Р Е Ш Е Н И Е

 

465/26.11.2015 година                                             Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                    ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети ноември                                                      2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                  ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1561 по описа за  2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Обжалвано е решение № 568/08.06.2015г., постановено по гр. дело № 4217/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата С.К.Ж. счита, че решението е неправилно и в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се отмени същото и уважат предявените искове. Претендира за разноски в двете съдебни инстанции. Постъпила е писмена молба от процесуалния представител адв. С., която моли при решаване на спора да се има предвид и решение постановено по в.гр.дело № 1418/2015г. по описа на С. окръжен съд, Втори състав, касаещо идентичен казус възникнал между същия работодател и друг негов служител.

 

 Въззиваемият “З.” ООД – гр. С. е подал отговор, с който  моли да се уважи решението и присъдят направените разноски в двете инстанции.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

 

Не се спори, че страните се намират в трудовоправни отношения, по силата на които ищцата е изпълнявала длъжността “главен счетоводител” – трудов договор № 69/08.05.2012г. и допълнително споразумение от 2013г.

 

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Д.З. се установява следното: Парите за заплати на всички работници и служители са били изтеглени от банката и давани на ръка на ищцата като главен счетоводител, която ги разпределяла на съответните лица. В по-ранния период заплащането на трудовите възнаграждения е ставало по откритите банкови сметки, но това било преустановено от ищцата по неизвестни за свидетелката причини. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите не се опровергават от останалите доказателства и съответстват на заключението на счетоводната експертиза.

 

От заключението на вещото лице и от представените по делото справки и декларации подадени в НАП за процесния период има подадени от работодателя справки-декларации образец 1 “данни за осигуреното лице” н името на ищцата, където са посочени по месеци и години нейното брутно и нетно трудово възнаграждение.  Ответникът е подавал редовно и справки-декларации образец 6 с посочена дата на изплащането на трудовото възнаграждение, с посочен размер на удържания данък по смисъла на чл. 42, ал. 5 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ. Видно от заключението декларациите образец 6 с вид на плащането код 5 и посочена сума само в ред 16 “удържан данък” показват, че те се подават само при изплащане на дължимите трудови възнаграждения, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н8/2005г. Плащанията са за цялото трудово възнаграждение за всеки съответен месец, тъй като съгласно чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ когато при съответния месец са направени само частични плащания, работодателят внася данъка по ал. 4, а не по ал.5.

 

Справките и декларациите са били подписвани от управителя, но са били изготвени от ищцата като главен счетоводител.

 

Съобразно практиката на ВКС изразена в решение № 746/05.01.2011г. по гр.дело № 727/2009г. на ІV ГО на ВКС по реда на чл. 290 ГПК “без правно значение са обстоятелствата дали ищецът е начислявал трудово възнаграждение за ищеца по ведомост и да дали е осчетоводил извършените плащания. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство няма гражданско-правни последици” и определение № 146/31.01.2013г. по гр.дело № 1158/2012г. на ВКС, в което е прието следното: “както при всяко задължение така и при изпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 КТ, съдът следва да има предвид всички възможни и допустими доказателствени средства и в случая въззивният съд се е позовал на конклудентните действия на ищеца – в продължение на години да престира труд в полза на ответника, без да претендира, че не получава възнаграждение, което е неприемливо с оглед на опитните правила и житейската практика”. В този смисъл е и решение № 89/29.03.2013г. по гр.дело № 558/2012г. на ІV ГО, също по чл. 290 ГПК.

В настоящият случай ищцата продължава да работи при същия работодател – ответника, а отделно от това исковата молба е подадена през месец октомври 2014г. с претенции за заплащане на трудовото възнаграждение за месеците ноември и декември 2012г. и за седем месеца от началото на 2013г. В случая следва да се има предвид, че ищцата съгласно заеманата от нея длъжност следва да организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност, което включва изготвянето на ведомостта за заплати на всички служители, което задължение ищцата не е изпълнила, а се стреми от това да извлече полза. Нещо повече, ищцата е следвало да изплаща възнагражденията по банков път, но го е направила, а е плащала на ръка, без да издава документ за предаването и приемането. Тези обстоятелства не са оспорени от ищцата и не са ангажирани никакви доказателства.

 

Въззивният съд счита, че макар и Втори граждански състав да е постановил решение № 354/23.09.2015г. по в.гр.дело № 1418/2015г,  не се касае за противоречиви решения, тъй като фактическата обстановка при двата казуса е различен. В споменатото дело ищецът е обикновен служител, а в настоящия – главен счетоводител, който не си е изпълнил служебните задължения. Следва да се има предвид и обстоятелството, че докладчиците по двете дела са различни, макар и в един и същи състав.

 

Поради изложеното въззивният съд приема, че предявените искове са неоснователни, че не се касае за неплащане на трудовото възнаграждение за процесния период, поради което обжалваното решение с което са отхвърлени същото, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 1 200 лева, видно от договор за правна защита и съдействие № 277/20.10. 2015г. и списък на разноските.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 568/08.06.2015г., постановено по гр. дело № 4217/2014г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА С.К.Ж. с ЕГН **********,***, да заплати на “З.” ООД – гр. С. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ст., кв. “И.”, ул. “П.” № . - сумата 1 200 /хиляди двеста/ лева – направени разноски в настоящата инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.