Р Е Ш Е Н И Е

 

 

467/26.11.2015 година                                   Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети ноември                                                      2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                

въззивно гражданско дело  номер 1552 по описа за  2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Обжалвано е решение № 683/08.07.2015г. по гр.дело № 4909/2014г. на С. районен съд.

 

Въззивникът В.И.Д. моли да се отмени решението и постанови ново по съществото на спора, като претендира за направените по делото разноски за двете инстанции.

 

Въззиваемият Главна дирекция “П.” към МВР – гр. С. не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искови с правно основание чл. 252, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 253, ал. 2 от ЗМВР, във вр. с § 57 и § 64 от ЗИДЗМВР, чл. 106 от Закона за държавния служител и чл. 89 ЗЗД.

 

От 17.06.2002г. до 28.12.2009г. – 7 години, 6 месеца и 11 дни ищецът е работил като държавен служител в Министерство на извънредните ситуации на длъжност “главен инспектор РХБЗ в ТД “Г.” – С.. На 28.12.2009г. е прекратено служебното правоотношение с ищеца в МИС и по § 64 от ПЗР ЗИДЗМВР е назначен в МВР до 14.03.2014г. когато му е прекратено служебното правоотношение и с МВР и е получил обезщетение в размер на 4 месечни възнаграждения.

 

За периода от 28.08.1976г. до 31.03.1988г. – 11 години, 7 месеца и 3 дни ищецът е бил офицер в БНА. При прекратяване на правоотношението на ищеца е изплатено обезщетение в размер на четиримесечни възнаграждения за прослужения период.

 

Съгласно чл. 253, ал. 1 от ЗМВР /отм./, релевантен е стажът на ищеца като държавен служител в МВР и стажът на военна служба, като следва да се зачете стажа и в МВР от 4 години и 3 месеца като държавен служител и в МНО от 11 години, 7 месеца и 3 дни като офицер в БНА, като се дължи обезщетение общо в размер на 15 месечни възнаграждения, от които 4 – изплатени при уволнението от БНА и 4 – изплатени при уволнението от МВР, или остават неизплатени 7 месечни възнаграждения в размер на 9 035.60 лева /при едномесечно възнаграждение от 1 472 лева/, при прекратяването на правоотношението с МВР. Размерът на дължимото обезщетение е установен от заключението на вещото лице по делото. От установената фактическа обстановка е видно, че за периода на работа като държавен служител в МИС и назначаването му в МВР като държавен служител до 14.03.2014г. когато е прекратено служебното правоотношение и с МВР, Главна дирекция “П.” към МВР се явява правоприемник на дейността на МИС. Касае се за универсално правоприемство, изяснено и в практиката на ВКС. Трудовите правоотношения се разглеждат по чл. 123 от КТ, за което е отговорено в тълкувателно решение № 10/27.11.2014г. по тълкувателно дело № 10/2013г. на ВКС.  Ищецът е бил държавен служител в МИС и по това не се спори.

 

С преминаването на дейността от МИС в МВР по реда на § 63 и § 64 от ПЗР ЗИДЗМВР /отм./ ищецът също е назначен за държавен служител, което прави придобития до този момент трудов стаж в служебен такъв. Обезщетението по чл. 109 от Закона за държавния служител следва да бъде определено като се съобрази периода от 17.06.2002г. до 28.12.2009г. като държавен служител в МИС – 7 години, 6 месеца и 11 дни и периода от 28.12.2009г. до 14.03.2014г. като държавен служител в МВР от 4 години, 3 месеца или общо 11 години, 9 месеца и 11 дни, от които са изплатени 4 обезщетения и следва да се присъдят съобразно редакцията на чл. 109, ал. 1 от Закона за държавния служител към момента на пенсиониране на ищеца останалите шест обезщетения  в размер на 2 766 лева.

 

Неправилно районният съд е приел, че не се дължи обезщетение когато държавния служител е получил обезщетение поради пенсиониране на основание специален закон, тъй като полученото обезщетение от МВР /изплатени четири обезщетения/ не са за целия този период при универсално правоприемство от 11 години, 9 месеца и 11 дни, а само за стажа в МВР 4 години, без да се отчита факта на универсалното правоприемство. В този смисъл е и практиката на ВКС: решение № 266/28.07.2015г. по гр.дело  № 5589/2014г. на ІV ГО на ВКС, решение № 63/17.04.2015г. по гр.дело № 3532/2014г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 138/12.06.2015г. по гр.дело № 3835/2014г. на ІV ГО и определение № 741/09.06.2015г. по гр.дело № 1163/2015г. на ІV ГО на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване и последвалото решение от 20.11.2015г.

 

Предвид изложеното въззивният съд намира за основателна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 253 от ЗМВР в размер на 9 035.60 лева - представляващо седеммесечни трудови възнаграждения и 2 766 лева – 50% от основното възнаграждение за шест месеца по Закона за държавния служител.

 

Поради изложеното въззивният съд следва да отмени обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове и да постанови ново, с което да уважи същите в посочения по-горе размер.

 

В полза на въззивника следва да се присъдят направени разноски в двете инстанции за адвокатско възнаграждение в общ размер 1 145 лева съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, за което са представени писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, с пълномощно. Заедно с още 100 лева – заплатени от ищеца за възнаграждение на вещото лице, или общо – 1 245 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 683/08.07.2015г. по гр.дело № 4909/2014г. на С. районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “П.” към МВР  - град С., ул. “П.” № ., представлявана от Н.Н. – Директор, да заплати на В.И.Д. с ЕГН **********,***, сумата 9 035.60 /девет хиляди тридесет и пет лева и 60 ст./лева - представляваща неизплатени седеммесечни възнаграждения при прекратяване на служебното правоотношение със заповед № К-2809/14.03.2014г. на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2014г., до окончателното изплащане и сумата 2 766 /две хиляди  седемстотин шестдесет и шест лева/ – представляваща неизплатено обезщетение в размер на шестмесечни възнаграждения - 50% от основното възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 19.11.2014г., до окончателното изплащане и сумата 1 245 /хиляда двеста четиридесет и пет/лева – представляваща направени разноски в двете съдебни инстанции.

  

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.