Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 439                         09.11.2015г.                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори въззивен състав

На двадесет и седми октомври 2015 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  2. ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1517 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е на основание чл.258- 273 и чл.78, ал.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1- т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и § 1, т.3 от ДР на КТ.

 

Производството по делото е образувано по постъпила в срок Въззивна жалба от пълнолетната българска гражданка- служителката П.Р.М. ***, с която обжалва частично постановеното първоинстанционно Решение № 299/27.07.2015г. по гр.дело № 66/2015г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., в частта му, с което е отхвърлен единия й обективно и субективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за парично обезщетение за оставане без работа в периода 25.03.2015г.- 16.06.2015г. за сумата 9 233, 80 лв., против ответника/работодател/ “Мини М.”- ЕАД, гр.Р., обл.С., като неоснователно и недоказано в тази му част, ведно със законните последици от това. Счита, че атакуваното от нея първоинстанционно Решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни съображения за това. Моли настоящия въззивен съд да отмени частично в атакуваната му част първоинстанционното Решение и да уважи този неин обективно и субективно съединен иск по основание и размер, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира изцяло всички свои разноски пред двете съдебни инстанции. Не е представила писмена защита по делото и не сочи съдебна практика в своя защита.

 В законоустановения 2- седмичен срок е постъпил писмен Отговор на Въззивната жалба от въззиваемия/работодателя/ “Мини М.”- ЕАД, гр.Р., обл.С., в която той изразява подробно възраженията си против постъпилата от ищцата Въззивна жалба, като иска тя да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

По делото е постъпила в срок и Въззивна жалба от ответника/работодател/ против негативната за него част от първоинстанционно Решение № 299/27.07.2015г. по гр.дело № 66/2015г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., в която той излага своите оплаквания от преобладаващо негативното за него Решение на РС- Раднево, като излага подробни аргументи в подкрепа на защитните си тези. Моли Решението да бъде отменено в атакуваната от него част изцяло, ведно със законните последици от това. Представя и съдебна практика в своя защита.

В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото, придружена също н нова съдебна практика в негова подкрепа. Претендира и за всичките си разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

В Отговора на ищцата/служителката/ на тази Въззивна жалба от ответника/работодател/ се обсъждат и оборват неговите фактически и правни изводи, сочат се съответни доказателства и аргументи, като се моли същата да се отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана.

 

Настоящият въззивен съд, като се съобрази със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка от страните, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и 3 от КТ и във вр. с § 1, т.3 от ДР на от КТ. И двете Въззивни жалби се явяват процесуално допустими, подадени в законния 2- седмичен срок от връчването на първоинстанционното Решение на всяка една от страните/жалбоподатели/, всяко от които се явява лице/субект/, имащ пряк правен интерес от обжалването му, и те са подадени чрез надлежния първоинстанционен РС- Раднево, обл.Старозагорска до надлежния настоящ въззивен ОС- С.. Атакуваното частично с всяка една от тях първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора е изцяло валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- Раднево, обл.Старозагорска по месторегистрацията на ответника- юридическо лице/работодател/ със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.С., същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което същото е напълно валидно.

 

          Разгледани по съществото им, всяка една от общо 2 бр. въззивни жалби от всяка една от страните по делото се явяват предвид съответните мотиви, доказателства и съображения, както следва :

По принцип редовна предпоставка за законосъобразно упражняване на предвиденото в чл.328, ал.2 от КТ потестативно право на работодателя е да бъде осъществен посочения в правната норма фактически състав, а именно- лицето/служител/, спрямо което работодателят упражнява потестативното си право на уволнение, да е част от ръководството на предприятието, като правото на уволнение да бъде упражнено в срок до 9 месеца от датата на сключване на нов договор за управление. В конкретния случай по делото, спорът се свежда единствено до качеството на лицето, спрямо което е упражнено правото по чл.328, ал.2 от КТ, и дали същото има качеството на лице, представляващо част от ръководство на предприятието- работодател. В тази връзка легалната дефиниция на понятието „ръководство на предприятието" е дадена в §1, т.З от ДР на КТ, като според това определение ръководство на предприятието е не само неговия ръководител, неговия заместник, но и „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление”. Видно от представеното по делото и действащо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата “Разписание на длъжностите в Мини М. ЕАД- гр.Р., обл.С.  и утвърдените функционални характеристика на звената в дружеството, Длъжността „Главен счетоводител" е структурирана в отдел „Финансово-счетоводен", към звено „Управление" на Мини „М.”- ЕАД гр.Р., обл.С.. Съобразно установената структурна йерархия в дружеството в отдел „Финансово -счетоводен" са обособени 4 бр. самостоятелни сектора- „Активи и инвестиции", „Разчети", „Финансови средства" и „Материални запаси и СБД", всеки със специфични функции и задачи, определени в утвърдената за отдела Функционална характеристика, като самият отдел е структуриран в звеното Управление на дружеството. Само по себе си обособяването на финансово счетоводната дейност в дружеството в самостоятелно структурно звено сочи на самостоятелност на тази дейност спрямо дейността на дружеството като цяло и на обособените в него структури.

От друга страна, структурното разделение на този отдел в самостоятелни сектори води до извода, че трудовия процес в него е също разделен съобразно дейността на всеки сектор. Възложеното на ищцата ръководство по организация и контрол на дейността в отдела, който ръководи и обособените в него сектори показва, че ръководните функции на ищцата спрямо отдела й имат не само организационно- изпълнителни характери, а и такъв на организиране на осъществяваната в отдела и неговите секторни звена производствен, респ. трудов процес. Този извод напълно кореспондира на представената по делото Функционална характеристика на отдел „Финансово счетоводен", структуриран в Управлението на Мини „Марица изток" ЕАД- гр.Р., обл.С., а длъжността „Главен счетоводител" е изведена от структурираните в отдела структурни звена, като самостоятелна длъжност с ръководни функции спрямо служителите в отдел, съгласно изричния запис, съдържащ се в т.2 от раздел II на Функционалната характеристика. Поради което изводът за ръководните функции на ищцата спрямо ръководения от нея трудов/респ. производствен/ процес в отдел „Финансово счетоводен" следва и от представената по делото длъжностна характеристика, с която на  длъжността  „Главен   счетоводител"   са   възложени   функциите     да Организира провеждането на единна счетоводна политика на Мини “М.” ЕАД- гр.Р. в съответствие с приложимите нормативни актове и принципи, да Организира изготвянето на единен за всички клонове и управлението на дружеството на индивидуален сметкоплан, да Организира изготвянето и представянето на периодичните счетоводни отчети и статистически форми на дружеството, както и тяхното представяне пред висшестоящите организации, да Организира изготвянето на Данъчната декларация на дружеството, да Организира изготвянето на годишния финансов отчет на дружеството и представянето му в срок на съответните адресати, да Организира архивирането,   съхраняването   и   ползването   на   счетоводната   информация   в   отдела, завеждането, съхраняването и отчитането на банковите гаранции за авансово плащане, да Организира създаването и поддържането на пълна, точна, достъпна и своевременна база от данни с финансово- счетоводна информация чрез система от счетоводни записвания, създаване и актуализиране на база данни от нормативни  документи във  връзка с  осъществяване  на счетоводната дейност, които организаторски функции, разгледани в съответствие с осъществяваната в отдела дейност имат предназначението да организират осъществявания в него процес и на практика опровергават съждението, че възложените на ищцата задължения имат организационно- изпълнителен, а не ръководен характер по смисъла на § 1, т.З от ДР на КТ.

От представената по делото длъжностна характеристика се установява, че освен да организира дейността на отдела, на ищцата са възложени функциите на контрол по отношение на осъществяваната в дружеството финансово счетоводна дейност. Така извън анализа на атакувания първоинстанционен съдебен акт са съдържащите се по длъжностна характеристика функции на Главния счетоводител да извършва контрол върху счетоводната дисциплина в Мини “М.” ЕАД- гр.Р. с правомощията да предлага коригиращи действия и мероприятия при нарушаването й, контрол върху архивирането, съхраняването и ползването на счетоводната информация в дружеството, контрол върху завеждането, съхраняването и отчитането на банковите гаранции за авансово плащане, контрол върху поддържането и актуализирането на информацията в Интегрираната система за управление на корпоративни ресурси и т.н.

Следователно функциите на контрол върху дейността е част от ръководството на трудовия процес за нейното осъществяване, поради която причина така определените й трудови задължения еднозначно определят длъжността на ищцата/Главен счетоводител/, като ръководна такава по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ.

Наред с това контролните функции на ищцата произтичат и от вменените й по силата на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор/ЗФУКПС/ и установените в дружеството правила за превантивен финансов контрол, съгласно които Главният счетоводител е едно от лицата, удостоверяващо законосъобразността на поеманите от дружеството задължения и по този начин осъществява контрол върху неговата финансова дейност. Поради което фактът, че на ищцата са възложени контролно- организационни дейности по цялостно изпълнение на финансово счетоводната дейност на дружеството, осъществявана в и от самостоятелно обособен финансово счетоводен отдел, трудовата дейност, в който се осъществява под прякото й ръководство, обуславя единствено възможния фактически и правен извод, че възложените й функции имат ръководен характер, определящ длъжността й като част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.З от ДР на КТ.

Достигайки до противния извод, първоинстанцонният съд неправилно е интерпретирал съдържанието на горепосочените писмени документи, кредитирайки показанията единствено на св. Вл.Димитров, като е достигнал до необосновани изводи, некореспондиращи на събраните по делото доказателства. В тази връзка неверен и несъответстващ е извода на съда, че на ищцата като „Главен счетоводител" не е била предвидена възможност за вземане на самостоятелни решения и преценка и/или промяна на заложената счетоводна политика. Така направения извод се опровергава от съдържанието на представената по делото длъжностна характеристика, с която като трудова функция и задължение за заеманата от ищцата длъжност е посочено „Взема и предлага решения във връзка с провеждането на счетоводната политика на дружеството". Очевидно е, че оперативната самостоятелност на ищцата/респ. на заеманата от нея длъжност/, спрямо ръководения от нея трудов процес, следва и от предвидената в длъжностната характеристика възможност да предприема мероприятия за коригиране и актуализиране на информацията в Интегрираната система за управление на корпоративните ресурси. Следователно по силата на длъжностните задължения, а и от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетелски показания се установи, че Главният счетоводител оказва методическа помощ в рамките на своята компетентност на финансово счетоводните отдели от клоновете, което изключва извода за изпълнителен, а не ръководно организационен характер на длъжността. Функцията на съставител на Годишен финансово отчет/ГФО/ следва от длъжностната характеристика на ищцата- “Главен счетоводител”, която по силата на ЗСч и конкретното възлагане се явява отговорна за цялостната счетоводна дейност в предприятието- работодател. Принципно правилното становище, че съставител  на ГФО  може да  бъде  и различен  служител,  но отговарящ  на всичките законови изисквания на чл.35, ал.1 от ЗСч, от което не следва възлагането на ръководството на счетоводната дейност по смисъла на чл.36 от ЗСч., като в конкретния случай се опровергава от извършеното с длъжностната характеристика възлагане на тази дейност, включително и на отговорността за осъществяваната в отдела дейност. На възложените с длъжностната характеристика задължения кореспондират предвидените за заеманата от ищцата длъжност отговорности - тези за качественото и срочно изпълнение на задачите от персонала в отдела, за достоверността на информацията, документите и резултатите, изготвени в отдела, т.е. за цялостното осъществяване на възложената в отдела финансово счетоводна дейност. Всички тези обстоятелства, определят длъжността на ищцата като такава по ръководство и контрол на счетоводната дейност на предприятието, чието изпълнение несъмнено е свързано с ръководство на трудовия процес, осъществяван в отдела, в който тази длъжност е структурирана. Този извод съответства и на установената съдебна практика, според която длъжността „Главен счетоводител" е част от ръководството на предприятието, като характерът на длъжността се определя от възложените трудови задължения, а не от определянето й като ръководна по НКПД или ЕКД, в какъвто смисъл са част от съдържащите се в исковата молба и във въззивната й жалба оплаквания.

Безспорно установеното обстоятелство, че служителят- “Главен счетоводител” не е на пряко подчинение на Изпълнителния директор на дружеството, а на подчинения му Директора на Дирекция „Икономика и финанси" не променя извода, че тази длъжност е част от управленската структура на дружеството, тъй като възложените на ищцата задължения имат предназначението да ръководят звено, осъществяващо цялостната финансово счетоводна дейност на дружеството. Необосновано и недоказано РС е приел, че „длъжността „Главен счетоводител"/която ищцата е заемала преди уволнението/, като част от управлението на предприятието, има значение за трудовия процес, но нямала пряко отношение за постигането на конкретните стопански задачи и показатели на дружеството- работодател. Подобно съждение противоречи на закона, тъй като в легалната дефиниция на § 1, т.З от ДР на КТ не се съдържа изискване лицата от ръководството на предприятието да имат или да постигат определени стопански цели. Също така неверен и незаконосъобразен е извода, че съставянето на официални финансови документи/в т.ч. и ГФО/ било имало само статистически характер, поради което изготвянето на тези документи под организацията на Главния счетоводител не би могло да се възприеме като ръководна функция. Спазването на установените в чл.3б и чл.4 от ЗСч принципи на организация на финансово- счетоводната дейност и съставяне на финансови отчети изключва механичен подход в организирането и осъществяването на счетоводната дейност, която макар и строго подчинена на законоустановените изисквания за съставяне и водене има самостоятелност при избора и вземане на решенията. Следователно с извършеното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на служителката- ищца, работодателят- ответник законосъобразно е упражнил правото си на прекратяване на трудовия й договор на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради което даденото от първоинстанционния РС разрешение на спора е в противоречие на приложимия материален закон по случая.

 

          В този смисъл са и Определение № 369/25.03.2013г. по гр.д.№ 1303/2012г. на ВКС, Решение № 1629/18.01.2000г. по гр.д.№ 522/1999 г., Решение № 442/08.6.2010г. по гр.д.№ 1621/2009г. на III ГО на ВКС,  Решение № 481/13.12.2011г. по гр.д.№ 168/2011 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 76/27.03.2012 г. по гр.д.№ 937/2011г. на III ГО на ВКС, гр.д.№ 1187/03.10.2005г. по гр.д.№ 811/2003г. на III ГО на ВКС, Решение № 351/31.10.2013г. по гр.д.№ 2188/2013г. по описа на IV ГО на ВКС, както и много други аналогични такива, в един твърде продължителен период от време по подобни фактически и правни казуси.

 

Следователно предвид всички гореизложени мотиви, настоящият въззивен ОС- С., счита, че :

 

ОТНОСНО ЖАЛБАТА НА РАБОТОДАТЕЛЯ “МИНИ “М.”- ЕАД :

С извършеното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работодателят напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е упражнил нормативно даденото му право на прекратяване на трудовия й договор с нея на основание чл.328, ал.2 от КТ във вр. с § 1, т.3 от ДР на КТ като “ръководен” кадър, поради което даденото от РС- Раднево разрешение на трудовия спор между страните е в пълно противоречие на приложимия по случая материален закон. Предвид на което в тази му част атакуваното първоинстанционно Решение се явява напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, и следва да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ЖАЛБАТА НА СЛУЖИТЕЛКАТА ПАВЛИНА М. :

Предвид по- горе изложените мотиви въззивният съд счита, че неоснователността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.328, ал.2 от КТ във вр. с § 1, т.3 от ДР на КТ, обуславя  и пълната неоснователност и незаконосъобразност и на предявените  от служителката акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.1- т.3 от КТ, включително и този, предмет на въззивната й жалба пред настоящия ОС- С., за заплащане на парично обезщетение поради незаконно уволнение и за времето от 25.03.2015г. до 16.06.2015г. в размер на 9 233, 80 лв. Поради което в тази му отхвърлителна част атакуваното първоинстанционно Решение се явява също немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, но поради други мотиви и съображения, различни от посочените в неговата описателна част по този отхвърлен акцесорен иск, поради което то следва също да бъде отменено и в тази му част, ведно с всички законни последици от това.

С оглед на което и с оглед разпоредбата на чл.271, ал.1, 2 и 3 от ГПК, поради наличието на валидно и допустимо първоинстанционно Решение, настоящият въззивен съд счита, че следва да го отмени изцяло поради неговата незаконосъобразност и в двете му гореописани части относно фактическите и правните изводи в Мотивите му, и постановените с него диспозитиви, като вместо изцяло отменената му част се постанови изцяло нова по съществото на спора, като с настоящото въззивно Решение се уважи изцяло въззивната жалба на работодателя, и се отхвърлят съответно изцяло въззивната жалба и исковете на служителката/бивш Главен счетоводител/, и се потвърди изцяло атакуваната от нея процесна Заповед № 31/13.12.2014г., ведно със законните последици от това.

 

Относно разноските по делото- предвид цялостното отхвърляне на главния иск и на акцесорните му искове, и с оглед виновното противоправно поведение на служителя- ищец, и липсата на укоримо поведение у ответника- работодател, тя би следвало на основание чл.78, ал.2 във вр. с чл.. 273от ГПК, да бъде осъдена да заплати на работодателя- ответник всички направени разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на общо 2 722, 56 лв. с включен в нея 20 % ДДС, съгласно представените Списъци за разноските по чл.80 от ГПК, от които 1 361, 28 лв. с ДДС пред първата инстанция и също толкова 1 361, 28 лв. с ДДС пред настоящата въззивна инстанция, за 2 бр. възнаграждения пред всяка от инстанциите на 1 бр. адвокат- повереник, ведно със законните последици от това. С оглед направеното в о.с.з. на 27.10.2015г. възражение от пълномощника- адвокат на служителката М. за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника- адвокат на работодателя, при извършената от въззивния съд служебна проверка се установи, че при материален интерес при парично обезщетение от 20 146, 50 лв. и с оглед естеството на спора за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, неговото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, т.4 от Наредбата № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адв.възнаграждения, се получава в размер на точно 1 334, 50 лв., което е малко по- малко от договореното в размер на 1 361, 28 лв. пред първата инстанция, а съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. минималното адв.възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7- тоест минималният му размер е точно 1 020, 96 лв., което е по- малко от договореното и платено реално и изцяло с фактурата в размер на 1 361, 28 лв. с ДДС. Предвид на което възнаграждението следва да бъде в по- ниския, нормативно определен минимален размер от 1 020, 96 лв., като в останалата платена част до  пълния размер от 1 361, 28 лв. следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това. Тоест пълния размер на дължимите разноски от служителката на работодателя за двете съдебни инстанции се получава в размер на общо 2 382, 24 лв. с включен 20 % ДДС.

 

На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 и 3 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред чрез настоящия въззивен ОС- С. пред касационния ВКС- С., в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните.

 

Водим от горните мотиви, и на основание чл.258- 273 и чл.78, ал.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1- т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и § 1, т.3 от ДР на КТ, въззивният ОС- С.

 

 

                                Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционното Решение № 299/27.07.2015г., постановено по гр.д.№ 66/2015г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., като изцяло неоснователно и недоказано, като вместо него постановява друго свое Решение по съществото на спора, с което :

 

          ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от П.Р.М.- ЕГН ********** ***, искове по чл.344, ал.1, т.1- т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ,  против Заповед № 31/13.12.2014г. на Изпълнителния директор на “Мини М.” ЕАД- гр.Р., обл.С., ЕИК- ..., със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.С., ул.”Г.” № ., като неоснователни и недоказани.

 

 ОСЪЖДА П.Р.М.- ЕГН ********** ***, да заплати на “Мини М.” ЕАД- гр.Р., обл.С., ЕИК- ..., със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.С., ул.”Г.” № ., сумата общо 2 382, 24 лв./две хиляди триста осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ с 20 % ДДС, разноски по делото пред двете съдебни инстанция.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- гр.С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.2, т.3, пр.2 във вр. с ал.1 от ГПК.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                    

 

                  ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                2.