата, но забелязал, че била загубила апетита си по време на процеса.  

Свидетелят П.И.П. сочи, че познава ищцата от 20 години и я описва като усмихната, жизнерадостна, общителна и контактна личност, около която винаги има много хора. Сочи, че винаги е била сърцето и душата на компанията и общественото мнение за нея винаги било положително. Ищцата ценяла какво мислят и говорят хората за нея и се стараела да остави добро впечатление у околните. Повдигнатото обвинение срещу нея много я стресирало и тя се променила като станала затворена и притеснителна. Започнала да посещава лекар и да приема успокоителни хапчета, качила килограми от тези медикаменти и от действието им постоянно плачела. Ищцата започнала да страни от компанията си, в която бил и свидетеля, все по-малко излизала от вкъщи и мислела за това какво мислят и говорят хората за нея. Стресът и притесненията на ищцата се увеличили и поради това, че в пресата започнали да излизат статии за нейните проблеми. Ищцата започнала да не контактува с хората, не искала да разговаря. След постановената оправдателна присъда, лицето на ищцата грейнало изведнъж и сякаш започнала отново да живее, но след като бил внесен протеста на прокуратурата срещу присъдата, ищцата отново се депресирала, започнала да смята, че има все по-голяма вероятност да влезе в затвора, много се притеснявала за детето си. В началото малка част от познатите на ищцата я смятали за виновна, но след като делото минало на втора инстанция голяма част от приятелите й започнали да странят от ищцата и дори го показвали по някакъв начин. Една голяма част от познатите на ищцата си казвали, че може ищцата да е извършила престъплението, за което е обвинена и се дистанцирали от нея. Това още повече я стресирало и ищцата казвала, че щом приятелите й я смятат за виновна, тя може и да не докаже своята невинност. След постановеното решение на въззивната инстанция, ищцата се поуспокоила, отпаднали страховете й, но останало огорчението й по отношение мнението на хората  и дали ще променят своето отношение към нея.

            Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са непосредствени, последователни и логични, не са противоречиви по между си и се подкрепят от останалите доказателство по делото.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответниците Прокуратурата на РБ и ОД на МВР гр. Стара Загора са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по настоящия иск. Това е така, защото осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство включва действията и актовете на органите на досъдебното производство, които са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищцата. За да се достигне до повдигане на обвинение на ищцата, безспорно по досъдебно производство № 301/2009 г. по описа на ОД на МВР е била осъществявана дейност от оперативни работници и разследващи полицаи при РУ „Полиция“ гр. Стара Загора, което представлява структурна част на ОД на МВР. Последното в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка се явява надлежен ответник по иска по чл. 2 ЗОДОВ. От друга страна органите на прокуратурата имат водеща и контролираща функция в досъдебното производство, като в случая привличането на ищцата като обвиняема, вземането на мярка за неотклонение, внасянето на обвинителен акт в съда, поддържането на обвинението в съда и подаването на протест пред въззивната инстанция са все действия, които са извършвани от представители на ответника Районна прокуратура – Стара Загора.  Ето защо Прокуратурата на РБ и ОД на МВР гр. Стара Загора отговарят солидарно към увреденото лице. В този смисъл е съдебната практика  -  Определение № 930/24.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 459/2010 г., IV ГО.      

При така установеното по делото, съдът намира, че предявения от ищцата иск е доказан по своето основание. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, а според чл. 4 от същия закон държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че срещу ищцата е било водено досъдебно производство и й е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 316 вр. чл. 315 ал. 1 вр. чл. 309 ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК. С влязла в сила на 31.07.2012 г. присъда по НОХД № 328/2011 г. на СтРС, ищцата е била оправдана. От показанията на свидетелите Г.Г. и П.П., се установи, че в резултат на повдигнатото обвинение е засегната личната сфера на ищцата и са настъпили неблагоприятни последици в психо-емоционалното й, и физическото й състояние. Установи се, че след повдигане на обвинението срещу нея, ищцата била притеснена, паднала духом, затворила се в себе си, почнала да плаче, страхувала се, че ще влезе в затвора и няма кой да гледа детето й, започнала да страни от приятелите, с които контактувала, преустановила социалния си живот, загубила апетита си и започнала да взема медикаменти. Промяната в психо-емоционалното състояние на ищцата била драстична, тъй като преди повдигане на обвинението, тя била весел, усмихнат и жизнерадостен човек, а след това станала доста изнервена и се затворила в себе си, като страховете й, че ще влезе в затвора и няма кой да гледа детето й я депресирали още повече. Тези неблагоприятни последици, пряка и непосредствена последица от обвинението на ищцата в извършването на посоченото престъпление, по което след това е изцяло оправдана, несъмнено представляват претърпени от същата неимуществени вреди от повдигнатото й обвинение. От влизането в сила на 31.07.2012 г. на оправдателната присъда на ищцата по това повдигнато и поддържано по отношение на същата обвинение, възниква и отговорността на Държавата за обезвреда на тези причинени й от същото обвинение неимуществени вреди.  

 

            Що се отнася до размера на дължимото се на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди от обвинението, по което е оправдана, съдът счита, че следва да се определи с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай. Следва да се отчете обстоятелството, че престъплението по чл. 316 вр. чл. 315 ал. 1 вр. чл. 309 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, в извършването на което ищцата е била обвинена, е от общ характер и е умишлено, но не е тежко, тъй като за него е предвидено по закон наказание „лишаване от свобода” до три години. Само по себе си обвинението в извършването на такова престъпление, особено на лице, което до този момент не е било осъждано, не е изтърпявало наказание „лишаване от свобода” и не е било задържано на друго основание – каквато е ищцата, е свързано със значителен стрес. От показанията на разпитаните свидетели Г.Г. и П.П. се установи, че е налице нарушение на емоционалното равновесие и настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищцата в резултат на повдигнатото й обвинение. Повдигането на обвинение, ищцата е преживяла много тежко, затворила се е в себе си, паднала е духом, започнала е да страни от приятелите и познатите си, започнала е да се притеснява и страхува за бъдещето на детето си и за това как околните възприемат проблемите й с правосъдието, още повече, че процеса, по който е било повдигнато обвинението й е бил отразен в пресата. Съдът отчете и ноторното обстоятелство, че самият факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в извършването на определено престъпление, води до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред колеги и общество като порядъчен гражданин, който до този момент не е имал проблеми с правозащитните органи и не е бил осъждан. Поради това със самото повдигане на обвинение и то за умишлено престъпление от общ характер по чл. 316 вр. чл. 315 ал. 1 вр. чл. 309 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, каквото ищцата не е извършила, с оглед влязлата в сила след това оправдателна присъда, личната й сфера, част от която е и доброто й име, самочувствие и авторитет сред колегите, приятелите и познатите са били накърнени в резултат на това обвинение. Следва да се отчете и обстоятелството, че наказателното производство, в рамките на което ищцата е била обвинена в извършването на посоченото престъпление, не е приключило в неговата досъдебна фаза, а в рамките на въззивното съдебно производство по ВНОХД № 1175/2012 г. на СтОС, след подаден от РП – Стара Загора протест срещу постановената от РС-Стара Загора оправдателна присъда. Следва да се отчете и факта, че обвинението на ищцата в извършването на посоченото престъпление е поддържано за един значителен период от време - от повдигането й на 04.08.2010 г. до влизане в сила на 31.07.2012 г. на оправдателната присъда, да период от 2 години. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че поради допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, действията по привличане като обвиняема, вземане на мярка за неотклонение и разпит като обвиняема по отношение на ищцата са извършвани общо четири пъти, а прокуратурата е изготвила и внесла в съда на три пъти обвинителен акт срещу ищцата, което е допринесло за увеличаване на стреса и притесненията й. От друга страна следва да се вземе предвид, че спрямо ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и че престъплението, за което е обвинена не е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 НК, както и че макар продължителността от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда да касае един значителен период от време от две години, все пак производството е приключило в един разумен срок.

 

            При така установените по делото обстоятелства, съдът изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща досежно определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигане и поддържане на обвинение, за което впоследствие е била оправдана. В този смисъл, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер 5000 лева, до който размер следва да бъде уважен предявения иск за обезвредата им, ведно с законна лихва върху сумата, считано от влизане в сила на 31.07.2012 г. на оправдателната  присъда до изплащането й. Размерът от 5000 лв. удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот /икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, съобразен е с конкретните обстоятелства по делото и съдебната практика на ВКС.  Предявеният иск в останалата му част за размера над 5000 лв. до претендираната сума от 25000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Неоснователно е оплакването в жалбата на въззивницата Й., че съдът неправилно преценил размера на обезщетението, което следва да й се присъди, тъй като не взел предвид всички обстоятелства и не анализирал в пълен обем посочените обстоятелства. Неоснователно е твърдението, че съдът не обсъдил в пълна степен обстоятелството, че обвинението срещу ищцата било разгласено в медиите, поради което станало достояние на неорганичен кръг от хора, извън семейството и приятелите й. Твърдението, че съдът не обсъдил и страхът на ищцата за нейното дете, в случай на признаване на вината и осъждане с ефективна присъда,  също не отговаря на истината. Точно тези установени по делото конкретни факти - разгласяването на обвинението в медиите, страхът на ищцата, какво ще се случи с детето й, в случай на осъдителна присъда, психическото и физическо състояние на ищцата, преживян стрес и неприятни емоции, засягане на доброто й име и достойнство, накърнен социален живот и контакти с приятели и близки, продължилото две години наказателно производство са мотивирали съдът да определи справедливо обезщетение в размера на 5000 лв.    

Неоснователно е оплакването в жалбата на Прокуратурата на РБ, че съдът необосновано е дал вяра на гласните доказателства, без да ги съпостави с другите събрани по делото доказателства. Напротив, съдът обосновано е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, досежно фактите, които установяват. Обсъдил е и преценил и събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели Г.Г. и П.П. и доколкото по делото не са събрани доказателства, опровергаващи техните показания, съдът е дал вяра на твърденията им, относно засегната лична сфера на ищцата. Необосновано и неподкрепено с конкретни факти е оплакването за противоречие между приетите от съда фактически и правни изводи и доказателствата, събрани по делото, както и че съдът не изложил мотиви по всички доводи на ПРБ. Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно приел, че била налице причинна връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния държавен орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, тъй като тези изводи съдът направил въз основа показанията на свидетелите, без да са представени писмени доказателства. Поради липсата на доказателства, опровергаващи показанията на разпитаните по делото свидетели, в съответствие с разпоредбите на ГПК, съдът е дал вяра на показанията ми. Не може да бъде споделено твърдението, че присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди било в пълно противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и че не било взето предвид, че спрямо ищцата била взета най – леката мярка за неотклонение, разследването приключило в разумни срокове, не били представени конкретни и безспорни доказателства за злепоставянето на ищцата, уронването на авторитета и достойнството й, негативното отражение върху здравословното, физическо и психическо състояние.  Неоснователно е и оплакването за приложение на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като данни за допринасяне за увреждането от страна на пострадалия не са налице по делото.         

Оплакването в жалбата на ОД на МВР Стара Загора, че размерът на присъденото обезщетение бил значително завишен, предвид практиката на ВКС при определяне на обезщетения за причинени неимуществени вреди при липса на физически увреждания, факта, че наказателното производство приключило в разумни срокове, както и че  присъждането на такова високо обезщетение по – скоро представлявало източник на неоснователно обогатяване и било в противоречие с изискванията за справедливост не може да бъде споделено от настоящата инстанция. При определяне на обезщетението, следва да се изхожда от понятието „справедливост“, при преценка на конкретните установени по делото обстоятелства. При съблюдаване на установените по делото факти, изброени по- горе, въззивната инстанция намира, че  обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е правилно определено. Липсата на писмени доказателства за наличието на причинени неимуществени вреди и установяването им единствено със свидетелски показания на близки до ищцата свидетели, не води до недоказаност на исковата претенция. Страната в процеса може да доказва твърденията си в исковата молба с всички допустими от ГПК доказателства. Установяването на причинените по делото неимуществени вреди на ищцата и на причинната връзка между  действията на държавните органи по повдигане и поддържане на обвинение  с гласни доказателства по категоричен и непротиворечив начин е напълно достатъчно за уважаване на исковата претенция.    

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивните жалби са неоснователни. Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед резултата – не уважаване на жалбите на страните във въззивното производство, разноски не следва да се присъждат. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 693 от 09.07.2015г., постановено по гр. дело №  865/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: