Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 453                                                 23.11.2015г.                          гр.Стара Загора

 

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ въззивен СЪСТАВ

На двадесети ноември 2015г.

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                   

                                           ЧЛЕНОВЕ :         ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                        НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1540 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от пълнолетния български гражданин И.Е.Д. ***, против първоинстанционното Решение № 833/04.09.2015г., постановено по гр.дело № 4196/2015г. по описа на РС- гр.С., в частта му, с която е увеличен частично размера на месечната издръжка от 160 лв. на 200 лв., която той  е осъден по- рано да плаща за малолетното си дете, считано от датата завеждане на иска в съда. Той счита, че атакуваното Решение следва да бъде обезсилено изцяло поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с редовното му призоваване от РС. Или алтернативно- то да бъде отменено в обжалваната от него част като напълно незаконосъобразно и неправилно, тъй като той е имал задължения за заплащане на издръжка към друго по- малко негово малолетно дете и към възрастни си и болен баща, и доходите му не позволявали такъв увеличен размер на издръжката. Претендира разноските си по делото пред двете съдебни инстанции. В този смисъла е пледоарията на ангажирания му процесуален представител- адвокат по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззиваемият малолетен български гражданин Е.И.И. чрез неговата майка и законна представителка Д.А.Д.-***, е подал писмен Отговор против въззивната жалба, в която заявява, че атакуваното Решение е постановено без твърдените от въззивника допуснати съществени процесуални нарушения, че в обжалваната му част то е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, тъй е било постановено изцяло въз основа на събраните по делото нови писмени доказателства, поради което моли същото да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това, тъй като то е изцяло в интерес на него като малолетно дете. Възразява против изложените във Въззивната жалба оплаквания, като излага подробно своите становища против тях. Поддържа това в пледоарията на процесуалния си представител- адвокат по делото.

 

        Никоя от страните не е представила писмена защита пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Настоящият въззивен ОС- С., след като провери събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция писмени доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Обжалваното в неговата осъдителна част атакувано съдебно решение, е постановено от първоинстанционния РС- гр.С. при условията на иска по чл.150 от СК.

При анализа на направените от въззивницата оплаквания, настоящият въззивен съд констатира следното :

ОТНОСНО ВАЛИДНОСТТА :

Въпреки известни технически проблеми по редовното връчване на съдебни книжа и призоваването на въззивника/ответник/ по делото, свързано с неточното посочване на пълния му и точен домашен адрес по ЗГР, неговите законни права и  интереси не са били по никакъв начин накърнени, тъй като първоинстанционния съд добросъвестно, обосновано и законосъобразно му е осигурил съответната служебна адвокатска защита пред РС- С., която е подала Отговор на ИМ, взела е становище по доказателствата по делото и е пледирала изцяло в негов интерес пред първоинстанционния РС- С.- видно от Протокола от о.с.з. на 31.08.2015г. Резултат от тази добросъвестна, адекватна и обоснована служебна адвокатска защита се явява и частичното уважаване на иска за увеличение на издръжката само с 40 лв./от 160 лв. на 200 лв./, като в останалата му част същия е отхвърлен за 50 лв./над уважените 200 лв. до претендираните 250 лв./. Тоест защитата му е била над 60 % благоприятна за него въпреки липсата на писмени доказателства пред РС в негова полза.

Поради оплакванията на въззивника- ответник в тази насока се явяват изцяло неоснователни, необосновани и недоказани и не следва да бъдат уважавани, ведно със законните последици от това.

Атакуваното Решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което и на осн. чл.2711 ал.1, изр.1 от ГПК настоящия въззивен съд следва да се произнесе по материалноправната същност на въззивната жалба.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА :

Установено и доказано по несъмнен и безспорен начин още пред първата съдебна инстанция РС- С. е, че от датата на определяне на предишната издръжка от 160 лв. месечно, считано от датата на завеждане в съда на предходната Искова молба вх.№ 3421/11.02.2013г./л.1 от приложеното приключено гр.д.№ 699/2013г. по описа на РС- С./, от 11.02.2013г. до датата на завеждане на сегашната нова Искова молба вх.№ 11414/21.05.2015г./л.3 от приложеното висящо гр.д.№ 2496/2015г. по описа на РС- С./ се изминали повече от 2 г. В този период се е повишила възрастта на детето, необходимостта от парични средства за неговото отглеждане и възпитание, както и са се повишили цените на необходимите за това стоки и услуги, както се е повишила минимално и брутното трудово възнаграждение на въззивника- ответник/баща/ като лице, задължено по закон и по съвест да осигурява издръжката на своето малолетно дете/ищеца- въззиваем/, което само след няколко дни ще навърши 8 г. възраст. В този смисъл размерът на присъдената издръжка с атакуваното първоинстанционно Решение е изцяло съобразен както с възрастта и нуждите на малолетния 7 г. още/вече почти 8 г./ ищец/въззиваем/, така и с доходите и възможностите на пълнолетния му баща/въззивник/, да я осигурява.

Дори и с оглед представеното едва пред настоящата въззивна съдебна инстанция ново писмено доказателство- Удостоверение за раждане- серия СТЗР № 1100557 въз основа на Акт за раждане № 557/24.03.2011г. на още едно малолетно дете- С.И.Д. с баща въззивника/ответник/ И.Е.И., и необходимите средства за осигуряване и ½ част и от неговата необходима месечна парична издръжка, доходите от чисто над 2 300- 2500 лв. на бащата са достатъчни за осигуряване и на неговата издръжка.

Относно твърдението на въззивника/ответник/, че се грижи и има разходи и за гледането на болния си възрастен баща, за това не бяха представени по делото нито пред първата, нито пред настоящата въззивна съдебна инстанция каквито и да са писмени и/или гласни доказателства, доказващи такива направени парични разходи или такива необходими разноски. Представените 2 бр. писмени документи само показват влошеното здравословно състояние на лицето Е.И.Е.- ЕГН ********** ***, за което въззивникът И.Е.Д. от гр.С. твърди, че е негов баща, макар че двамата имат очевидно различни фамилни имена. Поради което това твърдение на въззивника се явява изцяло неоснователно и недоказано, и не следва да се взема предвид от настоящия въззивен съд при цялостната преценка на доказателствата и обстоятелствата по делото.

В тази връзка не се събраха пред настоящата въззивна съдебна инстанция каквито и да са нови, нововъзникнали и/или новоизвестни писмени и/или гласни доказателства, които да обосноват тезата на в.жалбоподател за друг, по- малък от определения от РС- С. размер на дължимата от него месечна издръжка към малолетния му син Е.Е.Д.. Още повече, че само след няколко дни роденото на ***г. детето ще навърши 8- годишна възраст и ще има ново фактическо и правно основание за търсене на нов размер на издръжката си от своя баща.

Предвид всички гореизложени мотиви не се установиха и доказаха по какъвто и да е начин твърденията и оплакванията в процесната въззивна жалба на бащата- въззивник.

В този смисъл настоящия въззивен съд напълно споделя и подкрепя мотивите на първоинстанционния съд в атакуваната част от Решението му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.

        Поради което атакуваното първоинстанционно Решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

        Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.С..

 

Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.150 от СК, въззивният ОС- С.  

 

Р  Е  Ш  И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част първоинстанционното Решение № 833/04.09.2015г., постановено по гр.дело № 4196/2015г. по описа на РС- гр.С..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не  подлежи на касационно обжалване.                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ :      1.

 

 

                   2.