Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 454                         24.11.2015г.                Град С.

 

                                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На десети ноември 2015 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1549 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по постъпила Въззивна жалба от юридическото лице “Т.”- ЕООД, гр.С. против първоинстанционното Решение № 776/22.07.2015г. по гр.дело № 2794/2014г. по описа на РС- гр.С., в частта му, с което е уважен иска на бившия му работник- ищец по чл.224, ал.1 от КТ  относно заплащането на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г., ведно със законната лихва върху уважената сума от 694, 20 лв. от 01.07.2014г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователно и недоказано в тази му част, ведно със законните последици от това. Счита, че атакуваното от него първоинстанционно Решение е незаконосъобразно и неправилно в тази му част, като излага подробни съображения за това. Моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното Решение в тази му част и да уважи неговите възражение срещу исковите претенции, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира всички свои разноски пред двете съдебни инстанции.

 

 В законоустановения 2- седмичен срок е постъпил писмен Отговор на Въззивната жалба от другите страни- бившия работник/ищец/ И.С.М. от гр.С., в който той развива подробно аргументите си против направените във Въззивната жалба  оплаквания, сочи съдебна практика и моли да се потвърди атакуваното Решение на РС- С., ведно със законните последици от това.  

 

Настоящият въззивен съд, като се съобрази със събраните по настоящото въззивно дело писмено доказателство, както и събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, както и с първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка от страните, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната жалба на въззивника/бивш работодател/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването на Решението на съответната страна, която има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му, и е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- С., до надлежния настоящ въззивен ОС- С..

          Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- С. е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- гр.С., по седалището и адреса на управление на жалбоподателя и по местожителството на въззиваемия, същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено.

          Разгледана по съществото им въззивната жалба се явява основателни, обоснована и доказана, поради следните съображения :

Въззивният ОС- С. в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- гр.С. задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, но въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка немотивирано, незаконосъобразно и неправилно свое Решение, поради следното :

Процесното вземане, представляващо парично обезщетение за евентуално неползване на правото на платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г. действително не е погасено по давност, тъй като погасителната разпоредба в новия чл.176а от КТ е обнародвана в Д.в.№ 18/2011г., в сила е от 01.03.2011г. и действа за напред/екс нунг/, а не за назад/екс тунг/- поради което тя не се отнася до правоотношения и законни права, възникнали преди 01.03.2011г., а процесното такова е за календарните 2009г. и 2010г. Поради което, и тъй като тази правна норма няма изрично посочено обратно действие, и с оглед разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.358, ал.2, т.2 от ГПК, давностните срокове започват да текат от деня, от който правото/предмет на иска/ е станало изискуемо. Както правилно е съобразил РС, паричното обезщетение по чл.244 от КТ става изискуемо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като преди това няма завършен фактически състав. Тоест давността е започнала да тече от 02.07.2011г. и към датата на предявяване на иска в съда/01.07.2014г./ не е изтекла/макар и само за 1 календарен ден/ законовата 3- годишна погасителна давност.

При извършената от въззивния съд подробна и задълбочена проверка на събраните по делото доказателства и заключенията на вещото лице в РС се установява, че въззиваемият/ищец/- бивш работник съгласно отразеното в счетоводните документи и съответните присъствени форми при въззивника/ответник/- бивш работодател, през претендирания период за 2009г. и 2010г. е ползвал своя платен годишен отпуск, за което си били налице всички необходими писмени съгласия/заповеди/ от работодателя му в изпълнение на императивната разпоредба на чл.173, ал.6 от КТ. Нещо повече- бившият работник/ищец/ е ползвал реално и безспорно и полагаемия му се платен годишен отпуск за по- късната 2011г./когато е било прекратено и трудовото му правоотношение по негова вина/, като той нито тогава, нито до сега въобще не е обжалвал тази прекратителна писмена Заповед. Следователно са изцяло неправилни и незаконосъобразни изводите на РС, че платеният годишен отпуск по общия ред може да бъде разрешен от работодателя единствено и само след подаване на изрична писмена молба от работника до него и съответно, че неподаването на изрична писмена молба означава и доказва неползването реално на този отпуск. Следователно непопадането на процесния общ казус в специалните нормативно уредени изключения по смисъла на чл.173, ал.7 от КТ не води до сочения от РС фактически и правен извод, че липсата на писмена молба води до липса на реално ползван отпуск. Още повече, че всички счетоводни документи имат официална доказателствена сила съгласно ЗСч. и могат да бъдат опровергавани само по реда на този специален закон, а не с други доказателствени средства/гласни доказателства/ и в друго, общо исково производство, каквото е процесното. В този несъмнен смисъл са и двете заключения/първоначално и допълнително/ на съдебно- икономическата експертиза пред РС.

          Предвид на което и позоваването на РС на част от показанията само 1 свидетелка/от общо 2 бр. разпитани свидетели/, казваща буквално две взаимно противоречащи си тези/че не знае кога ищецът е ползвал отпуска през 2009г. и 2010г. и че същевременно ищецът не е ползвал отпуска през периодите м.септември- м. декември 2009г. и 2010г./, не може да обоснове и докаже фактическите и правните изводи на първата инстанция. Поради което позоваването на РС на тези гласни доказателства не може да елиминира изцяло счетоводната документация на работодателя, още повече, че заключенията на първоначалната и допълнителната експертиза по делото пред РС сочат на отпуснат и ползван платен годишен отпуск от работните за претендираните от него общо 30 дни- 10 дни за 2009г. и 20 дни за 2010г.

Ето защо жалбата в тази й част се явява изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи напълно, с всички законни последици от това.  

Във връзка с това и втория обективно и субективно съединен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват напълно немотивиран, незаконосъобразен и неправилен в атакуваното от ответника- работодател първоинстанционно Решение. Предвид на което и в тази си част неговата въззивна жалба се явява изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи със законните последици от това, като се отмени и в тази му част първоинстанционното Решение на РС- С., със законните последици от това.

Предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.272, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, поради наличието на валидно и допустимо, но неправилно първоинстанционно Решение, настоящият въззивен съд счита, че следва да го отмени изцяло поради неговата цялостна незаконосъобразност и неправилност в гореописаните му части относно фактическите и правните изводи в Мотивите му, като постанови ново изцяло негативно за бившия работник.

Относно разноските на страните по делото- предвид уважаването изцяло на въззивната жалба, въззиваемият/бивш работник/ следва да бъде осъден да заплати на въззивника/бивш работодател/ всички направени от него пред двете съдебни инстанции в размер на общо 720 лв., ведно със законните последици от това.

Относно възражението на въззиваемия за прекомерност в разноските на въззивника- видно от разпоредбата на чл.7, ал1, т.1, пр.последно във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение, минималното възнаграждение е 300 лв. пред първата инстанция, и съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата- възнаграждението е ¾ от това пред I инстанция, но не по- малко от 300 лв. Тоест сумата е 2 х 300 лв.- тоест 600 лв. без ДДС, което с прибавяне на 20 % ДДС върху основата от 600 лв. дава точно общата претендирана сума от 720 лв. с ДДС. Следователно възнаграждението не е над минимума по Тарифата и не се явява “прекомерно” по смисъла на закона.

Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и може да се обжалва в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- С. само при евентуалното наличие на касационните основания по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, и на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение № 776/22.07.2015г. по гр.дело № 2794/2014г. по описа на РС- гр.С..

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на И.С.М.- ЕГН ********** *** против “Т.ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.”К.”, бл.., вх.., ап.. за заплащане на сумата 694, 20 лв./шестстотин деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/ парични обезщетения за неползван 30 дни платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г.

 

ОСЪЖДА И.С.М.- ЕГН ********** *** да заплати на “Т.ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.”К.”, бл.., вх.., ап.. сумата 720 лв./седемстотин и двадесет лева/ разноски по делото за възнаграждение на 1 бр. адвокат.

 

Решението е окончателно и може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- гр.С., само при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                             

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                                                                 2.